Когато стана ясно, че Европа здраво е закъсала, европейците решиха, че Германия трябва да поеме кормилото, сиреч - да изведе континента от кризата. Сега обаче им се привижда "Четвъртия райх". Знаят ли въобще какво искат?
Германците са на път да се превърнат в "жертвеното агне" на Европа. Каквото и да направят, каквото и да предложат срещу кризата, те все остават неразбрани и все не могат да се харесат на другите. На същите онези, които дълго време настояваха, че Германия трябва да се нагърби с водещата роля в преодоляването на кризата. И когато канцлерката Меркел все пак реши да поеме нещата в свои ръце, германците пак са недолюбвани.
Германофобски изстъпления
Във Великобритания на някои анализатори дори вече им се привижда "Четвъртия райх". Те бият тревога от задаващата се хегемония на Германия в Европа под мотото: "С помощта на еврокризата да си вземем това, което не успяхме да спечелим в две световни войни". Във Франция пък бившият президентски съветник Жак Атали предупреди, че Берлин е извадил "оръжието на колективното самоубийство на континента", а депутатът-голист Никола Дюпон обяви публично, че не желаел да гледа безучастно как Франция се превръщала в провинция на Германия.
В Брюксел също имат резерви към Берлин. Шефът на ЕК Барозу и този на еврогрупата Юнкер се ядосват на Меркел, че не желае да плати всички сметки на Европа и така допринасяла за увеличаване на недоверието към европейските институции и към еврозоната като цяло.
Ако положението не беше толкова сериозно, можехме дори малко да се посмеем на тази ирония на съдбата. Защото тъкмо германците, които през последните 10 години положиха толкова усилия да се дистанцират от американците, сега разбират какво означава да си голям и важен на международната сцена. Германия в момента е на път да се превърне за Европа в това, което Америка е за света - водещата сила, чиито действия се гледат от всички с критичен поглед.
Постепенно Германия трупа все повече и повече негативи заради неизпълнените очаквания на другите. От една страна европейските партньори на Германия очакват от нея повече компетентност и повече воля за действие в кризисни ситуации. От друга обаче тази нова водеща роля на страната предизвиква страхове, неприязън и дори нескрита враждебност към Германия и германците.
Храни куче да те лае
По въпросите на сигурността дълго време европейците изглеждаха като двамата старци от шоуто на мъпетите, които си седят в ложата и коментират случващото се, без обаче да участват в него. Изведнъж европейците решиха, че решенията трябва да идват не от Америка, а от Германия. Но когато германците предложат такива, те все не са това, което се очаква от тях. А от тях се очаква най-вече да помогнат по възможност на всички в Европа. И ако може - без да поставят никакви условия. Защото в противен случай те изведнъж стават лоши европейци. Казано по друг начин - сега Германия трябва да плаща и да си трае, защото ако не си мълчи, това би било израз на доминантно положение в Европа.
орел, рак и щукаа и май ще ни се наложи да разбираме германския
хумор. Ето , какво срещнах по въпроса:"Фрицовете имат дърварски хумор, маршируват и крещят, падат си по кича, а и са военолюбци, които превръщат дори футбола в "танково сражение". Това са британски клишета за германците. Но нещата напоследък се променят. "
Но виждаме, че провалилите се страни с охота приемат помощите, но не и съветите на Германия, макар че тя може да служи като модел за стабилност не само в Европа, но и по света. Въпреки кризата, нейните икономически показатели са далеч по-добри от тези на повечето "южни" държави. Това показва, че принципите, по които функционира германската политическа, икономическа и социална система (без да е съвършена) е много по-удачна от наложената на много места схема за безконтролно харчене извън възможностите на съответната икономика. Но всеки се радва на германските пари, а когато Германия ги посъветва как да ги употребяват те започват да я обвиняват в деспотизъм и хегемония. Ами то е повече от ясно, че германската икономика е една от най-успешните в света и тя реално доминира не само на нашия континент. А за да просперира Европа очевидно е необходимо Германия да поеме и политическото водачество на Европейския съюз.
Това, което е "германия" трябва да плати на всеки друг - така го разбират другите.