Първа част

---

Зная,че за много хора Нюрнбергските процеси и техните постановления и присъди са неподлежащ на съмнение факт.Осъзнавам,че при повърхностен поглед те наистина изглеждат такива.Както много други "безспорни" митове на нашето съвремие и те могат да бъдат сравнени с догмата за плоскостта на Земята,която на незапознатите и невежи люде от средновековието е изглеждала като абсолютна и непоклатима истина.Но,както показва историята,именно безусловните и общоприети "истини" са гнилия плод на познанието и не би следвало да им се доверяваме безкритично,защото зад тях обикновено стоят нечии интереси и користни подбуди.И тъй като Нюрнбергският военен трибунал е дело,замислено,планирано и осъществено изцяло от победителите и в него са се разглеждали деянията само на техните доскорошни военни и политически противници,но не и на всички участвали във войната страни,възникват основателно много съмнения относно неговата справедливост,а дори и за легитимността му.Тук искам да публикувам мненията на видни компетентни личности,някои от които лично участвали в процеса,относно юридическата валидност и основателност на процедурните практики и последвалите решения,както и на цялостния правов статус на Нюрнбергската съдебна институция.Тези изказвания са забележителен пример за обществена доблест,чувство за справедливост и лична съвест.Който не познава възгледите и преценката на тези хора по Нюрнбергския казус,не може да твърди,че има пълен поглед върху него и съответно няма право да изказва мнения по темата.А който е запознат с тях и те не са предизвикали у него поне малко съмнение относно законосъобразността и справедливостта на процесите,значи нещо в неговата съвест,морал и скрупули не работи добре.

---

“Победителите са тези, които пишат историята”  …Патрик Бюкeнън   1). “ Нюрнбергските процеси бяха основани на пълно пренебрегване на всякакъв сериозен юридически опит, на всички принципи и процедури. Съдът нямаше никаква юрисдикция над обвинените или над престъпленията, в които те бяха обвинени; това създаде правораздаване “постфактум”(и по нататък в текста под това се разбира правораздаване според закон, който е създаден след времето на деянията);това направи възможно обвинителите да встъпят в качеството на съдии, съдебно жури и дори на палачи; и при това бяха приети за обвинители хора, виновни за много повече и по-брутални престъпления от тези, за които се твърдеше, че са извършили обвиняемите.  Следователно, не е изненада, че тези процеси компрометираха международното право, както никога до този момент. ”.  Професор Harry Elmer Barnes, доктор по философия  Thompson и Strutz-“ Дьониц в Нюрнберг: Преоценка”, ( Институт за преразглеждане на историята, 1983) страница148.   2). “За съжаление, човечеството очевидно не е напреднало в мисленето си отвъд девиза, “ Победителят винаги има право” .  Генерал- Лейтенант Fahri Belen, турски военен  Thompson и Strutz, страница 17.   3). “ Не е справедливо да се дават под съд чиновници или хора, които са действали по заповеди на по-високопоставени лица... Най- бруталният акт на Войната бяха атомните бомбардировки над Япония... Аз смятам, че беше напълно несправедливо да бъдат съдени Адмирали, Генерали, и Маршали за изпълняване на определени заповеди... съюзниците съвсем не бяха невинни за избухването на войната и това би трябвало да бъде взето под сериозно внимание”.  Адмирал на флота, Лорд Chatfield, член на личния кралски съвет, кавалер на “Order of the Bath”  Thompson и Strutz, страница 7.    4). “Аз разглеждам Нюрнбергски процеси срещу “военните престъпления” като един от най-позорните прояви от миналата военна история “.  Richard H. Cruzen, Вицеадмирал от американския военноморски флот  Thompson и Strutz, страница 39.   5). “Независимо от това, колко много книги са написани, независимо от това, колко точно юристите са анализирали това, престъпленията, за които Националсоциалистическите водачи бяха обвинени, никога не бяха точно дефинирани като престъпления, както това изискват нашите правни стандарти, нито обявени за изискващи смъртно наказание от международното право. Според нашите правни норми това престъпление е възникнало при закон създаден “постфактум”. Една възможна вина не оправдава заместването на моралните и юридически принципи с правото на силата”.  William O. Douglas, съдия от Върховния съд на САЩ  John F. Kennedy -"Profiles in Courage", (Ню-Йорк: Harper & Row, 1964), страница190.    6). “Аз мисля, че Нюрнбергските процеси са черна страница в историята на света... Аз обсъдих законността на тези изпитания с много юристи и с някои от участвалите съдии. Те не се опитваха да оправдаят своите действия с каквото и да е законно основание, но основаваха своята позиция на твърдението, че страните предварително определени за виновни наистина са виновни…Този процес е напълно противоречащ на основните законови норми, на които нашата страна се е крепяла стотици години; аз мисля, че протичането на процеса не може да бъде оправдано по какъвто и да било логичен начин. Също така мисля, че израелският процес срещу Адолф Айхман (Adolf Eichmann, оберщурмбанфюрер от SS, отвлечен от агенти на Мосад, в противоречие с всички възможни международно-правни норми и обесен) е точно от същата категория като Нюрнбергските процеси. Като юрист смятам, че престъплението трябва да е определено като  противозаконно деяние преди предполагаемият извършител да е могъл да го извърши. Това правило не беше изпълнено при Нюрнбергския процес”.  Edgar N. Eisenhower, американски адвокат, брат на президента Dwight D. Eisenhower  Thompson и Strutz, страница168.   7). “ Още от самото начало аз бях много недоволен относно протичането на Нюрнбергските процеси... Неубедителните страни на подобни процеси са очевидни: Това са съдебни преследвания, организирани от победителите срещу победените, вместо от безпристрастен съдебен трибунал. Освен това такива процеси въобще не засягат престъпленията, извършени от самите победители. Трябва да се отбележи фактът, че жестокото клане на десетки хиляди полски офицери, войници и цивилни в Катинската гора от Червената армия, никога не беше разследвано, което поставя под сериозно съмнение справедливостта на подобни процеси. “.  T. S. Eliot, английски поет и автор  Thompson и Strutz, страница 51.   8). “ Aз винаги ще имам сериозни съмнения относно всичките процеси за”военни престъпления” в Германия и в Япония. Не мога да разбера как може да бъде осъден един офицер за изпълнение на заповеди или за това, че е изпълнил своя патриотичен дълг. Няма значение на коя страна е воювал той. За мен Нюрнбергските процеси и другите подобни процеси са пример за една от най-големите опасности в наши дни: упражняване на огромен обществен натиск, основан на съвсем недостатъчна информация и приближаващ се до масова истерия. “.  George B. Fowler, Доктор по философия, Професор по история, Университетът в Питсбърг  Thompson и Strutz, страница 111.   9) “Моето мнение е, че Нюрнбергските процеси не бяха нищо друго освен отмъщение. Войната е политически, а не законов акт и ако след края на войната се смята, че все пак противниковите водачи трябва да бъдат изолирани, като Наполеон например, то израз на ужасно лицемерие и измама е тези лидери да бъдат превеждани под съд, въз основа на създаден постфактум закон”.  Генерал-майор. John Frederick Charles Fuller, кавалер на “Order of the Bath”, кавалер на “Ордена на британската империя”, кавалер на “Distinguished Service Order”  Thompson и Strutz, страница 43.   10). “ Инсценираният процес в Нюрнберг беше официално определен като “международен военен трибунал”. Това име е обида за достойнството на всички военни. Това не беше военен трибунал в никакъв случай. Единствените военни сред съдиите бяха Руснаците.... В Нюрнберг самото човечество и цялата наша цивилизация бяха поставени на съд, а съдии бяха хора, чийто собствени ръце бяха изцапани с кръвта на хиляди невинни. Единият от съдиите беше именно представител на държавата, която извърши жестокото клане в Катинската гора и която изфабрикува маса фалшиви доказателства, за да докаже в Нюрнберг, че Германия е виновна за това нечовешко престъпление “.  Dan V. Gallery Контраадмирал от американския военноморски флот  Thompson и Strutz, страници XXI-XXII.    11). “Аз съм напълно съгласен с това, че всеки съдебен процес срещу победените страни организиран от победителите е огромна грешка и несправедливост; това е прецедент, който не би трябвало да се среща при която и да е цивилизована нация. “.  Д- р George Peabody Gooch, британски историк и автор, кавалер на “Order of the Companions of Honour”  Thompson и Strutz, страница 87.   12). “От самото начало бе ясно, че ще ми бъде произнесена смъртната присъда ; аз винаги съм смятал Нюрнбергския процес за изцяло политически акт на победителите, но аз бях готов да понеса този процес в името на моя народ и се надявах, че няма да ми бъде отказана една достойна смърт на истински войник. Пред Бог, пред моята страна и моята съвест аз се чувствам напълно невинен относно несправедливите обвинения и клевети, които вражеският съд отправи към мен. “.  Райхсмаршал Herman Gоеring    към втора част

за предоставената информация.
Макар и капка в морето на властващата поръчкова пропаганда,
в името на правосъдието, си струва усилието!

Поздравления на постинга!