Прочетен: 3195 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 21.01.2022 22:23
Автор: Виктор Кордон
„Змията, която не може да смени кожата си, трябва да умре. По същия начин умовете, които не са способни да променят мнението си, престават да бъдат умове”.
Фридрих Ницше
„Не може да бъде философ този, който не си променя мнението”. Когато за първи път прочетох тази мисъл на Ницше (която цитирам по памет) в негово произведение, чието заглавие не си спомням, аз бях все още юноша и вероятно младостта и неопитността не ми позволиха да я разбера тогава. Това не означава, че съм съгласен с всичко, казано от него, и че той непременно е винаги прав. Но след години, когато натрупах повече опит и знания, осъзнах верността и смисъла на неговата идея, които се състоят в следното.
Всеки от нас си изгражда някаква представа за случващото се около него и за света като цяло на базата на информацията, с която разполага в дадения момент. Нерядко обаче, тази информация е твърде оскъдна, а понякога е дори и подвеждаща, поради което и мнението, което сме си създали, може да се разминава с реалността. Никой, дори и най-умният човек, не е застрахован от такива грешки. Тогава каква и къде е разликата между умните и глупавите, след като и едните, и другите могат да сбъркат в преценката си?
Всъщност различието между тях се състои не в безгрешността на умните, защото напълно безгрешни хора няма, а в реакциите им при установяване на грешките. Какво означава това?
Ако се случи така, че след време се появят нови факти, които противоречат и дори опровергават мирогледа, който сме си изградили, глупците и умните ще реагират по напълно различен начи. Първите ще игнорират новите факти, ще ги отрекат или дори ще ги подменят или променят, за да ги нагодят към старите си представи. Тоест, те няма да променят мнението си и ще останат на своята предишна позиция.
Умните обаче, ще разберат, че новите данни доказват погрешността на досегашното им становище. Това ще ги накара да променят мнението си според фактите, за разлика от глупците, които променят фактите според представите си.
Горното ни показва правилността на мисълта на Ницше, че само този, който променя мнението си в съответствие с новите разкрития, може да бъде философ, т.е. да мисли. С известни уговорки можем да приведем в подкрепа на тази теза мисълта на Конфуций „Не се променят само най-мъдрите и най-глупавите”. Това все пак може да се отнася само за един идеален черно-бял свят, в който мъдрите са съвършено мъдри, а глупавите – съвършено глупави. В реалния живот дори и най-мъдрите са били млади и съответно са им липсвали познания и опит, на които се основава мъдростта. Тоест, в младостта си те не биха могли да бъдат мъдри и следователно са правили грешки. А това, че са станали мъдри означава, че са се поучили от грешките си, т.е. променили са се. Но дори и с цялата си мъдрост мъдрият също не е безгрешен, защото непогрешимостта е присъща само на Бог (ако той съществува).
Единственият начин човек да не сгреши е да не прави нищо. Но пък това е може би най-голямата грешка, защото човекът е човек, само когато мисли и действа, и то като разумно човешко същество, а не когато перманентно бездейства. А това неминуемо означава и да греши. Ала грешките са нещо съвсем естествено и никой не може да ги избегне, щом извършва някаква умствена или физическа дейност. Важното обаче е да си вземе нужните поуки от тях и да не ги повтаря, защото „Всеки може да сгреши, но само глупакът упорства в грешката си („Cujusvis hominis est errare; nullius, nisi insipientis in errore perseverare”. Cicero). Само глупавите продължават да вършат едни и същи грешки и не променят мисленето и поведението си, въпреки че фактите и житейската логика ги опровергават и предупреждават („Глупав е този човек, който никога не променя своето мнение”. Уинстън Чърчил)
И така, стигаме накрая до извода, че умният е такъв, не защото не греши, а защото се учи от грешките си и адаптира разбиранията си съобразно променящата се информация. Глупецът, обратно, отказва да се съобрази с новите данни и продължава да живее в удобния свят на своето невежество, в който нещата са подредени не според природните закони, а според неговите желания и пристрастия. Следователно разликата между глупавите и умните е в това, че когато фактите се разминават с представите, глупавите променят фактите според представите си, а умните – представите си според фактите!"ЛИЦЕ С НЕОБЩО ИЗРАЖЕНИЕ"
© Какво е виновен Аристотел за глупостта...
Каква е разликата между тази змия и човека ограничил се в тясното пространство едисвено на собствения си мироглед, никаква?!
умният е такъв, не защото не греши, а защото се учи от грешките си и адаптира разбиранията си съобразно променящата се информация. Глупецът, обратно, отказва да се съобрази с новите данни и продължава да живее в удобния свят на своето невежество,
"Глупците променят фактите според представите си." - Колко познато и често срещано явление.
Бих добавила към коктейла от философски мисли и тази на Оскар Уайлд: "Глупости правят умните хора, за останалите си е ежедневие."
Ако наистина съм мъдър (дано да е така, но аз винаги се съмнявам във всичко), то мъдростта ми е краен резултат от безкрайна поредица от грешки. Или поне при мен е така. Но мъдростта ми се намира все още в стадий на развитие, защото продължавам да се уча, тоест да греша. Но след като продължавам да греша, мъдър ли съм тогава?
Това е малка шега...
Бъди здрава и благодаря за добрите думи!