ARGUMENTIS CONTRA DEUM
(Аргументи против бог)    

Автор: Виктор Кордон     


"Понеже кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него? Тъй и Божието никой не знае, освен Божия Дух."
Апостол Павел   

„Никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Синът“.
Апостол Матей    


Първо искам да отбележа, че аргументите, които ще приведа тук, са насочени не конкретно срещу Бог, а срещу популярната представа за него. Това са две много различни неща. Никой не знае как изглежда и какво представлява Бог и може ли изобщо да бъде видян, описан и разбран. Още по-лошо – никой не знае съществува ли въобще Бог. Тези, които твърдят, че са сигурни в неговото съществуване, са същите като онези, които твърдят, че той не съществува. И едните, и другите изхождат единствено от гола вяра и фриволна интуиция, неподплатени с нищо, тоест приемат желанията си за реалност. Вярата и интуицията обаче не са доказателства и тяхната стойност е нулева. Някои вярват, че има Бог, други вярват, че няма. Някои вярват в Христос, други – в Яхве, трети – в Аллах, четвърти – в Ахура Мазда, пети в друг Бог, а някои смятат, че има много богове. Коя вяра е правилна и по какво можем да разберем това? Когато стигнем дотук, разбираме нелепостта на прийома с позоваването на вярата като свидетелство за правота. На света има само един начин да бъде определена правотата на едно твърдение – удостоверяването му с доказателства. Иначе на всяка вяра може да бъде противопоставена друга вяра, а понякога и повече от една. Без доказателства те струват по-малко от въздуха, който издишваме.  

Някои казват, че Божията логика не може да бъде осмислена, че Бог не може да бъде представен с човешките понятия и разбирания, но от друга страна твърдят че той бил такъв или онакъв, приписвайки му конкретни характеристики, качества, настроения, образи, желания, емоции и прочее човешки белези. Тоест те отричат правото на другите да разсъждават върху темата "Бог" с довода, че не било по силите на хората да го разберат, а в същото време те самите ни обясняват какъв бил той и му придават, в съвсем наивистичен стил, хорски особености. Ако Бог не може да бъде проумян от човеците, откъде тогава неговите апологети знаят какви точно са качествата му? И какви са тези чувства – любов, милосърдие, гняв, справедливост, мъдрост, доброта, – които простодушните му привърженици отдават на свръхестествено същество, което, по техните слова, не може да бъде схванато от разума? Значи Господ е невероятно сложен, необхватен, необозрим, неразгадаем, загадъчен, неведом, енигматичен, свръхестествен, а в същото време някои знаят (?), че изпитва емоции подобно на смъртните човеци. Повече от ясно е, че противоречието не е в самия Бог, а в наивната представа на някои люде за него. Ако Бог съществува, той със сигурност няма нищо общо с образа, който религиите и вярващите са си съставили.   

Бог искал хората да бъдат еди какви си, казват религиозните дейци и вярващите повтарят. Ако Бог не може да бъде проумян, откъде, моля, знаят те, че той иска точно това и че изобщо иска нещо. Ако искаше нещо, щеше да го направи, казвам пък аз.   

От Свещените писания знаем, че Бог участва активно в живота на хората – поощрява ги, наказва ги, поучава ги, изтребва ги и така нататък. Но ако Бог е съвършен, той не би трябвало да се меси в своето творение, защото то следва да бъде съвършено, тоест да не се нуждае от поправки и подобрения. От тях се нуждаят само несъвършените неща. А създадените от един съвършен Бог неща трябва да са съвършени, защото именно това и само това отличава несъвършените същества, като хората, от съвършения Бог. Ако Бог създава несъвършени неща, тогава какво ще го отличава от несъвършените хора, които също правят несъвършени неща? Именно съвършенството на делата и творенията му означава, че някой е съвършен. А след като те не са съвършени, значи и той не е такъв. А щом не е съвършен, значи не е Бог.  

Бог е съвършен и това не подлежи на съмнение, уговорки, условия и дебати. И това не го е измислил някой враг на религията, а е твърдение на теолозите и част от църковната догма. Бог е единственото съвършено същество във вселената и извън нея. Характерна особеност на съвършенството е абсолютната неизменяемост. Ако нещо е съвършено, то не може да се променя, именно защото е съвършено, тоест притежава перфектните пропорции и свойства. Тъй като е в идеално вътрешно и външно равновесие и в безупречна хармония със себе си и с околната среда, не може да търпи никакви изменения. Нищо не може да му повлияе и да внесе каквито и да е промени в него. Следователно естественото състояние на съвършеното е пълната вътрешна и външна неподвижност. Това изключва каквито и да било движения и действия от негова страна, понеже те означават промяна, каквато при съвършеното тяло е недопустима. В такъв случай съвършеният бог трябва да е неизменен и неподвижен, което означава пасивен и бездеен. А това категорично противоречи на концепцията за активния бог от свещените писания, който постоянно се меси в земните събития и човешките дела. Значи или Бог не е съвършен и следователно не е Бог, или е съвършен и следователно е във вечен покой и не е в състояние да създаде нещо. И двата варианта са абсурдни и самоизключващи се и противоречат на здравия разум. Което прави тезата за съществуването на съвършен бог, а значи и на Бог изобщо, невалидна.   

Остава и още един любопитен въпрос: щом Бог е съвършен (което е безспорно), значи знае всичко, а щом знае всичко, за какво му е необходимо да създава каквото и да било? Бидейки съвършен, респективно знаейки всичко, Бог ще знае и какво ще се случи във всеки един момент с всяка една частица материя и следователно изобщо не е необходимо да прави цяла вселена. Това е особено интересно и важно противоречие, защото показва несъстоятелността на идеята за божествения произход на вселената и за съществуването на Бог изобщо.   

Някои ще възразят, че не можем да вникнем в Божия промисъл. Но за да говорите за замисъла на Бог, първо трябва да докажете, че Той съществува. Защото задължение на твърдящия е да докаже правотата на твърдението си. Твърдящите, че нещо съществува, трябва да приведат доказателства, удостоверяващи правотата им. Това е тяхно и само тяхно задължение. Докато отрицателите нямат задължение да доказват, че нещо не съществува, тъй като на практика това е недоказуемо. Ако аз твърдя, че из космоса се реят летящи слонове, никой не може да докаже, че не съм прав и че такива летящи слонове няма. Това е така, защото е невъзможно някой да изследва всички кътчета на всемира и следователно аз винаги мога да се позова на презумпцията, че летящите слонове се крият именно в тези неизследвани територии.  

Разбира се, ако не виждаме нещо, не означава, че то не съществува. Бог би могъл да е около нас, вътре в нас и навсякъде наоколо, но ние да не го разпознаваме като такъв. Както се казва, може от дърветата да не виждаме гората. Взирайки се в детайлите, може да пропускаме цялото.    Но пък е възможно също така Създателят да е самата природа, а ние инатливо да търсим в съвсем друга посока, поради което да не виждаме простата истина. А природата реално и доказано присъства навсякъде, включително и в нас самите.     

Но не по-малко важно от Отговора е и диренето му. Процесът на търсене повишава знанията ни, укрепва съзнанието ни и ни доближава до абсолютната истина. Именно неуморното изследване на непознатото и вечната незадоволеност от постигнатото ни отличават от останалите твари, които са доволни, когато са заситили физиологическите си нужди и нагоните си. Непрестанното търсене на отговори, в това число и на въпроса за произхода на всичко, ни прави хора. Затова изглежда подозрително, когато някой твърди, че е намерил Отговора на отговорите, защото означава, че той е спрял да търси отговори, следователно се намира в ментална ригидност.   

Аз, собствено, смятам, че Бог е там и тук, отвън и отвътре, отгоре и отдолу, от всички страни, тоест навсякъде. Ние и всички обекти в света сме изградени от него в буквалния смисъл, тоест не само сме негови творения, но и съдържаме неговите елементи. Вие го наричайте както пожелаете, но аз наричам това Природа и ще продължа да предполагам, че в нея няма нищо свръхестествено, докато вие или някой друг не ми представи доказателства за обратното.  

И, разбира се, всеки има право да вярва в каквото си иска и да разпространява вярата си, но няма право да я налага на другите.     

 

Кордоне, тази тема за съществуването на Бог и какво е направил не е за теб! Нямаш необходимите знания и не би трябвало да пишеш за това. Рискуваш да попаднеш в греха Невяра в Бог, за който душата на всеки невярващ в Бог ще бъде съдена един ден най-строго първо за него, после за всички останали! Другият грях Кордоне е - незнанието. Той води до други грехове.
Искаш доказателства?!? Кордоне, на всяка крачка са около тебе, само че ти не можеш да ги видиш. Отваряш който и да е анатомичен атлас и гледаш внимателно каква сложност има в човека. Няма да можеш да я определиш, нито който и да е от човеците! За това се казва от по-знаещите Човекът е милиони пъти по-сложно създаден, отколкото най-сложната техника, която човека ще измисли!
Трябва още да прочетеш за безсмъртната душа и Дух, за прераждането, за правата и обратна връзка на всеки човек с Бог и т.н., т.н.
С други думи - човек, твърде далече си и рискуваш много! А за аргументи против Бог !?!?!?!?!?!? Мисли сериозно и се покай, дет се вика доде е време!

Благодаря за съветите! Аз ще Ви върна жеста като Ви посъветвам да задържите съветите си за себе си, защото те звучат по-скоро като заплахи, а такива съм чувал много.

Вие постъпвате точно както съм описал в изложението си – използвайки ултимативен и заплашителен тон, се стремите да откажете опонентите си да разпространяват своите идеи, само защото не Ви допадат. В миналото вашите съмишленици са потискали свободата на словото и дори физически са отстранявали инакомислещите. Тъй като тезата ви е изключително слаба и недоказуема, на хората като Вас им остава само да плашат несъгласните и, ако имат власт, да ги елиминират.

Сложността на човешкия организъм не е никакво доказателство във Ваша полза. Хората доказано имат генетична връзка с всички живи същества на земята, включително с насекомите, червеите и даже с растенията. Това доказва, първо, че имат общ прародител, и, второ, че са се развили по естествен път. Тоест сложността е следствие от милиарди години еволюция при определени условия. Как генетичната близост и обвързаност на човека с всички останали организми се вписва във Вашата идея за божествения произход на хората?!

В комента ми няма никакви заплахи, нито ултиматуми. А да плаша "несъгласните", да елиминирам и т.н.? Какви ги говориш? Леле, мале!?
Кордоне, Кордоне! Твърде далеч си от истината.

... но много ми харесаха разсъжденията ти. Преди много време бяхме говорили дълго по темата за Бог. И не че достигнахме до консенсус, но запазихме взаимно уважение, защото аз уважавам логиката, а тя на теб не ти липсва.

Няма нищо неестествено в Природата. Всичко е естествено (вкл. ИИ :)). И е правилно, че подлагаш на съмнение "представата за Бог". Защото всичко в крайна сметка се свежда до това, какво си представяш, когато се казват дадени думи. Самите думи може да са съвършената истина, но кой ги чете и как ги разбира е друга работа.

Абсолютно съм съгласна, че: "Бог е там и тук, отвън и отвътре, отгоре и отдолу, от всички страни, тоест навсякъде. Ние и всички обекти в света сме изградени от него в буквалния смисъл, тоест не само сме негови творения, но и съдържаме неговите елементи."

И тук, за някой, който "не вярва в Бог" си уцелил десятката. И ако разширим понятието "Природа" и до невидимата й част - направо сме обхванали цялото творение (но все още не целия Бог, който има проявена и непроявена част). Видимото и невидимото творение са проявлението, закоето може да се знае нещо. За непроявеното - нищо не може да се знае. "Скритото принадлежи на Бога, а откритото - на нас и на чедата ни".

Еволюция - разбира се, животинското тяло в много аспекти е свързано с други животни. Даже в някои екземпляри се вижда Инволюция - държат се по-зле и от животни. Но телата са като скафандри - само обвивки, създадени с цел вечното в тях да се издигне до самоосъзнаване. И когато Битие 1 глава ни говори за създаването на човека (мъжко-женски, съвършен) е едно, а когато Битие 2 глава ни говори за оформянето на човека от пръст - е друго.

Относно съвършенството на Божеството - непроявената част е точно в такова "съвършено" състояние. Само динамичното проявено състояние подлежи на промяна и развитие.

А защо се е стигнало изобщо до динамично състояние, до проявление? Може да се поразсъждава.

Признавам, успя да ме изненадаш, при това много приятно. Чувствам се поласкан, защото високо ценя логическите ти способности и затова положителната ти оценка ме радва.

Тази тема, разбира се, е необятна и може да се дискутира до безкрайност без опонентите да стигнат до съгласие. Въпреки че в писанията си често използвам заключения от рода: "Няма Бог", "Бог не съществува", и въпреки че са изказани в категоричен тон, аз нито за миг не изпускам от внимание вероятността да има божествен създател. Но ако такъв има наистина, той със сигурност ще бъде много различен от библейския персонаж или от представата за Бог на която и да е религия. Според моите представи, ако Бог съществува, той би трябвало да е създал света в един единствен акт. След това първоначално и единично действие от Негова страна вселената и всичко в нея ще съществува и функционира безотказно и неотклонно според Неговите закони и воля. От което следва, че Той не се намесва впоследствие в своето творение. За мен това е единствено възможният вариант, при който мога да допусна, че Бог съществува. Естествено, не мога да пренебрегна вероятността да греша, както съм правил много пъти.

Когато атакувам тезата за Съвършения Бог, аз всъщност се целя не в Него самия, а в църковната позиция, издигнала тази идея в догма. Тази идея, измислена от хората, води до логическите парадокси, които разглеждам в изложението си. Иначе в съществуването на Бог, различен от общоприетите представи, аз не съзирам противоречие. То съществува само в образите, които сме си изградили и сме вкоренили в традициите си.

Склонен съм да приема тезата ти (ако я схващам правилно), че наред с проявената си част, Бог, ако съществува (прощавай резервите ми!) несъмнено ще притежава и непроявена и, съответно, недостижима за сетивата, уредите и разума ни част. Защото ако можем да видим всички измерения на Бог, значи можем да виждаме него самия, което е абсурдно и недопустимо дори и само като предположение. Това ме води до извода, че някои състояния на Бог са изначално и завинаги недостъпни за нас и технологиите с които разполагаме и ще разполагаме в бъдеще. Той ще бъде вечно неоткриваем, неосъзнаваем и необхватим, тоест за нас на практика няма да има значение дали съществува, или – не. Светът ще продължи да работи както винаги, независимо дали вярваме, или не вярваме в Него. Тоест нашата вяра или неверието ни не променят нищо. Най-малкото Бог би имал някакво отношение (положително или отрицателно) към нашите схващания, защото не мога да си представя какво би засягало Него, извън материалната интелигентна субстанция, какво си мислят хората.

P.S. Когато се опитвам да дам някаква скалъпена дефиниция на Бог, разбирам колко нелепо звучи и колко жалки са опитите ни да го поставим в рамките на ограничения ни от човешкия разсъдък речник.

Признавам, успя да ме изненадаш, при това много приятно. Чувствам се поласкан, защото високо ценя логическите ти способности и затова положителната ти оценка ме радва.

Тази тема, разбира се, е необятна и може да се дискутира до безкрайност без опонентите да стигнат до съгласие. Въпреки че в писанията си често използвам заключения от рода: "Няма Бог", "Бог не съществува", и въпреки че са изказани в категоричен тон, аз нито за миг не изпускам от внимание вероятността да има божествен създател. Но ако такъв има наистина, той със сигурност ще бъде много различен от библейския персонаж или от представата за Бог на която и да е религия. Според моите представи, ако Бог съществува, той би трябвало да е създал света в един единствен акт. След това първоначално и единично действие от Негова страна вселената и всичко в нея ще съществува и функционира безотказно и неотклонно според Неговите закони и воля. От което следва, че Той не се намесва впоследствие в своето творение. За мен това е единствено възможният вариант, при който мога да допусна, че Бог съществува. Естествено, не мога да пренебрегна вероятността да греша, както съм правил много пъти.

Когато атакувам тезата за Съвършения Бог, аз всъщност се целя не в Него самия, а в църковната позиция, издигнала тази идея в догма. Тази идея, измислена от хората, води до логическите парадокси, които разглеждам в изложението си. Иначе в съществуването на Бог, различен от общоприетите представи, аз не съзирам противоречие. То съществува само в образите, които сме си изградили и сме вкоренили в традициите си.

Склонен съм да приема тезата ти (ако я схващам правилно), че наред с проявената си част, Бог, ако съществува (прощавай резервите ми!) несъмнено ще притежава и непроявена и, съответно, недостижима за сетивата, уредите и разума ни част. Защото ако можем да видим всички измерения на Бог, значи можем да виждаме него самия, което е абсурдно и недопустимо дори и само като предположение. Това ме води до извода, че някои състояния на Бог са изначално и завинаги недостъпни за нас и технологиите с които разполагаме и ще разполагаме в бъдеще. Той ще бъде вечно неоткриваем, неосъзнаваем и необхватим, тоест за нас на практика няма да има значение дали съществува, или – не. Светът ще продължи да работи както винаги, независимо дали вярваме, или не вярваме в Него. Тоест нашата вяра или неверието ни не променят нищо. Най-малкото Бог би имал някакво отношение (положително или отрицателно) към нашите схващания, защото не мога да си представя какво би засягало Него, извън материалната интелигентна субстанция, какво си мислят хората.

P.S. Когато се опитвам да дам някаква скалъпена дефиниция на Бог, разбирам колко нелепо звучи и колко жалки са опитите ни да го поставим в рамките на ограничения ни от човешкия разсъдък речник.