Прочетен: 4670 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 19.04.2022 11:33
КАК СЕ Е ЗАРОДИЛА ВСЕЛЕНАТА
Опит за преосмисляне на теорията за Големия взрив
Автор: Виктор Кордон
Според конвенционалния модел на стандартната космология Вселената е възникнала вследствие на явление, наречено Големият взрив (The Big Bang). Тази теория твърди, че преди 13,8 милиарда години Вселената се намира в безкрайно плътно състояние с нулев обем с огромна температура и налягане – т.н. космологична сингулярност. В даден момент тази много малка по обем точка, която обаче съдържа абсолютно цялата материя, се разширява експоненциално и материята се разпръсква в пространството (космическа инфлация). С времето малко по-плътните области от почти равномерно разпределената материя нарастват гравитационно в още по-плътни области, образувайки газови облаци, звезди, галактики и останалите астрономични обекти, наблюдавани днес. Различни наблюдения и опити, изглежда, потвърждават тази теория.
И все пак в нея се забелязват съществени противоречия. Например, не е ли по-логично да предположим, че Вселената започва не с взрив, както гласи общоприетата теория, а с раздробена до най-миниатюрните частици материя. За да се случи Големият взрив (ако изобщо се е случил, защото той все още е само хипотеза), е необходимо цялата материя да бъде съсредоточена в една точка, което предполага предшестващи процеси (съсредоточаване), а това отхвърля тази експлозия като начало на Вселената. Много по-вероятно е в началната фаза цялата материя да се е намирала в "насипно" състояние, фрагментирана до най-малката частица. На този етап, който можем да наречем Първичен хаос, микрочастиците са се носили свободно и безразборно в пространството. Тъй като всяка от тях има своя гравитация, те са започнали постепенно да се привличат и да се обединяват в "гроздове". С течение на времето някои купове са нараствали повече от други и са оформяли познатите ни вече небесни тела – звезди, планети, астероиди, комети. Други пък са се групирали в още по-големи обединения, наричани от нас галактики, звездни и галактически клъстери, газови облаци и т.н.
Тази теория има някои слабости. Тя не обяснява откъде се е появила самата материя, нито пък произхода на енергията и гравитацията. Но в името на справедливостта трябва да отбележим, че същото важи и за официалната версия за Големия взрив, в която всички тези характеристики са зададени по подразбиране, без да бъде обяснен техният генезис. Освен това тази версия страда и от сериозния недостатък, на който обърнахме внимание по-горе – не обяснява как се е концентрирала всичката материя в едно единствено тяло, как се е появила гравитационната сингулярност – точката с нулев обем и с безкрайна плътност. Защото е трудно да приемем, че Вселената започва с готов взривен материал. Всяка експлозия е сложен процес, който е предхождан от определени дейности, които водят до нея. Тоест взривът е следствие и не би могъл да бъде първопричина за всичко останало.
Освен това е известно, че всички познати и обяснени процеси в Космоса – както в живия, така и в неживия свят – са започнали от най-простото и са продължили към по-сложното. Това автоматично отдалечава Големия взрив от началото на Вселената и дори поставя под въпрос самото му случване. Но дори и да приемем, че е имало такова събитие, не е възможно то да се е случило в началото, а много по-логично изглежда да е намерило място в един много по-късен етап от развитието на Вселената.
Чисто физически не е възможно нещо, изградено от по-прости елементи, да ги предхожда. Обратно на това – по-простото винаги изпреварва по време сложното. Именно затова тезата за Големия взрив съдържа в себе си непреодолимо противоречие, защото позиционира в пространствено-времевия континуум най-сложното материално тяло, съществувало някога – източникът на тази свръх експлозия, съсредоточил в себе си цялата налична материя – преди частите, които го изграждат. Налага се да отбележим, че такава конфигурация и последователност не е издържана логически. Много по-смислена изглежда идеята, че е възможно (но не е сигурно) на някаква фаза от развитието си, много по-късно от началото на Вселената, материята в нея, следвайки вечния стремеж към обособяване около някакъв център, задвижван от всемирното привличане, да се е съсредоточила в един единствен обект, който е избухнал в гигантска експлозия под натиска на чудовищните налягане и температура. Това прави Големия взрив част от потенциално циклично свиване и разширяване на материята, което предполага, че подобни явления може да са се случвали в миналото и, вероятно, предстои да се случат. Но те (при условие, че са реални) не са дали началото на Вселената, а са просто фази в нейната еволюция.
Вероятно първоначално материята се е намирала разпръсната безпорядъчно и почти равномерно във възможно най-простото си състояние – атомизирана до най-елементарните частици, тези, които вероятно все още не сме открили и които представляват градивните елементи на всичко съществуващо. Може би в най-първия миг на сътворението частиците са били напълно дезинтегрирани и са заемали целия обем на пространството. Веднага след това, сигурно още в рамките на първата секунда, собствената им гравитация е започнала да ги притегля едни към други, при което някои се отблъсквали, а други се сливали. Колкото повече материя се е концентрирала на едно място, толкова повече е нараствала неговата сила на привличане. Така започват да се оформят по-големи обекти, които под влияние на масата си създават свои източници на енергия, една от които е ядрената. По този начин частиците придобиват нови, несъществуващи в началото качества и започва да се оформя познатата ни като форма и физични свойства Вселена, която е в постоянен процес на движение и трансформация.
Всичко това предполага, че гравитацията е може би първият и единствен в началния етап източник на движение, който предхожда и предизвиква всички останали форми на движение и енергия. Вероятно по време на тази фаза не са действали други сили, освен гравитационните, които са били родоначалник на другите, познати ни днес. Освен това е възможно елементарните частици (а може би и всички частици) да съдържат информация за началото на Вселената – нещо като космическо ДНК – която ние още не сме открили и разкодирали. Можем да допуснем, че тези свръхелементарни частици са били толкова примитивни, че са били напълно еднородни, тоест имали са съвсем еднакви свойства, при това само две - маса и, съответно, гравитация. Едва с течение на времето и с усложняването на материята и процесите частиците са придобили нови характеристики.Но това са само теоретични спекулации, които на този етап на научно развитие не могат да бъдат потвърдени или отхвърлени.
Тъй като в Природата всичко започва от най-простото и се развива към по-сложното, тоест от елементарното към комплексното, е логически оправдано да предположим, че Вселената е започнала с възможно най-простата форма на материя - тази, която е била едносъставна и неделима на по-малки части и е притежавала минималния набор от качества (маса и гравитация). Тези най-примитивни частици вероятно вече не съществуват, защото на по-късен етап или са се обединили с други в по-сложни структури, или в крайна сметка, след милиарди години, са били привлечени в точката на сингулярност, в която е била концентрирана цялата материя, довело до Големия взрив. След него частиците вече разполагат с нови свойства и затова сигурно е невъзможно да бъдат открити остатъци от първичната най-проста материя.
Въз основа на гореизложеното можем да заключим, че теорията за Големия взрив не може да представлява обяснение на механизмите, довели до началото на Вселената, а само дефинира един от нейните стадии на развитие. Защото взривът не е възможен сам по себе си, а трябва да е предшестван от дълги процеси по концентриране на цялата материя в една точка. Това означава категорично, че Големият взрив не може да бъде начало на Вселената, а е просто едно от явленията в нея. Много по-правдоподобна е тезата, че в началния етап на Вселената материята е била в най-примитивното си състояние – под формата на възможно най-елементарните частици, безредно разхвърляни из пространството. С течение на времето под влияние на собствената им гравитация те са започнали да се скупчват в по-малки или по-големи структури. Постепенно, с усложняване на материята, процесите и явленията също са се усложнявали и ускорявали, довеждайки до сегашното състояние на Вселената. Възможно е в някакъв момент от нейното развитие цялата материя да се е съсредоточила в много малка точка, което да е предизвикало гигантска експлозия, наречена от нас Големият взрив. Откритите следи от него (като реликтовото излъчване) само дават улики за неговото случване, но не и доказателство, че той е дал старт на Вселената.
Както казахме вече, теорията за Големия взрив не е в синхрон с логиката и физичните закони, защото пропуска процеса на задължително предшествуващо струпване на материята, процес, започнал от фактическото начало на Вселената, вероятно милиарди години преди това. Освен това тя е в противоречие с вечната и неразрушима физична константа, според която простото винаги, задължително и без изключения предшества сложното. Поради това е невъзможно най-сложният материален обект, съществувал някога във Вселената, съсредоточил в себе си всичката налична материя, да предшества елементите, от които е съставен. Което означава, че Големият взрив не може да бъде начало на Вселената и следва да бъде разположен хронологично далеч след това. Именно теорията за Първичния хаос отстранява тези несъответствия като дава обяснение как всичко тръгва от първоначалните безпорядък и ултрафрагментарност, които, под влияние на гравитационните сили, преминават в усложняване на материята, което от своя страна води до много комплицирани явления, едно от които е Големият взрив. Следователно последният е само епизод от вселенската еволюция, началото на която е далеч преди това.
Пиши по-често тук, за да блести ефира от хора с емоционална интелигентност.
Ако трябва да дам собствена хипотеза за Началото /а може би началата/ на Вселената, смятам, че сме успешен експеримент и чудни биороботи, създадени в съседна галактика. :)))
- Какво видяхте? - пита съдийката
- Другарю съдилище, нищо не видях, защото беше тъмно, но по едно време нещо каза "праааас" и замириса на счупен буй!
Та така и с този т.нар. "взрив"
Аз съм бил там, където Вие се намирате сега, тоест в сферата на духа, на метафизиката, на идеалистичното и съм приемал Библията за достоверен източник. Но в момента се намирам на друг етап от своето развитие (което Вие може да приемате като регрес), на който поставям на първо място физическите доказателства и логиката на здравия разум, освободени от метафизични сантименти. Всичко това ме доведе до идеите и изводите, които съм изложил в горния материал, които всеки е свободен да не приема. Но за да ги отхвърли, е необходимо да представи смислени аргументи и/или достоверни данни. И ако сметна, че неговите доводи притежават достатъчна доказателствена стойност, с радост ще ги приема и ще се откажа от досегашните си позиции.
С уважение!
И ... след като си в нов етап на развитие време е да помислиш аджеба Земята кълбо ли е, кръг ли е? Върти ли се с огромни скорости или си е неподвижна?
Време е на този етап на развитие да знаеш и законите за скачените съдове, за перспективата и да прозреш някои неща за "космологията". Ако не ги знаеш лошо. А пък ако откриеш и синономите на дyмата ВОДО-РАВНО ще е още по-добре. Не си чyвал за ВОДО-ЗАОБЛЕНО освен на компа и глобyса, нали? Или и след тези неща ще останеш за "космологията"?
Не вярваш, че има Бог? ОК. Това ще ти е първия и основен грях, наред с др. за които дyшата ти един ден ще бъд съдена от Бог. Време е наистина да се осъзнаеш за тези неща. Грешното обyчение води до грешно мислене и променено Съзнание, оттам и до грехове, неща за които можеш да прочетеш в блога ми и сериозно да дyмаеш, както казват рyснаците.
Освен това трябва да Ви обърна внимание, че погрешно ме смятате за атеист, тоест който не вярва в Бога. Аз не твърдя, че той не съществува, но и не мога да приема, че съществува, тъй като не разполагам с доказателства за едното или другото. Нито пък мисля, че основаната на научните изследвания космология или пък теорията за еволюцията са в противоречие с идеята за съществуването на Бог. Не изключвам такъв да съществува, но не мога да приема, че това е персонажът от аврамистичните религии (или от които и да е други такива), притежаващ човешки качества. Това е неприемливо опростена представа.
С намеци и загатвания няма да ме убедите във Вашата "правота". Нито ще ме стреснете със заплахи за божия съд. Най-добрият начин да убедите някого е като му представите СМИСЛЕНИ аргументи, каквито не видях в коментарите Ви. Но не ми препоръчвайте да прочета Библията, защото вероятно съм я чел повече пъти от повечето вярващи и я намирам за наивен разказ, изпълнен с противоречия и парадокси. Освен това е доказано, че тя е компилация от приказки, легенди, митове, басни и разкази на народите, сред които са живели авторите й. Някои от тези разкази доказано са съществували стотици, а може би и хиляди години преди написването й, а евреите просто са ги присвоили. Толкова за автентичността и достоверността на Библията. Ако не знаете тези факти, значи сте невеж, но ако ги знаете и въпреки това вярвате в правдивостта на Библията, значи сте фанатично вярващ, което е като неизлечимо болен.
kordonе, kordonе много си се объркал. След като не си разбрал горенаписаното какви още аргyменти искаш?
Една мисъл казва така: Който сам не може да се убеди, никой дрyг не може да го yбеди!" И това миличък не става с репчене, ами със знания, които явно и видимо нямаш. Твърде далече си от истината, ама твърде далеч.
Остани си със здраве!
06.08.2022 08:28
Както изглежда има много "единствени изводи" и този е просто един от тях. За едни "единственият извод" е, че има Бог и той е създател на всичко, за други – че такъв няма, за трети – че хората са експеримент на извънземни, за четвърти – че "човекът в качеството му на мислещ е чужд проект" (но незнайно защо не разкриват точно чий проект е мислещият човек). Бих поставил гореизброените "единствени изводи" под един знаменател, тъй като въпреки пламенната убеденост на техните адепти, те не представят смислени аргументи в полза на който и да е от тях.
Някога, когато хората не са познавали достатъчно природните явления, са смятали, че при облачно време появата на Слънцето или Луната, в зависимост от момента на денонощието, разгонва облаците, докато ние знаем, че оттеглянето на облаците позволява да видим съответните небесни тела. Та и Вашата теза, че "религиите създават хората" (дословният цитат от Ваш предишен коментар е "Не хората създават религиите, а обратно") е класически пример за бъркане на следствието с причината.
Хората са изградили голям набор от митологични образи и разкази, което доказва, че имат способността да създават имагинерни типажи и наративи. Дори и днес те продължават да съчиняват подобни истории под формата на научна фантастика. Просто днес религиозните елементи са заменени с научни. Причина за това е развитото ни въображение, което очевидно е много по-сложно и силно от животинското. Това сочи, че религиозните повествования и
персоналии също са рожба на човешкото съзнание. Което, при вродената потребност на човеците да търсят обяснение на случващото се около тях и в света като цяло, и при липсата на необходимите познания, съвсем естествено води до съчиняването на несъществуващи свръхестествени сили. За ранните хора въздействието на такива невидими, но могъщи фактори, било единственото обяснение на природните явления и всичко останало. Така че изобщо не е необходимо да търсим извънчовешки произход на религиите, при положение, че изобретяването им от хората поради горните реални обстоятелства е очевидно и закономерно. Ще кажете, както и друг път сте правил, че това Ви звучи нелогично и абсурдно, но това не е мой, а Ваш проблем. Ако някой смята за нелогично и абсурдно твърдението, че Земята не е плоска, проблемът е негов, а не на останалите.
"И сега, как си представяш един алфа мъжкар, като горила да речем, или мечка, или каквото и да е от този род, някой от групата да му забрани и вмени Заповеди ?". Първо, човекът, макар и формално да е животно, се различава съществено от останалите видове по своето извънредно развито съзнание, каквото другите, дори и евентуално да притежават (което не е доказано), ще е твърде примитивно. Тоест човекът възприема света по много различен начин от дивите твари и механичното му съпоставяне с тях е неуместно. Второ, лидерът на човешка общност, дори и да е най-силен, неизменно се подчинява на някои общи за всички хора принципи. Например, основните стимули, които мотивират един индивид, независимо дали е алфа, бета или прочее, да действа, са нужда, полза, страх (в случая не претендирам за изчерпателност). Именно страхът от висши сили, които виждат всичко и могат да предизвикат неизбежно възмездие, са главната причина човешките лидери да се чувстват принудени да съблюдават определени норми. Дори и днес всички хора, съзнателно или подсъзнателно, изпитват страх от свръхестествени същества и сили. Ясно е, че в праисторически времена хората, включително и лидерите, са изпитвали невъобразима боязън от такива сили и са се отнасяли към тях със страхопочитание. Не е трудно да се досетим, че това е станало причина за създаването на религиите (първоначално съвсем примитивни) с целия набор от персонажи, поверия и символи, които постепенно са били допълвани, разкрасявани и усложнявани. Следователно тъкмо страхът (в случая от висши сили), този мощен и вездесъщ мотиватор, е бил онази, за мен очевидна, сила, която е принуждавала лидерите също да следват дадени правила. По-късно лидерите са впрегнали тази идея за свои цели, представяйки се за свързани с тези сили, вероятно искрено вярвайки в тази връзка. Така с течение на времето религиите са били институционализирани и са били използвани като инструмент за държавно управление.
Ако Ви разбирам добре, във Вашите констатации се съдържа имплицитно идеята, че в обществата, лишени от "заповедите", хората нямат съзнание. Доста смело твърдение, което обаче няма как да приема, просто защото е очевидно абсурдно. По света има доста примитивно организирани общности, които явно не разполагат със "заповедите", но да наречем членовете им безсъзнателни е абсолютно неуместно.
А "обратният процес към животните" евентуално може да започне не поради премахване на "заповедите", а защото индивидите вече не изпитват страх от висша сила, която може да им наложи жестоко наказание. Впрочем европейските общества от доста време са секуларизирани и минимално религиозни и не се ръководят от верски канони, което според Вашата теза би следвало да е довело до техния разпад и озверяване. Но това не се е случило досега. Причината е, че страхът (главният действащ фактор) от висшата сила е заменен със страха от закона. Тоест става въпрос за съвсем естествена еволюция на човешките знания и взаимоотношения.
На обществата им е необходим сплашващ инструмент, чрез който да поддържат вътрешната организация и реда. След като Бог губи своя авторитет, тази роля се изпълнява от закона. Много хора, които биха извършили нарушения или престъпления, не го правят, само защото изпитват страх от съдебната система. Така както всяка животинска група съществува благодарение на реда в нея, който на свой ред се осигурява от страха, така и човешките общества съществуват благодарение на страха (от Бог, от лидера, от монарха, от закона), който принуждава гражданите да съблюдават реда. Ето как стигнахме до естественото животинско начало на човешката социална организация. Разликата е само в това, че организацията при хората е много по-сложна, което се дължи на човешкия интелект, който е резултат от милиони години еволюция.
Животните спазват йерархията и реда в групата под влияние на страха, не защото някой отвън им е наложил тези ограничения, а защото в процеса на еволюцията тази форма на отношения и организация се е оказала най-ефективна. По същия начин стоят нещата и с човешките общества - всичко е въпрос на естествено развитие и няма място за свръхестествена или каквато и да е друга външна намеса.