Постинг
09.03 19:44 -
ЕДНОПОЛЮСЕН ИЛИ МНОГОПОЛЮСЕН СВЯТ?
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 1414 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 10.03 09:09

Прочетен: 1414 Коментари: 4 Гласове:
7
Последна промяна: 10.03 09:09


ЕДНОПОЛЮСЕН ИЛИ МНОГОПОЛЮСЕН СВЯТ?
Автор: Виктор Кордон
Дебатът за многополюсен или еднополюсен свят винаги става особено актуален в моменти на световна криза. Тъй като настоящата ситуация е точно такава, смятам и аз да изразя своето мнение по въпроса.
В своите размишления относно тази материя се ръководя от представата, че всеки хегемон, регионален или глобален, е заинтересован на подвластната му територия (независимо дали му е пряко подчинена, или се намира в сферата му на влияние) да цари спокойствие. Мирът способства за поддържане на необходимата му икономическа активност – добив, преработка и транспортиране на суровини, пренасяне и пласиране на стоки, събиране на мита, данъци и такси и други. Всеки конфликт разстройва създадената от него политическа и икономическа система и го принуждава да изразходва време, човешки ресурси и средства за разрешаването му. Ето защо хегемонът има интерес да се грижи за реда и сигурността в подчинените му земи, като потиска амбициите на местните лидери и противоречията между отделните групи. При липсата на такъв хегемон няма сила, която да възпира разногласията, враждите и войнолюбивите водачи, каквито неизменно присъстват навсякъде и по всяко време. Резонно настъпват хаос, размирици, въоръжени сблъсъци и войни, от което страда населението. В такава среда икономическите отношения и действия са сведени до минимум, което значи, че благоденствие (материално и духовно) е невъзможно. Свят без хегемон е обречен на постоянни раздори и войни, които водят до глад, болести и нищета. Това е многополюсният свят.
Периодът на римската доминация над огромни райони от Стария свят е известен като Pax Romana – Римският мир. Наречен е така, защото Рим се грижи в завладените от него земи да няма не само вътрешни конфликти, но и да не бъдат подлагани на външни нападения. Затова там цари относително благоденствие. След падането на Рим настъпва именно многополюсен свят – свят, в който всеки "полюс" (разбирай водач на религиозна секта, религия, клан, племе, народ или някаква друга група, каквито има стотици хиляди по света) се е вкопчил в смъртна хватка с някой друг "полюс" или с няколко такива. Тази ситуация на непрестанна кървава вражда продължава чак докато Съединените щати не поемат световното лидерство в края на Втората световна война и не наложат своя мир – Pax Americana. Защото светът непосредствено преди онзи конкретен момент също е многополюсен и се характеризира с непрекъснати по-малки или по-големи военни сблъсъци и дори световни войни, което не позволява сътрудничеството между страните и пречи на общия напредък. Наложеният от Америка ред ограничава до минимум войните и подпомага международното сътрудничество и свободната търговия, което се отразява благоприятно на целия свят. Никога преди това в световната история такъв огромен процент от общото население на планетата не е живял толкова добре, колкото по време на американската глобална хегемония.
Днес, с отслабването на американския колос и вследствие на това неизбежната му загуба на световното лидерство (не се наемам с прогноза кога точно ще се случи това), сме на прага на нов многополюсен свят, който мнозина приветстват. Но от него изгода ще имат само производителите и търговците на оръжие и спекулантите, които, наред с разни водачи от различен калибър (всички заедно представляват едно миниатюрно малцинство), ще подхранват и разпалват стари и нови вражди в полза изцяло на своите лични или тясно групови интереси. Всички останали ще бъдем губещи в един свят с много полюси. И това ще продължи до появата на нов хегемон, което може да отнеме десетилетия и дори векове.
Терминът "многополюсен свят" по същество е синоним на "хаос". Наличието на различни полюси означава сблъсък на много интереси, което неизбежно води до нескончаеми конфликти и анархия. Всъщност през по-голямата част от съществуването си човечеството е живяло именно в такова състояние. Въпреки това всеки регионален хегемон се е опитвал да въведе порядък във васалната му територия, който е от полза както за него, така и за подчинените му поданици. Но все пак присъствието на много други властови центрове около него предопределя стълкновението му с някой или няколко от тях за територии, ресурси, транспортни маршрути и прочее. Така всеки от тези центрове или полюси е в перманентна вражда със съседните му такива, вражда, която често прераства във военни действия.
Този непресекващ антагонизъм може да бъде потиснат и сдържан само от някоя по-мощна сила, която е в състояние да наложи своята воля и своята организация над подчинените й народи. По този начин тя се превръща в едноличен център, който ги контролира и не позволява разните противоборстващи групи да се конфронтират и да смущават наложеният от него режим. Така в контролираната от тази сила територия се създава еднополюсен модел. И ако съответната сила разпростре властта си над голяма част от земното кълбо, тогава вече говорим за еднополюсен свят с единствен хегемон. В това си качество той се старае да възпира антагонистичните настроения, да предотвратява вътрешните конфликти и да не допуска външни агресии, защото за него е важно системата, която е наложил, да функционира безпрепятствено. А това се отразява положително на икономическата дейност и допринася за благосъстоянието на населението, което, в крайна сметка, е най-важното.
И все пак съществуването на еднополюсен или многополюсен свят не зависи от нашите желания, а от многобройни предпоставки (исторически, политически, икономически, културни, географски и т.н.), които не са във властта на хората, а са подвластни на силите, движещи историята.
Автор: Виктор Кордон
Дебатът за многополюсен или еднополюсен свят винаги става особено актуален в моменти на световна криза. Тъй като настоящата ситуация е точно такава, смятам и аз да изразя своето мнение по въпроса.
В своите размишления относно тази материя се ръководя от представата, че всеки хегемон, регионален или глобален, е заинтересован на подвластната му територия (независимо дали му е пряко подчинена, или се намира в сферата му на влияние) да цари спокойствие. Мирът способства за поддържане на необходимата му икономическа активност – добив, преработка и транспортиране на суровини, пренасяне и пласиране на стоки, събиране на мита, данъци и такси и други. Всеки конфликт разстройва създадената от него политическа и икономическа система и го принуждава да изразходва време, човешки ресурси и средства за разрешаването му. Ето защо хегемонът има интерес да се грижи за реда и сигурността в подчинените му земи, като потиска амбициите на местните лидери и противоречията между отделните групи. При липсата на такъв хегемон няма сила, която да възпира разногласията, враждите и войнолюбивите водачи, каквито неизменно присъстват навсякъде и по всяко време. Резонно настъпват хаос, размирици, въоръжени сблъсъци и войни, от което страда населението. В такава среда икономическите отношения и действия са сведени до минимум, което значи, че благоденствие (материално и духовно) е невъзможно. Свят без хегемон е обречен на постоянни раздори и войни, които водят до глад, болести и нищета. Това е многополюсният свят.
Периодът на римската доминация над огромни райони от Стария свят е известен като Pax Romana – Римският мир. Наречен е така, защото Рим се грижи в завладените от него земи да няма не само вътрешни конфликти, но и да не бъдат подлагани на външни нападения. Затова там цари относително благоденствие. След падането на Рим настъпва именно многополюсен свят – свят, в който всеки "полюс" (разбирай водач на религиозна секта, религия, клан, племе, народ или някаква друга група, каквито има стотици хиляди по света) се е вкопчил в смъртна хватка с някой друг "полюс" или с няколко такива. Тази ситуация на непрестанна кървава вражда продължава чак докато Съединените щати не поемат световното лидерство в края на Втората световна война и не наложат своя мир – Pax Americana. Защото светът непосредствено преди онзи конкретен момент също е многополюсен и се характеризира с непрекъснати по-малки или по-големи военни сблъсъци и дори световни войни, което не позволява сътрудничеството между страните и пречи на общия напредък. Наложеният от Америка ред ограничава до минимум войните и подпомага международното сътрудничество и свободната търговия, което се отразява благоприятно на целия свят. Никога преди това в световната история такъв огромен процент от общото население на планетата не е живял толкова добре, колкото по време на американската глобална хегемония.
Днес, с отслабването на американския колос и вследствие на това неизбежната му загуба на световното лидерство (не се наемам с прогноза кога точно ще се случи това), сме на прага на нов многополюсен свят, който мнозина приветстват. Но от него изгода ще имат само производителите и търговците на оръжие и спекулантите, които, наред с разни водачи от различен калибър (всички заедно представляват едно миниатюрно малцинство), ще подхранват и разпалват стари и нови вражди в полза изцяло на своите лични или тясно групови интереси. Всички останали ще бъдем губещи в един свят с много полюси. И това ще продължи до появата на нов хегемон, което може да отнеме десетилетия и дори векове.
Терминът "многополюсен свят" по същество е синоним на "хаос". Наличието на различни полюси означава сблъсък на много интереси, което неизбежно води до нескончаеми конфликти и анархия. Всъщност през по-голямата част от съществуването си човечеството е живяло именно в такова състояние. Въпреки това всеки регионален хегемон се е опитвал да въведе порядък във васалната му територия, който е от полза както за него, така и за подчинените му поданици. Но все пак присъствието на много други властови центрове около него предопределя стълкновението му с някой или няколко от тях за територии, ресурси, транспортни маршрути и прочее. Така всеки от тези центрове или полюси е в перманентна вражда със съседните му такива, вражда, която често прераства във военни действия.
Този непресекващ антагонизъм може да бъде потиснат и сдържан само от някоя по-мощна сила, която е в състояние да наложи своята воля и своята организация над подчинените й народи. По този начин тя се превръща в едноличен център, който ги контролира и не позволява разните противоборстващи групи да се конфронтират и да смущават наложеният от него режим. Така в контролираната от тази сила територия се създава еднополюсен модел. И ако съответната сила разпростре властта си над голяма част от земното кълбо, тогава вече говорим за еднополюсен свят с единствен хегемон. В това си качество той се старае да възпира антагонистичните настроения, да предотвратява вътрешните конфликти и да не допуска външни агресии, защото за него е важно системата, която е наложил, да функционира безпрепятствено. А това се отразява положително на икономическата дейност и допринася за благосъстоянието на населението, което, в крайна сметка, е най-важното.
И все пак съществуването на еднополюсен или многополюсен свят не зависи от нашите желания, а от многобройни предпоставки (исторически, политически, икономически, културни, географски и т.н.), които не са във властта на хората, а са подвластни на силите, движещи историята.
© Светът в очакване на "новия"...
Как да се държите ако общувате с прост и...
Защо Русия никога няма да бъде победена ...
Как да се държите ако общувате с прост и...
Защо Русия никога няма да бъде победена ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Докато Русия падна.
цитирайДонякъде съм съгласен, ако приемем че периодът от около 45 години (времето, през което просъществува двуполюсният модел) може да се смята за устойчив.
цитирай... политиците много обичат да се крият зад разни популярни термини в, които съм убеден, че самите те не могат да обяснят.
- Какво значи, "Еднополюсен модел" и с какво от живота, науката и философията могат да го отъждествят?
- Какво значи "многополюсен модел" при положение, че обществото до тук познава единствено "Двуполюстния" /изразени във всевечните и философско познати "ДОБРО и ЛОШО"/
... Науката си има своето филисофско обяснение и ... обратното, философията си има научното обясние - сега чакам някой да ми обясни ... многополюсният магнит или предимството на "имагенерният" многополюсен свят нещо, което няма да е нищо по-различно от нещо вече виждано - да се раздели светът върху една мазна салфетка ... служебно.
... ЕБА СИ ПЕРСПЕКТИВАТА друг да ти определи съдбата !!!
цитирай- Какво значи, "Еднополюсен модел" и с какво от живота, науката и философията могат да го отъждествят?
- Какво значи "многополюсен модел" при положение, че обществото до тук познава единствено "Двуполюстния" /изразени във всевечните и философско познати "ДОБРО и ЛОШО"/
... Науката си има своето филисофско обяснение и ... обратното, философията си има научното обясние - сега чакам някой да ми обясни ... многополюсният магнит или предимството на "имагенерният" многополюсен свят нещо, което няма да е нищо по-различно от нещо вече виждано - да се раздели светът върху една мазна салфетка ... служебно.
... ЕБА СИ ПЕРСПЕКТИВАТА друг да ти определи съдбата !!!
4.
batogo -
Ако светът доживее да се управлява от духовни, мъдри човешки същества с следващи с ясно съзнание Божият Промисъл и Принципи, Светът ще живее в хърмония и единст
10.04 09:34
10.04 09:34
Ако човечеството се осъзнае в дълбочина и се научи да живее без агресия, да се грижи и пази Природата и Планетата със Силата на Любовта, Мъдростта и Истината, дарени му от Всевишния, Животът ще придобие съвсем други, достойни и качествени измерения, благоприятни за духовно, ментално и физическо развитие в пълна хармония с Божият Промисъл и Волята Божия!
Само в това е спасението на човешкия род от унищожение и изчезване!!!
цитирайСамо в това е спасението на човешкия род от унищожение и изчезване!!!