Автор: Илия Марков

---

Какво следва оттук нататък?
Най-резонният въпрос на хората, които принципно подкрепят протестите, но са притеснени от отговора на това какво идва зад дебелата завеса, на която пише "Оставка и предсрочни избори".

Чувам все повече хора да изричат формулата "Нормализация на политическия процес". Какво означава това? Най-общо казано означава да има нормална политическа система, начертана по традиционните разделителни линии на Западна Европа и Северна Америка - ляво/дясно, прогресивно/консервативно.

Нито една от четирите партии в 42 НС не попада в границите на тази политическа нормалност. Напротив, всички те са създадени и/или контролирани от политическите и социалните "инженери" на прехода - хора, свързани в репресивния апарат на тоталитарния режим и по-точно казано с Държавна сигурност. Без ясна оценка на тази историческа реалност и без скъсване с нея, Нормализация не може да има.

Докато в дясното политическо пространство има остатъци и наченки на подобна Нормалност (говоря за партии като ДСБ и ДБГ на Миглена Кунева, с всичките му - на второто - недостатъци), то в ляво ситуацията е плачевна. Тази тежка криза на Левицата не е заради липсата на истински и разумни хора с леви убеждения в България, напротив, те са много, а поради тоталният и задушаващ контрол на БСП върху лявата идея, комбиниран с моралния и организационен разпад на партията.

Искам да направя малко отклонение, което считам за важно. Вината за моралното измерение на този разпад се носи предимно от лидерите на БСП през последните 23 години, всички лидери. Но тази вина е присъща и на хората, които съставляват Левицата, членовете и симпатизантите й. В този смисъл, тя се носи и от мен лично. С действията и бездействията си ние допуснахме Лявото в България да достигне до степен на тотално обществено отвращение. Отвращението на българските граждани от предателството към тях и от това, което представлява БСП е напълно резонно. А олицетворяването на БСП с Левицата е нормално при липса на разумна алтернатива.

Ето защо аз виждам като своя най-голяма политическа отговорност да работя за създаването на нова организация, обединяваща и изразяваща идеалите на левите хора на България. Моят спор и съревнование не е с БСП, тъй като тя не е лява партия и не изразява ценностите на левите хора в България. Доколкото в нея все още има хора, които искрено споделят тези ценности, то те са там заради заблуда и надежда, че нещо все още може да се промени. Моето мнение е, че туморът в БСП за съжаление е отвъд възможността за лечение. Но това не означава, че дългата и искрена традиция на Лявото в България е обречена и че не може да има продължение.

Виждам този процес като нещо, което ще протече дълго. Моята амбиция не е подобен субект да се яви на следващите избори, дори те да са редовни. Не можем да очакваме, че едно заболяване, развивало се няколко десетилетия (нарочно не уточнявам колко, защото можем да търсим началото още през 20-те години на ХХ век) ще бъде излекувано в рамките на няколко месеца.

Подобен проект, ако се осъществи, ще бъде също така част от този проект за Нормализация на политиката в България.

И последно, говорейки за ляво и дясно, искам да направя много важно уточнение. Нямам намерение в този момент да водя идеологически спорове по въпроси, които делят лявото и дясното. Тези дебати се водят в общества, в които базовите консенсусни ценности като върховенство на закона и равен старт за всички са утвърдени и се налагат безапелационно.

В България, за съжаление, дори 23 години след началото на демократичните промени, тези базови ценности не са безспорен факт. В България днес е време на деление между огромната част български граждани, които искат да ги наложат и онази малка част, която наричаме Мафия или Олигархия, която се възползва от тяхната слабост, за да налага незаконната си власт над България.

Или казано с други думи, не ми се водят спорове за плоския данък, докато Делян Пеевски си разписва назначението за шеф на ДАНС.

---

Източник: iliamarkov

iliamarkov смята да направи нещо, но и Българската левица опита. На изборите с малки резултати. Силните на деня в света са десни и не търпят мощна лява опозиция. В този смисъл БСП трудно лавира и прави много компромиси за да остане легитимна. Антикомунизмът, независимо от реално социалдемократическите действия на БСП е насочил оръжията си срещу нея, а не срещу незначителните комунистически партии. С няколко думи КОМУНИЗМЪТ ГО НЯМА, АНТИКОМУНИЗМЪТ ОСТАНА

Нова лява организация?
Къде повече, България гъмжи от левичарски партии джуджета!
Някои от тях са дори ортодоксални комунистически:) Много пъти съм казвал, че докато светът е разделен на бедни и гладни и на богати и сити, комунистическата идеология ще продължи да броди като призрак по света, и борбата между антикомунизма и комунизма ще продължава... Това следва оттук нататък.

Ако имате предвид България, то е някак неуместно да се каже, че "БСП трудно лавира и прави много компромиси" при положение, че тя е партията, която е управлявала страната най-много (след ДПС) през последните 23 години и дори през последните близо 70 години. А доколко Българската социалистическа партия извършва "социалдемократически действия" се вижда от политиката й по време на правителството на „социалиста” Жан Виденов, когато населението бе доведено до бедствено положение, инфлацията бе чудовищна, страната не бе в състояние да изплаща външните си задължения и абсолютно всички макро и микро икономически показатели бяха на равнището и дори под него на най-бедните африкански държави.

Друг пример за „социалдемократическа” дейност и за социална „ангажираност” е въвеждането на плоския данък, извършено „изненадващо” през 2008 от правителството на „социалиста” Сергей Станишев.

Нека припомним, че плоският данък се прилага на национално ниво в изключително ограничен брой страни, като по света е по-разпространен прогресивният данък върху доходите, при който гражданите или компаниите с по-висок доход плащат по-висока данъчна ставка от тези с по-нисък доход.
Освен това „компромисите”, за които Вие говорите, са по отношение именно на социалната политика на БСП, т.е те са в неин ущърб и в полза на олигархическите кръгове, които тази партия очевидно защитава.

Да, България има нужда от силна лява партия, която да бъде балансьор, която да бъде социално ангажирана и отговорна, която да влива свежи идеи, която да бъде конструктивен опонент, критик и коректив. Но за мен е видно, че БСП не е в състояние да изпълнява тази важна роля.

Това обаче въобще не означава, че в дясното пространство всичко е наред. Напротив. Но това е друга тема.

Силното дясно, в нормална демокрация ражда силно ляво! Огледай се по света и ще видиш точно това. Само в диктатурите едната страна на политическия полюс унищожава другата. Това което ти се мота в главата е мечтата за лява диктатура, което е комунизъм, затуй плачеш срещу антикомунизма...Браво на Илия Марков - младо и интелигентно момче с политическо бъдеще. Той и подобни нему ще "нормализират" лявото. И това не може да стане без БСП да бъде определена като крайно дясна партия на бивши "леви" олигарси, които жонглират с левичарската митология..На следващите избори БСП няма да представя лявото. То ще бъде модерна левица по европейски. А БСП ще стане партията на 10-тте милиардери.

Напълно съм съгласен с demograph и особено в частта, че "Силното дясно, в нормална демокрация ражда силно ляво". Тоест, двете категории не само че не се изключват взаимно, но са и взаимно свързани и обусловени една от друга. Не може да се появи силна дясна формация без благотворното въздействие на силната конкуренция от ляво. Изглежда, че както във всеки аспект на живота и природата и в политиката силната конкуренция е комай единственият стимул и катализатор на качествени изменения.
И тъй като в България си имаме псевдо ляво и квази дясно, то и политическите ни партии са жалки карикатури на истинските консервативни и прогресивни политически движения. Но тази ситуация е отражение на цялостното нравствено и културно състояние на нашето общество, което носи цялата отговорност за положението, в което се намира!

Всяка социалистическа партия е за удържавяване на собствеността и за приоритет на държавната собственост. Причината е проста - при държавната собственост куче влачи, а диря няма... В тази постановка, както доказа опитът от последните 70 години няма конкуренция и реална пазарна икономика, а само наши и ваши. А където няма конкуренция и развитие на икономиката, няма социална политика, защото няма кой да произвежда благата за такава политика. Затова в такива държави стандарта винаги е нисък и само се имитира социална политика...
Единственото реално ляво е социал-демокрацията. Тя е пазарна икономика със строги правила и социални ангажименти. На запад има социал-демокрация и християн-демокрация, които са лявото и дясното и се сменят във властта, но върховенството на закона, равния старт и социалната справедливост са еднакъв ангажимент и за двете...
Социалистите нямат нищо общо със социалното, защото не разбират и не спазват икономическите закони и основния стимул на пазарната икономика - конкуренцията... Социалния елемент при тях се изразява в: "Дайте да крадем заедно от държавата кой колкото може..."