Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Постинг
30.07 18:20 - ЕКОЛОГИЯТА КАТО ОРЪЖИЕ НА ЛЕВИЦАТА
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 632 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 30.07 23:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ЕКОЛОГИЯТА КАТО ОРЪЖИЕ НА ЛЕВИЦАТА

Автор: Виктор Кордон

П
рез своята история левицата винаги е била върл противник на най-важните за дясната кауза елементи и принципи – традиционното семейство, нацията, държавата, патриотизмът, етническата принадлежност, националните традиции и култура, държавните граници, религията, патриархалните порядки, гордостта от политическите, икономическите и военни успехи, уважението към историческите личности. Поради това тя непрекъснато ги е атакувала с променлив успех с намерение да ги дискредитира и унищожи.

След Втората световната война обаче получава идеална възможност да осъществи намеренията си на практика, тъй като същите тия елементи бяха на висока почит в националсоциалистическа Германия и фашистка Италия, което, по левичарската логика, автоматично ги превръща в зло. И тя не пропусна да се възползва, при това, може да се каже, с почти пълен успех. От онзи момент нататък тя неизменно отъждествява изконните десни принципи, изброени по-горе, с нацизма и фашизма и по този начин напълно ги дискредитира в очите на обществото. В такава зловонна атмосфера както обикновените граждани, така и политическите субекти не смеят вече да се идентифицират с тях, за да не бъдат квалифицирани като привърженици на спомените десни идеологии, което би било изтълкувано като смъртен грях.

Така десницата бе лишена от своя идеологически фундамент и бе принудена да възприеме част от левите практики и фразеология. Затова на политическата сцена останаха да циркулират само идеите на левицата, без да срещат съществен отпор отдясно. Във владение на десницата пък останаха единствено икономическите й концепции и политики, които тя можеше да противопостави, засега успешно, на тези на левицата. Единствената причина, поради която дясната икономическа политика все още не е разгромена от левичарството, е, че тя функционира почти безотказно и допринася за благосъстоянието на развитите страни. Но това не означава, че не е щурмувана яростно и неотклонно от левичарите. Напротив, те полагат огромни усилия по всички фронтове да я дискредитират и да предизвикат по изкуствен начин у обществеността желание да бъде премахната.

Добра възможност за това те виждат в темата за екологията и климатичните промени (иначе една наистина важна тема), поради което тя бива експлоатирана безогледно и безсрамно от всички леви партии, организации и движения. Именно стремежът да бъдат компрометирани икономическите политики на десницата, които в момента са господстващи в световен план и, най-общо казано, налагат капиталистическите взаимоотношения в икономиката, финансите и бизнеса, е основният мотив на левицата да се обвърже толкова силно с екологията и климатичните промени, виждайки в тях възможност да нанесе съкрушителен удар върху единствената „сламка”, за която се държат враговете им отдясно. Следователно за левичарите опазването на природата и промените в климата не са принципни каузи, не са вътрешно присъща позиция, а са просто оръжие в борбата срещу капитализма, защитаван от десните.

Платформата на която и да е лява организация (от социалдемократически до комунистически) да разгърнете, непременно ще ви направи впечатление колко силно застъпена там е идеята за преодоляване на екологичните и климатични проблеми чрез сериозно редуциране и дори прекратяване на фундаментални за капиталистическата икономика дейности – тежка индустрия, лека промишленост, интензивно земеделие и животновъдство, добив на полезни изкопаеми, производство на електроенергия от изкопаеми горива и ядрени материали, строеж на нови сгради, съоръжения и пътища, движение на леки и тежкотоварни автомобили, корабоплаване, въздушен транспорт, туризъм. Тъй като те представляват двигателите на капиталистическата система, тяхното ограничаване, а още повече спиране, ще доведе на практика до нейния неизбежен колапс. Но именно това е основната цел на левицата под всичките й форми (социалдемократи, социалисти, демократични социалисти, зелени, природозащитници, правозащитници, антиглобалисти, антикапиталисти, анархисти, комунисти и прочее) – унищожаване на капитализма, което може да бъде постигнато, само ако бъдат разрушени неговите опорни стълбове, ролята на които играят индустрията, селското стопанство, енергетиката, транспортът (наземен, въздушен и морски), туризмът и добивът на горива и природни богатства. Ето защо те са под постоянна обсада от страна на левицата, която целенасочено ги хули и очерня и така разрушава доверието на хората в тях, а оттам и в системата, която ги поражда и поддържа.

Под влияние на тази непрестанна псевдоекологична и антиикономическа пропаганда (която по своята същност е антикапиталистическа) в обществата се появяват усещания за наближаващ екологичен апокалипсис, а оттам и силни настроения срещу съществуващите стопански отношение и желания да бъде променен целият социално-икономически модел. А това означава да бъде отстранен капитализмът и да възтържествува неговият враг – социализмът (преходният етап към комунизма), застъпниците на който претендират, че може да реши категорично проблемите с климата, опазването на околната среда и намаляването на биоразнообразието.

Затова днес на Запад избирателите се преориентират към зелени партии, заблуждавайки се, че те са защитници на природата. Но за тях екологията е само стръв за наивници, чрез която ги привличат на своя страна, облъчват ги с лява радиация, зомбират ги и ги превръщат във фанатични последователи. А техните политически платформи разкриват, че те (макар и привидно зелени) имат много по-широки и мрачни хоризонти, но все пак разпростиращи се само в левия небосклон – застъпват се за масовата и безконтролна имиграция на хора от чужди, неевропейски и нехристиянски общества, както и за джендъризма, ЛГБТ движенията и рекламирането на хомосексуализма в образователните институции. Тоест техните интереси далеч надхвърлят проблемите с екологията (които може да се каже, че за тях са по-скоро странични, въпреки че фокусът им е привидно върху тях) и съвсем смело навлизат в територията на типично лявата политика, която поставя на първо място премахването на границите, за да могат имигрантите свободно да влизат когато и в която страна си пожелаят, а също и правата на малцинствата – сексуални, религиозни и етнически. Което ясно показва, че зелените не са това, за което се представят, а използват екологията като параван за прекарване на съвсем други, откровено леви и антикапиталистически политики. Затова някои оприличават зелените на дини – отвън зелени, а отвътре – червени. Което означава, че за тях зеленото, екологията е само камуфлаж за заблуда на обществеността относно истинските им намерения и подбуди. Което важи напълно и за всички формации от целия ляв спектър без изключение.

Целта на изключително шумните им и мащабни „екологични” кампании е да злепоставят икономическата политика на десницата, като я обявяват за замърсяваща природата, предизвикваща промени в климата и водеща до изчезването на животински и растителни видове (удобно забравяйки, че именно социалистическите икономики бяха най-замърсяващите докато съществуваха). Пропагандата им рисува апокалиптични картини за приближаващия край на света, в който хората и останалите организми ще загинат в адски мъки заради алчността на капиталистите. И този подход, колкото и да е тъжно, успява да въздейства върху съзнанието на голям брой хора, предизвиквайки у тях стрес и психоза (което е научно доказано!), водещи до паническо желание да бъде отстранен из корен целия съществуващ икономически и политически модел, за да се спаси планетата, или което е останало от нея, след капиталистическата вакханалия.

Грубите пропагандни облъчвания на населението водят до там, че голям брой млади хора (предимно на Запад, където тези кампании са изключително разпространени и вредоносни) вече отказват да имат деца, страхувайки се за тяхното бъдеще в един постапокалиптичен свят, рисуван от левите пророци. Други предпочитат да не оставят потомство, защото то щяло да продължи да вреди на природата с още по-големи темпове и мащаби и да причини колапс на всички екосистеми. Появяват се и все по-разрастващи се и гласовити движения, чиито идеи намират отражение и в научни трудове, за въздържане на човечеството от възпроизвеждане, заради вредите, които сме нанесли на природата и тепърва ще нанесем, ако продължим да се репродуцираме. Това е доказателство какви непоправими поражения върху обществената психика нанасят токсичните левичарски идеи.

И точно тези покушения върху масовото съзнание са най-големите престъпления на левицата, която, да не забравяме, носи вината и за безброй други злодеяния с  чудовищни мащаби и характер. Но заразяването на човешките души с чумата на комунизма е най-големият грях на левичарството, защото превръща цели народи в роби на тази престъпна идея и ги насочва към духовен, културен, икономически, социален и политически упадък. И това не е предсказание в духа на левите оракули, проповядващи Апокалипсиса под влияние на идеологически делириум, а исторически факт, който е най-силният обвинителен акт срещу левицата и нейните отровни идеи!





Гласувай:
5
3



1. rosboz - Браво ! Поздравления !
02.08 17:22
Браво ! Поздравления !
цитирай
2. kordon - До rosboz
02.08 17:31
Благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 3840512
Постинги: 450
Коментари: 2480
Гласове: 2142