Прочетен: 2109 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 13.08.2023 15:43
КАПИТАЛИЗМЪТ – ЕДИНСТВЕНАТА СИЛА, ПОРАЖДАЩА ДЕМОКРАЦИЯ
Автор: Виктор Кордон
Под влияние на господстващите политически, икономически и идеологически теории ние интуитивно (и неправилно) приемаме, че капиталистическите отношения са рожба на модерната епоха. Но по-задълбоченият анализ на икономиките на древните общества, основан на интердисциплинарни изследвания, показва, че такива отношения се появяват далеч по-рано – преди близо три хиляди години в Древна Гърция, а може би дори и преди това. Разбира се, не можем да очакваме, че в античността е съществувал капитализъм в съвременната му форма. Гръцкият капитализъм е имал своите специфики, съответстващи на епохата, региона, конкретните условия и местния манталитет. Затова под „капитализъм” в Древна Гърция имаме предвид не модерни капиталистически отношения, а някои основни аспекти, характерни за капитализма, съществували в древногръцките общества. Тоест терминът се използва тук в по-широк смисъл, без обаче да се изключват капиталистически взаимодействия в разглеждания период.
Под капитализъм ние обикновено разбираме гигантски предприятия, тежка промишленост, големи банки, интензивен добив на природни ресурси, крупни финансови сделки и трансакции. Но всичко това са само отличителни белези, външни признаци на съвременния капитализъм, които зависят единствено от съществуващите дадености, но не разкриват неговата природа. В действителност същността на капитализма е в свободната от държавна намеса търговия, свободната конкуренция, свободното движение на стоки, суровини и капитали, свободното придвижване на хора, свободния достъп до продукти и услуги, свободата на стопанска инициатива, частната собственост върху средствата за производство, свободата при определянето на цените, юридическото равенство, законите, които гарантират безпрепятственото функциониране на изброените фактори. Навсякъде, където присъстват повечето от тези елементи, на практика съществуват капиталистически отношения, без значение от региона или епохата. Тоест, за да имаме капитализъм, не е нужно да имаме грамадни заводи, опериращи с трилиони долари финансови институции, атомна енергетика, извличане на колосални количества суровини, петролни рафинерии, танкери, контейнеровози и т.н. (ако се ръководим само от тези критерии, то тогава Швейцария, Лихтенщайн и Люксембург не би трябвало да се считат за капиталистически общества, защото при тях присъства само един от тях). Необходима е само търговия (но не само вътрешна, а и международна) без вмешателство на държавата, при която частните субекти по свое усмотрение и със собствени или заемни средства предприемат начинания, свързани с производството, транспортирането или пласмента на определени стоки, или други дейности (например, добив на природни богатства, производство на енергия и др.).
Изхождайки вече от това разбиране, можем да открием капиталистически взаимоотношения и в други епохи, и то не само в Средновековието, но дори и в Античността. Въз основа на това трябва да приемем, че капитализмът има различни вариации, което значи, че не е задължително капитализмът в държава, съществувала в миналото, да бъде абсолютно същият като този в съвремието ни, за да го квалифицираме като такъв. Както не всички републики днес или пък през различните векове са напълно идентични, но продължават да бъдат републики, така и капитализмът в отделните страни и времена си има свои специфики, без това да променя неговия характер.
Например, в антична Елада, и специално в Атина, търговията (вътрешна и външна) не е била контролирана от държавата, следователно е съществувал свободен пазар, което значи свободно движение на хора, стоки и финансови средства, цени, определяни от потреблението и предлагането, и производство, съобразено с вътрешното и външно търсене. А това са фундаментите на капитализма. Тоест в гръцките градове-държави (които са били повече от хиляда), или поне в значителна част от тях, е бил наличен поне минималният набор от основни компоненти, необходими за функционирането на капитализъм, макар и на начално ниво.
Разбира се, търговия и пазари са съществували още от най-дълбока древност, но те са били незначителна част от структурата на тогавашните икономики. А за да дефинираме дадена икономика като пазарна (характерна особеност на капитализма), тя трябва да отговаря на няколко критерия: пазарите й трябва да са управлявани от търсенето и предлагането; стоките трябва да се разменят срещу пари, а не срещу други стоки; трябва значителна част от производството да бъде ориентирано към пазара; трябва да съществува пазарна интеграция, което значи, че отделни пазари в различни райони, включително и в чужбина, се превръщат в единен пазар.
Как обаче капиталистическите форми на икономическо взаимодействие допринасят за появата на демокрация?
Едно от главните условия за съществуването на капитализма (под „капитализъм” разбираме пазарно ориентирана икономика, основана на частната собственост и свободното предприемачество) е свободното движение на хора, защото ако придвижването им е ограничено, икономическата активност ще бъде сериозно възпрепятствана и сведена до обикновен бартер. Но за да могат да се придвижват свободно, хората трябва да са юридически и фактически свободни. Тоест капитализмът се нуждае от свободни хора, за да функционира. В общества, където пазарът играе важна роля, присъства и солидна класа от агенти, участващи в него по един или друг начин. Сред тях съвсем естествено възниква стремеж за улесняване на тяхната дейност и освобождаването й от ограничения. С нарастване на пазарните дейности се увеличава и техният дял в обществото и съответно се повишава тяхното влияние. На даден етап те вече могат да оказват натиск върху властта за изменение на съществуващите норми в тяхна полза. А това, от което се нуждаят, е максимална свобода на действие, което означава свободни икономически действия, които могат да бъдат извършвани само от свободни хора.
Не, капиталистите не се борят за свобода от нравствени позиции, а са ръководени от чист прагматизъм. Така че не бива да им приписваме морални скрупули. Но в крайна сметка, естествените потребности на пазара от свобода на икономическите субекти и отношения пораждат на практика либерализация на цялата обществена система. Защото свободен пазар не може да се прави от несвободни хора. Тази свобода трябва да се отнася не само за търговските агенти – производители, превозвачи и продавачи – но и за потребителите, понеже ако те не са свободни и не разполагат със средства (а за да разполагат със средства, трябва да получават заплащане за положения от тях труд, а щом получават заплащане, значи са свободни, тъй като несвободните не получават такова), няма да има кой да купува стоките.
Това е механизмът, чрез който нуждите на свободния пазар (основа на капитализма) водят до либерални икономически идеи, натиск върху институциите и, впоследствие – до демократизация във всички сфери на обществения живот. По този напълно естествен начин капитализмът поражда демокрацията. И за това не са необходими теоретични постановки, философски трактати, академични дисертации, политически лозунги и идеологически учения. Всички те са само следствия (а понякога и девиации) от обществено-икономическите отношения, които са определящи за господстващите възгледи.
Неслучайно появата на някакви форми на демократични порядки и институции е свързана само с обществата с отворена пазарна икономика, както показват примерите от древността, средните векове и след това. Извън тях либералните идеи не могат да намерят добра почва и остават само в областта на теорията. Като изключим съвремието, няма много прояви на демократични порядки в миналото. Можем да ги открием почти само в Древна Гърция през Античността, в италианските градове-републики през Средновековието и в Западна Европа и Съединените щати в Новото време. При което прави впечатление, че на всички тези места властва отворената пазарна икономика, тоест капиталистическите отношения. Следователно между капитализма и демокрацията съществува не просто корелация, а пряка, тясна връзка.
Възможно ли е обаче демокрацията да поражда капитализъм, а не обратното (каквато е централната ни теза)?
Всъщност историческите примери категорично показват, че организираната по капиталистически ред икономика предшества демократичния порядък. Според научните изследвания, търговската експанзия, свободният пазар, икономическият растеж и нарастването на населението (породено от благоприятните икономически условия) предхождат демократичните процеси, което значи, че и ги пораждат, защото демократичните идеи не се самозараждат на гола почва, а имат своите дълбоки основания в икономическите условия. От това можем да съдим, че демокрацията е политическата система, необходима на капитализма за правилното му функциониране, тоест тя е политическото изражение на господстващите икономически отношения от капиталистически тип.
Първо се появяват благоприятните фактори (подходящо местоположение, лесен достъп до ресурси, добри възможности за извършване на транспорт) за развитието на интензивна търговска дейност, която със своето разрастване се сдобива с все повече влияние и търси възможности да се освободи от ограниченията. Нарастващата й тежест в обществото и усилващата й се важност за държавата принуждават управляващите да се съобразят с претенциите й, постановявайки нови правила, улесняващи и подкрепящи активността й. А тези правила неизменно са свързани с по-голяма свобода на икономическите субекти и дейности. Колкото повече се увеличава търговската експанзия, а с това и значимостта й, толкова повече се засилва способността на агентите й да въздействат успешно на властимащите в своя изгода, тоест към повече свобода на действие. И тъй като все повече нарастват участващите в икономическия оборот, се налага все по-голяма част от население да бъде освободена от предишните ограничения, тъй като тяхната свобода е ключова за него, а с това и за държавната хазна. Така постепенно се освобождават все повече индивиди и сектори, което означава, че се демократизират.
Тъй като капиталистите се нуждаят от подходяща за тяхната дейност законова рамка, те, като властваща класа, по един или друг начин издигат на власт удобни фигури, които трансформират интересите им в правни норми. Всичко това води до промяна както на юридическата основа, така и на политическата класа, а оттам и на политическата система. Тази промяна се изразява в по-голяма свобода на индивидите, на икономическите отношения и на политическата система, тъй като нуждите на капитализма изискват такава свобода по цялата вертикала и хоризонтала на обществената структура, за да върви гладко търговският обмен. По този начин необходимостта на капиталистическата класа от възможно най-свободни икономически дейности се прехвърля и върху цялата останала система, правейки и нея по-свободна, тоест превръщайки я в демократична. Това е историческата логика, по която свободата в икономиката се преобразува в политическа и юридическа свобода.
Разбира се, във всички общества, епохи и системи има свободолюбиви личности, които желаят да освободят самите себе си и обществото от потискащи ги класи и закони. Но за да могат техните идеи и действия да доведат до всеобща демократизация, са нужни няколко условия:
а) обществото трябва да бъде узряло за това;
б) главните действащи лица на новото движение трябва да са в състояние да оказват въздействие върху политическите процеси;
в) да има здрава, работеща икономическа база, която да поддържа новата система.
Без тези условия всяко демократично начинание, колкото и да е благородно, е обречено на провал поради следните причини. Първо, няма да има обществена подкрепа, понеже обществото няма да е готово за подобни промени, а обществото няма да бъде готово, защото ще липсват необходимите икономически условия, които да генерират съответните идеи, настроения и социални предпоставки у достатъчно голяма част от него. Второ, след като липсват необходимите икономически условия, ще отсъства и нужната критична маса от икономически субекти, които могат да оказват систематичен натиск над властта за изменение на нормите в тяхна полза. Трето, дори и радетелите за демокрация да успеят по някакъв начин да присвоят управлението на държавата, създадената от тях политическа система няма да просъществува дълго, тъй като няма да има съответстваща на нейния характер стабилна икономика, която да подсигури функционирането й. Защото всяка политическа система се нуждае от съответната икономическа основа, която същевременно трябва да е рентабилна. Като подходящ пример можем да използваме социализма като държавна форма на управление. Наложената насила политическа организация просъществува едва няколко десетилетия, понеже начинът, по който бе организирана икономиката (в съответствие с идеологическите постановки на комунистическата доктрина), не беше в състояние да поддържа режима по-дълго време и той скоропостижно се сгромоляса. Което показва, че никоя система, независимо от претенциите й, не може да работи и да живее дълго, ако не е стъпила на здрава икономическа основа, която постоянно да я поддържа.
Въпреки това, някои твърдят, че между капитализма и демокрацията нямало нищо общо, понеже едното било форма на собственост, а другото – форма на управление. Това е все едно да кажете, че между почвата и доматите няма нищо общо, защото едното е неорганична, а другото – органична материя. Ако ги разглеждаме поотделно, ще ни се стори, че между тях наистина няма общо. Но този опростен подход не е подходящ за сериозни анализи. Ако изучаваме посочените обекти като процес, ще разберем, че доматите не биха съществували без почва. По същия начин демокрацията не може да съществува без капитализма, понеже той представлява почвата за нейното възникване и развитие. Казано по друг начин, икономическите и обществени условия, създадени от капиталистическите отношения, представляват основата за появата и напредъка на демокрацията. Без тези жизненоважни условия демокрация не е възможна. Ето защо в други икономически системи, различни от капиталистическата, демокрация няма и не може да има.
Демокрацията не възниква от само себе си, а се поражда от специфични социално-икономически условия, каквито може да осигури само капитализмът. Единствено благотворната среда на отворени икономически отношения, изискваща задължително свобода на индивидите, е в състояние да предизвика промяна на обществения и политически климат в посока към демократична трансформация. Във всички останали системи отсъства икономическата и социална база, необходима за установяването и укрепването на демокрацията. Ето защо е погрешно да се разглежда демокрацията като нещо самостоятелно и изолирано, което може да възникне по всяко време и навсякъде, без да се вземат под внимание обществените процеси, задвижени от икономическите условия, създадени от капиталистическите отношения, задължително необходими за нейното покълване.
Освен всичко, капиталистическите отношения имат принос за процъфтяването на изкуството в Древна Елада и средновековна Италия по следния начин. Няма да е пресилено, ако кажем, че само на търговията, и то на международната търговия, се дължат съществуването и просперитетът на гръцките градове-държави и италианските морски републики. А без нея не би била възможна появата на класа, свободна от задължението да полага физически труд, за да се препитава, и освен това разполагаща със свободни средства, част от които е готова да вложи в изкуство. А без тази класа не би имало гилдии от творци (художници, скулптори, музиканти и др.), препитаващи се от своето изкуство.
Всъщност творци, тоест личности, надарени със заложби да създават художествени произведения, е имало (включително и в първобитните общества) и ще има винаги. Но не винаги, а по-скоро рядко, има условия, позволяващи им да живеят от изкуството си, тоест да развият и разгърнат дарбите си. За тази цел са необходими потребители на изкуство, а за да има такива, трябва отнякъде да бъдат генерирани много свободни средства. Но нито земеделието, нито животновъдството могат да ги осигурят, защото са нискодоходни по принцип и още повече в общества, където огромната част от населението се занимава със селско стопанство. А до масовата индустриализация през XIX в. болшинството от хората са били селяни, тоест не са имали никаква възможност да трупат капитали и да ги влагат в изкуство. Единствените изключения са елинистичните и италианските градове-държави, а вероятно и свободните германски градове от Ханзата, благодарение на развиваната от тях международна морска търговия.
Безспорните културни достижения специално на гръцките общества от Античността са били възможни единствено благодарение на икономическото и обществено развитие, осигурено от капиталистическите отношения. Защото не може да се прави висока култура, не може да се твори възвишено изкуство, не може да се постигне духовно извисяване във времена на всеобща материална оскъдица. Тогава дори и хората с творчески заложби са принудени да се занимават с извънтворчески дейности и да полагат физически труд, за да оцеляват. Освен това в такива периоди няма да има и потребители на изкуство, а когато няма кой да го купува, няма да има и причина да бъде създавано, тъй като творците са правили изкуство, за да се прехранват, а не заради самото изкуство или по собствени прищевки.
Изискващите огромни финансови средства грандиозни инфраструктурни проекти и строежи на религиозни храмове и обществени сгради – най-големите консуматори на изкуство по онова време – са доказателство за икономическия просперитет на полисите, или поне на значителна част от тях. Тоест културният възход идва след икономическия растеж, възможен само при наличието на икономически отношения от капиталистически тип. Растежът на икономиката, нещо нечувано в извънкапиталистическите общества, се доказва и от установеното чрез археологически и други изследвания значително увеличение на населението (също непознато явление в некапиталистическите общества), което може да се случи само при благоприятни икономически условия.
С право можем да кажем, че единствените сили, които пораждат демокрация, са свободните от държавна намеса пазари, международната търговия, експортната икономика. А това де факто са капиталистически отношения. Само на тяхната почва могат да се зародят достатъчно силни и дълбоки либерални възгледи, които да прераснат в повсеместни, общоразпространени нагласи, а те от своя страна да окажат давление върху властта за извършване на демократични реформи. Възможностите за интензивна търговия, задължително и международна такава, водят до либерализация на икономическите отношения, които от своя страна пораждат либерални философски и политически идеи и в крайна сметка неизбежно донасят някаква демократизация на обществената уредба. Обаче по-нататъшно развитие на демократичните процеси до пълнокръвна демокрация е възможно само при отсъствието на робство и империализъм (колониализъм), защото те изкривяват икономическите и обществени отношения, като деформират вътрешния пазар и възпрепятстват международния търговски обмен.
Робството като естествено явление е залегнало толкова дълбоко в съзнанието на древните гърци, че дори голям мислител като Аристотел, който размишлява и върху морални теми, го приема за нормално и дори смята, че има „естествени роби” – отделни индивиди и цели народи, които са неспособни на самостоятелно мислене и затова е по-добре за самите тях да бъдат под пълно подчинение на мислещите. Това показва, че докато робството играе важна роля в едно общество, там идеите за неговото отхвърляне, доколкото ги има, не могат да станат популярни, просто защото твърде много хора имат изгода от него. За да се променят тези всеобщи нагласи, е необходимо робството да стане излишно. Това обаче може да се случи, само когато се появят технологични възможности трудът на робите да бъде заменен с нещо друго. Едва тогава у някои личности ще се появят идеи, че робството е неморално, които идеи бавно и постепенно ще проникнат в цялото общество. Само когато то е узряло напълно, ще стане възможно робството да бъде премахнато. И едва тогава ще се отвори пространство за демократизиране на всички сфери на обществения живот и включването в него на всички граждани.
Но демократичният процес може да бъде завършен, само ако държавата не притежава колонии. Притежанието на колонии, населението на които е подчинено с военни средства, означава власт над други народи, тяхната експлоатация и присвояването на техните природни и културни богатства. Това е проблем поради поне три причини. Морална: никое общество не може да бъде напълно демократично, докато потиска и експлоатира чужди народи. Социална: тази система позволява съществуването на привилегирована каста, извличаща лични изгоди от колониалния институт. Икономическа: използването на евтините чужди човешки и материални ресурси дава нечестно предимство на облагодетелстващите се от тях пред търговските им конкуренти.
Следователно, докато са налице робството и/или колониализмът не може да има истински капитализъм и истинска демокрация. Ето защо можем да кажем, че в Древна Гърция е имало незавършена демокрация, квазидемокрация, която не е имала никакъв шанс да прерасне в истинска, понеже робството е било незаменима двигателна сила за полисните икономики.
Има само два случая в световната история, когато робството съжителства с демокрацията и капитализма. Това са древногръцките полиси и Съединените щати до към 1865 г. Казахме, че при древните елини премахването на робството не е било възможно, и то не защото са били по-лоши, по-глупави и по-несправедливи от нас, а просто защото не е имало с какво да заменят робския труд. Затова е резонно, че там не са се появили силни гласове против робството, след като то е било изключително важно за икономиката и голяма част от населението (дори и занаятчиите и селскостопанските производители) е разчитала на него.
Съединените щати, от друга страна, са идеален пример, потвърждаващ нашата теза, че робството може да бъде отстранено само там, където може да бъде заменено с нещо друго. Най-големите негови противници и най-силните настроения срещу него се появяват не в селскостопанските южни щати, където то е било най-широко разпространено, а в добре развития индустриален Север. В последния производството е разчитало не на робски труд, а на машини, задвижвани от пара, следователно робството не е било необходимо.
И не само че не е било нужно робството, но и представлявало пречка. Използването на изключително евтиния труд на робите дава преимущество пред конкурентите, които плащат на свободните работници. Освен това робите (без самите те да имат вина за това) заемат местата на последните и ги лишават от препитание. Така и капиталистическите работодатели, и работниците нямат интерес от робството, което предизвиква силни антагонистични чувства срещу него, поставени по-късно на етическа основа.
Ето как икономическите основания, произтичащи от капиталистическите отношения, насочват общественото мнение в демократично русло. В крайна сметка се стига до премахване на робството, заради което се води пълномащабна гражданска война в САЩ, и до по-широка демократизация на американското общество. Този процес получава завършеност едва към 60-те години на ХХ в. с премахването на сегрегацията и даването на пълни права на чернокожите (което пък създава други проблеми, но те са тема на друг разговор). Едва оттогава Съединените щати могат да се считат за завършена демокрация, защото от онзи момент всички нейни граждани са равнопоставени, каквито не са били дотогава.
Всичко това за пореден път ни убеждава и доказва правотата на концепцията ни, че икономическите предпоставки в условията на капитализъм, независимо от епохата и обществото, предизвикват либерални възгледи и обществени настроения и движения, които водят до либерализиране, първоначално на икономическия сектор, след това и на други, а в идеалния случай, и на всички останали, тоест до демократизация във всички обществени сфери. А това категорично потвърждава нашата генерална позиция, застъпена в това изложение, че капитализмът е единствената сила, която поражда демокрация, защото няма нито един случай в световната история, при който тя се е появила извън ареала на капитализма.
Литература:
Capitalism in Ancient Rome and Ancient Greece
https://digitalworks.union.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1697&context=theses
Capitalism and the ancient Greek economy
https://www.cambridge.org/core/books/abs/cambridge-history-of-capitalism/capitalism-and-the-ancient-greek-economy/2F3A4B1B101A7E35502D4BC3B9D38C5E
The Cambridge History of Capitalism
https://www.cambridge.org/core/books/the-cambridge-history-of-capitalism/B67AB49FDD51367B26A6D4F02DCE74EE
An Inquiry on the Existence of Capitalism in Ancient Greece
https://www.google.com/url?sa=t&source=web&rct=j&opi=89978449&url=https://philarchive.org/archive/BILAIO&ved=2ahUKEwi17ufTztmAAxUTQvEDHfTnCCIQFnoECCQQAQ&usg=AOvVaw2DbY-IrrAEeErKC9L2NMxq
Capitalism in the Ancient World
https://www.marxists.org/archive/kautsky/1912/03/cap-ancient.html
Antiquity and capitalism: The finance-growth perspective
https://www.econstor.eu/handle/10419/217235
Giuseppe Salvioli"s Capitalism in the Ancient World
https://www.academia.edu/35382748/Giuseppe_Salvioli_s_Capitalism_in_the_Ancient_World
Late Antiquity as Early Capitalism?
https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/030661504200322411
An Introduction to the History of Capitalism 600-1900 AD - Dot.net
https://lif.blob.core.windows.net/lif/docs/default-source/publications/an-introduction-to-the-history-of-capitalism-600-1900-ad.pdf?sfvrsn=4
The Emergence of Capitalism Through the Prism of Global History
https://www.cairn-int.info/article-E_AMX_053_0063--the-emer
gence-of-capitalism-through-the.htm
Cereal, Olive & Vine Pollen Reveal Market Integration in Ancient Greece
https://www.shh.mpg.de/1912178/market-integration-in-ancient-greece
https://academic.oup.com/ej/article-abstract/130/632/2596/5766224
https://greekreporter.com/2023/01/22/market-economy-thrived-ancient-greece-3000-years-before-previously-believed-2/
https://digitalworks.union.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1697&context=theses
https://philarchive.org/archive/BILAIO
Георги Марков: И в Би Би Си няма свобода...
"Голямото развитие" на Българи...
Годишни пръстени
Весели курортисти и авантюристи- част 6
1. Ква е разликата между стока и пари?
2. За да ти е ориентирана значителна част от производството към пазара, това предполага големи излишества от произведена продукция. Такива излишества в Древна Елада нямаш. Поради простата причина, че производителната сила е на ниско ниво.
3. Кво е по същество капитализма и капитала - не си казал, а толко много говориш? Това ти е процес на концентрация на все повече стойност във все по-малко хора. От това следва не пазарна икономика, а монопол. Ако нямаш процес на концентрация на все повече (капитал) във все по-малко хора нямаш капитализъм. Ти твърдиш, че етапът на развитие на стоково-паричните отношения при който са възникнали парите е начало на капитализъм. А защо да не потърсиш корените на капитализма и още по-рано при възникването на стоките? Щом имаш стока, т.е. нещо което е предназначено да бъде разменено, значи вече имаш нещо с което си готов да се разделиш - т.е. излишно ти е. Значи си капиталист.
Да удариме камбаната за глухите още един път. В моите теми, съм анализирал и доказал неопровержимо, че никъде по днешния свят няма, не съществува избирателна система, чрез която електоратът да може да избира държавна власт. Как без избирателна система, чрез която електоратът може да избира държавна власт, има демокрация.
П.П. Под "демокрация" за да не се получават недоразумение, да се разбира всеобщо избирателно право, както е прогласена поне на думи в твоите лелеяни капиталистически центрове демокрацията - народна демокрация може да се каже също така.
Така е. Това се нарича КОРУПЦИЯ.
Но ако се позамислиш малко кво си написал, може да откриеш, че си казал безсмислица. Защото ако някой може да въздейства все повече върху власт имащите, властимащите все повече се превръщат във властНЕимащи. А тоя който им въздейства - самият той е властимащия.
А не трябва ли да върви гладко работата на цялостния механизъм, който включва и прозводство. А така също и много други дейности? Що е фаворизирана търговията от тебе, ако не си марксист? Маркс я фаворизира, с цел да достигне до ключовия извод, че движението Пари-Стока–Пари' е коренно различно от движението Стока-Пари–Стока, защото при него, притежателят на парите ги пуска единствено с коварната мисъл пак да ги хване. А не с цел да размени стоката която му е излишна със стоката която му е нужна. От тука на там, Маркс разсъждава, как процесът на производството на капитала, т.е. концентрацията на все повече стойност във все по-малко хора е резултат от свободния пазар и най-вече от търговията и води в крайна сметка до експроприация на експроприаторите. На него му е нужна търговията, за да я натовари с вината за тия дисбаланси. А на тебе за кво ти е?
"Но ако се позамислиш малко кво си написал, може да откриеш, че си казал безсмислица. Защото ако някой може да въздейства все повече върху власт имащите, властимащите все повече се превръщат във властНЕимащи. А тоя който им въздейства - самият той е властимащия."
Всъщност точно това имам предвид, а именно, че колкото повече се увеличава влиянието на дадена класа, толкова повече тя се сдобива с власт и в даден момент се превръща в управляваща. Но ми се струва, че не схващате логиката, но това не е мой проблем.
"А не трябва ли да върви гладко работата на цялостния механизъм, който включва и прозводство."
Търговският обмен предполага производство, без което е невъзможна интензивна търговска дейност. Така че производството трябва да се подразбира... освен ако нещо не пречи на процеса на осмисляне.
Кво значи, да е рентабилна? Обществото в своята цялост взима базови ресурси от базовата природа и ги използва за растежа си. По тоя начин по същество, обществото трансформира природата, вкл. живата която е база за живота и на човека в човешка икономика - предмети, сгради, бетон асфалт. И хора. Намаляват горите (и то вече драстично), намаляват индивидите на всеки животински вид (според Дарвин, това е сигурен белег, че намаляващият вид изчезва).
Тоя процес и тая тенденция рентабилни ли са? Ако си свалиш капаците и розовите капиталистически очила, ако спреш да разсъждаваш от гледна точка на средно статистически интересчия, т.е. само от гледна точка на частния търговец, ще разбереш, че такова едно движение хич не е рентабилно за обществото в цялост. Т.е. растежът на икономиката има граница, така както всеки растеж има граница. И като стигнеме тая граница, тогава ше видиме кон боб яде ли. Вече сме я стигнали - това няма да стане след три хиляди години, а се случва днес.
"А не трябва ли да върви гладко работата на цялостния механизъм, който включва и прозводство."
Търговският обмен предполага производство, без което е невъзможна интензивна търговска дейност. Така че производството трябва да се подразбира... освен ако нещо не пречи на процеса на осмисляне.
Търговията ли е причина за производството? Според Дарвин, причина за производството (на видове) е растежът. Колкото повече расте броя на индивидите толкова повече расте броя на изходните форми. В икономическия случай - стоки, видове труд.
А прочее, такива работи говори и Адам Смит - видовете стоки зависи от броя на субектите. Т.е. броя на хората, защото всеки човек трябва да се труди, за да живее. В процеса на тоя труд, всеки човек го извършва по свой си начин. Но тъй като е човек, той е и творец. Така се ражда богатството на стоковите форми - от растежа. Расте населението на света. От там е разнообразието на стоките. А не от търговията, която си фаворизирал (точно като Маркс).
Имаш растеж на населението/икономиката. Това са времена на изобилие (шом имаш растеж). Стигаш до тавана на тоя растеж - идват времена на свиване. Свиване на населението, свиване и на стоките. Елементарно, Уотсън.
До сега си имал времена на комфорт. Понеже е имало изобилие, тия отгоре са натрупали стойност, но през това време и тия отдолу са натрупали нещо. Могли са да живеят и да се размножават - следователно е имало и за тях. При досегашното развитие конкуренцията за върховното работно място в йерархията е била относително слаба. Сега ще се засили. Обаче върхушката се е подготвила за това което иде, така както е според старозаветната схема на седемте охранени и седемте мършави крави, от съня на фараона, който разтълкувал Йосиф.
И върхушката е натрупала стойност в ситите години. Стойността е под формата на оръжие. Капитализъм? Демокрация? - иде часът на озъбената истина.
И какво бе аджеба означава тая прословута свобода на пазара от държавата - такова животно никога не е имало. Никога пазарът, а и всички останали дейности не са били независими от държавата. Държавата преразпределя избирателно. Това става с данъци. А също така и с емисия на фиатни пари (да не се бъркат с истинските пари - злато и сребро). Имаш ли фиатни пари и изобщо емисия на пари като монопол забрави за прословутата свобода на пазара. И т.н.
Ама ако си подскачал по сини митинги, много ти се сака да е убав капитала, в чийто интерес си подскачал.
Значи, постоянно си повтарям моето схващане за това какво е капитал/капитализъм и демокрация. Също и защо обяснението на Маркс не е вярно. Накратко. Главните обществени отношения са тия между базата и надстройката. Т.е. надолу по йерархията и нагоре по йерархията. Движението надолу по йерархията е по същество разделение на труда. То е организирано правилно, т.е. под формата на нисходяща йерархическа система, при която всяко следващо йерархическо ниво не е много по-многобройно от предходното. Обичайните съотношения са между 1 към 10 до 1 към 2.
Тая нисходяща йерархическа система е човешко изобретение от древни времена.
С нарастване на броя на членовете на йерархията правилната йерархическа система става задъхлжителна, ако искаме да има организирана дейност. Но е организирано само нисходящото йерархическо движение. Възходящото не е. Това се случва поради това, че тия които управляват го възпрепятстват. От липсата на възходящо йерархическо движение е блокиран цялостния кръговрат на общественото йерархическо взаимодействие. От там иде дисбалансът който се развива бавно за хилядолетия.
Процесът на производството на капитала (концентрацията му към върха на йерархията) е следствие от нисходящото йерархическо движение. Преразпределението на концентрирания капитал към основата е следствие от възходящото йерархическо движение. Но тъй като то е блокирано, се развива значителна концентрация към върха на йерархията на капитал.
Движението надолу по същество е дясно. Движението нагоре по същество е ляво. Правилното организиране на възходящото ляво движение е по същество правилна избирателна система.
Маркс е нарочил търговията за произвеждаща капитал. Което е наистина глупаво. Търговията е част от разделението на труда. Не всяка търговия е капиталопроизвеждаща. Само тая зад която е държавата. Т.е. досегашния елит който е бил на власт. Маркс много хубаво описва така нареченото първоначално натрупване на капитала. Където бившите феодали с огън и меч прогонват крепостните селяни, които стават свободни да вървят на майната си, но най-вече свободни от собственост. След което те отиват в градовете, където се образуват много бездомници. Срещу които обаче именно държавата налага свирепи наказания срещу скитничество. И в цялата тая работа, при това първоначално натрупване на капитала няма и грам търговия като първоизточник на тоя капитал. А е чиста нисходяща йерархическа организирана дейност. Същото нещо се случи и в България, след 89та. Именно държавата създаде/назначи милионерите.
Формите са разнообразни - тогава, както и сега. Но по същество са еднакви. Така както релефът на земята е разнообразен, но по същество си е релефът на сушата. В него има планини и равнини, реки, езера, скали, почва, растителност и т.н. И ако умалиш мащаба, ще ти стане ясна цялата планета.
Същото е и със системите на обществения механизъм. Различни, но по същество еднакви. И най-вече с един произход, който се е развивал. Това развитие представлява увеличение на броя на членовете на йерархическа система. Първичния образ на обществото е йерархическа система. Но малка. Сега йерархическата система е порасла. Но си остава йерархическа система. А йерархическата система е много по-древна от човека. При човешката йерархическа система имаме един единствен качествен скок, който е човешко изобретение - нисхдоящата йерархическа система. Това е такова древно изобретение и така сме го приели за нещо ествествено, че не се сещаме, нито че е човешко изобретение, нито че е от първостепенна важност. А кУрифеите като Маркс, или като днешните либерални пасти въобще не говорят за него. Поради това че кУрифеите не говорят за него, въпросното изобретение все едно че не съществува.
Но когато умалим мащаба на обществото и остане само това единствено човешко изобретение, и разберем, че съществува извечен кръговрат на общественото йерархическо взаимодействие, и че с нарастване на броя на членовете в йерархията, без правилна йерархия, организираното движение е блокирано - тогава разбираме, че е блокирана именно демокрацията, защото се е повишило населението и липсва аналогична йерархическа организация и нагоре, така както има и надолу. И само консумацията на базовите природни ресурси спасява положението от пълен блокаж.
Любимите ми приказки са комунистическите, в които се разказва за легендарни герои, извършили чутовни подвизи. Част от приказния наратив са и преданията за баснословните постижения в промишлеността, селското стопанство, науката, техниката, културата и във всички останали сфери на обществения живот.
За съжаление обаче Петър Младенов, в качеството си на генерален секретар на ЦК на БКП, разби тази митология на пух и прах с доклада си "За състоянието на страната, партията и непосредствените задачи.", изнесен на 11 декември 1989 г. по време на провеждания Пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия (което обаче не пречи на фанатизираните и зомбирани поклонници на комунизма да продължат да вярват безрезервно на пропагандните лъжи).
Докладът, който Ви препоръчвам да прочетете, описва катастрофалното състояние на социалистическа България по време на управлението на Тодор Живков. В него, освен за бедственото положение в икономиката, околната среда и комай всички сектори, се обръща внимание и на противоречащия на комунистическата митология факт, че НРБ е трябвало да внася селскостопански продукти заради всеобщата криза в селското стопанство.
Ярко потвърждение на изнесените в доклада стряскащи данни е фалитът на тодорживкова България, предизвикан от колапса на икономиката. Освен това не особено известен факт е, че социалистическа България фалира три пъти през краткото си съществувание, което си е добро постижение. При третия фалит обаче вече нямаше кой да помогне финансово, тъй като и целият социалистически лагер, начело с могъщия Съветски съюз, беше банкрутирал тотално, което доведе и до разпада на тази нежизнеспособна в икономическо отношение система.
Ако все пак продължавате да вярвате, че в НРБ всичко е било толкова хубаво и че държавата е просперирала, трябва да обясните, най-вече на себе си, защо се стигна до този тежък фалит и защо социализмът се спомина само след няколко десетилетия живот и то не само в България, а и повсеместно, с някои изключения.
Вярвам че добре виждам, как повечето сгради и жилища наоколо и по цяла България са построени през соца. Шест хиляди язовира, някои от тях огромни - виждат се.
АЕЦове, ВЕЦове - всичко е построено през соца.
Язовирите се използваха за селскостопанство - помня огромните плантации. Работил съм на бригади, знам какво колосално количество продукция се произвеждаше.
Ти вярваш, че с доклади тези спомени мои и не само мои могат да бъдат унищожени.
А сегашното нищо - и то ли е продукт на доклади. Не фървиш. Ти искаш ли, да изясниш нещата такива каквито са, искаш ли да ги изясниш първо за себе си? А след това искаш ли някой и да ти повярва или само си дрънкаш дитирамби, дето са по шашави и от най-шашавите комунистически дитирамби, които също съм слушал много, но които само се използваха като етикет и като встъпление. А реалността си беше желязна. Останало е много железобетон от нея наоколо и до днес. А и медалите в спорта на социалистическа България, когато тя бе номер едно в света (особено на глава от населението) - това е конвертируем продукт на световния пазар. Трудно ще ми извадиш доклади, че не е било.
Докато комунистическата пропаганда ни заливаше с водопади от хвалебствия за грандиозните успехи на народното стопанство, държавата е потъвала неудържимо към дъното. Поради тази причина получаването на кредити от Запада (запитайте се защо сме взимали кредити от Запада, а не от СССР или СИВ, например) е било жизнено необходимо, защото всички останали социалистически страни са били фалирали. Но когато Западът се усеща, че социалистическият лагер е във финансов колапс, спира да отпуска заеми. Тогава НРБ вече не е в състояние да покрива лихвите по старите заеми и обявява мораториум върху изплащането им, което де факто е признание за тотален държавен банкрут. Това, повтарям, е третият поред фалит на социалистическа България, който е и фатален.
Вашите лични впечатления не означават абсолютно нищо, защото няма как да сте знаели какво се случва под повърхността. В крайна сметка каквото и да дрънкат комунистите, НРБ фалира безвъзвратно и затова си има причина. И тя е в абсолютната нерентабилност на социалистическата икономика. Така че не ми говорете за бидони и плантации, а обяснете защо фалира Народна република България и социализмът се изпари, след като всичко е било толкова прекрасно!
Какъв добър въпрос. Запитайте се, защо западът е давал кредити на тая фалирала комунистическа икономика? Искал е вероятно да помогне да не фалира? Или е правил подаръци, защото да даваш кредити на фалиращи икономики, означава, че те няма да ги върнат.
Не се сдържам да перефразирам горния цитат:" Но когато Западът се усеща, че социалистическият лагер няма да му дава, спира да му дава. Тогава НРБ вече не е в състояние да дава и обявява че повече няма да дава, което де факто е признание за тотален държавен банкрут. "
И сега тука имам и още въпроси. Дали западът е фалирал, когато неговият длъжник, не му дава? Особено на фона на това, че ти твърдиш, че е до болка ясно, дори и за слепите, че социкономиката е била фалирала. Чак и за слепците и лаиците това е ясно - но за западът не е било чак толкова ясно. Ясно е, че това е така, а един световен банкер, който постоянно се обърква и раздава кредити на неплатежоспособни, за които и на децата е ясно, че няма да върнат кредита - тоя банкер ще да е вече фалирал.
Ами Адам Смит говори за бидони и плантации. И на това му вика икономика. Той говори за стоковото натрупване, което е наоколо. Стоковото натрупване, което социалистическата икономика създаде е наоколо. Стоковото натрупване на капиталистическата икономика никакво го няма. Ако липсваше това което създаде соца, откъде капиталистическата икономика ще цоца?
Като е рентабилна била тая сегашната икономика, къде е стоковото натрупване за последните 30 години? Къде е богатството на нацията създадена за толкова много време? Оглеждам се наоколо и що да видя - комунистическите сгради си стоят, но капиталистите не могат да ги боядисат. Една част са порутени, друга съборени. Електроразпределителната мрежа си е тая, която направиха комунистите. Язовирите, Електроцентралите, тунелите.... И какво още?
А да - липсва армията. Няма я. Не само плантациите. Липсват хеликоптерите. Изтребителите. Къде са изтребителите? Нали уж си ги платихме? Не стана търговията. Свободната търговия?
Имало ли е корупция? Т.е. некой да не е получил ени пари под масата, за да купи изтребители на чертеж? От кого ги е получил? Това свободна търговия ли е? И т.н. И т.н.
Защото беше превзета от западния агресор и превърната в колония, откъдето да се източват реални ресурси по едни хитри начини. Това се случи, защото населението на потребителското общество расте и не му стигат ресурсите на колониите които експлоатира. Движението е към фалит изобщо на системата. България и соцлагерът се оказаха беззащитни поради една проста причина - по същество социализмът е същото като и капитализма. В своята дълбока същност т.е. това е блокиране на кръговрата на общественото взаимодействие именно в движение нагоре по йерархията. Вероятно знаеш, че и комунистите имаха навик да твърдят, че най-добрата демокрация е тая в соцлагера. И даже в България жените получават демократични права преди жените в Швейцария, именно поради законодателството на комунистите.
Проблемът е, че както в соцлкагера, така и капиталистическия свят (т.е. не само в третия свят, но и в ЕС и САЩ, демокрацията напълно липсва като механизъм. Поради тая причина, соцлагерът можеше да бъде превзет с инструментариума по който управлява именно западът. Т.е. това превземане на върха на по-слабата йерархическа система, посредством конспиративни операции. За което освен натрупан опит, западът разполагаше и с повече финанси. Защото доларовата валутна зона контролираше повече свят. А комунистическата върхушка и в България добре изглежда поне това разбираше и постоянно търсеше вражеска агентура всред другарите с партиен билет. Знаеше, какво ги заплашва, но не знаеше как да се защити.
Западът превзе соцлагера и го превърна в колония. По тоя начин той отложи фалита си. Но тенденцията на фундаменталното развитие не изчезна, а се засили. Нали социкономиката е фалирала. Еми не се кахъри повече за умрелите. Погледни кво се случва с финансите, а и не само на днешната западна икономика. Виж там, дали е възможно да си върнат космическите заеми, дето са опаткали
Вашите лични впечатления не означават абсолютно нищо, защото няма как да сте знаели какво се случва под повърхността. В крайна сметка каквото и да дрънкат комунистите,
Виж сега, къв ти е метода на аргументация! Моите лични впечатления не означавали абсолютно нищо. Няма значение, какво можеш и сам да видиш, като се поогледаш, защото и твоите лично впечатления явно за тебе са без значение.
Т.е. с "лично впечатления" ти си обозначил реалните видими и до днес факти. Има ли разлика според личните ти впечатления между "лично впечатления" и обективната реалност извън твоята или моята лчност? Според моите лично впечатления, има голяма разлика, така както има разлика между субективното възприятие и обективната реалност. Според моите лични впечатления, за да се абстрахираме от личните си пристрастности и субективности е нужно да стъпим на нещо, което е ясно видимо за всеки. Такова именно нещо е реалността в България, която може да се види и до днес под формата на разни строежи - останали за съжаление от комунистите.
Но според твоите лично впечатления, реалността извън личността са впечатления лични, субективни. Т.е. задраскваш следователно най-сигурните и все още видими факти от реалността, като им приписваш сугестивен произход.
... Абе да не си хипнотизатор?
Та значи ще изхвърлиш истинските аргументи, под претекст че си ги нарочил за мои лични впечатления. После отиваш под повърхността - колкото се може по-дълбоко. Т.е. там където и ти не можеш да проникнеш, разбира се, но това няма значение. Важното е че и аз не мога. После почваш да ми говориш как е там, защото си сигурен, че никога не съм бил.
И единственият ти противник е "това което дрънкат комунистите". На тях не трябва да се вярва, а на тебе трябва. Но на какво основание да ти вярват на тебе не е ясно. А и комунистите както ти казах не ме интересува какво дрънкат. Не ме ли чуваш какво ти казвам - аз вярвам на очите си. Не на халюцинациите си. Това са факти. Могат да бъдат видяни и от такива като тебе, след като излязат от самохипнозата си. Да - има голяма опасност и е даже закономерно - когато постоянно лъжеш, започваш и да си вярваш и се получава така, че лъжеш най-вече себе си.
Чест и почитания за лекцията, будни приятелю!
Първо, явно си въобразявате, че знаете повече за състоянието на българската икономика от Главния секретар на ЦК на БКП и от експертите, предоставили данните за доклада му. Това не звучи сериозно, а смехотворно. Няма да го коментирам повече.
Второ, когато Западът започва да предоставя кредити на НРБ, не знае реалното й финансово състояние, тъй като данните за него не са публични. Обаче когато България продължава да взима кредити всяка година и те отиват основно за изплащане на лихвите по задълженията, става ясно, че икономиката на страната не е способна да генерира достатъчно приходи. И тогава западните правителства и финансови институции спират отпускането на заеми. И Народната република фалира моментално, защото не може да вземе кредити нито от фалиралия вече Съветски съюз, нито от фалиралите също така членки на СИВ.
"Западът превзе соцлагера и го превърна в колония."
Трябва да обясните как точно Западът е превзел социалистическия лагер, докато на власт в последния са правоверни комунисти, при това под зоркото око на вечно бдящия СССР. Но дори и да приемем само за миг, че тази инфантилна теория е вярна (а тя не е), не става ясно как соцагерът, в който всичко е повече от идеално, с процъфтяващи икономики и силни армии, и под защитата на могъщия Съветски съюз, става толкова лесна плячка за коварния Запад.
И все пак трябва да имаме предвид, че става въпрос за ожесточено противоборство на живот и смърт между две системи, при което всяка от тях се стреми да унищожи другата. В случая Западът победи (макар и не по начина, който Вие описвате), което е недвусмислено доказателство, че той е по-силен. А ссоциализмът се оказа жалък експеримент, който се провали само след няколко десетилетия. Докато капитализмът, както знаете, съществува от векове и е преминал през страховити изпитания: граждански войни, революции, въстания, бунтове, метежи, гигантски стачки, световни войни, икономически кризи, социални вълнения и прочее. Но продължава да е жив и здрав, въпреки че комунистическите пророци непрекъснато вещаят скорошната му кончина. И така капитализмът "умира" повече от 170 години, откакто Маркс и Енгелс предрекоха в "Комунистическия манифест" бързия му край. Та и Вашите "прогнози" се очаква да се сбъднат по същия начин както техните. Всъщност Вие просто превръщате желанията си в уж исторически обусловени предвиждания за гибелта на Запада и капитализма. Което е поредният идеологически отпадък.
Относно личните впечатления. Да, Вашите лични впечатления по отношение състоянието на българската държава по време на социализма са напълно нищожни. Както и моите и на всеки друг редови гражданин на НРБ.
Просто защото никой от нас не е имал ни най-малка представа какво се случва под повърхността. Не сме знаели, че предприятията на практика са фалирали и държавата ги е дотирала, не сме знаели, че вътрешните задължения са в размер на над 25 милиарда лева. Не сме знаели и че през 1960 г. социалистическа България изпада в такъв банкрут, че се налага да продаде на СССР целия златен резерв от над 30 хиляди килограма злато, за да покрие задълженията си към Москва. Забележителното е, че златният резерв не е пипан дори и по време на така наречените национални катастрофи. Това е показателно в какво тежко състояние е изпаднала социалистическата ни икономика само 15 години, откакто червените терористи идват на власт с помощта на ордите на Червената армия. И само след десет години следва нов фалит. А през 80-те настъпва и последният, вече фатален.
А Вие ми говорите за бидони, докато в същото време страната е била във фактически фалит и държавното ръководство е било в паника, незнаейки как да излезе от това състояние. Вие знаехте ли това тогава? Имахте ли представа какви са били икономическите показатели на България в този период? Ако не сте знаели, което е сигурно, значи не можете да представяте впечатленията си като меродавни, защото не може да се съди за нещо, гледайки го само отвън с невъоръжено око. А именно това правите Вие, което е израз на дълбоките Ви пристрастия, непозволяващи Ви да оценявате безпристрастно събитията, процесите и личностите.
