Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Януари, 2023  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Постинг
12.07.2014 21:49 - РУСИЯ И НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 3809 Коментари: 7 Гласове:
14

Последна промяна: 12.07.2014 22:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Путин и новият световен ред

Посещението на Путин в Латинска Америка е с голяма програма - среща на БРИКС, финал на Световното първенство и още две държавни визити. Това определено е знак за стратегическото значение на континента, смята Ута Тоферн.

 image

Първо кратка спирка в Куба, след това посещение в Аржентина, междувременно присъствие на финала на Световното футболно първенство в Рио, а накрая - среща на върха на държавите от групата БРИКС /Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка/ във Форталеза. Кадрите от тези събития несъмнено ще са впечатляващи - като например от тържественото посрещане в Хавана. Или в Буенос Айрес с президентката Кристина Кирхнер, която разчита на Путин за присъединяването на страната си към БРИКС. А на финала Бразилия: първо на трибуната на стадиона Маракана, след това в разговор с президентката Дилма Русеф, която се бори за преизбирането си, а и вероятно и за главната роля на срещата на върха във Форталеза. Макар че Путин със сигурност би предпочел той да застане в центъра.

 

Стари контакти и нови зависимости

Латиноамериканската обиколка на руския президент е добре режисирана и той ще се възползва пълноценно от планираните посещения. Куба я чака опрощаването на 32 милиарда долара дългове, както и съдействие за проучването на нефтените залежи на страната. Кристина Кирхнер положително ще получи подкрепа в борбата ѝ срещу исковете на инвестиционните фондове и договорености за общи енергийни проекти. А на Дилма Русеф най-вероятно ще бъде предложено приятелско рамо за подобряване на взаимния търговски баланс и същевременно няма да бъде пропуснат шансът за съвместно явяване на двамата като представители на мултиполярния световен ред. Където и да има проблем - Путин се явява като спасител.

Русия поддържа стари контакти и установява нови зависимости: във вижданията на Путин за нов световен ред Латинска Америка играе важна роля и има особено очарование като противник на хегемонията на САЩ.

 

В началото на годината руският премиер Медведев подчерта значимостта на континента и заяви: "Русия е дошла, за да остане". Като ставаше дума не за стратегическо партньорство, а по-скоро за руските военни бази в Латинска Америка.

 

Латинска Америка да не се подценява

Латинска Америка обаче няма да се даде на Русия. Жени като Дилма Русеф и новата чилийска президентка Бачелет не бива да се подценяват, а и аржентинската подкрепа за руската анексия на Крим не е случайна. Държави като Мексико и Перу притежават достатъчно самочувствие, за да не допускат намеса в политиката си, докато някогашната най-близка съюзничка на Русия - Венецуела - се е превърнала в най-проблемния случай на континента. А не на последно място и самата Русия, която е заплашена от санкции, има нужда от подкрепа.

 

Руският флирт с южноамериканския континент е игра, в която има сериозни конкуренти. Китай отдавна напира с огромни инвестиции към Латинска Америка и е сред най-важните купувачи на суровини. Новоизбраният премиер на Индия - Нарендра Моди - пък несъмнено ще представи с ново самочувствие страната си на срещата на държавите от БРИКС.

 

Остава само въпросът защо Европа, защо Германия остават безучастни? В икономически план значението на Латинска Америка е безспорно, общото в културен план е много, но политическата значимост изостава. Европа не би трябвало да възприема традиционно добрите връзки със "своя" някогашен "Нов свят" като нещо, което се разбира от само себе си.

dw.de


Путин ухажва Латинска Америка

Русия иска да заздрави традиционните си връзки с лявоориентираните държави в Латинска Америка и така да затвърди статута си на световна сила. Първоначалните реакции на Никарагуа, Куба и Венецуела обаче са предпазливи.

 

Още от съветско време Венецуела е верен съюзник на руснаците. И сега, на фона на кримската криза, президентът Николас Мадуро не оставя никакво съмнение, че продължава да подкрепя Русия. Той отправи остри критики по повод санкциите на САЩ и ЕС. "Те искат да обкръжат Русия, за да я отслабят, подтиснат и разрушат", заяви Мадуро в седмичното си радиообръщение миналата сряда (26.03.).

 

И докато в Каракас руската позиция по отношение на Украйна се натъква на одобрение, то плановете на Русия да разшири военноморското си присъствие в Латинска Америка чрез достъп да пристанищата в региона не будят особено въодушевление. Външният министър на Венецуела Елиас Яуа недвусмислено заяви, че разполагането на чуждестранни военни бази в страната му противоречи на конституцията.

 

Подобна бе и реакцията на Никарагуа. Главнокомандващият никарагуанската армия Хулио Авилес окачестви руските планове като чиста проба спекулация и заяви, че конституцията на страната разрешава достъпа на чуждестранни войски само в случаи на хуманитарни акции или съвместни военни учения.

Кубинското правителство пък изобщо не реагира на информациите - въпреки че ден след като руското министерство на отбраната обяви плановете си за разширяване на военното си присъствие в Латинска Америка, Северна Африка и Азия, в пристанището на Хавана акостира руски военен кораб.

 

Тревожно мълчание

Русия се стреми към достъп до пристанищата, а в някои случаи и до военновъздушни бази, за да демонстрира влиянието си в света. "Някои страни обаче мълчат подозрително по този въпрос. А това говори само по себе си. Смятам, че тук цари известно недоволство и мнозина гледат на руските планове като на империалистичен акт", казва Клаудия Деч от германската фондация "Фридрих Еберт" в Аржентина.

 

"Ако сте чули речта на Путин от четвъртък (27.03.), ще разберете, че от негова гледна точка Русия може да съществува само като голяма империя. Руснаците искат да имат влияние в Латинска Америка. Те никога на са се отказвали от този си стремеж", казва американският експерт по въпросите на външната политика Стивън Бланк в разговор с Дойче Веле.

 

Според Клаудия Деч, между опита на Москва да получи достъп до пристанищата на своите съюзници в Латинска Америка и украинската криза има пряка връзка. Деч смята, че Русия се опитва да провокира САЩ пред собствената им врата. "Същевременно обаче Русия настоява латиноамериканските ѝ съюзници да ѝ изплатят и помощите от миналите години, които включват хранителни и военни доставки", добавя експертката.

Всичко това би могло да се разглежда като отговор от страна на Русия на усилията на НАТО да засили присъствието си в Източна Европа в близост до руските граници. "Няма съмнение, че Русия съзнателно търси достъп до пристанища и военни бази в Латинска Америка. Русия се стреми да дестабилизира региона като използва традиционните антиамерикански нагласи в много латиноамерикански държави", изтъква от своя страна Стивън Бланк. Той смята, че въздържаните реакции от латиноамериканските страни са по-скоро тактически ход и че руснаците всъщност ще сложат на масата много пари, влияние и власт. "Това, което партньорите обявяват в преговорите, никога не е последната им дума", казва Бланк.

 

"Руските козове в Латинска Америка са продажбата на оръжия и износът на енергия", посочва американският експерт и добавя, че тъй като вносът на газ в региона би бил логистичен кошмар, Русия залага на изкупуването на енергийни фирми в Латинска Америка. "Венецуела например изнася по-голямата част от петрола си за САЩ. Следователно руснаците ще станат собственици на част от този петрол. Те вярват, че по този начин могат да окажат влияние върху американската икономика", казва Бланк.

 

Дилемата на Латинска Америка

И все пак: в контекста на последните събития в Украйна латиноамериканските държави са изправени пред дилема. Повечето от тях се застъпват за ненамеса във вътрешните работи на други държави. "Те се обявиха срещу интервенция и в Либия, и в Сирия", посочва Клаудия Деч. Подобно е и отношението им спрямо кримската криза. Те остават неутрални, но изтъкват необходимостта от политическо решение на проблема.

 

Сътрудничеството с Москва обаче ги вкарва в още по-затруднено положение. Бразилия например ясно заяви, че иска да продължи сътрудничеството с Русия в групата на страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), но същевременно настоява за политическо решение на кризата в Крим.

 

В крайна сметка обаче Русия е твърдо решена да остане в региона. Стивън Бланк смята, че това ще донесе предимства за латиноамериканските страни. "По своя темперамент и идеология те са настроени антиамерикански и затова ще се съобразяват с Русия и Китай, поне докато пред очите им е гърнето със злато", казва той.

 

В момента по всичко личи, че никой не може да спре латиноамериканските планове на Русия. Защото поне от десетилетие насам ЕС и САЩ загърбват латиноамериканските държави. "Латинска Америка е дълбоко разочарована от президентството на Барак Обама, поради което отношенията им в момента са белязани по-скоро от липса на концепции и мълчание", казва Деч и допълва, че студената война все още е в главите и на двете страни.

"След падането на Желязната завеса мнозина вярваха, че Русия ще се впише в новия западен ред. Кризата в Украйна обаче доказва, че Русия не иска да се интегрира. Тя иска да възстанови статута си на велика сила и да има пълна свобода на действие", казва Стивън Бланк. В това отношение обаче първоначалните реакции на Никарагуа, Венецуела и Куба са по-скоро предпазливи.

dw.de


 Тайната революция на БРИКС

Страните от БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, вече не са склонни да се примиряват с хегемонията на САЩ. Украинската криза ги сплотява още повече в битката им срещу световния ред, установен след 1945-а.

 

Целта на бързоразвиващите се държави от БРИКС е ясна: те искат да променят световния ред. И да сложат край на хегемонията на САЩ. "БРИКС е съюз от държави, които си приличат по това, че не са съгласни със сегашния световен ред. И ако Русия остане задълго извън групата Г-8, тяхното влияние може да нарасне още повече", прогнозира Петер Бриле, който ръководи изследователския отдел на Ибероамериканския институт в Берлин.

Експертът е на мнение, че петте бързоразвиващи се страни от БРИКС са си поставили за цел да пречупят властовите механизми, установени след 1945 година. "Всички страни от БРИКС имат сериозни властови амбиции и смятат, че голямото бъдеще тепърва им предстои", посочва Петер Бриле.

 

БРИКС демонстрира мощ

Най-вече Бразилия се застъпва за засилване на сътрудничеството между петте бързоразвиващи се държави. Непосредствено след Световното първенство по футбол и три месеца преди президентските избори през октомври, Бразилия ще бъде домакин на следващата среща на държавите от БРИКС. На форума във Форталеза ще бъде учредена обща банка за развитие с основен капитал в размер на 100 милиарда долара. В бразилското министерство на външните работи са горещи привърженици на тази идея: "Банката за развитие е знак не само за икономическата мощ на страните от БРИКС, но и за тяхната готовност да насърчават финансовото сътрудничество помежду си", казва висш дипломат, работил над учредителния текст за създаване на банката.

 

Последният спор между страните от БРИКС и САЩ е съвсем пресен. На последната съвместна сесия на Световната банка и МВФ, провела се в средата на април, американският Конгрес наложи вето върху реформата на МВФ - нищо, че решението за тази реформа бе взето още през 2010 година. Тогава страните-членки на МВФ се бяха споразумели за преразпределение на гласовете в полза на развиващите се и бързоразвиващите се страни. Това решение бе повлияно от факта, че само през последните десет години делът на страните от БРИКС в глобалния БВП е нараснал от 18 на 28 процента.

 

Ветото на американския Конгрес обтегна допълнително отношенията между САЩ и Бразилия, които се бяха влошили още миналата година след разкритията на Едуард Сноудън за подслушванията на АНС. Дилма Русеф дори отмени официалното си посещение в САЩ. Още предшественикът ѝ Лула да Силва се опита да създаде известна противотежест на политическото господство на САЩ в Латинска Америка. Благодарение на растящия стокообмен между страните от БРИКС, през 2009 година Китай измести САЩ и стана основен пазар за бразилските стоки. А от 2012 година насам Китай е и най-големият вносител в Бразилия.

 

Един за всички, всички за един?

При това Дилма Русеф залага не само на стокообмена между двете страни. Много по-важно за нея е политико-стратегическото сътрудничество с Китай. Участието на китайския президент Си Цзипин на срещата на БРИКС във Форталеза има абсолютен приоритет за бразилското ръководство. Това ще бъде и първото официално посещение на китайския президент в Бразилия и в региона.

 

Украинската криза ускорява още повече стратегическата ориентация на Бразилия към страните от Азия и Африка. По всичко изглежда, че колкото повече Русия потъва в изолация, толкова по-съгласувани стават действията на страните от БРИКС. Показателен е фактът, че нито една от тези държави не коментира събитията в Киев и на полуостров Крим. Принципът за ненамеса във вътрешните работи на чужди държави очевидно сплотява иначе тъй хетерогенните страни от БРИКС.

 

dw.de


""Руският"" Крим и дилемата на Китай

 

Китай не иска да разваля отношенията си с Русия, но в същото време държи на политиката си на ненамеса във вътрешните работи на чужди държави. Каква ще е в такъв случай официалната позиция на Пекин относно кризата в Крим?

 

От десетилетия насам основният принцип на китайската външна политика гласи: ненамеса във вътрешните работи на чужди държави. Това ще рече, че Китай запазва неутралитет в подобни конфликти, но и очаква същото от останалите държави - например от Русия. В случая с Крим този принцип става проблематичен, защото влиза в противоречие с един основен политически интерес на Китай: поддържането на добри отношения с Русия.

"Китайско-руските отношения изживяват в момента най-добрата си фаза", подчерта външният министър Ван И по време на сесията на Китайския народен конгрес през март. Двете страни се подкрепят взаимно, а президентите им са близки приятели. Освен това Китай има нужда от Русия - като съюзник срещу Запада.

 

Включително и по въпроса за кризата в Крим, в Китай има немалко гласове, които представят Запада като агресор. "Ръководеният от САЩ Запад не желае мирно развитие и се меси навсякъде, а това създава неспокойствие", заяви по германската телевизия Чен Синмин, експерт по проблемите на Източна Европа от Народния университет в Пекин. Според него Русия и Китай се нуждаят един от друг по стратегически причини - за да се противопоставят на западната доминация.

 

Как ли ще реагира Пекин?

"Усещането на Пекин, че е притиснат от Запада - и най-вече от САЩ, играе важна роля в китайската външна политика", смята и експетът по проблемите на Китай Свен Гарайс, политолог от университета в Мюнстер. "Китай вижда в лицето на Русия свой важен съюзник, на който може да се опре и от който се надява да получи подкрепа. И затова не може да си позволи да сочи с пръст Москва", казва Гарайс.

 

Пекин иска и занапред да се придържа към принципа на ненамеса във вътрешната политика на чужди държави. Нищо чудно тогава, че Китай се въздържа от официална позиция относно законосъобразността на референдума в Крим. Китайският заместник-външен министър Ли Баодун на два пъти дипломатично заобиколи въпроса, ограничавайки се до най-общи фрази - като например, че трябва да се търси политическо решение на конфликта и че е много важно да се избегне допълнителна ескалация на напрежението.

 

Наскоро обаче се случи нещо неочаквано. Когато малко преди референдума в Крим Съветът за сигурност на ООН гласува резолюция за Украйна, Китай се въздържа от глас. Западни дипломати окачествиха това като "плесница" за Русия, тъй като обикновено Китай винаги се присъединява към руското решение. А люксембургският външен министър Жан Аселборн, който в момента председателства Съвета за сигурност, изрично похвали Китай за това, че се противопоставял на всякакви едностранни стъпки, целящи промяната на държавни граници.

 

Този пример ясно демонстрира дилемата на Китай, твърди Свен Гарайс. От една страна Пекин не иска да даде на руснаците пълна свобода на действие по отношение на Крим. В същото време обаче не желае да подкрепи резолюцията на Запада.

 

И още нещо: важни вътрешнополитически причини карат Пекин да не защитава прекалено отявлено плановете на Путин за анексиране на полуострова. Китай има сходни проблеми в Тибет, Хонгконг и Тайван. Ако Китай признае референдума за Крим, би било логично да допусне обявяване на независимост и на своя събствена територия. От тази гледна точка на китайците вероятно им прилошава при мисълта, че някой отвън може да предизвика отцепване на част от китайската територия по силата на референдум, организиран с помощта на военен натиск, казва Свен Гарайс.

 

Двама се карат - трети печели?

Докато на политическо равнище позицията на Китай е противоречива, в икономическо отношение страната би могла да извлече ползи от санкциите на Запада срещу Москва. "Оттук нататък Русия ще се отдръпва все повече от Европа, а печелевш от тази криза ще се окаже Китай", казва Екхард Кордес, председател на Източната Комисия на германската икономика.

 

Китай, който и сега е най-големият вносител на руски петрол, вероятно няма да е недоволен от подобно развитие. "Не вярвам обаче, че Китай ще допусне да се ръководи от краткосрочни конюнктурни съображения с цел да извлече някакви печалби от тях", смята политологът Свен Гарайс. Според него Пекин е заинтересован предимно от запазването на дългосрочна стабилност в региона.

dw.de





Гласувай:
14



1. sekir4o - malkamaimunka,
12.07.2014 22:25
знам че си умница пчелица ;)
цитирай
2. kordon - Юлия,
12.07.2014 22:41
Надявам се, че тази информация ще представлява интерес за Вас (или за теб?). Но все пак трябва да се има предвид, че тя произхожда от немска медия, при това от най-политкоректните. Следователно трябва да се разглежда винаги с голямо внимание и критичност.
Приятно четене!
цитирай
3. milady - Благодаря за специалното внимание ,авторе!!
13.07.2014 11:22
Aктуални постинги , с неоспорима информация ,
представенa по перфектен начин !!
Удоволствието е мое /Юлия съм ;)
цитирай
4. kordon - Благодаря за комплиментите, Юлия!
13.07.2014 12:10
И за мен е удоволствие да комуникирам с интелигентни и интересни личности, каквато, без съмнение, сте Вие!
цитирай
5. planinitenabulgaria - Сттатията надценява възможностите на Русия.
13.07.2014 18:23
В сега установения световен ред, благодарение на победата на мафията във ВСВ статуквото е непоклатимо. Един пример:
Ако Китай загуби пазара си на стоки за САЩ какво ще прави? И още по-страшен въпрос: Ако САЩ направят така, че валутата им да стане невалидна, това ще бъде за тях / и не само за тях/ един икономически Пърл Харбър. Може да недолюбват Америка, но са зависими от нея по много линии и няма да тръгнат срещу нея. Светът след ВСВ е устроен така: Америка трябва да е много добре, за да бъде светът малко добре. Ако Америка е малко зле, светът ще бъде много зле. Поради това дава износителите на суровини и др. по различни начини при задаваща се криза в Америка й дават рамо. И Америка прехвърля тежестите си на света /посредством валутата си/. Нов световен ред за сега не се задава. Америка е подчинила света икономически, а с развитието на новите технологии тя усилва позиците си по света. А за Латинска Америка и връзките й с Русия - те имат един пример. Какво щеше да бъде Куба днес ако имаше икономически връзки със САЩ, а не с Русия? Латинска Америка се надява на помощи от Русия, които тя не може да им даде. Те са така обвързани със САЩ, че са много зависими. И друго нещо напомням - по времето на Брежнев покрай бреговете на САЩ "легнаха" много съветски подводници, въоръжени с ядрени ракети. Но цената бе непосилна и те си ги изтеглиха. Парите и новите технологии ще бъдат решаващи за отношенията между държавите, а не идеологиите.
В този пъзел Русия ще вегетира и върви към капсулиране като КНДР. Може ли тя да предложи нещо, освен оръжия или енергийни суровини. А за модерни оръжия трябват и модерни технологии, и този пазар ще й бъде ограничен.
цитирай
6. milady - re 6 ,колега извинете ,много са ви стари вестниците! Занесете ги на ...баба си !!
13.07.2014 19:00
“ Ясно е, че "операция Украйна" е част от плана за обкръжаване на Русия и Китай от атлантическата "геополитическа" анаконда.

Арогантността и глупостта на самопровъзгласилия се световен "елит", чиято матрица е контролирана от Лондон, стават все по-очевидни. Стратегията към изграждането на еднополюсен свят, под командването на световния жандарм – САЩ, претърпя крах не толкова заради позицията на Русия, колкото заради невероятния възход на Китай, който в момента изгражда с Русия силен съюз. “

strogo sekretno/ 07 2014 /
цитирай
7. merlin68 - "Тайната революция на БРИ...
19.07.2014 14:49
"Тайната революция на БРИКС

Страните от БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, вече не са склонни да се примиряват с хегемонията на САЩ. Украинската криза ги сплотява още повече в битката им срещу световния ред, установен след 1945-а."

Това не знам чие мнение е, но съвършено не отговаря на истината. Днешния Световен ред няма абсолютно нищо общо с този създаден след 1945г. със създаването и на ООН. И в този смисъл БРИКС няма намерение да разрушава този ред, а по-скоро да го възстанови, като за целта промени днешния еднополюсен модел на САЩ.
Четейки този материал от западни анализатори, често се подхилвах:) Къде е политиката на ЕС и САЩ към Южна Америка, се питат:) Ами тази политика е там, само дето на южноамериканците вече им писна от нея. Писна им от МВФ и спряха да се вслушват в съветите му, оттогава се превърнаха и в бързо развиващи се икономики, това тия анализатори дали пък не го знаят? Що се отнася до скептицизма на южноамериканците към военно сътрудничество с Русия - такова нещо просто няма, но пазарлък естествено ще има, Русия не е САЩ и никога не подхожда само с тояга, то затова Русия се връща в Америка.
Що се отнася до банката която БРИКС ще създаде, то тук нещата са направо кристално ясни накъде в скоро време ще поеме света. Нов двуполярен ред с минимални икономически връзки между двата полюса. Доларът ще бъде напълно изхвърлен от полюса на БРИКС, това разбира се няма да стане веднага. Първо ще бъдат създадени всички необходими икономически връзки между тези страни, за да избегнат икономиките им рухването на долара като световна резервна валута.
Малките страни като нашата, които са в периферията на този нов двуполюсен модел, ако не си направят бързо изводите от ставащото и не вземат адекватни мерки, ще бъдат буквално пометени от задаващото се световно финансово бедствие.
На ЕС ще остане да направи предопределения избор да зареже еврото и да хвърли спасителен пояс на долара, продължавайки по този начин агонията му за неопределено време. Търговските отношения с Русия се замразяват, енергията нужна на Европа ще идва от САЩ под формата на втечнен газ, разбира се скъпо, но солидарността го изисква:) Въобще това което прави БРИКС е отговор на това което се готви да направи САЩ. А това което САЩ се готви да направи е ясно изразено от професор Пол Кристи, горещо ви препоръчвам да го прочетете.
http://news.bgnes.com/view/1170841
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 4115860
Постинги: 463
Коментари: 2683
Гласове: 2260