13). “Напълно категорично заявявам, че винаги съм смятал Нюрнбергските процеси за сериозна крачка назад в международното право и за прецедент, който винаги ще оказва катастрофално влияние в бъдеще. ”.  Почетен съдия Learned Hand  Thompson и Strutz, страница 1.    14). “Аз притежавам много дълъг списък, съдържащ много сериозни критики относно целия Нюрнбергски процес; списък, който започва с речи в Камарата на лордовете още по време на войната и продължава до наши дни.”  Лорд Hankey, член на личния кралски съвет, кавалер на “Order of the Bath”, кавалер на “Order of St. Michael and St. George”, кавалер на “Royal Victorian Order”, доктор по право  Thompson и Strutz, страница 50.   15). “Установяването и дефинициите в Лондонската Харта(основният документ, по който се е водил Нюрнбергския процес)на престъпленията, в които подсъдимите бяха обвинени, нарушаваха установеното правило срещу правораздаване според закони “постфактум”. Общоприетото правило е :"Няма престъпление без закон" - човек не може да бъде осъден за престъпление ако не е нарушил закон, действащ по времето на предполагаемото нарушение; ако това не бъде изпълнено, наказанието губи давност. Представители на съдебната система бяха обявили по този повод: “Трябва да се съблюдава този принцип да не е ограничение на суверенитета, но това е общовалиден принцип за справедливостта, към който трябва да се придържат всички цивилизовани нации”. По мое мнение, нямаше законово оправдание на съдебния процес, обявяването за виновен или произнасянето на присъда от така нареченият Нюрнбергски трибунал. Ние сме отговорни за създаването на един напълно негативен прецедент, който не би трябвало да бъде следван като пример в бъдеще”  William L. Hart, Съдия от върховния Съд на Охайо  Thompson и Strutz, страница XX   16). “Нюрнбергските процеси... бяха популярни по целия свят и особено в Съединените Щати. Присъдата вече беше обявена от трибунала: Смърт. Но какъв вид съдебен процес бе това?... Конституцията не е сбор от празни политически обещания, интерпретирани по своеволен начин. Това не е списък от банални удовлетворяващи формалности, които да бъдат пренебрегнати, когато това е нужно. Това бе основата на американската правна система и на справедливостта (в този откъс от книгата си Джон Кенеди цитира Роберт Тафт, американски Сенатор) и всички онези Конституционни правила, които позволяваха да са накаже победеният неприятел, бяха отхвърлени”.  John F. Kennedy- “Profiles in Courage” страница189-190.   17). “Нюрнбергските процеси бяха връщане на древната практика на свирепо унищожаване на победената вражеска държава и особено на нейните лидери. Прецедентът, създаден с този процес, ще продължава да тормози неговите автори”.  Husband E. Kimmel, Адмирал от американския военноморски флот   18). ”Аз никога няма да приема Нюрнбергските процеси за безпристрастна и справедлива процедура. ”.  Д-р Игор Сикорски  Thompson и Strutz редактор, страница 3.   19). “Цялото съдебно решение носи духа на дивашко отмъщение, а отмъщението никога не е справедливо. Обесването на единадесетимата  мъже, намерени за виновни, винаги ще бъде петно в американската история, за което винаги ще съжаляваме”.  Сенатор Robert A. Taft  John F. Kennedy- “Profiles in Courage”, страница191.   20). “ За мен Нюрнбергските процеси винаги са били пародия на справедливост и на съдебен процес и този фарс беше направен още по-жалък с участието на руски представител”.  Charles Callan Tansill, доктор по Философия  Thompson и Strutz, страница 47.   21). “Според мен Нюрнбергските процеси бяха напълно непростими и представляваха ужасна пародия на раздаване на справедливост. Това важи с особена сила, когато такива процеси са използвани, за да накажат хората с военно звание. Това са просто подчинени, които са изпълнявали своите задължения по време на война и това не е било нищо друго освен изражение на техните житейски възгледи. При това тези офицери естествено изпълниха точно заповедите.Ако някой офицер... някога, дори за един момент, прояви пренебрежение или непокорство към нарежданията на висшестоящите, всички военни планове биха се провалили от този момент- воденето на успешна война става невъзможно”.  Контраадмирал Robert A. Theobald, американски военноморски флот  Thompson и Strutz, страница39.   22). “Моето заключение е, че цялата програма на Нюрнбергските процеси, провеждани от международни съдилища, съставени от представители на държавите победителки, или от военни съдилища единствено на победилата нация, е в основата си без юридическа и морална тежест... остава непроменен фактът, че победителите във Втората световна война, все още изпитващи трескава омраза към противниковите народи, осъдиха напълно несправедливо изявените патриоти от вражеските страни, само за това, че са изпълнили своя дълг към Отечеството. Очевидно е, че това е напълно противозаконно и неморално.Един от най- срамните инциденти по време на Нюрнбергските процеси е свързан с разследването и с подготовката на доказателствата за процеса. Протоколите от разпитите, които нашата комисия проучи доказват, че мнозинството от официалните следователи, наети от правителството на Съединените Щати да осигурят доказателства и да установят вероятните извършители, са били лица със силни предубеждения и неприязън към поданиците на неприятелската; те са прибягнали до много незаконни, неморални и жестоки методи; насилствено принуждаване за самопризнание и насилствено принуждаване за показания срещу другите подсъдими. Всъщност, в случая с Malmedy (местност в Белгия, където неоснователно се твърди, че германските войски са извършили военно престъпление), единственото доказателство, въз основа на което бяха издадени присъдите, бяха изявленията и свидетелството на подсъдимите сами по себе си. Свидетелските показания на един обвиняем срещу друг, бяха измъкнати чрез хитрости, лъжливи обещания за имунитет и с фалшиви разпити и заплахи. ”.  Почитаемият Edward Leroy Van Roden, върховен съдия  Thompson и Strutz, страница 67.   23). “ На теория трибуналът имаше –поне имаше властта за това- да определи всяко действие на противника за военно престъпление. Но това е тълкуване на параграф 6 от Лондонската харта, като не се разглеждаха въобще действията на победителите. Като последица нито едно действие на победителите не беше обявено от Военния трибунал за военно престъпление, въпреки че за това имаше предостатъчно основания. По тази причина безогледните бомбардировки над райони, населени изцяло с цивилни, каквито неоспоримо са извършвали съюзническите войски (например бомбардировката над напълно незащитения Дрезден, при която загиват повече от 300 000 души и са унищожени много културни забележителности ) бяха напълно изключена от обсъждане за военно престъпление по време на процеса “.  F. J. P. Veale, Английски юрист и автор  Thompson и Strutz редактор, страница 146.

---

И така,драги читатели.Надявам се,че сте се запознали внимателно с гореизложените оценки на бележити юристи,политици,военни, граждански лица и т. нат.Тези от вас,които са емоционално пристрастни или са водени от други користни подбуди,ще отхвърлят веднага такава една визия на събитията,но пък и мнението на такива хора е без значение.Предлагам ви да се запознаете с една кратка критична ретроспекция на т. нар. Нюрнбергски трибунал,защото досега,навярно,вие познавате въпроса само от гледната точка на победителите,което от самосебе си е предпоставка за необективност.Нюрнбергските процеси представляват съдебни (доколкото е уместно да се използва този термин в случая с откровената разправа на победителите над победените;за това тази дефиниция е необходимо да се приема със съответната уговорка) дела,проведени от страна на съюзниците срещу опонентите им през Втората световна война-политически,държавни и  военни дейци от Третия райх.Те се извършват в германския град Нюрнберг и протичат от 1945 г. до 1949 г.Процесът срещу основните "военни престъпници" пред т. нар. международен военен трибунал започва на 20. ХІ. 1945г. и завършва на 1. Х. 1946г.Критиките срещу това уродливо творение на отмъстителността и хладната и користна пресметливост на спечелилите войната започват още при самото му раждане и продължават и до днес.Но тъй като полемиките се водят на друго ниво,те остават извън полезрението на широката общественост,а и заинтересовани фактори се грижат те да останат извън медийното внимание.Така неинформираните маси живеят с приказката за добрите съюзници,които победили и наказали справедливо силите на злото.Все пак в света има разумни и честни хора,които се опитват да развенчаят този недодялан мит и да смъкнат от пиедестала им онези,които имаха наглостта да се самообявят за съдници на човечеството.Основните  обвинения срещу скалъпените и дирижирани процеси са следните: 1).На 8.VІІІ. 1945г. съюзниците подписват конвенция,която е наречена "Споразумение относно преследването и наказването на главните военнопрестъпници от европейските сили на Оста”(по-популярно е названието Лондонска харта).Лондонската харта на международния военен трибунал,която установява процедурите,по които ще се провеждат процесите в Нюрнберг,декларира,че ще бъдат разглеждани само престъпленията на европейските сили на Оста,но не и тези на съюзниците!?! Съюзниците нарушават нормалното международно право като ограничават правомощията на военния трибунал само до наказание на действията,извършени от Оста и по този начин завинаги опетняват името и доверито в тази изкуствено създадена институция.С това още преди започването си процесите доказват своята пристрастност.На практика Нюрнбергските процеси не са нищо друго освен разправа на победителите над победените,но прикрита зад маската на  юридическото право.   2).Лондонската харта дефинира трите категории престъпления,по които се развиват обвиненията на трибунала (престъпления срещу човечеството,престъпления срещу мира и военни престъпления) в пълно противоречие с правните норми,според които никой не може да бъде съден по закон,създаден след извършване на деянието.Това е прословутото състояние "постфактум" (ex post facto),при което бива предизвикано съдебно преследване по закон,приет след извършване на действието,което в момента на неговото извършване не е било дефинирано като престъпление.В нормалните държави по света е възприето правилото Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali (няма престъпление и наказание без предшестващ закон),което в момента на провеждане на Нюрнбергските процеси е в сила във всички страни участващи в процеса,но най-безпринципно е игнорирано,доказвайки още веднъж крайната необективност на победителите.   3).На Нюрнбергските процеси не е допусната защитната практика “tu quoque” (ти също),според която защитата може да отхвърли обвиненията,тъй като обвинителите (или по-точно страните,които те представляват) са извършвали същите деяния и следователно или самите те подлежат на съдебно преследване или не могат да изпълняват функцията на прокурори. 4).Главен съдия генерал-майор Йона Никитченко (СССР) участва в показните и нагласени процеси в Съветския съюз през 30-е години на ХХ в.,с което се дискредитира за пореден път легитимността на обвиненията и присъдите в Нюрнберг.С други думи,може ли да се очаква безпристрастност от човек,който изпълнява политически поръчки и заповеди?!Това важи и за всички останали съветски представители,но не по-малко и за тези на западните съюзници.   5).Немските лидери са съдени и по обвинение за провеждане на агресивна война,произтичащо от хартата на Обединените нации.Но по същото обвинение следва да бъдат съдени и съветските дейци за военната интервенция на Червената армия във Финландия по време на т. нар. зимна война 1939-1940.Това не е направено,както не са подвеждани под отговорност редица страни,които след Втората световна война водиха агресивни войни срещу други държави-Франция срещу Алжир;Франция срещу Виетнам;САЩ срещу Корея;САЩ срещу Виетнам;   Великобритания, Франция и Израел срещу Египет;СССР срещу Афганистан;САЩ срещу Ирак; страните от НАТО срещу Югославия и още много други. 6).Международният военен трибунал е самозвана институция,която се е самообявила с "правото" на победителите,без да се основава на  международните институции,което напълно отрича неговата легитимност.  

към първа част                                                     към трета част