СЪВЕТСКАТА НАСТЪПАТЕЛНА ДОКТРИНА И ПЛАНОВЕТЕ НА СССР ЗА НАПАДЕНИЕ НАД ГЕРМАНИЯ

Продължание на втора част
Плановете на СССР за нападение над Германия

Автор: Виктор Кордон


Следва дълго изброяване (което ще пропуснем) на инженерните дейности, изграждането на железопътни линии, пътища и аеродруми и строителството на отбранителни съоръжения, предприети от Германия, Унгария и Румъния на собствената им територия. Страна, която няма агресивни намерения, а се кани само да се защитава, не би следвало да се интересува от тези деятелности, защото те се извършват на чужда земя. Те представляват интерес само за страната, която крои да нападне съседите си, каквато е Съветският съюз. Това ясно се разбира от задачите, поставени пред фронтовете (фронтът, освен линия на съприкосновение с противника, е, според съветската и руската военна терминология, оперативно-стратегическо обединение на войски на въоръжените сили в континенталния театър на военните действия (ТВД), предназначено за провеждане на стратегически операции за унищожаване на големи вражески групировки или защита на жизненоважни територии):

"Задачи на Югозападния фронт

Непосредствената стратегическа цел е, във взаимодействие с 4-та армия на Западния фронт, да се разгромят германските въоръжени сили в районите на Люблин, Томашов, Келце, Радом и Жешов, Ясло и Краков, и да се достигне до реките Пилица, Петроков, Опелн и Нойщат на 30-ия ден от операцията, отрязвайки Германия от южните й съюзници. Едновременно с това здраво да се обезопаси държавната граница с Унгария и Румъния. Непосредствената цел е, във взаимодействие с 4-та армия на Западния фронт, да се обкръжи и унищожи противникът на изток от река Висла и на 10-ия ден от операцията да се достигне река Висла и да се развие настъпление в направленията Келце, Петроков и Краков.

Готовност за започване на настъпление не по-късно от 30-ия ден от мобилизацията.

Вдясно, Западният фронт (с щаб в Барановичи) има задачата с удар на левофланговата 4-та армия в посока Дрохичин, Седлце и Демблин да съдейства на Югозападния фронт да разгроми люблинската групировка на противника и да достигне река Висла на 15-ия ден от операцията. Впоследствие той трябва да настъпи към Радом.

...

Задачи на ВВС на Югозападния фронт

1. В тясно сътрудничество със сухопътните сили, унищожаване на вражеска жива сила и укрепления, нанасяйки масирани удари по главните направления;

2. Предотвратяване на приближаването на вражеските резерви, особено мобилните части, към бойното поле. Акцент върху районите на Лодз и Катовице;

3. Осигуряване на въздушен десант за превземане на бродовете през река Висла в района на Демблин, устието на река Сан;

4. Предотвратяване на заемането от противника отбранителна линия на река Висла;

5. Продължаване на борбата за въздушно превъзходство в зона с дълбочина 150–200 км;

...

3-ти етап на операцията

Цел: Завършване на непосредствената стратегическа задача на фронта. Дълбочина: 250 км. Време за завършване: 20 дни.

Главен удар в посока района Катовице-Краков.

...

Ако основните сили на противника бъдат разгромени източно от река Висла, фронтът ще премине към преследване в общото направление на основните сили в района Катовице-Краков.

Поставените в този документ задачи на армиите на Югозападния фронт не оставят място за съмнение относно нападателните цели на съветските въоръжени сили, които трябва да нахлуят на противниковата територия и да навлязат първоначално на дълбочина до 250 километра. Несъмнено след постигането на тези непосредствени цели, ще бъдат поставени нови задачи за по-нататъшно развитие на успеха.

От 23 до 31 декември 1940 г. се състои съвещание на висшия команден и политически състав на РККА на което се разглежда състоянието на бойната подготовка на армията. Сталин не присъства, но предварително редактира заключителната реч на народния комисар по отбраната маршал Тимошенко, записвайки в нея следните изречения:

"Към отбрана се пристъпва, за да се подготви настъпление".

"Защитата е особено полезна, само ако се разглежда като средство за организиране на настъпление, а не като самоцел".

Поредният съветски нападателен план е изготвен на 11 март 1941 г. от вече новия началник на Генералния щаб Георгий Жуков и е надписан "Докладна записка на народния комисар на отбраната на СССР С. К. Тимошенко и началника на Генералния щаб на Червената армия Г. К. Жуков до Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) с уточнен план за стратегическото разполагане на въоръжените сили на СССР на Запад и Изток през 1941 г.".

"Във връзка с провежданите в Червената армия през 1941 г. крупни организационни мероприятия, Ви докладвам уточнения план за стратегическо разгръщане на въоръжените сили на Запад и на Изток.

...

Основи на нашето стратегическо разгръщане на Запад.

Разгръщането на главните сили на Червената армия на Запад с групировка от основните сили против Източна Прусия и Варшавското направление предизвиква сериозно опасение поради това, че борбата на този фронт може да доведе до продължителни боеве, ще задържи главните ни сили, няма да даде нужния и бърз ефект и с това ще ускори влизането на балканските страни във войната против нас.

Основни причини:

а) сложните природни условия на Източна Прусия, крайно затрудняващи провеждането на настъпателни операции;

б) сериозната подготвеност на този театър за отбрана и специално в инженерно и пътно отношение;

в) силното съпротивление на Германия с въвеждането на значителни сили, което, безусловно, ще бъде оказано в борбата за Източна Прусия."

Още тази част разкрива нападателните намерения на руснаците (терминът "руснаци" тук и навсякъде в текста се използва условно, както е прието в литературата, с ясното съзнание, че немалко съветски военни и политически дейци не са от руски произход, като самия Сталин, например). В случая се изразяват опасения относно бързината и ефективността на настъплението в Източна Прусия поради неподходящите за офанзивни действия природни дадености на този театър на военни действия, неговата добра подготвеност за отбрана и решителния отпор, който се предполага, че германските въоръжени сили ще окажат, заради стратегическата му важност.

"Най-изгодно се явява разгръщането на нашите главни сили южно от река Припят, така че с мощни удари по Люблин, Радом и Краков да си поставят като първа стратегическа задача да разбият главните сили на немците и в първия етап от войната да отрежат Германия от Балканските страни, да я лишат от най-важните икономически бази и решително да въздействат върху Балканските страни по въпроса за тяхното участие във войната срещу нас.

В основата на нашето разгръщане трябва да бъде поставено:

1. Със силна отбрана и сковаване силите на противника по външните флангове на стратегическото разгръщане – от Мемел до Остроленка и по унгарската и румънската граници, да се обезпечат основните операции на центровете;

2. Главните сили на Югозападния фронт във взаимодействие с лявото крило на Западния фронт да нанесат удар и решително поражение на Люблин-Радом-Сандомирската и Краковската групировки на противника, форсирайки река Висла, да овладеят Краков и Варшава и да излязат на фронта Варшава, Лодз, Кройцбург, Опелн. По-далечна стратегическа цел за главните сили на Червената армия, в зависимост от обстановката, може да бъде поставена – развитие на операцията през Познан към Берлин, или действия на югозапад към Прага и Виена, или удар на север към Торун и Данциг с цел обхода на Източна Прусия.

Както се вижда, завоевателните планове на съветските стратези в този документ отиват чак до Варшава, Берлин, Прага и Виена. А след успешното им осъществяване несъмнено ще бъдат развити още по-далеч в европейски и световен план, каквато е генералната цел на правоверните комунисти.

Последният известен съветски план преди германското нападение е "Съображения на Генералния щаб на Червената армия относно плана за стратегическо разполагане на въоръжените сили на Съветския съюз в случай на война с Германия и нейните съюзници". Документът няма точна дата, но по налични дати в него може да бъде датиран не по-рано от 15 май 1941 г., което е около 38 дни започването на съветско-германската война.

"Представям на Вашето внимание съображенията относно стратегическия план за разполагане на въоръжените сили на Съветския съюз в случай на война с Германия и нейните съюзници.

I. В момента, според Разузнавателното управление на Червената армия, Германия е разположила приблизително 230 пехотни, 22 танкови, 20 моторизирани, 8 въздушни и 4 кавалерийски дивизии, общо приблизително 284 дивизии.

От тях към 15.05.41 г. по границите на Съветския съюз са концентрирани до 86 пехотни, 13 танкови, 12 моторизирани и 1 кавалерийска дивизия, общо до 112 дивизии.

...

Общо Германия и нейните съюзници могат да разположат до 240 дивизии срещу СССР.

...

Като се има предвид, че Германия в момента държи армията си мобилизирана, с разгърнат тил, тя има възможност да изпревари нашето разгръщане и да нанесе внезапен удар.

За да се предотврати това [и да се разгроми германската армия], считам за необходимо в никакъв случай да не се дава инициатива на германското командване, да се изпревари разгръщането на противника и да се атакува германската армия в момент, когато тя е в етап на разгръщане и все още не е имала време да организира фронт и взаимодействие на родовете войски.

Този текст разбива на пух и прах пропагандната версия, че в Съветския съюз са нямали представа за германските приготовления по общата им граница или не са допускали тяхното предназначение. Тази инфантилна версия предполага, че съветското разузнаване изобщо не е работило, а военните и политически ръководители на СССР са били наивни и дори глуповати персони, което няма нищо общо с истината. Висшите военни дейци, или поне началникът на Генералния щаб Жуков и народният комисар по отбраната Тимошенко, са прозрели германските намерения и са предложили на Сталин този план за изпреварване разгръщането на Вермахта и нанасянето по него на внезапен удар.

"II. Първата стратегическа цел на операциите на Червената армия е разгромяването на основните сили на германската армия, разположени южно от Демблин, и постигането на фронтова линия Остроленка, река Нарев, Лович, Лодз, Кройцбург, Опелн и Оломоуц до 30-ия ден от операцията. Следващата стратегическа цел е: чрез настъпление от района на Катовице в северна или северозападна посока да се разгромят големите сили на Центъра и Северното крило на германския фронт и да се превземе територията на бивша Полша и Източна Прусия. Непосредствената цел е да се разгроми германската армия на изток от река Висла и в посока Краков, да се достигне до реките Наров и Висла и да се превземе районът на Катовице, като за целта:

а) главният удар на силите на Югозападния фронт ще бъде нанесен в посока Краков и Катовице, отрязвайки Германия от южните ѝ съюзници;

б) да се извърши спомагателна атака от лявото крило на Западния фронт в посока Седлце, Демблин, с цел сковаване на Варшавската групировка и подпомагане на Югозападния фронт в разгрома на Люблинската групировка на противника;

...

Така Червената армия ще започне настъпателни действия от фронта Чижов-Мотовиско със 152 дивизии срещу 100 германски дивизии.

...

За да се осигури изпълнението на горепосочения план, е необходимо предварително да се предприемат следните мерки, без които е невъзможно да се нанесе изненадващ удар срещу противника нито от въздуха, нито от земята:

1. Провеждане на тайна мобилизация на войските под прикритието на учебни сборове на запаса;

2. Под прикритието на преместване в лагери, да се проведе тайно съсредоточаване на войските по-близо до западната граница, като се съсредоточат предимно всички армии от резерва на Главното командване;

3. Тайно съсредоточаване на самолети от отдалечените райони на полеви летища и незабавно започване на разполагане на авиационния тил;

4. Постепенно, под прикритието на учебни сборове и тилови учения, да се разгърне тилът и болничната база."

Поне в общи линии планът изглежда рационален с оглед на създалата се обстановка, но Сталин го отхвърля, което обрича Червената армия и съветския народ на огромни жертви, загуби и страдания. Причината съветския вожд да не приеме този план е в това, че той е смятал, че Германия не е готова икономически и военно за нападение над Съветския съюз и затова няма да го предприеме. Трябва да признаем, че становището му не е било лишено от основания, но все пак не е било вярно и това има почти фатални последици за СССР и неговото население.

Последният документ, който ще разгледаме тук, е "Директива до военните съвети на Северозападния, Западния, Югозападния и Южния фронтове", издадена от министъра на отбраната Тимошенко и началника на Генералния щаб Жуков на 22 юни 1941 г. – датата на германското нападение. Директивата е изпратена по предназначение в 21:15 часа, тоест от началото на нападението са минали цели 18 часа, като се има предвид, че Жуков получава първите сведения за бойни стълкновения с германците още в 03:06 на същия ден.

"1. Противникът, нанасяйки удари от Сувалския издатък към Олита и от района Замостие на фронта Владимир-Волински, Радзехов, със спомагателни удари в направлението Тилзит, Шауляй и Седлец, Волковиск, в течение на 22 юни, понасяйки големи загуби, достигна неголеми успехи на указаните направления.

На останалите участъци от държавната граница с Германия и по цялата граница с Румъния атаките на противника са отбити с големи за него загуби.

2. Непосредствената задача за 23 и 24 юни поставям:

а) с концентрични съсредоточени удари от войските на Северозападния и Западния фронтове да се обкръжи и унищожи сувалската групировка на противника и към изхода на 24 юни да се овладее района на Сувалки;

б) с мощни концентрични удари на механизираните корпуси, цялата авиация на Югозападния фронт и другите войски на 5 и 6 армии да се обкръжи и унищожи групировката на противника, настъпваща в направлението Владимир-Волински, Броди. Към изхода на 24 юни да се овладее районът на Люблин.

3. ЗАПОВЯДАМ:

а) Армиите на Северния фронт да продължат здраво да прикриват държавната граница. Границата отляво остава същата.

б) Армиите на Северозападния фронт, здраво удържайки балтийското крайбрежие, да предприемат мощна контраатака от района на Каунас срещу фланга и тила на вражеската Сувалкска групировка, да я унищожат във взаимодействие със Западния фронт и да превземат района на Сувалки до края на 24 юни.

Границата отляво остава същата.

в) Армиите на Западния фронт, удържащи противника във Варшавското направление, да предприемат мощна контраатака с най-малко два механизирани корпуса и военновъздушните сили на фронта срещу фланга и тила на вражеската Сувалкска групировка, да я унищожат във взаимодействие със Северозападния фронт и да превземат района на Сувалки до края на 24 юни.

Границата отляво остава същата.

г) Армиите на Югозападния фронт, здраво държащи държавната граница с Унгария, да обкръжат и унищожат вражеската групировка, настъпваща по фронта Владимир-Волински, Кристинопол, с концентрични удари в общо направление Люблин, използвайки 5-та и 6-та армии, най-малко пет механизирани корпуса и цялата фронтова военновъздушна сила до 26 юни. Осигуряват направлението Краков.

д) Армиите на Южния фронт да предотвратят нахлуването на противника в нашата територия. Ако противникът се опита да нанесе удар в направление Черновци или да премине реките Прут и Дунав, да го унищожат с мощни флангови атаки от сухопътни сили в координация с военновъздушните сили. Два механизирани корпуса да се съсредоточат в района на Кишинев и горите северозападно от Кишинев в нощта на 23 юни.

4. На фронта от Балтийско море до държавната граница с Унгария разрешавам преминаване на държавната граница и действия без оглед на границата.

5. До авиацията на Главното командване:

а) да подкрепи Северозападния фронт с един полет на 1-ви авиационен корпус за далечно действие и Западния фронт с един полет от 3-ти авиационен корпус за далечно действие, докато изпълняват задачата си за разгромяване на Сувалкската групировка на противника;

б) да включи 18-та авиационна дивизия за далечно действие в Югозападния фронт и да подкрепи Югозападния фронт с един полет от 2-ри авиационен корпус за далечно действие, докато изпълнява задачата си за разгромяване на Люблинската групировка на противника;

в) да остави 4-ти авиационен корпус за далечно действие в мое разположение в готовност да подпомогне основната групировка на Югозападния фронт и с част от силите си - Черноморския флот.

Тази директива от главното командване на РККА до четирите западни гранични фронта в деня на германското настъпление – 22 юни 1941 г. – представлява отлично доказателство, че съветските висши апаратчици са фанатично обсебени от нападателната стратегия. Дори в този изключително тежък момент, когато съветските войски са пометени от Вермахта, много голям брой от червеноармейците са пленени, ранени или убити, а огромни количества бойна техника и въоръжение са унищожени, повредени или попаднали в германски ръце, командващите съветските въоръжени сили заповядват не преминаване според конкретната обстановка във всеобща отбрана, отстъпление или прегрупиране в дадени участъци (което е единственото разумно решение при тези обстоятелства), а масово настъпление срещу противника, при това на негова територия! Примерът е много показателен за изцяло офанзивната насоченост на съветската военна мисъл, която не допуска дефанзивни действия, освен на второстепенни направления, и то само временно. Това е много силен аргумент срещу напълно безпочвената теза за заелия отбранителна позиция миролюбив Съветски съюз, която циркулира в нечии повредени от пропагандата среди и глави. Ако Червената армия беше окопана в укрепени съоръжения (каквито по съветско-германската граница почти липсват), никога германците не биха могли да постигнат такива победи и такъв напредък. Пленяването, раняването и убиването на милиони съветски войници в началния период на войната показва недвусмислено, че те са били там, но не готови за отбрана, а за нападение. Тяхното разположение и концентрация в определени участъци напълно съответства на зададеното в последния план, датиран не по-рано от 15 май 1941 г. Само това обяснява колосалните загуби на съветската страна в тази първа фаза на войната. Останалите интерпретации са нищо друго, освен груба дезинформация и фалшифициране на историята, поради идеологически или други нечисти съображения.

Директивата не е просто някакъв документ, а отразява нападателните и завоевателни амбиции на съветското командване и на политическото ръководство, но и пълната им откъснатост от реалностите на съвременната им война и действителната обстановка на фронтовете, които напълно са излезли от техния контрол. Битувайки в своите нереални идеологически представи, те изцяло са загубили усещане за състоянието на нещата в собствената си страна и армия, и още повече за това в чуждите държави и въоръжени сили. Това показват баснословните провали както във войната с миниатюрната армия на Финландия, така и грубите заблуди и грешки в бойните действия с Вермахта. Само неизчерпаемите човешки и материални ресурси на СССР, които му осигуряват огромно предимство пред германците, позволяват съветската страна да излезе победител от тази война. Ала победата в една война не доказва кой е прав, а само кой е по-силен, което може да се дължи не на някакви военни или интелектуални достойнства, а просто на наличието на повече суровини, както в този случай.

От другата страна на бойната линия, германската армия показва висок боен дух, чудеса от храброст, изключителна организация и много високо майсторство във военното изкуство. При това на всички театри на военни действия почти винаги тя воюва срещу превъзхождащ я (нерядко многократно) по численост на живата сила и бойната техника противник, разполагащ с много повече резерви и ресурси. Това, уви, световната общественост не знае и не е в състояние да приеме на този етап, тъй като е под наркотичното влияние на съюзническата пропаганда – западната и съветската/руската – която, естествено, представя събитията в подходяща за нея, но противоречаща на истината светлина, защото победителите пишат историята така, както им е угодно. Този материал представлява опит за възстановяване на историческата правда, която е задължително да се изучава. Защото единствената, ала изключително важна функция на историята е да служи като колективна памет, която ни предпазва от перманентното повтаряне на едни и същи грешки. Но за тази цел трябва да се познава такава, каквато е, независимо дали ни харесва. А това в момента далеч не е така...

 

 Литература:

 

Документы русской истории. Приложение к российскому историческому журналу "Родина", 1997. № 5, с. 115-117.

Насколько большой была Красная армия в 1939 году

https://dzen.ru/a/YlM4cZl6xWzTr5Nr

 

Первый удар. Марк Солонин.

https://www.solonin.org/article_pervyiy-udar

 

СССР – Финляндия. От мирного договора к войне.

https://www.solonin.org/article_sssr-finlyandiya-ot-mirnogo

 

Plan R 4

https://en.wikipedia.org/wiki/Plan_R_4

 

Записка начальника Генштаба Красной Армии наркому обороны СССР Маршалу Советского Союза К.Е. Ворошилову о наиболее вероятных противниках СССР (24.03.1938)

https://www.alexanderyakovlev.org/fond/issues-doc/1012172

 

Доклад командующего войсками Ленинградского военного округа народному комиссару обороны плана разгрома сухопутных и морских сил Финляндии (29 октября 1939 г.)

https://www.aroundspb.ru/finnish/docs/dir0plan.php

 

Зимняя война: работа над ошибками (апрель-май 1940 г.)

https://terijoki.spb.ru/books/Mistakes_of_Winter_war_1940.pdf

 

Проект постановления Главного военного совета об обеспечении Красной Армии уставами, разработанными на основе опыта последних войн. (5 мая 1940 г.)

https://docs.historyrussia.org/ru/nodes/100067-proekt-postanovleniya-glavnogo-voennogo-soveta-ob-obespechenii-krasnoy-armii-ustavami-razrabotannymi-na-osnove-opyta-poslednih-voyn-5-maya-1940-g

 

Записка наркома обороны СССР и начальника Генштаба Красной Армии в ЦК ВКП(б) И.В. Сталину и В.М. Молотову об основах стратегического развертывания вооруженных сил СССР на Западе и на Востоке на 1940 и 1941 годы (не позже 19.08.1940)

https://alexanderyakovlev.org/fond/issues-doc/1010764

 

Записка наркома обороны СССР и начальника Генштаба Красной Армии в ЦК ВКП(б) — И.В. Сталину и В.М. Молотову об основах развертывания Вооруженных Сил Советского Союза на Западе и на Востоке на 1940 и 1941 годы (18.09.1940)

https://www.alexanderyakovlev.org/fond/issues-doc/1010820
 

Записка наркома обороны СССР и начальника Генштаба Красной Армии в ЦК ВКП(б) — И.В. Сталину и В.М. Молотову о соображениях по развертыванию Вооруженных Сил Красной Армии на случай войны с Финляндией (18.09.1940)

https://alexanderyakovlev.org/fond/issues-doc/1010860

 

Директива НКО СССР и Генштаба Красной Армии Командующему войсками Ленинградского военного округа (25.11.1940)

https://alexanderyakovlev.org/fond/issues-doc/1011050

 

Записка начальника Штаба КОВО по решению Военного совета Юго-Западного фронта по плану развертывания на 1940 год (не позднее декабря 1940 г.)

https://www.alexanderyakovlev.org/fond/issues-doc/1011161

 

Докладная записка наркома обороны СССР С. К. Тимошенко и начальника Генштаба Красной армии Г. К. Жукова в ЦК ВКП(б) с уточненным планом стратегического развертывания вооруженных сил СССР на Западе и Востоке в 1941 г. (11 марта 1941 г.)

https://www.prlib.ru/item/1323451

 

Соображения по плану стратегического развертывания вооруженных сил Советского Союза на случай войны с Германией и ее союзниками. Народный комиссар обороны Союза ССР — И.В.Сталину (Май 1941 г.)

https://docs.historyrussia.org/ru/nodes/181233-soobrazheniya-po-planu-strategicheskogo-razvertyvaniya-vooruzhennyh-sil-sovetskogo-soyuza-na-sluchay-voyny-s-germaniey-i-ee-soyuznikami-narodnyy-komissar-oborony-soyuza-ssr-locale-nil-i-v-stalinu-may-1941-g#mode/inspect/page/1/zoom/4

 

Директива Военным советам Северо-Западного, Западного, Юго-Западного и Южного фронтов (22.06.1941)

https://www.alexanderyakovlev.org/fond/issues-doc/1012053