Прочетен: 1622 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 07.08.2013 14:20
Автор: Борис ПОПИВАНОВ
Реформаторският блок е един от продуктите, които напрегнатото и свръхдинамично българско политическо лято ражда. Много са предпоставките, извикващи това обединение на бял свят. Как се стига до него?
Преди всичко, налице е тоталната непредставеност на т.нар. стара десница в 42-ото обикновено Народно събрание. За първи път след 1990 г. в парламента не успяха да влязат нито СДС — магнетичният носител на голямата демократична промяна, нито някой от неговите наследници и отцепници. Още по-тежък стана този удар на фона на най-ниската в най-новата ни история избирателна активност, която допълнително снижаваше летвата за парламентарно участие. Още по-болезнен ставаше ударът на фона на онези около 900 хиляди гласоподаватели, които излязоха до урните и посочиха партии, оказали се под бариерата. Взети заедно, те навярно биха стигнали за поне 60–70 депутата. Но не можеха да бъдат взети заедно. Раздробеността и фрагментацията на българското партийно пространство си казаха думата. Резултатът предполагаше кризисно осмисляне на провала, причините и последиците му. Лидерите на двете сини крила в предишния парламент — Емил Кабаиванов и Иван Костов, реагираха с напускане на водещите позиции. Оставка подаде и Меглена Кунева. Предвид характера на „България на гражданите”, малко вероятно беше тази оставка да бъде приета. Въпреки всичко, налице бяха условия за бавна и мъчителна преоценка на досегашното политическо присъствие и послания на партиите от десния спектър.
Избухналите с избора на Делян Пеевски начело на ДАНС мащабни протести рязко промениха контекста на тези процеси. Само месец след изборната катастрофа изведнъж сякаш се появиха нови шансове, изглеждали буквално ден по-рано напълно изключени. От една страна, ясно беше повдигнат въпросът за гражданското представителство, беше издигната – от много посоки – тезата, че настоящият парламент е нелегитимен, защото за партиите в него са гласували под половината избиратели. Макар и конституционно нерелевантна, споменатата теза изглежда аритметично съблазнителна и се вписва в настроенията на загубилите десни. На второ място, наред с искането за оставка на кабинета Орешарски и провеждането на незабавни предсрочни избори – да не забравяме, че изборите винаги са нов шанс – в основен патос на протестиращите се превърна желанието за радикална промяна на политическия модел, за битка с олигархията, за очистване на политиката от корпоративните зависимости и доближаването й до хората. Разделителната линия „гражданите срещу мафията” е удобна, защото предполага ясен и самоподразбиращ се морален избор, а на всичко отгоре кореспондира с посланията на Иван Костов от изминалите година-две. Публиката беше свикнала да чува предимно антикомунизма му и опасенията от прииждащ руски диктат – именно подобни разбирания, тиражирани по сходен начин цели десетилетия, откъснаха старите десни от избирателя и им отредиха незавидните места в бюлетините на ЦИК. Заедно с това, обаче, Костов говореше много и против монополите, против спънките пред нормалното развитие на пазарната икономика, против групировките, настанени на входа и изхода на пазарните процеси, и упражняващи въздействие не само върху тях, но и върху политиците. От деликатност бившият лидер на ДСБ не споменаваше себе си във връзка с тези процеси, а ги виждаше като проблем основно на БСП и ГЕРБ. В средата на юни дойде времето, в което една значителна част от протестиращите излязоха с неговите лозунги, без непременно да са го мислели. И още нещо, което е не по-малко важно. Юнско-юлските протести, макар и национални по замисъл, реално добиха значение само в София и отчасти в Пловдив и Варна. А знаем, че в централните части на най-големите градове е концентриран електоралният резерв на старата десница. Немалко от протестиращите само преди два месеца и половина са гласували за малките десни партии. Други не са направили това, но по профил, убеждения, възможности са много близки до първите. Десните партии нямаха право високомерно да пропуснат това обстоятелство.
Реформаторският блок стартира първоначално като разговори между отделни политически водачи, придружен с уточнения и уговорки, че не става дума за обединение, а за съвместни действия в подкрепа на „гражданите” срещу „мафията”. Бързо, обаче, се появиха общи принципи, а след тях и 12-те точки, сложени на масата като тема за обсъждане и като база за по-нататъшно развитие. Постепенно изкристализира стратегията. Да се избегнат на този етап формални обединителни ходове, засягащи позициите на лидери и структури, а вместо това Блокът да върви напред като своего рода „гражданска платформа”. Да излиза със своите ценности и предложения, да ги утвърждава в диалог с обществото и да ги налага по такъв начин, че на отделните политици впоследствие да им се струва губещо дистанцирането от общото начинание. Ето защо покрай обнародването на възвания бе пристъпено и към поредица от дискусии с представители на десницата, организирани от Фондация „Конрад Аденауер”, от Младежкия консервативен клуб, и т.н., в които акцентът падаше върху обмена на мнения и търсенето на общо съдържание. И което не е без значение – създаването на навик десните лидери да седят често на обща маса и да говорят помежду си. Кардинален проблем на старата десница в изминалите години беше точно такъв – личните вражди и растящата неприязън между хора и партии, направили почти невъзможно дори взаимното общуване. Какво да говорим за днешните участници в Реформаторския блок, практически всички от които имат дълга биография на говорене срещу другите и несъгласие с тях. Обвиненията на Костовото ДСБ срещу Меглена Кунева, че е „червена кукувица в синьото гнездо”, не спираха години наред. Днес ДСБ и ДБГ са на една маса. „Зелените” проявяваха нееднократно критично отношение към тези и други партии, представяйки себе си за партия от друго поколение, отрицание на съществуващия модел, но ето, че и те са на масата. На Касим Дал беше гледано с подозрение като на човек, твърде сходен по мислене с ненавистния на десните ДПС-елит, а също и на по-близък до Ердоган, отколкото е редно, но „Свобода и достойнство” е на същата маса. А какво да кажем за „Синьо единство”, което в усилията си да спаси неспасяемата Синя коалиция се откъсна от СДС и поиска да бъде заедно с ДСБ, за да пожъне тежък неуспех и да влезе в режим на взаимни обвинения по най-деликатния въпрос, кой и как ще плаща кампанията. „Синьо единство.
Не е достатъчно, разбира се, сядането на обща маса. Консумацията впоследствие е ключова за доброто настроение на кампанията. Какво ще правят реформаторите? Политическите им послания звучат изолационистки. Основен обединителен признак стана отказът от сътрудничество с ГЕРБ. Дебело подчертано в началото, това бе изтъквано и по повод на всеки от множащите се помирителни жестове на Борисов. Така възникна и скептичната нагласа спрямо евентуално присъединяване на СДС към блока. Възприеман от мнозина като „патерица на Борисов”, бившият син гигант изправя „реформаторите” пред парадокса „синьо без СДС”. Новият блок няма изяснена концепция и спрямо другите формиращи се под напора на протестите десни проекти, от партията на Илиана Раева през бизнес-политическата инициатива „Република БГ” до интернет-платформата на Саша Безуханова „България може”. Въпросът, кой влиза и кой не влиза в обединението, по какви критерии, какво правим с онези, които не влизат, как ще работим с другите, и няма ли да останат недоволни, но гласовити люде и партии, далеч не е за подценяване, защото ще определя обществения и медийния контекст на разгръщане на Реформаторския блок. Бойко Борисов им заяви: „Вие сами не можете да спечелите мнозинство”. Ерго, или ще бъдете опозиция (кое тогава е по-различното спрямо миналия парламент?), или ще сътрудничите с БСП и ДПС (какво тогава ви е новото и реформаторското?), или ще се съюзите с ГЕРБ (защо не си го кажем ясно, вместо да пръскаме илюзии?). Капанът „ГЕРБ” стои на дневен ред, и колкото и да се отлага разглеждането му, няма как да изпадне от графика.
Стигаме и до капана с т.нар. дясно. Несъмнено е, че стимулите за обединение тръгнаха от десни среди. Но стимулите за разделение могат да дойдат отвсякъде. Свидетели сме на българския парадокс зелена партия да бъде разглеждана като дясна, и колкото и лидерите й да се бранят срещу тези етикети и да изтъкват, че каузата не е лява или дясна, а антиолигархична, ще се стигне до етапа на общите политики, когато ясно ще се види кой как се самоопределя. 12-те точки на блока са образец на политически минимализъм. Те отстояват правовата държава и върховенството на закона във всички сектори на болното ни общество, и по този начин представляват не повече от призив да се спазва Конституцията. Едва ли някой би възразил. Колкото до политическа визия, до социално-икономически теми и предложения за решаване на проблемите, те липсват. Разбира се, навярно още е рано за конкретизации. Но политическа заявка без конкретика не може да се появи. А дяволът, както знаем, е в детайлите. И именно те рискуват да сблъскат различните визии на отделните формации – от национално-консервативни през еко-либерални до конюнктурно-породени. Враждите на лидерите, за които стана дума, едва ли са преодолени напълно. „Катарзисът” не е изживян. Костов наистина не е начело, но ръководствата на отделните формации са доста близки до форматите, в които съществуваха преди 12 май и в които доказваха Дарвиновата максима, че вътревидовата борба е много по-остра от междувидовата. Симптоми за това сега не личат. Все пак, още сме в периода на добрите намерения и на вдъхновението от протестната вълна. Група десни интелектуалци дори написаха възвание, в което призоваваха хората от Реформаторския блок „да се слеят” с протестиращите в голямо народно движение. Носталгията по времето на разнородното, но могъщо „първо” СДС само отчасти може да бъде движеща сила в новите и по-сложни условия на 2013.
Реформаторският блок ще бъде принуждаван да се заявява по-открито и решително, особено при възможно затихване на протестната вълна. Неизбежно ще бъде свързван с имена и групировки, на които гражданите гледат с недоверие. Ще бъде обект на засилен натиск от разнообразни фалирали политици и сенки от миналото, търсещи в редиците и най-вече листите му своя ренесанс. Ще бъде медийно опакован в разминаващите се светогледни картини на многото български десни интелектуалци, които държат той да бъде точно онова, което те си представят като тяхна идеална формация. Ще бъде подложен и на традиционните по нашите ширини оплювания и компроматни атаки.
И ще се наложи да даде отговор какви точно са реформите в българската държава, зад които стои и които е издигнал в самото си име. Въпросите чувствително превишават отговорите, но пък това е предизвикателството пред политиците да доказват, че могат да дават убедителни отговори. Да видим.
Източник: zemia-news
Тагове:
07.08.2013 20:21