На Западния бряг вчера беше смъртоносно наръган млад евреин - един от 500-те хиляди заселници, които живеят в еврейски градчета в окупираната от Тел Авив палестинска територия. Убиецът арабин е ранен и арестуван. Инцидентът вчера е от покрайнините на Наблус. Но подобни кървави разправи са всекидневието, което взривява мира в Близкия изток.
Епицентър на тази фанатична война е Хеброн.
Фанатизъм срещу фанатизъм
Пролетта на 1968 г. Шепа евреи, водени от равина Моше Левингер, молят израелската армия за разрешение да прекарат Пасха в току-що окупирания палестински град Хеброн - второто най-свещено място в юдаизма след Ерусалим.
Минали са няколко месеца от Шестдневната война през 1967 г., когато Тел Авив разбива армиите на Египет, Сирия и Йор- дания и разполага частите си из Западния бряг. По това време Хеброн е най-многолюдният палестински град в областта. Евреи там няма след 1929г., когато арабите изколват 67 души, а останалите прокуждат.
Следовниците на равин Левингер се настаняват в 14-те стаи на хотел ""Парк"", а след като празникът свършва, пращат телеглама на министъра на отбраната Моше Даян: ""Честита Пасха от заселниците на Хеброн. "" Отговорът ""Благодаря ви, честита и на вас"" легитимира благословията на властта те да останат и да създадат единственото и до днес еврейско селище в самото сърце на палестинския град. Останалото е кървава история.
„Виждате ли тези прозорци? пита ме малко след като влизаме в града един от заселниците и сочи към самотната си къща встрани. - Наричам ги „мотивиращите прозорци“, защото всяка сутрин се събуждам, виждам през тях арабските квартали и си казвам: имаме още работа за вършене.“
Армията бди над разходките на своите сънародници. |
Ясно е каква точно е работата. Заселниците имат готова карта с еврейско име за всяка улица в Хеброн. Всички тук мечтаят за изтребването на другия. Фанатизмът е начин на живот. През 1994г. Барух Голдщайн застрелва 20 араби и ранява 125 в джамията, издигната над Пещерата на патриарсите (където са погребани библейските отци Авраам, Исак и Яков). Гробът му се превръща в място за поклонение на десните екстремисти. През 2001 г. палестински снайперист убива 10-месечно бебе, през 2003 г. млада еврейска двойка е взривена в самоубийствен атентат. Голяма част от еврейските заселници в Хеброн дори не вярват в държавата Израел. За тях тя е просто още едно препятствие по пътя на установяването на Божественото царство. Въпреки това 800-те души, решили да заживеят в тила на врага, разчитат на 600 израелски войници, които да ги пазят сред 180-хилядното палестинско множество.
Ужасът на окупацията
След погрома в джамията окупационната власт решава да предпази евреите от отмъщение и налага сурови рестрикции на местните жители. Градът е разделен на две части, а в израелската освен традиционния център остават и 30 000 араби. Повече от половината вече ги няма, а тази част на Хеброн е известна като „града на духовете“. Не е случайно.
На палестинци е забранено да стъпват на централните улици. По по-страничните има тънки коридори, опасани от бетонни ограждения, през които да се промушват. По пътищата, които водят към еврейската част, палестински коли нямат право да се движат. В тези райони са затворени 1800 палестински магазина. Вратите на хората, които живеят на сегрегираните улици, са заварени. Те влизат и излизат по стълби през покривите си. Пропускателните пунктове са на всяко малко кръстовище. За да се придвижат от едно място на друго, местните трябва да минат пет-шест проверки.
Армията нахлува по домове, извършва среднощни обиски, арестува деца, превръща къщи в наблюдателни пунктове. Налага се забрана за излизане по време на всички еврейски празници.
„Една от задачите ни беше възпитателен огън: стреляш по цели в палестински квартали, за да всяваш ужас - казва ми, докато вървим по пустите улици, Йехуда Шаул, служил в израелската армия тук между 2001 и 2003 г. - Стратегията е: нека усещат присъствието ни непрекъснато.“
Палестинците минават през пропускателни пунктове на всеки 100-200 метра. |
Шаул е вярващ евреин, роден в Ерусалим. След като се уволнява от служба, създава органи- зацията „Брейкинг дъ сайлънс“ (Да спрем тишината) заедно със свои другари от армията. Целта му е да разкаже на израелското общество какво всъщност означава окупацията и каква е моралната цена на контрола над цивилни. „Ключовата дума в Хеброн е сигурност. Къде са обаче червените линии, чието преминаване тя не оправдава?“ Въпреки че Хеброн никога не е бил анексиран, за заселниците действащият за останалите военен окупационен закон е заместен с цивилен. Армията няма право да се намесва, когато вижда престъпления. А такива не липсват. Евреите режат маслиновите дръвчета на палестинците, убиват добитък, прекъсват електричеството и водоснабдяването, нападат децата на път за училище, хвърлят боклуците си в къщите им. Чупят прозорци. Всички обитаеми палестински къщи тук са като кафези, опасани отвсякъде от ситни решетки.
Жертви с автомати
„Когато дойдеш тук като войник, цял живот си възпитаван в любов към страната и историята си. Изведнъж започваш да се чудиш кое е добро и кое лошо. Добро ли е 800 фанатици да тероризират цял град и ти да ги пазиш. Казваш си: има граници, които няма никога да премина. Седмица по-късно осъзнаваш, че вече си го направил. Нашето общество не иска да знае какво става в задния двор и прехвърля цялата отговорност на плещите на 18-годишно дете, дошло на служба“, споделя Шаул.
Той още помни как момченце дотичва при него, докато е на пост, и му подава шоколад. Под него намира бележка: „Благодарим ви, войници, че убивате араби.“ Отвъд огражденията палестинските деца играят на добри и лоши. Лошите строяват добрите до стената и започват да ги бият и пребъркват, а добрите в крайна сметка ги повалят. Още няколко години на игра и без оръжие.
Изгорете арабите. Снимки - Ива Лазарова |
(в. Преса, печатно издание, брой 120 (471) от 1 май 2013)
Тагове:
Палестинците и всички други народи пострадали от хазаро-юдейската напаст ще бъдат овъзмездени.