Безспорно документирано е, че автор на “откритието”: “Всички са маскари” e бай Ганьо. Крайно време е да се запитаме какви екзистенциални терзания са довели алековия герой до това откритие, под знака на което държавата ни преживява най-унищожителния демографски срив в съвременния свят и станахме печално известни рекордьори по корупция, ретроградност, изостаналост, твърдоглавие и самозабрава. По всичко личи, че това “откритие” продължава да изпълнява функцията на червена нишка и в посткомунистическата ни история, а игнорирането на червената нишка, както е известно отпреди комунизма, е водило до низвергване без съд и присъда. По всичко личи също, че някогашния щаб от чиновници и бдящи за неприкосновеността на червената нишка и строго наказване на похитителите й, притежава и своя пълнофункционален аналог у нас. Вчерашния призив от ЕС да спрем да оправдаваме корупцията у нас с това, че я има и в други страни, е само най-прясното напомняне за това. Разясненията на социалното министерство за потресаващата драма в Могилино, че същото се случва и на запад, е само едно болезнено потвърждение на наблюденията, че дори по отношение на социалните функции, управленската логика у нас е била изграждана върху “откритието” на бай Ганьо.
За разлика от Алеко, много по-известният му герой трудно може да бъде заподозрян в интелектуални домогвания до истините за живота. Поне, защото като прагматик, бай Ганьо се нуждае от онези обяснения, които да осмислят неудържимия му напор да изконсумира възможно най-много от всяко едно благо наоколо, без значение дали това благо е предназначено за незабавната консумация, която единствено първооткривателя бай Ганьо е успял до момента да открие в него. Воден от неудържимия си напор и нетърпение да изконсумира благата на цивилизацията, бай Ганьо е далеч от мисълта, че наличието на тези блага изисква тяхното създаване, отглеждане и поддържане с целенасочени усилия, грижи и дори лишения. “Откритието”, че “Всички са маскари” му е надеждна броня слещу попълзновенията на тези досадни истини, съобразяването с които все някога би го разколебало в делата му.
Така, надеждно защитен и непоколебим, превърнал “открититето” си в символ-верую, бай Ганьо прави избори, измисля начини как да направи депутат от магаре, оценява партиите, уточнява взаимодействията си с тях и чертае бъдещето в неизменно съответствие с нуждата си да да консумира максимално, по възможност без усилия от негова страна. Така, докато едни отглеждат розите и правят розовото масло, бай Ганьо ги представлява и предоставя труда им на изисканите дами в странство, докато едни са заети с грижите по отглеждането на магарето, бай Ганьо го превръща в депутат, докато у нас повечето хора са тихи и ненатрапчиви, бай Ганьо ни представлява гръмогласно в Европата с отпечатъците на чорапите по краката и безцеремонното пренебрежение към привичките на другите, докато едни правят стачки, бай Ганьо трупа пачки и уговаря изхода на стачките...
И като желязно основание за всичките му дела звучи “откритието”, че “Всички са маскари”...
Да, маскари сме! Но някои са по-маскари. А някои са баш-маскари! И след като сме наясно поради каква екзистенциална нужда на баш-маскарите всички сме маскари, логично е да преразгледаме“откритието” на бай Ганьо и фундаменталната му заслуга към настоящото ни битие. По-маскарите и баш-маскарите нямат нужда от такова преразглеждане. Надеждата е в обикновените маскари. За късмет, обикновените маскари сме и най-многочислени...
Източник: vmir.blog.bg
Протести, протести, от кого, и кому е из...
Кой е баш патриотина на Булгаристан ?