ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА – НЕИЗБЕЖНАТА И НЕОБХОДИМА ВОЙНА 

Автор: Виктор Кордон 


Когато се говори и пише за Втората световна война, обикновено се набляга на виновните за нея и на страданията, разрушенията и жертвите, които е причинила. Това фокусиране изключително върху отрицателните характеристики е съвсем умишлено и има за цел да се демонизират победените и да се представи самата война като ненужна и напълно вредна. Но има и друг мироглед, който, освен негативните страни (каквито несъмнено има всяка война), открива и положителни. Защото няма събитие, което да е изцяло еднозначно, тоест само позитивно или само негативно. Винаги има различни аспекти и различни тълкувания, които зависят от гледните точки.

На първо място трябва да започнем с това, че всичко, което се е случило, случва се и ще се случи, е неизбежно и единствено възможно. Абсолютно всяко събитие в природата, от която хората са част, е предопределено от нейните закони. Което означава, че никакви други комбинации не са възможни, тоест случилото се е единствената осъществима реалност. Историята е студена материя, в нея не съществуват варианти и условни наклонения, а само хронологично подредени събития (предизвикани от причинно-следствени отношения), които единствено субективните човешки възприятия определят като положителни или отрицателни. Например, победителите в едно съревнование ликуват, докато загубилите са разочаровани. Ето как едно и също събитие е тълкувано по коренно различен начин в зависимост от гледната точка.

Принципът за неизбежността важи с еднаква сила както за природните явления, така и за историческите събития (които са част от първите), в това число и за Втората световна война. В този феномен са замесени толкова сложни, всеобхватни и дълбоки процеси и фактори, чиито корени се простират столетия назад (да не кажем до самото начало на времето), че обвиняването на отделни лица и народи за неговото случване е височайша глупост. Със същия успех можем да обвиним Ханибал Барка и картагенците за Втората пуническа война, която всъщност не би била възможна без всички онези исторически, географски, културни, политически, икономически и кой знае колко още условия и наслоявания, които всъщност обуславят случването й. В този случай Ханибал и финикийските му съграждани са само актьори, следващи несъзнателно сценария, написан от историята. По същия начин онези, които е прието да бъдат обвинявани за Втората световна война, са нищо повече от играещи историческия театър на световната сцена.

Основният и единствено познат досега исторически закон е този, според който всяко събитие се случва поради закономерни причини (което е и фундаментален природен принцип), които обаче често не са ни известни или не знаем как точно въздействат. Именно непознаването на тези принципи и следствията от тях прави разбирането на историята толкова трудно и дори невъзможно. Това неминуемо налага извода, че всички решения, които хората вземат (в това число и историческите личности), са обусловени от законите, които определят човешкото мислене. Ето на какво се основава тази концепция.

Всички обекти в природата съдържат едни и същи вещества. Например, нашите тела са изградени от същите елементи, от които са съставени и звездите. Освен това, ние, хората, сме композирани от молекули, атоми и субатомни частици, които задължително присъстват в органичната и неорганична материя. Следователно човешките същества са част от природата и затова са подвластни на нейните закони. Това означава, че нашето мислене и нашите решения са обусловени от природните закони. Единствената причина, поради която не можем да предвидим човешкото поведение, е непознаването на тези закони и начинът, по който ни въздействат. Това незнание понякога ни кара да мислим, че някои наши реакции са плод на случайност. Това е една от най-големите заблуди, защото всички наши мисли и действия са предопределени от законите, на които се подчинява съзнанието ни, и следователно не са случайни, а закономерни.

От всичко това следва, че решенията на политиците, военните и държавните лидери (както и на всички останали хора) се определят от независещи от тях универсални закони и са обусловени от неподвластни тям фактори, произтичащи от лежащи далеч в миналото условия. Поради което осъждането на определени исторически личности за действията им е абсолютно неправилно и непочтено, още повече, че не са ни известни и не могат да ни бъдат известни всички обстоятелства, принудили ги да реагират по съответния начин. Казано по друг начин, изключително некоректно, а в много случаи и злоумишлено, е да съдим когото и да било (още по-малко хора, живели в други времена, общества и условия), след като не сме били на неговото място и следователно не знаем всички причини, наложили му да вземе конкретните решения.

Когато говорим за положителните резултати от Втората световна война, задължително трябва да споменем големия брой изобретения и нововъведения, които днес служат за благото на хората по целия свят, рожба на извънредните усилия, положени от народите по време на тази война. А много други са катализирани и усъвършенствани, благодарение на нея. Това е една от големите ползи за човечеството от войната.   

Обаче всички технологични и научни достижения, колкото и да са важни, бледнеят пред най-голямата придобивка вследствие на Втората световна война – свободният от колонии и империи свят, свят с много по-малко войни, с много повече демокрации, с много по-грамотно и по-добре и по-дълго живеещо население. Нищо друго не може да се сравни по важност с това забележително следствие от войната!

В противоречие с общоприетото примитивно схващане, Втората световна война се случва, не заради Хитлер или “лошите” германци, а защото светът е бил поделен между няколко държави, които “несправедливо” (моралните категории справедливо и несправедливо, правилно и неправилно, добро и лошо, честно и нечестно тук са използвани напълно условно, защото историята не се интересува и влияе от тях, а следва съвсем други принципи, които още никой не е разкрил изцяло) са се облагодетелствали от неговите ресурси и не са допускали другите, включително и населението на колонизираните територии, до тях. Това е давало “нечестно” предимство на колонизаторите, при това само на шепа от тях, възпрепятствало е пълноценните търговски отношения и с това е спъвало световното икономическо развитие. Огромна част от населението на планетата е живеело под ботуша на англичаните и французите, които са я експлоатирали и са изсмуквали нейните суровини. А обичайните заподозрени “виновници” за войната – германският народ и останалите нации, загубили Първата световна война – са само изкупителна жертва, чрез която победителите от Втората световна война искат да прехвърлят “отговорността” си за нейното случване на чужд гръб. Така че разрушаването на стария колониален ред и на вековните империи и създаването на напълно нови международни отношения е най-голямата полза от Втората световна война!

Разбира се, вникакъв случай не можем да заподозрем Адолф Хитлер в демократичен уклон, така че няма основание да му припишем заслугите за демократизирането на глобалната структура след войната. Той е само участник (макар и от главните действащи лица) в този гигантски процес, задвижван от огромен брой фактори, които не само че не са подвластни на човешката воля, но дори не могат да бъдат обхванати и осмислени от човешкото съзнание. Тоест Втората световна война и последствията от нея са част от неумолимия ход на историята, в която хората са просто един от нейните многобройни и незчислими инструменти.

И така, вследствие на Втората световна война се разпада колониалната система и възникват голям брой независими държави, чиито народи са били потискани, избивани и ограбвани от надяналите маската на демократи и хуманисти англичани и французи. Разпадането на колониалната система означава и край на империализма, в лицето преди всичко на Великобритания и Франция. Всичко това демократизира глобалния политически ландшафт и дава възможност за възникването на нови междудържавни икономически взаимоотношения, освободени от имперски мита и протекции и династически сговори и борби. Именно отстраняването на империализма и колониализма позволява изграждането на световен пазар, включването в който се отразява благоприятно на всяка страна. Тази всеобща политическа и икономическа демократизация, възможна благодарение единствено на Втората световна война, способства за подобряването на стандарта на живот на милиарди хора. Така че този гигантски конфликт нито е бил случаен, нито е бил прищявка на някой луд, нито е бил безсмислен, а още по-малко – изцяло вреден.

Естествено, най-големите губещи от Втората световна война са империите, и на първо място – Британската. От водеща сила в икономическо, търговско, политическо и военно отношение, доминираща над света, завзела над 33 милиона квадратни километра от него (което е около една четвърт от земната суша, на която живее около една четвърт от световното население!), тя отстъпва хегемонията си на САЩ и губи болшинството от заграбените от нея територии. Германия губи войната, но в дългосрочен план печели многократно повече. Тя получава почти всичко, от което се нуждае – свободен достъп до световните ресурси и пазари, които дотогава са били заграбени и експлоатирани изцяло от колонизаторите, и “честна” търговска конкуренция, при която качеството на стоките е основният фактор. Не дълго време след войната загубилата Германия изпреварва в икономическото си развитие всички победители (в това число и Великобритания, и СССР, който пък е окупирал над 22 милиона квадратни километра и притежава изобилие от суровини), с изключение на Съединените щати, с техните неизчерпаеми ресурси. 

Може да се каже, че Втората световна война е била необходимото средство за премахване на колониалния порядък, който е облагодетелствал малцина за сметка на мнозинството от световните граждани, които са били принудени да живеят в сянката и от огризките на империите. Без съмнение икономическото развитие и благоденствието, на които се радва днес светът, са следствие от отстраняването на “несправедливата” колониална архитектура и изграждането на свободен глобален пазар, възможно благодарение единствено на тази война.

Както знаем, извънредното зло изисква извънредни мерки. Бидейки такова извънредно зло, наложената от старите империи система на потисничество и ограбване на подчинените народи не би било възможно да бъде разтурена без радикални действия. Човешките и материални загуби, причинени от Втората световна война, са цената за събарянето на стария режим. Без тези загуби, без войната империализмът щеше да продължи да съществува и милиарди хора щяха да живеят под колониалния гнет. Тоест демокрацията си има цена и тази цена е извънредно висока. Затова пък осемте десетилетия след Втората световна война са единственият толкова дълъг период в световната история, в историята на човешкия вид изобщо, с толкова малко войни, с такъв икономически просперитет, с такъв невъобразим напредък в образованието, медицината, обществената хигиена, достъпът до основни блага, социалните услуги, работните условия, инфраструктурата, технологиите, науката и всички останали сфери на обществения живот. Но този нов ред, възникнал благодарение на последната голяма война, е изключително крехък. Може твърде лесно да го загубим, ако не се поучим от уроците на историята. А за да извличаме поуки от историята, трябва да я познаваме такава, каквато е, независимо дали ни харесва, или не. Защото който не се учи от грешките си, е обречен да ги повтаря.   

Така че Втората световна война и жертвите й не са били напразни, те са изиграли своята важна историческа роля и са допринесли за развитието на човечеството в политически, икономически, социален и всякакъв друг план. Вероятно войните са средството за разрешаване на конфликти и проблеми, които не могат да бъдат решени по друг начин. Когато всички останали средства са изчерпани, остава последният, най-радикалният метод – войната.

Образно казано, проспериращият нов свят, възникнал от пепелищата на Втората световна война (изключение от който са страните с комунистическа или друга диктатура), е достоен паметник на нейните жертви, без които той не би бил възможен!