Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728
Постинг
12.11.2022 18:20 - РАЗУМ И БОГ
Автор: kordon Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1169 Коментари: 4 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
РАЗУМ И БОГ


Автор: Виктор Кордон

 

Един от най-големите философски въпроси, които стоят пред човечеството, е този за съществуването на Бог. Той занимава човешкия ум вероятно още от зората на цивилизацията, без досега да е получил конкретен отговор. Тази проблема разделя голямата част от хората на два големи лагера – такива, които вярват, че Бог съществува, и такива, които вярват, че такъв не съществува. Първите определяме като религиозно вярващи, а вторите – като атеисти. И в двата случая обаче, става въпрос за едно и също нещо, а именно за чиста, първична вяра, която не се основава на доказателства, а на желания и емоции. В действителност няма достоверни свидетелства в полза на която и да е от двете тези, а вярата и на двете групи се опира само на предположения и предварителни нагласи.

Но в тази ситуация религиозно вярващите са в по-неизгодна позиция. Причина за това е, че не невярващите трябва да доказват несъществуването на Бог, а именно те, вярващите, са длъжни да представят доказателства, че той съществува. Това е така, защото ако нещо не съществува, не само че няма причина да доказваме, че не съществува, но и не можем да го направим, дори и да искаме. Нека онагледим това твърдение. Ако някой заяви, че съществуват летящи костенурки и говорящи риби, как вие можете да докажете, че такива не съществуват? На практика това е невъзможно, защото колкото и да проучвате и изследвате фауната на планетата, никога няма да успеете да се запознаете с абсолютно всички съществуващи видове и винаги ще има такива, които не попадат в обхвата на полезрението и издирванията ви. В такъв случай опонентът ви може да спекулира с това и да твърди, че летящи костенурки и говорящи риби наистина съществуват, но вие не сте могли да ги откриете. Затова в нормалните отношения, основани на здравия разум, е намерен изход от този порочен кръг, който се състои в задължението на твърдящите, че нещо съществува, да докажат твърдението си с достоверни факти. Науката е постигнала огромните си успехи, именно поради следвания от нея принцип да приема за факт само това, което е доказано посредством добросъвестни и документирани наблюдения и неколкократни, строго контролирани експерименти с повтаряеми резултати. Останалото са теории и хипотези, които предстои да бъдат доказани или опровергани, но те нямат доказателствена стойност.

Така стоят нещата и с тезата за съществуването на Бог – който твърди, че такъв съществува, трябва да го докаже с достоверни факти. Това, естествено, не пречи на никой да вярва в нея, но без да има право да я налага като неопровержима догма, защото тя не е такава, а е само част от многобройните спекулативни теории на религиозна, идеологическа, езотерична или друга основа.

Ала религиозно вярващите допълнително усложняват и без това съмнителните си идеи, като твърдят, че Бог съществува, но ние не можем да го видим, защото той бил невидим. Това ни кара да се върнем към твърдението за съществуването на летящи костенурки и говорящи риби, но с допълнително утежняващи елементи. Нека към това твърдение добавим и условието, че съществуването на тези същества не може да бъде установено по обичайния начин, използван от научните изследователи, тъй като съществата били невидими за човешкото око и дори за нашите уреди и апаратури. И за да ги открием, трябва да се доверим само и единствено на голата си вяра. Надявам се разбирате абсурдността на такава постановка! В такъв случай всеки може да твърди абсолютно всичко, каквото си поиска, а ние следва да го приемем, само защото някой твърди, че е вярно. А вие готови ли сте да приемете, че съществуват летящи костенурки и говорящи риби, при положение, че не можете да ги видите, пипнете, изследвате, измерите, претеглите, усетите? Това обаче показва и абсурдността на убеждението, че Бог съществува, но, видите ли, не сме в състояние да го видим. Тогава откъде сме сигурни, че съществува?

И все пак Бог наистина може да съществува, а това, че не го виждаме, не е доказателство, че такъв няма. Ако не сме виждали нещо, това не може да се приеме като доказателство за неговото несъществуване. Помислете си за някой голям световен град, в който не сте ходили, т.е. не сте го виждали със собствените си очи. Липсата на лични впечатления, означава ли, че този град не съществува? Има и друг любопитен аргумент в тази посока. Някой си проповядвал на градския площад и славел името божие. Минал някакъв човек и го попитал дали е виждал Бог. Проповядващият отговорил отрицателно. Тогава минувачът му задал логичния въпрос откъде е сигурен, че има Бог, след като не го е виждал. Онзи на свой ред го попитал дали има часовник. След като получил положителен отговор, попитал дали ако отвори часовника си, ще види вътре майстора, който го е направил. Логиката на този довод е, че дори и да не виждаме създателя на дадено творение, ние знаем, че такъв има, защото няма нещо без създател. И тъй като без съмнение звездите, планетите, Земята, хората, животните и всички останали обекти от живата и нежива природа съществуват, следователно трябва да има и Творец, който ги е създал.

Английският теолог, философ и архидякон на Карлайл Уилям Пейли ни води до края на този път. Той смята, че щом прецизен прибор като часовника е бил създаден целенасочено от някакъв майстор-часовникар, а не е случаен сбор от невероятен брой произволни съвпадения, това трябва да важи и за хората. От тази позиция той заключава, че хората, като извънредно комплицирани механизми, способни на далеч по-сложни действия от един часовник, би следвало да са сътворени с определена цел от интелигентен създател. А този интелигентен дизайнер, естествено, е Бог.

Няма съмнение, че подобни аргументи са доста находчиви и звучат разумно, за да ги отхвърлим с лека ръка. Но без доказателства те си остават в сферата на предположенията, както, впрочем, и противоположната теза за несъществуването на Бог.

И тук стигаме до Разума. Разумният човек може да се вслуша в такива остроумни доводи, да ги анализира, но не и да ги приеме за безусловно верни, след като не са придружени от доказателства. Интелигентните хора се различават от останалите по това, че не си съставят окончателно мнение и не заемат категорична позиция по даден въпрос, ако нямат достатъчно информация и убедителни доказателства. Въпреки това има сили, които се опитват да ни внушат, че разумът е пречка. Те отново произхождат от средите, поддържащи хипотезата за съществуването на Бог. Желанието им е да ни убедят, че не бива да се доверяваме на разума си, а на своята интуиция, респективно на вярата си. Следователно, според тях, не са ни нужни доказателства за съществуването на Бог, каквито изисква нормалната логика, а е достатъчно да вярваме в Него. Но в такъв случай всеки е свободен да вярва на всичко, каквото му харесва, и да пренебрегва фактите и логичните аргументи, след като не отговарят на представите му. Това, обаче, не е поведение, подобаващо на разумни хора, а на духовни слепци, следващи чувствата и желанията си, дори и когато противоречат на действителността.

Тъй като споменахме интуицията, нека претеглим нейната стойност, понеже за мнозина тя е безценна и единствена пътеводна светлина. Религиозно вярващите твърдят, че вярата им в Бог се основава на тяхната интуиция, според която такъв съществува. В същото време атеистите казват, че съгласно интуицията им Бог не съществува. И едните, и другите разчитат единствено на интуицията си, защото никой от тях не разполага с достоверни доказателства в подкрепа на своята позиция. Със сигурност привържениците на едната теза грешат, въпреки безусловното им доверие в тяхната интуиция. Ако другите са познали, то е не е заради интуицията им, а по случайност, заради други фактори, които са ги тласнали към този лагер. Следователно интуицията няма никаква доказателствена стойност.

Интуицията на някои ги кара да вярват в Христос, на други – в Алах, на трети в Буда, на четвърти – в много богове едновременно и т.н. Ясно е, че е невъзможно всички те да са прави, а е възможно само една част от тях да е права. Но съществува по-голямата вероятност никой от тях да не е прав и Бог изобщо да не съществува, или пък да съществува в някаква форма, която няма нищо общо с вярванията на която и да е религиозна група. Това отново идва да докаже, че в сферата на разума интуицията и голата вяра не струват нищо.

Ако приемем хипотетично, че Бог съществува и е създател на Всичко, значи той е създал и Разума и той го е дарил на нас, хората. И като във всичко останало, и в това негово действие има определен замисъл, защото Бог не прави нещо, без да има цел. И тъй като разумът определено няма друго предназначение, освен че ни позволява да мислим (което обаче е изключително важно), то значи целта на Бог е била чрез даряването ни с разум да ни позволи да разсъждаваме, за разлика от останалите твари. От това можем да направим заключението, че истински божии чеда са тези, които използват съзнанието си, за да мислят, а не да приемат на доверие чужди съждения. А тези, които сляпо се доверяват на всякакви недоказани теории и откровени инсинуации, едва ли могат да му бъдат любимци, след като не използват по предназначение най-силното си оръжие, дадено им от него – своя разум.

Ако Бог е искал да не се замисляме за света около нас и да приемаме безкритично чужди интерпретации, той просто нямаше да ни даде разум, а щеше да ни направи неразумни като животните. Следователно идеята му е била да ни дари с разум, за да не бъдем като зверовете, защото именно способността да мислим ни различава от тях и ни позволява да бъдем на върха на хранителната верига, въпреки останалите си слабости. Значи Бог иска да мислим, да мислим винаги и при всякакви обстоятелства, да мислим за всичко и навсякъде! А проявата на сляпа доверчивост е престъпление срещу него, отстъпление от неговите завети, жертване на разума в полза на животинското! Това са заключенията, които можем да изведем от предположението, че Бог наистина съществува.

Но дори и Бог да не съществува, значимостта на разума си остава велика и трудно може да бъде подценена... освен от хората, които не обичат да работят с него. Защото благодарение на него ние, от слаби, бавни и лишени от други естествени оръжия (нокти, зъби) същества, сме се превърнали в господари на планетата, летим в Космоса и разсъждаваме над въпроса за съществуването на Бог, който всъщност е въпрос за нашите произход и същност.




Гласувай:
4



1. radostinalassa - Казват, че камшичето на...
12.11.2022 18:28
камшичестите бактерии не може да е създадено по естествен път. Някой го е сътворил.
Акад. Левашов смяташе, че хората са дошли от други планети, като 4 раси. Не може да се обясни как хората в далечното минало са подрязмали косата си без днешните ножици.В ембрионалното развитие на маймуните преди раждането, маймунчето преминава през фаза човек. Те са произлезли от Дауните.
цитирай
2. kordon - До radostinalassa
12.11.2022 20:59
Със съжаление трябва да Ви известя, че всичко, написано от Вас в коментара Ви, не е вярно. Препоръчвам Ви да четете повече научна литература и по-малко руски източници.
цитирай
3. radostinalassa - Кое точно не е вярно?
13.11.2022 19:25
Например?
цитирай
4. kordon - До radostinalassa
13.11.2022 22:51
Например, че "В ембрионалното развитие на маймуните преди раждането, маймунчето преминава през фаза човек." Очевидно не си давате сметка, че това са епохални глупости, в които може да вярва само човек, който няма елементарна представа от биология.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 4122667
Постинги: 463
Коментари: 2683
Гласове: 2260