Всичките беди на Русия са следствие от излишък на територия, посочва известен американски геополитик.

Каква е основната вина на Русия към Запада?  Не трябва дълго да си блъскате главата: отговорът на този въпрос съвсем изчерпателно  даде държавният секретар на САЩ  мадам Мадлин Олбрайт.  Оказава се, че пространството ни е твърде голямо, ето какви сме ние безсъвестни.  Китай с милиард и половина население е сгушен на своята педя земя, а за дребничката Япония и не трябва да се говори, ние им запушихме Курилите. А нашето население е само малко по-голямo от това на Япония.

Но как тънко и изискано да се упрекне в това Русия? Как да и се намекне правилната посока?

Анализът идва на помощ - студен, сдържан, справедлив, но с едни и същи тези, замаскирани като проблеми. Един от последните подобни опити е статията на известния американски учен-геополитик Роберт Каплан, публикувана в списание Forbes.  Заглавието е интригуващо: „Светът с очите на Путин“. Разбира се, американската наука е на челни позиции, но нима до такава степен?  Съдържанието разсейва тази тревога: г-н Каплан просто артистично се е представил на мястото на руския Президент и разкрил пред  читателите си колко е трудно да управляваш такава огромна, тромава, неконкурентоспособна машина, заобиколена с врагове.

Трогателна грижа, благодаря. И тезите външно са справедливи: действително, ние имаме почти „японско“ по брой население, при това самата Япония по своята територия е два пъти по-малка от Хабаровския регион. Далечният изток, Забайкалието, Сибир са почти безлюдни, ако се изхожда от средните световни показатели за плътност на населението.... Но какво общо има професорът от Харавард? Няма нищо общо, той просто констаира: моята работа е да напомня - изводите си правете сами. Между другото, едва ли г-н Каплан се е съмнявал, че неговата статия ще се прочете с особен интерес именно в Русия.

Голяма територия, големи проблеми, продължава своята генерална мисъл изследователят... Отново авторът предлага изводите да направят самите читатели, но вече по готова матрица – нужна е преработка, на принципа „прави  обратното“ . Голямата територия да се раздроби на части, дарявайки всяка една с „ефективен мениджър“, а с Китай не мисли да се сближаваш – това е опасно!...

Наблюдател на KM.RU  коментира тезите на американския геополитик с известния публицист, автор на бестселъра „Защо Русия не е Америка“ - Андрей Паршев:

– Целта на такъв род обзори, в абсолютното им болшинство, е някаква ориентация на самото обществено мнение, указание как трябва да се отнасяш към дадена страна. Тоналността в статията на Каплан е по-скоро неутрална. Авторът не разглежда величината на територията на Русия в качеството на някаква заплаха за Европа от страна на Русия, а по-скоро изразява в някакъв смисъл съчувствие към нашата страна и нейното ръководство: т.е. ето колко им е трудно...Това ми напомня за един забавен епизод от романа на Оруел „1984“. Статията на американския изследовател е, ако може така да се каже, разпращане на някави бележчици на всички оратори: сега ние съчувстваме на Русия, повече не я клеймим. Бойните листи на щанда на политинформацията трябва периодично да се обновяват.

Темата със заплахата на Китай за Русия е предназначена предимно за руската аудитория. Безусловно авторът на тази статия, както и неговите колеги, са наясно, че тази статия ще стане достояние на руската общественост, тя е написана с тази цел. Ако говорим за Китай, то едва ли в САЩ  предполагат, че Китай е готов днес да нахлуе с бронирана техника в степите на нашето Забайкалие... Темата за заплахата от страна на Китай е следствие от страха от геополитическото сближаване на Москва и Пекин...

Въпрос: – А колко е справедлив изводът на  американския изследовател, че огромната  руска  територия пречи на качественото управление от Москва?

Отговор: – Качественото  управление на държавата съвсем не зависи от нейните мащаби. Регионален сепаратизъм може да се развива даже в сравнително малки държави... Русия притежава една  хубава особеност  – много голяма еднородност на населението и на политическата система.  За чужденците, които донякъде познават  Русия, е изненадващо когато изминават 2000  километра и срещат едни и същи хора, които говорят и мислят както срещнатите преди...      

Източник - cross.bg