ДЕМОКРАЦИЯТА – НАЙ-ВИСШАТА ФОРМА НА КАПИТАЛИЗМА

Автор: Виктор Кордон


Капитализмът е икономическа система, базирана на частната собственост върху средствата за производство и тяхното използване с цел печалба. Той се основава на отворена пазарна икономика, за която се изисква: юридическо равенство; свобода на предприемачеството; свободна конкуренция; ограничена намеса на държавата; признаване правото на собственост; свободна търговия; свободно движение на хора и капитали; свободно пренасяне, продажба и обмен на стоки, суровини и материали; свободно предлагане и получаване на услуги; закони, които обезпечават изброените фактори. Тези условия стимулират икономическата активност и ефективност и гарантират, че на клиентите ще се предлага по-широк избор от продукти и услуги с по-високо качество на по-конкурентни цени.

Но за да има свободно движение на хора (едно от главните условия за съществуването на капитализма), те самите трябва да са свободни. Следователно за капитализма е от ключова важност всички участващи в икономическия живот – работната сила, ръководният състав, собствениците на бизнес – да имат правото да се придвижват и действат свободно, а това означава лична свобода за всеки гражданин. Ето защо капиталистическата система се стреми да премахне ограниченията над икономически активните субекти, респективно на гражданите, тъй като всички граждани са потенциални участници в стопанския оборот.

Капиталистите искат да продават колкото се може повече от своята продукция, за да спечелят колкото се може повече пари. За тази цел им е необходим свободен пазар. Но свободната търговия, към която се стреми капитализмът, може да се осъществява само в условията на свободни отношения между икономическите субекти (производители, транспортиращи, продавачи, потребители), а свободни отношения може да има само между свободни индивиди. И тъй като де факто в търговското обращение участват всички граждани (под формата на някоя от горните категории), то е жизнено необходимо те да са свободни от ограничения (с уговорката, че абсолютна свобода не е възможна, тя винаги е относителна). Изискването за свободен пазар, свободни търговски отношения и свободни икономически субекти закономерно води до либерализация на целия обществен живот. Ето механизма, чрез който капитализмът поражда либерални идеи и изисквания, които в края на краищата довеждат до демокрацията.

Разбира се, либерални идеи и мислители е имало вероятно във всички епохи и общества. Но тези идеи са били откъслечни, изолирани и абсолютно неприложими на практика, защото са липсвали необходимите социални и икономически предпоставки. Едва появата на капиталистически отношения създава условията за тяхното избуяване, разпространение, приемане от обществото и прилагане в живота. На този етап на обществено и икономическо развитие широката общественост е била готова да ги приеме, защото те са отговаряли на нейните нагласи и очаквания, тоест тя е била подготвена и узряла за тях. Което значи, че именно капитализмът е подготвил почвата за покълването и израстването на либералните принципи и претворяването им в демократични институции. Във всяка друга среда (включително и в социалистическата държава) либералните идеи са се чувствали и ще се чувстват като семе, попаднало в пустиня.

Тук говорим по-скоро за рационални, отколкото за морални основания, но виждаме, че в крайна сметка те са в полза както за отделните индивиди, така и за обществото като цяло. Защото чрез освобождаването на хората от многобройните предишни феодални ограничения или от комунистическата тирания, възпрепятстващи прогреса, и включването на колкото се може повече от тях в икономически и обществени дейности, се демократизира на практика не само икономическата сфера, но и цялата обществена система. Затова капитализмът по естествен път поражда демократични правила, отношения, закони и институции, а с това и самата демокрация.

От това логично стигаме до извода, че демокрацията е естествено следствие от капиталистическите порядки и следователно е законна рожба на капитализма. Поради което двете не могат да съществуват отделно, тъй като са взаимосвързани, намират се в неразривна връзка и симбиоза. Можем да кажем, че демокрацията е висша форма на капитализма, закономерен етап от неговата еволюция, тоест без капиталистическото устройство демокрацията е невъзможна. Затова опитите да се създаде някаква форма на демокрация извън контекста на капиталистическите отношения (народна демокрация, социалистическа демокрация, комунистическа демокрация и прочее) са обречени на провал и струват скъпо както в материално, така и в морално и чисто човешко измерение.

По същия начин не можем да имаме съвременния човек без предходните му стадии. Което значи, че капитализмът е жизнено важен за демокрацията, а неговото премахване означава моментална смърт за нея. Всички примери показват, че там, където капиталистическите отношения изцяло липсват, не са установени напълно или са отстранени принудително, демокрация няма. И такава не може да има в условията на отсъстваща капиталистическа организация, както без наличието на водна среда няма и водни организми. Защото капитализмът е жизнената среда за демокрацията.

Обаче без оглед на неопровержимите факти и разумната логика, левичарите атакуват капитализма и се стремят да го премахнат уж заради несъвършенствата му, въпреки че никоя система не е и не може да бъде съвършена (тоест недостатъците сами по себе си не са достатъчно условие за премахване на носителя им), въпреки че именно те, левичарите, саботират мерките за подобряването му и въпреки че предлаганият от тях модел е доказано неефективен и потиснически. При това капитализмът без никакво съмнение е най-успешната система, съществувала някога, доказателство за което е, че никога в човешката история толкова голяма част от световното население не е живяла толкова добре. А икономически неразвитите общества или са силно изолирани от глобалната капиталистическа мрежа, или вътрешна корупция и други фактори им пречат да се включат активно в нея, тоест проблемът не е в капитализма, а на местно ниво.

Един от примерите за това е Китай. Докато там царяха комунистически порядки, страната беше на дъното на икономическото развитие и на последните места по човешки права и благоденствие. Откакто в нея бяха въведени пазарни отношения, тя заема много по-достойно място сред обществото на народите.

Затова единственото, което следва да се прави по отношение на капитализма, е да бъдат поправяни и изглаждани неговите несъвършенства, защото една работеща система не бива да бъде разрушавана, а само подобрявана. Това трябва и ще продължи, докато качествена промяна в икономическата база не доведе до изменение на социалната структура, а това до необходимостта от трансформация на цялата система, тоест до появата на нова такава. На този етап симптоми за такава радикална реорганизация не са налични, следователно условия за подмяна на капитализма с каквото и да било друго напълно отсъстват. Насилственото му отхвърляне винаги ще бъде само частично, на отделни места, и само временно, защото неумолимите закони на човешката природа, и на природата изобщо, неизбежно ще предизвикат възстановяването му след неминуемия провал на непригодния му заместител, какъвто и да е той и както и да е наречен. И историята е най-доброто доказателство за този неизменен принцип. Остава само да се поучим от нея.

 

Лигави, фъфлещи, брадати и омацотени -крем дьо ла крем!

Експозето е добро и има висока стойност като обяснение на важни въпроси засягащи базиса на капитализма. Има обаче един недостиг: следва да се направи основно разграничение между демокрация и либерализъм и да се посочи, че демократичната процедура е интегрирана в либералната идея, а те двете са балансирани чрез върховенството на закона, гражданското общество и конституционната форма на държавата. Да демокрацията в някакъв смисъл е напълно присъща, поне на определен етап, и на социалистическата държава и не е несъвместима с нея.

Едно умно изследване. Старите комуняги така и не могат да проумеят защо се срути системата им - уж всичко беше "народна собственост". Ето го вица, който обяснява ситуацията: Тито попада в една селска община и разглежда нивите. Пред него е една чудесна царевичова нива. "Чия е тази нива?" - пита той придружаващия го кмет на селото. "На Драганович" - отговаря онзи. "Аха - браво браво! А онази чия е? - сочи той съседната - също тъй добре гледана царевица. "На Милованович-" - отговаря кметът. "Аха - браво, браво! А онази там чия е?" - сочи той една полуумряла нива. "На текезето" - обяснява кметът. "А защо е тако мърлява?" "Друже Тито, само курец у чужди руки расте"- отговаря селският първенец.

Да започнам с това, че Американската демокрация се заражда в южните щати и е демокрация на робовладелци, подобно на атинската. Свободите са за една особена класа.
Да продължим с това, че при капитализма остава конкуренцията между свои и чужди и това води до световни и какви ли не войни между капиталистически държави.
Стигаме до една колкото се може по- всеобхватна империя, в която хората и стоките се придвижват свободно. В тази империя едни са по- привилигировани, други са колонисти. Образецът е Рим. Не републиканския, а именно империята, в която уж има сенат, избори, правосъдие.
А каква е идеята на Ленин, за да смята, че това е най- висш и последен стадий? Ами едно имперско малцинство от свръхбогати става омразно на мнозинството. Мисля, че трагедията с батискафа показа, че малко хора съжаляват милиардерите и дори се радват, че богатите също плачат. Докато империята може да изцежда другите- такива като Африка, Китай, България и ЕС, ще има мир.
Автоматизираното производство не е предвидено от Ленин. То обаче не е предпоставка за демокрация, а по- скоро е мощен лост за световна империя.

Няма го, освен В БЪДЕЩЕТО евентуално, АКО Земята стане ЕДНА дъпжава. Засега даже Европа не може.
А цялото изложение на автора е изградено върху тая свобода.

цитат:"Затова капитализмът по естествен път поражда демократични правила, отношения, закони и институции, а с това и самата демокрация."

Искаш да кажеш, че няма нужда от демократична избирателна система, предполагам. А защо в такъв случай, псведодемократичната избирателна система е така разпространена в капиталистическия свят?

Щом капитализмът освобождава хората и е така естествен (щях да кажа "като слънцето и въздуха за всяко живо същество"), защо са нужни тия циркове?

Между другото въпросът за свободата не е свързан само с освобождаване от дом, родина, майка баща, съпруг съпруга. В източната философия се акцентира на освобождаването от частната собственост и дори от собственото си тяло.
Ти спомена нещо за Китай. Само че именно западната идеология (покрай всичките лелейни оди за капитализма) изпада в идеологическо противоречие, като хем те освобождава от натрупатната частна собственост (т.е. от собствената ти база), хем ти обещава потребителски фетиш на много повече предмети.

И как се получава така, че ако си стоиш в България, не сполучваш да стигнеш до лелеяния идеал на потреблението, но ако си примерно англичанин или западноевропеец - тогава няма нужда да ходиш никъде.
... И тогава, за да бъде свободен един англичанин, той обикаля света като турист. По тоя начин, българинът става равен на англичанина, защото е свободен да му чисти по задника, или като отиде в Англия, или като си стои в България.

Ти се пробвай и ти ако искаш, да дефинираш като за начало, що е това демокрация, без истински демократична избирателна система? (не псевдодемократична, каквато в безброй варианти е разпространена по целия капиталистически свят)

Нали? За да направиш разграничението между двете, трябва да дефинираш и двете по отделно. Но тъй като нема да можеш да дефинираш, това което съществува реално, нема следователно да стигнеш и до разграничението.

И тъй като аз забелязвам, че имаш намерение да ни направиш един номер (да прескочиш най-важното) - сега ти подсказвам, че нямаш никаква опция изобщо да скачаш, щото ще паднеш.

Придвижват се свободно но само в една посока. Иво Инджев се изказа много оригинално "Птиците летят на юг, нормалните хора се движат на запад." Той изпуща изпредвид обаче, че птиците се движат и на север, а не само на юг. Т.нар. "нормални хора" обаче се движат наистина само на запад. Що така? Нали са свободни? Свободни ли са да се движат и в други посоки? Либералните свободолюбиви капиталисти ще ми отговорят, че никой не ме задължава и мога да ида, където си искам - примерно и в марианската падина. Но защо никой не тръгва към Сахара. - Веднага ще се хванат буквално и за тоя ми въпрос и ще кажат, че някои тръгват.

Да, да. А да са чули тия хора, защитници на свободата, че има един термин баланс? Примерно на фирма? Приходно разходна част.

Примерно стоките се движат само към върха на йерархическата система (империята). Но те ще кажат, че има стоки дето движат и в обратна посока. Само че надценена разменна стойност. Защото базовите ресурси, се движат само в една посока - към ЕС и САЩ, къдто живеят под 10% от населението на света, но потребяват над 50% от световното производство. Без такова движение на стоки е невъзможно да има потребителско общество. Следствието именно на това е урбанизационния натиск - към имперския връх и към второстепенните върхове. И затова движението е в една посока. Като съвкупен баланс на фирмата.

Дали това движение е резултат на свободния пазар (т.е. на свободата)? Или произтича от монопол над върха на йерархическата система. Т.е. дали капиталът който се концентрира към върха и който поражда урбанизацията на следващ етап (движението на хора към върха) е следствие на свободата. Или май на несвободата? А оттам и капитализмът е резултат не от свободата, а от монопола. И изкривената логика по никой начин не помага на фарисеите, защото на лъжата краката са къси.

Нужни са истински демократи като бащата на румънската демокрация Влад Цепеш, бащата на английската демокрация Хенри VIII, бащата на руската демокрация Иван Грозни и т.н.

Единствената причина, поради която не изтривам коментар №1, е, че той служи като отлична илюстрация за интелектуалния капацитет на представителите на русофилско комунистическата фауна.

Грешно предполагате. Това, което искам да кажа, и което трябва да се подразбира, е, че демократичната избирателна система също е част от "демократичните правила и отношения", които капитализмът поражда, поради нуждата от либерализиране на целия обществен процес, необходимо условие за съществуването на капитализма.

А останалите Ви тълкувания в духа на дяволския прочит на Евангелието не заслужават внимание.

Целта на този материал е да разясни в сбита форма генезиса на демокрацията, което на практика означава да осветли родствените й връзки с капитализма, неизвестни като цяло на широката публика. Разбира се, темата е необятна и затова много други аспекти остават извън обхвата на изложението ми.

Моето мнение относно демокрацията и либерализма. Представителната демокрация (най-разпространеният в днешно време вид) е форма на държавно управление, при която управляващите се избират от народа и го представляват. Съвременните демокрации са основани на либералните принципи, формулирани във философското и политическо течение либерализъм, и затова наблягат на свободата на индивида, поради което са наричани либерални демокрации. Тоест демокрацията, в най-масовата й днес форма, е тясно свързана с либерализма и се осъществява според принципите на класическия либерализъм.

Големият проблем, според мен, в настоящо време произхожда от узурпирането на либерализма от левицата, която го използва (наред с други движения, като феминизма, екологизма, хуманизма, ЛГБТ, джендъризма, антирасизма) като инструмент за манипулиране на масите и прокарване на нейните политики и идеологически цели. Опасността идва от това, че политически невежите и индиферентни граждани, каквито са повечето, не са в състояние да забележат тази подмяна и са склонни да винят либерализма, неосъзнавайки, че той е обсебен от световното левичарство и експлоатиран от него с користни подбуди.

Ваш цитат: "Да демокрацията в някакъв смисъл е напълно присъща, поне на определен етап, и на социалистическата държава и не е несъвместима с нея."

Това ми напомня за стария анекдот, според който приликите между демокрация и народна демокрация са като между стол и електрически стол. Тоест сходствата, доколкото ги има, са само в близкото звучене, докато във функционално отношение са напълно различни и дори противоположни. Поне аз не виждам истински функциониращи демократични институции и практики в народнодемократичните режими от социалистически тип. Всички уж демократични учреждения и организации бяха само параван, зад който бяха скрити тоталитарните прийоми в абсолютно всички сфери на обществения живот без изключения. Социалистическата държава беше нищо повече от диктатура с демократична фасада, нещо като Смъртта с маска на Добрата фея.

Демокрацията и социализмът (като държавен строй) са абсолютно несъвместими, тоест не могат да съществуват едновременно на едно и също място по едно и също време. Те се изключват взаимно, което значи, че там, където има демокрация, не може да има социалистическа форма на управление. И обратното – в условията на социализъм не може да вирее демокрация.

Ваш цитат: "Да започнам с това, че Американската демокрация се заражда в южните щати и е демокрация на робовладелци, подобно на атинската. Свободите са за една особена класа."

Въпреки че американската демокрация има свои специфики, тя не се е самозародила от само себе си на американския континент, а е логично продължение на либералните идеи, бавно изкристализиращи в европейските общества, и не на последно място в английското. Приносителите на тези принципи от Европа в Америка не са били робовладелци, а английските пуритани, основали там първите британски колонии през първата четвърт на XVII век. Управлението на тези колонии е демократично, като тази традиция се пренася по-нататък във времето и впоследствие допринася за последвалото демократично развитие на Съединените щати.

Някои удобно изпускат от внимание, че по-късно именно британските и американските капиталисти, империалисти и робовладелци премахнаха робството първо в собствените си владения. А след това, разполагайки с достатъчно политическо влияние и военна мощ, принудиха всички останали, които продължаваха търговията и експлоатацията на роби, да ги преустановят завинаги. Това не беше сторено от социалисти, комунисти, руснаци, мюсюлмани, китайци и прочее, а точно от лошите британци и американци. Без тях робството все още щеше да съществува, защото никъде другаде, освен в западните общества, не се бяха появили дори и наченки на идеи за премахване на робската институция.

Разбира се, ако човек е пропит и прогнил от идеологически предразсъдъци и пристрастия, не е в състояние да разглежда и оценява обективно историческите събития, процеси и личности.

Моите тълкувания базират на неопровержими доказателства, мои лични в моя блог, от които следва изводът, че чрез избирателните системи които съществуват по целия западен, либерален, капиталистически, или какъвто е там още (и джендърски да - те си го говорят, не го измислям, четейки дявлолското им евангелие погрешно)- та чрез тези западни избирателни системи, електоратът изобщо не може да избере държавната власт.

Не ти се влиза в анализ на избирателните системи предполагам. Разбирам те напълно. Въпреки това, аз тези доказателства съм ги публикувал. От дълго време те се мотаят в нета и това е положението. Продължавай да си говориш за одата на радостта, щом ти харесва.

Между другото, е сега ти прочетох внимателно цялото умотворение, с една единствена цел - да видя, дали си дефинирал ясно, какво е това капитализъм?

И няма. Няма бе. Пропуснал си да дефинираш, какво е капитализъм. Но ти не тъгувай! Ако имаш желание (да изясняваш, а не да демагостваш), можеш да ни кажеш с един кратък коментар.

Какво е това капитализъм? Можеш да ползваш и Маркс (ако си го прочел). А ако си го и разбрал, можеш да ги и критикуваш.

Тука забелязвам, че си почнал старата песен на нов глас. Значи кво излиза - от една страна, демокрацията е висшата фаза на капитализма; от друга обаче, електоратът е глупав необразован и поради това популистите го лъжат по-добре от иситниския елит, който не може да лъже така хубаво. И всичко това води до регрес, деградация. Ама до това ли води закономерно капитализмът? Т.е. капитализъм=демокрация=деградация?

А прочее, според това което си казал, излиза, че най-дясната и антикомунистическа част на днешния капитализъм е в България. Съпраайз - и особено в Русия.

Ми щото тука въпросните левичари, не си развяват знамето на дъгата, така както го правят на запад. И що в такъв случай, ние не сме цъфнали по капиталистически? А що не са цъфнали и в третия свят, ,който също така е десен според твоята теория?

Ще се самоцитирам, за да ти отгворя - няма смисъл от мъчително неотговаряне на важни въпроси - ти със сигурност, пак ще опиташ да шикалкавиш.

Та причината поради която са цъфнали и вързали, до степен опедерасяване на запад, а не тука, в Русия или в третия свят е, че всъщност, това което произвежда капиталът е принадената стойност. А принадената сойност по същество представлява социална помощ, която обществото поради системата на организация, дава постоянно на елита на власт. И тъй като в глобалната йерархия, елитът на власт е разположен в географията, цели народи са бенефициенит на тая социална помощ. Съответно можеш постоянно да забележиш и симтомите на социалната помощ - примерно субсидиите за селското стопанство, субсидиите за държавната власт в България, вкл. тия под масата, за които говори в прав текст и Джоузвеф Стиглиц в книгата си НАЙ-ДОБРАТА ДЕМОКРАЦИЯ, КОЯТО МОЖЕ ДА СЕ КУПИ С ПАРИ.

А какво са печалбите за производителите на оръжие? Особено в САЩ - свободен пазар? Глупости на търкалета. Това е абсолютен държавен монопол. Или по-точно, това е само един от симптомите на държавния монопол.

И като съм тръгнал да ти обяснявам, без да те чакам докато се чудиш, да ти дообясня и за свободата. Когато имаш нарастваща стойност, която се концентрира към върха на йерархическата система (казва се "капитал"), това е процес. ПРОЦЕСЪТ НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА КАПИТАЛА.

Тая концентрация на капитал е концентрация към повече власт. Власт на малцинството на върха. Нарастването на властта на малцинството, не е свобода. А е робство. Нещо много бъркаш свободата с робството.

Но тука имаш нещо още по-важно. Което не ти е казал и другарят Маркс. Причината за производството на капитала, е блокирането на възходящото йерархическо движение в главния кръговрат на обществените отношения. Тъй като Маркс дири главните обществни отношения в базата, той не ги и намира там, защото те са между базата и надстройката. Нисходящото йерархическо движение е по същество разделение на труда, което започва с импулс от елита на власт. Именно то произвежда капитала. Т.е. концентрацията на ресурсите към върха на йерархията.

Нисходящото движение е по същество дясно. В него имаш и частна собственост, като най-важната е тая над работното място (върховното работно място е съответно най-важно).

Нисходящото йерархическо движение е организирано правилно (в правилна йерархическа система, при която съотношението в броя на всеки две съседни йерархически нива не е много голямо). И така е от памтивек - това е едно от най-древните човешки изобретения.

Възходящото йерархическо движение е обратното на нисходящото. То е ляво. То изчезва с нарастването на броя на йерархическата система (населението на света и държавата), поради това че не е организирано правилно - т.е. под формата на правилна обратна йерархическа система, при която съотношението между броя на всеки две съседни йерархически нива не е много голямо.

Тая правилна организация на възходящото (и ляво) обратно йерархическо движение е именно правилната/демократична избирателна система. НО нея я няма. Поради това имаш процес на нарастващ дисбаланс - процес на производството на капитала. Защото демокрацията преразпределя надолу, а дясното нисходящо движение произвежда капитал.

Т.е. ти си объркал двете главни движения. Едното произвежда капитал, другото го намалява. Ти твърдиш, че капитализмът води до демокрация - ще доведе със сигурност, поради кризата и катастрофичните стархотии, които се натрупват.

Но тука иде и най-интересното което искам да ти кажа. Блокирането на демокрацията, т.е. на възходящото йерархическо движение, поради нарастване на населението и липсата на правилно организирана избирателна система, представлява блокиране на движението и в главния кръговрат на общественото йерархическо взаимодействие (главните обществени отношения).

А ТОВА НЕ Е СВОБОДА!

Свобода ще бъде, когато освободиш движението.

12. kordon. Сега, виждам, че като цяло въпросът, за който сте се наели да пишете, не ви е достатъчно ясен. То и самата статия по същество започвате не с това що е демокрация и каква е връзката й с капитализма, а с обяснение на либералните основания и гаранции на капитализма. Първо семантично трябва да се изяснят понятията и в случая с Вашата статия - да въведете и ясна хронология. Първо за понятията: Демокрация значи "Власт на народа" и е една от няколкото форми на управление /главно на античните полиси от еладския ойкумен/. За нея пише и Аристотел /Политея/ и Платон преди него; но Аристотеловите дефиниции се използват и до ден-днешен. Когато Аристотел описва демокрацията, капитализмът просто не съществува. Античните полиси, а и не само те, масово ползват робски труд. Надявам се правите разлика между аграрни икономики базирани на робски труд, с обществена система сравнително близка до индийските касти /да, да, в античните "демокрации" има строга йерархия, социална стратификация и нива на обществено посвещаване, така е и в античния Рим/ и капитализма, който реално е продукт на занаятчийско-индустриалното общество да го кажем така. За пример: буржоазните революции, които събарят ancien régime, са по характера си капиталистически, антифеодални и по силата на това - до известна степен и антитеза на аграрството, което е базиса на феодализма / а и на античните "демократични" устройства/. Така, от тук "Власт на народа" означава идея за произход на властта от народа и съответно устройство на тази власт. Изобщо не означава ... че е налице някаква капиталистическа производност на това. Капитализмът се появява повече от 1500 години след Аристотеловата "Политея". Като говорим за демокрация, сиреч за "народовластие", следва да изясним "Кой е народът", тоест този, който властва и взема решенията. Защото в античността са правили системна и съществена разлика между "демос", "охлос", аристос" и т.н., съобразно строгата стратификация. В античността от демоса, тоест от народа, който се

събира на форума и взема решенията са изключени: децата /нормално, те и сега не вземат решения/, жените, робите, юношите, безчестните, не преминали и неиздържали инициациите /например в латинския език има две думи за човек, едната е vir, тоест мъж, който е иницииран, доказал се е като такъв в духовен и ценностен смисъл, този човек вече може да участва в легионите, да стане дори консул /ако е от патрициански род, разбира се/, може да участва във властта с една дума. Другата дума е homo - ЧОВЕК САМО И ЕДИНСТВЕНО В БИОЛОГИЧЕНС МИСЪЛ - НЯМА ИНИЦИАЦИИ, ВЪН ОТ ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД, НАРАВНО С РОБИТЕ, ДЕЦАТА И ЖЕНИТЕ. Писалите 12-те таблици се наричат ДецемВири/. Така, в автентичната антична демокрация повече от половината население е изключено от възможността да взема решение, тоест - то не е народ в политическия смисъл на думата, то е по-скоро нещо като паплач, пополус! Не казвам дали това е добро или зло, просто посочвам факти. Освен това, участващия на форума народ - имащ право да взема решения чрез обсъждане и гласуване - взема решенията с мнозинство. Тоест, законът е това, което мнозинството реши. Тъй като това е твърде нестабилно и причина за постоянно напрежение и слабост, Слон дава базисни закони з ада се ограничи произволът на мнозинството във форума. Не случайно Аристотел приема демокрацията за лоша система. На нея той противопоставя Политея-та. Политеята съдържа демократичен елемент, но е гарантирана от закони, и други институции. Политеята е римската Рес публиката, въпреки че към ден-днешен системно, но неправилно се отъждествява демокрация с република. Има примери за ограничения, произтичащи от демокрацията като например така наречената Herrenvolk democracy, характерна за Конфедеративните щати, където за един кратък период само белите протестанти са имали политически права, въпреки че онази система в Юга е била в същината си квазиаристократична олигархия, а не толкова демокрация. По същият начин и в ЮАР. Толкова за демокрацията. Сега за либерализма.

Капитализмът е пряко свързан с либерализма, а не с демокрацията. Самият капитализъм създава либерализма като извиква на нов живот някои антични философски разбирания. Либерализмът се базира на прадревния възглед за свободната човешка воля, за разума и тъждеството му с онтологията и произтичащите от всичко това естествени, оригинерни човешки права. Такива права са правото на личност, достойнство, собственост, живот... Това е в тотално противоречие с феодалната система, където например собствеността е силно ограничена и реално всичко е собственост като домен на краля, който пък получава титлата си от църквата, а с титлата и съответното кралство, правото да сече пари и да раздава санове. Единственият истински юридически собственик е църквата /изучете разликата между феодален владетел и алодиален владетел, съответно собственост/. А вече за разните там от третото съсловие няма какво да говорим - за тях има крепостничество и толкова. Самите те са нечия собственост. Всъщност с християнизацията на Рим се въвежда феодализма, който е подобрено издание на архаичната робовладелска система. Само че просветителите на 17-18 век са разбира ли, че то е много хубаво античното разбиране, ама как да се гарантира и как да се оформи юридически. Щото античността не е дала точната рецепта за това. Така Жан Боден стига до " суверенитета" /не точно народния/, а по-късно Монтескьо с "Духът на законите", абат Сийес за "третото съсловие", Русо и Волтер формулират идеята за Конституционна основа на държавата, която именно чрез конституция и закони да гарантира каталога от основни права. З ада се избегне произвола на мнозинството при чистата демократична форма. Затова "Декларацията за правата на човека" става конституционен акт, дори преди самата първа Конституция на Франция. Защото законът е предела, до който мнозинството може да стигне с решенията; защото ако не е така, утре мнозинството може да реши да няма частна собственост и това ще бъде законно и демократично, нали така? Или имате съмнения

Правилно сте посочили, че капитализмът се базира на частната собственост, но нито капитализмът, нито частната собственост имат пряка или косвена връзка с демокрацията. Едно е форма на собственост, а другото е форма на управление, не бъркайте и не смесвайте нещата. Капитализъм може да има и в недемократични държави - той не се интересува от демокрация, а от гаранция, ЗАКОНОВА и реална на собствеността и свобода за размяна на стоки, плащания, изява на човешкия ум в съответната област. Това е свързано със свобода, а не с демокрация. Това са също две много различни неща. Преди да се усмихнете иронично, замислете се дали не пропускате нещо в исторически контекст. Давам пример с Венеция и нейното устройство: Венецианската република по съществото си не е феодална система, а олигархична, изцяло. И такава се запазва с векове. Дожът се избира на тази длъжност от съвет от 40 сенатори /или старейшини/, след сериозна преценка на качествата на съответния кандидат за дож /дожовете по правило произхождат от не повече от 20-тина фамилии/. Тези 40 старейшини с еизбират от голямото венецианско събрание, което обаче не се избира от редовия венецианец /народа да речем/ а се конституира на чисто меритократичен и олигархичен принцип. В палацото на това събрание заседават поколения наред представители на едни и същи родове. Така, Венеция е класическа олигархия насред феодалния европейски свят, но Венеция не би могла и да бъде феодална, защото под нея няма земя, а вода. Феодализъм без земя - НЯМА! Затова Венеция е търговска, банкерска, лихварска, иновативна, развива невероятно изкуство. Венеция е освен олигархична, но и капиталистическа. Не само тя, но до голяма степен и другите републики в Северна Италия: Генуа, Флоренция, Сиена, а и по Балканите. Тази система, но с нюанси и особености я има в Цариград, в лицето на фанариотите, сред гръцкия, румънския и българския чорбаджилък /към който нескромно принадлежат и моите деди/. Щом обаче Венеция и Сиена са капиталистически /не забравяйте, че

основните характеристики на капитализма не възникват в Холандия или Англия, а именно в Северна Италия: Там са и първите големи банки; даже терминологията в търговията е италианска; идеята за ценни книги, възниква там и даже самото наименование на банкерите в средновековието и Ренесанса е ... Ломбардци! Значи изначално капитализмът в Европа възниква в недемократична среда, в среда, която е квазиаристократична и реално олигархична /Венеция, както казах, е класическа олигархия/. Там обаче и да няма демокрация, има прецизно изработена цялостна правна уредба - ЗАКОН, който пази имуществата, определя как се наследяват, регламентира правилата за търговия, правата на хората и т.н. Тоест законът регламентира възможности, свободи, гаранции и отговорност. Сега предполагам разбирате къде са разликите и къде е същественото. Капитализмът има своя логика на съществуване и тя се базира на развитието на капитала, това е неговото битие. Капиталът, з ада съществува, трябва да се умножава; но питам тогава, каква е логиката на демокрацията, сиреч на народовластието? Съвпада ли тя с тази на капитала? Според Вас изглежда, че са тъждествени, но това е грешка, да не кажа глупост. Защо е така, ами защото е напълно възможно да възникнат противоречия между народовластие и капитал, което означава, че не само не са взаимносвързани, но не са и едно и също. Заключение: към настоящия момент демократични държави НЯМА, имаконституционни републики или монархии, управлявани съобразно правни принципи, които гарантират права и лишават от възможност 51 % да изтрепят останалите 49 %, ако вземат такова решение. Властта в нашето съвремие е сложен баланс и компромиси между невъобразимите количества пари, натрупани към настоящия момент, които са частни, и правата на хората въобще. Понастоящем имаме силен олигархичен елемент във властта и то по целия свят / не би могло да бъде и по друг начин/, но този елемент не се проявява изцяло и открито, именно поради ред законови ограничения /все още/. Налице е и система

която все пак гарантира изявата на волята на отделните граждани, включително и по отношение на самоуправлението / но пак само и единствено по законов, правов, а не реално-демократичен ред/. Правете разлика между демокрация и правова държава /не законова, а правова/. Ако истински се интересувате от темата, мога да Ви препоръчам литература.

Имаме съмнения, да. Освен това, ти също имаш съмнения - ми използвал си думичката "може". Мнозинството може да реши да няма частна собствееност. А малцинството на власт, което пише закона, щото той не се появява от само себе си, а хора го пишат - малцинството на власт може да реши да експроприира частната собственост която е разпределена между мноизнството. Като по тоя начин увеличи собствената си частна собственост. И то така и става.

Но тука задаваш лекомислено друга завъртулка - ситуацията в която частната собственост я няма. Много, много трудна работа това! Как си го представяш. Дори Маркс не ни е казал, как да бъде отменена частната собственост. Комунистите не успяха. Наистина се провалиха. Имаше частна собственост и тогава. Особено на фона на факта, че правилното разбиране на понятието за частна собственост означава частна собственост над работното място. Вкл. в широк смисъл - нишата в която всеки обитава. Защото думичката "частна" означва част от цялото. Т.е. част от цялата обществена собственост. В крайна сметка от света, който се владее от човека. Естествено, че това което се владее от цялостния обществен организъм е разпределено между отделните му членове. Въпросът винаги е как е разпределено - като задължения и потребления. Не съществува опцията, да не е разпределено. Когато аз съм си вкъщи, аз решавам. Няма как да не решавам. Но моят дом, т.е. моята собственост виси разбирас се на копието на обществените отношения. Те не могат да отменят частната собственост, както и да бъдат променяни.

Това не значи, че механизмът на общественото взаимодействие не може да бъде подобрен. Но да предложиш невъзможното, не е опция която да подобрява тоя механизъм. Така че ако обичаш разбери - обществената собственост е разпределена между отделните членове. Като разпределението по същество е разпределение на работни места, които се намират на точно определени места на обществената йерархия. Най-важната частна собственост е частната собственост над върховното работно място. Работното място под него е зависимо от него - и т.н. в посока надолу. Това означава, че ниските йерархически работни места могат да бъдат експроприирани повече или по-малко от стоящите над тях. Но най-високото работно място е коренно различно от всички останали. Частната собственост над него може да бъде оспорена от възходящото йерархическо движение (демокрацията). Но то не е организирано правилно и изчезва, поради простата причина, че населението расте и без организация е невъзможно да работи в екип. Това означава, че частната собственост над върховното работно място трябва да бъде отменена. Да трябва. Но още по-точно - трябва да бъде организирана обществената собственост над върховното работно място. Така ще има баланс между частната собственост над върховното работно място и обществената собственост над върховното работно място. Такова ми ти странно обществено отношение - но то именно ще усъвършенства системата.

Едно и също е, както вече обясних. Всички пътища водят към рим. Но трябва да знаеш накъде да вървиш, и да разбираш какво срещаш по пътя си към Рим. Частна собственост над върховното работно място имаше и през соца. Надстройката е по принцип собственик над базата. В едно предприятие, собственикът е бордът на директорите. Ако над тях има собственици, те са шефовете над борда на директорите.

През соца, шефовете на заводи бяха собственици. Тука обаче въпросът е и каква степен - а това, наистина зависи от механизма на обществените отношения. Съответно дори днес, собствениците на корпорации са или подчинени на някой стоящ още по-високо в йерархията, или самите те са върховни собственици.

Кой бе рекъл, че съвременното производство е в мазето на банката?

Същевременно работникът който работи с една машина в една корпорация е относителен неин собственик. Докато той работи на нея, единствено негово е решението какво да прави с нея. Може тая машина да се води номинална собственост на шефа на корпорацията, но шефът на корпорацията не е неин собственик. Той е собственик единствено на работното си място. А цялостният механизъм има най-голямо значение - той е нещо като асансьор, който движи конвеира - само нагоре. И това ще свърши, в момента, когато населението на планетата спре да расте. А то ще спре. И стигаме вече не до Маркс а до Дарвин. Ама без майтап. Човекът е казал ясно - когато една популация е в растеж тогава се увеличават изходните форми за естествения отбор. Ествественият отбор обаче е когато условията се влошат. Тогава се запазват само една част от формите -другите ги изчиства отборът.

Не виждаш ли, не В И Ж Д А Ш ли, че България е в будна кома? 4/5 от икономиката умре. ДВА милиона се трудят в чужбина. Селата се обезлюдиха. Само арендатори сеят зърно и слънчоглед. ВНАСЯМЕ всичко, в с и ч к о, и доматите вкл. Образованието падна до циганско равнище. И сега ще помагаме на Украина, да изгуби колкото може повече мъже. Или верваш, че където не успе Итлер, ще успее комедианта? Закрилян от Пръдльото?

Драги г-н Лозанов, прав сте, че България не е в цветущо състояние. Но причината, според мен, е в токсичния комунистически отпадък, който продължава да трови обществото ни десетилетия след закономерното сгромолясване на социализма. Днес важни сектори от икономиката и селското стопанство се намират в ръцете на комунистически функционери, служители на ДС и техни роднини и подставени лица.

Освен това, тази отвратителна пасмина саботира всички положителни процеси в държавата ни, спъвайки нейното развитие. Настоящият ни президент, една одиозна фигура, издигната от инициативни комитети, съставени от комунисти, русофили и агенти на Държавна сигурност, прави всичко възможно да руши доверието в политическите партии, личности, институции и процеси. Тази деградация и този разпад, на които сме свидетели в последните години, са резонен резултат от неговите усилия. Но да виним него би било неправилно, защото той просто изпълнява инструкциите на своите повелители от средите, които изредих като инициатори на избирането и преизбирането му.

Благодаря за пространните коментари! Надявам се да бъдат полезни за читателите, тъй като на мен информацията в тях ми е известна.

Но аз не се задоволявам с пасивно поглъщане на данни, а се опитвам да ги анализирам и превръщам в работещи идеи. Конкретно, анализирайки сведенията за Древна Елада, стигнах до прозрението, че в ареала на гръцкия свят, а и извън него, се е извършвала икономическа активност, която може да се нарече прототип на пазарната икономика. Характеризирала се е със свободно движение на хора и стоки, което е един от основните компоненти на капитализма. Това променя характера не само на тогавашната икономика, но и на обществата. Тоест на територията на гръцкия ойкумен е съществувало нещо като протокапитализъм.

Последните научни изследвания напълно подкрепят тази теория. Нещо повече. Те показват, че първичните капиталистически отношения са предшествали зачатъците на демокрация в елинистичните градове и, според моята логика, са ги причинили. Тоест това потвърждава тезата ми, че капиталистическите отношения пораждат либерални идеи, които първоначално са в сферата на икономиката, а след това съвсем естествено проникват навсякъде и променят и политическите възгледи, а накрая водят до цялостни обществени трансформации. Затова можем да кажем, че древногръцката протодемокрация (защото това все още не е истинска демокрация) е рожба на гръцкия протокапитализъм. Нито капитализмът, нито демокрацията в Древна Гърция могат да бъдат истински, тъй като наличието на робската институция изкривява и пазара, и социалната структура. За възникването на истински капитализъм и демокрация е необходимо робството да бъде премахнато и империите да изчезнат, защото последните също водят до икономически и обществени деформации. Първото се случва през XIX век, а второто – приблизително към средата на XX век.

В един от коментарите си твърдите, че „нито капитализмът, нито частната собственост имат пряка или косвена връзка с демокрацията. Едно е форма на собственост, а другото е форма на управление”. Това е все едно да се твърди, че между растенията и почвата няма общо, защото едното е органична, а другото – неорганична материя. Но ако се разглеждат като последователен процес, а не в тази опростена форма, става ясно, че растенията не могат да съществуват и виреят без почва. По същия начин стоят нещата и с капитализма и демокрацията. Капитализмът е благодатната почва, единствено върху която може да покълне и да се развие демокрацията. Тоест икономическите и обществени условия, създадени от капитализма, пораждат либерални идеи, възгледи, настроения и стремежи, които в крайна сметка се материализират в демократичната форма на управление.

Следователно демокрацията е политическият израз на наложените от капитализма обществено-икономически предпоставки. Защото нима демокрацията може да възникне в празно пространство, без да са й необходими икономически и социални основания? Нима демокрацията е процес, напълно изолиран от всички останали? Ако не е така, значи нещо трябва да я поражда. И след като демокрация има само там, където съществуват капиталистически отношения и никъде другаде, и след като последните във всички случаи я предхождат, значи между тях трябва да съществува нещо повече от проста корелация. Според моя прочит на историята, именно капитализмът (и само капитализмът и нищо друго) поражда демокрацията. Тази своя теза съм се постарал да защитя в следващия си материал (КАПИТАЛИЗМЪТ – ЕДИНСТВЕНАТА СИЛА, ПОРАЖДАЩА ДЕМОКРАЦИЯ) с повече аргументи и примери.

При желание мога да Ви препоръчам литература по тази тема, която би могла да разшири хоризонта Ви.
Повече информация можете да намерите на тези адреси:

https://academic/ej/article-abstract/130/632/2596/5766224

https://www/1912178/market-integration-in-ancient-greece

https://greekreporter/2023/01/22/market-economy-thrived-ancient-greece-3000-years-before-previously-believed-2/

https://digitalworks/cgi/viewcontent?article=1697&context=theses

https://philarchive/archive/BILAIO