Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
07.08.2013 14:18 - Реформаторският блок – шанс или илюзия за дясно обединение
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 1622 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 07.08.2013 14:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Автор: Борис ПОПИВАНОВ 


    Рефор­матор­с­кият блок е един от продук­тите, които нап­рег­натото и свръх­динамично бъл­гар­ско политическо лято ражда. Много са пред­пос­тав­ките, извик­ващи това обединение на бял свят. Как се стига до него?

    Преди всичко, налице е тотал­ната неп­ред­с­тавеност на т.нар. стара дес­ница в 42-ото обик­новено Народно съб­рание. За първи път след 1990 г. в пар­ламента не успяха да влязат нито СДС — маг­нетич­ният носител на голямата демок­ратична промяна, нито някой от неговите нас­лед­ници и отцеп­ници. Още по-тежък стана този удар на фона на най-ниската в най-новата ни история избирателна актив­ност, която допъл­нително снижаваше лет­вата за пар­ламен­тарно учас­тие. Още по-болезнен ставаше ударът на фона на онези около 900 хиляди гласоподаватели, които излязоха до урните и посочиха пар­тии, оказали се под бариерата. Взети заедно, те навярно биха стиг­нали за поне 60–70 депутата. Но не можеха да бъдат взети заедно. Раз­д­робеността и фраг­мен­тацията на бъл­гар­с­кото пар­тийно прос­т­ран­с­тво си казаха думата. Резул­татът пред­полагаше кризисно осмис­ляне на провала, причините и пос­ледиците му. Лидерите на двете сини крила в предиш­ния пар­ламент — Емил Кабаиванов и Иван Кос­тов, реагираха с напус­кане на водещите позиции. Оставка подаде и Мег­лена Кунева. Пред­вид харак­тера на „Бъл­гария на граж­даните”, малко вероятно беше тази оставка да бъде приета. Въп­реки всичко, налице бяха условия за бавна и мъчителна преоценка на досегаш­ното политическо присъс­т­вие и пос­лания на пар­тиите от дес­ния спек­тър.

    Избух­налите с избора на Делян Пеев­ски начело на ДАНС мащабни протести рязко промениха кон­тек­ста на тези процеси. Само месец след избор­ната катас­т­рофа извед­нъж сякаш се появиха нови шан­сове, изг­леж­дали бук­вално ден по-рано напълно изк­лючени. От една страна, ясно беше пов­диг­нат въп­росът за граж­дан­с­кото пред­с­тавител­с­тво, беше издиг­ната – от много посоки – тезата, че нас­тоящият пар­ламент е нелегитимен, защото за пар­тиите в него са гласували под половината избиратели. Макар и кон­с­титуционно нерелеван­тна, споменатата теза изг­лежда арит­метично съб­лаз­нителна и се вписва в нас­т­роенията на загубилите десни. На второ място, наред с искането за оставка на кабинета Орешар­ски и провеж­дането на незабавни пред­с­рочни избори – да не заб­равяме, че изборите винаги са нов шанс – в основен патос на протес­тиращите се превърна желанието за радикална промяна на политичес­кия модел, за битка с олигар­хията, за очис­т­ване на политиката от кор­поратив­ните зависимости и доб­лижаването й до хората. Раз­делител­ната линия „граж­даните срещу мафията” е удобна, защото пред­полага ясен и самопод­раз­биращ се морален избор, а на всичко отгоре корес­пон­дира с пос­ланията на Иван Кос­тов от изминалите година-две. Пуб­ликата беше свик­нала да чува предимно антикомунизма му и опасенията от прииж­дащ руски дик­тат – именно подобни раз­бирания, тиражирани по сходен начин цели десетилетия, откъс­наха старите десни от избирателя и им отредиха незавид­ните места в бюлетините на ЦИК. Заедно с това, обаче, Кос­тов говореше много и против монополите, против спън­ките пред нор­мал­ното раз­витие на пазар­ната икономика, против групиров­ките, нас­танени на входа и изхода на пазар­ните процеси, и упраж­няващи въз­дейс­т­вие не само върху тях, но и върху политиците. От деликат­ност бив­шият лидер на ДСБ не споменаваше себе си във връзка с тези процеси, а ги виж­даше като проб­лем основно на БСП и ГЕРБ. В средата на юни дойде времето, в което една значителна част от протес­тиращите излязоха с неговите лозунги, без неп­ременно да са го мис­лели. И още нещо, което е не по-малко важно. Юнско-юлските протести, макар и национални по замисъл, реално добиха значение само в София и отчасти в Плов­див и Варна. А знаем, че в цен­т­рал­ните части на най-големите градове е кон­цен­т­риран елек­торал­ният резерв на старата дес­ница. Немалко от протес­тиращите само преди два месеца и половина са гласували за мал­ките десни пар­тии. Други не са нап­равили това, но по профил, убеж­дения, въз­мож­ности са много близки до пър­вите. Дес­ните пар­тии нямаха право високомерно да пропус­нат това обс­тоятел­с­тво.

    Рефор­матор­с­кият блок стар­тира пър­воначално като раз­говори между отделни политически водачи, прид­ружен с уточ­нения и уговорки, че не става дума за обединение, а за съв­мес­тни дейс­т­вия в под­к­репа на „граж­даните” срещу „мафията”. Бързо, обаче, се появиха общи прин­ципи, а след тях и 12-те точки, сложени на масата като тема за обсъж­дане и като база за по-нататъшно раз­витие. Пос­тепенно изк­рис­тализира стратегията. Да се избег­нат на този етап фор­мални обединителни ходове, засягащи позициите на лидери и струк­тури, а вместо това Блокът да върви нап­ред като своего рода „граж­дан­ска плат­форма”. Да излиза със своите цен­ности и пред­ложения, да ги утвър­ж­дава в диалог с общес­т­вото и да ги налага по такъв начин, че на отдел­ните политици впос­лед­с­т­вие да им се струва губещо дис­тан­цирането от общото начинание. Ето защо пок­рай обнарод­ването на въз­вания бе прис­тъпено и към поредица от дис­кусии с пред­с­тавители на дес­ницата, организирани от Фон­дация „Кон­рад Аденауер”, от Младеж­кия кон­сер­вативен клуб, и т.н., в които акцен­тът падаше върху обмена на мнения и тър­сенето на общо съдър­жание. И което не е без значение – съз­даването на навик дес­ните лидери да седят често на обща маса и да говорят помежду си. Кар­динален проб­лем на старата дес­ница в изминалите години беше точно такъв – лич­ните вражди и рас­тящата неп­риязън между хора и пар­тии, нап­равили почти невъз­можно дори взаим­ното общуване. Какво да говорим за днеш­ните учас­т­ници в Рефор­матор­с­кия блок, прак­тически всички от които имат дълга биог­рафия на говорене срещу другите и несъг­ласие с тях. Обвиненията на Кос­товото ДСБ срещу Мег­лена Кунева, че е чер­вена кукувица в синьото гнездо, не спираха години наред. Днес ДСБ и ДБГ са на една маса. „Зелените” проявяваха неед­нок­ратно критично отношение към тези и други пар­тии, пред­с­тавяйки себе си за пар­тия от друго поколение, отрицание на същес­т­вуващия модел, но ето, че и те са на масата. На Касим Дал беше гледано с подоз­рение като на човек, твърде сходен по мис­лене с ненавис­т­ния на дес­ните ДПС-елит, а също и на по-близък до Ердоган, откол­кото е редно, но „Свобода и дос­тойн­с­тво” е на същата маса. А какво да кажем за „Синьо един­с­тво”, което в усилията си да спаси нес­пасяемата Синя коалиция се откъсна от СДС и поиска да бъде заедно с ДСБ, за да пожъне тежък неус­пех и да влезе в режим на взаимни обвинения по най-деликатния въп­рос, кой и как ще плаща кам­панията. „Синьо един­с­тво.

    Не е дос­татъчно, раз­бира се, сядането на обща маса. Кон­сумацията впос­лед­с­т­вие е ключова за доб­рото нас­т­роение на кам­панията. Какво ще правят рефор­маторите? Политичес­ките им пос­лания звучат изолационис­тки. Основен обединителен приз­нак стана отказът от сът­руд­ничес­тво с ГЕРБ. Дебело под­чер­тано в началото, това бе изтък­вано и по повод на всеки от множащите се помирителни жес­тове на Борисов. Така въз­никна и скеп­тич­ната наг­ласа спрямо евен­туално присъединяване на СДС към блока. Въз­п­риеман от мнозина като „патерица на Борисов”, бив­шият син гигант изп­равя „рефор­маторите” пред парадокса „синьо без СДС”. Новият блок няма изяс­нена кон­цеп­ция и спрямо другите фор­миращи се под напора на протес­тите десни проекти, от пар­тията на Илиана Раева през бизнес-политическата инициатива „Репуб­лика БГ” до интернет-платформата на Саша Безуханова „Бъл­гария може”. Въп­росът, кой влиза и кой не влиза в обединението, по какви критерии, какво правим с онези, които не влизат, как ще работим с другите, и няма ли да останат недоволни, но гласовити люде и пар­тии, далеч не е за под­ценяване, защото ще определя общес­т­вения и медий­ния кон­текст на раз­г­ръщане на Рефор­матор­с­кия блок. Бойко Борисов им заяви: „Вие сами не можете да спечелите мнозин­с­тво”. Ерго, или ще бъдете опозиция (кое тогава е по-различното спрямо миналия пар­ламент?), или ще сът­руд­ничите с БСП и ДПС (какво тогава ви е новото и рефор­матор­с­кото?), или ще се съюзите с ГЕРБ (защо не си го кажем ясно, вместо да пръс­каме илюзии?). Капанът „ГЕРБ” стои на дневен ред, и кол­кото и да се отлага раз­г­леж­дането му, няма как да изпадне от графика.

    Стигаме и до капана с т.нар. дясно. Несъм­нено е, че стимулите за обединение тръг­наха от десни среди. Но стимулите за раз­деление могат да дой­дат отв­сякъде. Свидетели сме на бъл­гар­с­кия парадокс зелена пар­тия да бъде раз­г­леж­дана като дясна, и кол­кото и лидерите й да се бранят срещу тези етикети и да изтък­ват, че каузата не е лява или дясна, а антиолигар­хична, ще се стигне до етапа на общите политики, когато ясно ще се види кой как се самооп­ределя. 12-те точки на блока са образец на политически минимализъм. Те отс­тояват правовата дър­жава и вър­ховен­с­т­вото на закона във всички сек­тори на бол­ното ни общес­тво, и по този начин пред­с­тав­ляват не повече от призив да се спазва Кон­с­титуцията. Едва ли някой би въз­разил. Кол­кото до политическа визия, до социално-икономически теми и пред­ложения за решаване на проб­лемите, те лип­с­ват. Раз­бира се, навярно още е рано за кон­к­ретизации. Но политическа заявка без кон­к­ретика не може да се появи. А дяволът, както знаем, е в детай­лите. И именно те рис­куват да сблъс­кат раз­лич­ните визии на отдел­ните фор­мации – от национално-консервативни през еко-либерални до конюнктурно-породени. Враж­дите на лидерите, за които стана дума, едва ли са преодолени напълно. „Катар­зисът” не е изживян. Кос­тов наис­тина не е начело, но ръковод­с­т­вата на отдел­ните фор­мации са доста близки до фор­матите, в които същес­т­вуваха преди 12 май и в които доказ­ваха Дар­виновата мак­сима, че вът­ревидовата борба е много по-остра от меж­дувидовата. Сим­п­томи за това сега не личат. Все пак, още сме в периода на доб­рите намерения и на вдъх­новението от протес­т­ната вълна. Група десни интелек­туалци дори написаха въз­вание, в което призоваваха хората от Рефор­матор­с­кия блок „да се слеят” с протес­тиращите в голямо народно движение. Нос­тал­гията по времето на раз­нород­ното, но могъщо „първо” СДС само отчасти може да бъде движеща сила в новите и по-сложни условия на 2013.

    Рефор­матор­с­кият блок ще бъде принуж­даван да се заявява по-открито и решително, особено при въз­можно затих­ване на протес­т­ната вълна. Неиз­бежно ще бъде свър­з­ван с имена и групировки, на които граж­даните гледат с недоверие. Ще бъде обект на засилен натиск от раз­нооб­разни фалирали политици и сенки от миналото, тър­сещи в редиците и най-вече лис­тите му своя ренесанс. Ще бъде медийно опакован в раз­минаващите се светог­ледни кар­тини на многото бъл­гар­ски десни интелек­туалци, които дър­жат той да бъде точно онова, което те си пред­с­тавят като тяхна идеална фор­мация. Ще бъде под­ложен и на традицион­ните по нашите ширини оплювания и ком­п­роматни атаки.

    И ще се наложи да даде отговор какви точно са рефор­мите в бъл­гар­с­ката дър­жава, зад които стои и които е издиг­нал в самото си име. Въп­росите чув­с­т­вително превишават отговорите, но пък това е предиз­викател­с­т­вото пред политиците да доказ­ват, че могат да дават убедителни отговори. Да видим.


 Източник: zemia-news



Гласувай:
4



1. batogo - !!!:)))
07.08.2013 18:59
Реално, устойчиво обединение може да се постигне само около морално-етични ценности, върху които да се базират законодателни и икономически реформи, които пък да доведат до социални политики... Ако морално-етичните ценности на протестиращите и на реформаторите се припокрият в обща идея за отстраняването на мафията от управлението и установяване на правова държава с ясни и валидни за всички закони и правила, до управлението на която да достигат само хора с чисто минало и почтен начин на живот, проектът ще успее трайно. Поздрав!
цитирай
2. demograph - Много точно казваш батого - морални ценности, обединение срещу неморалното!
07.08.2013 20:21
batogo написа:
Реално, устойчиво обединение може да се постигне само около морално-етични ценности, върху които да се базират законодателни и икономически реформи, които пък да доведат до социални политики... Ако морално-етичните ценности на протестиращите и на реформаторите се припокрият в обща идея за отстраняването на мафията от управлението и установяване на правова държава с ясни и валидни за всички закони и правила, до управлението на която да достигат само хора с чисто минало и почтен начин на живот, проектът ще успее трайно. Поздрав!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 4846077
Постинги: 467
Коментари: 2759
Гласове: 2285