Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Постинг
10.05 16:59 - КАПИТАЛИЗЪМ, СОЦИАЛИЗЪМ И ЕКОЛОГИЯ
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 548 Коментари: 5 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

КАПИТАЛИЗЪМ, СОЦИАЛИЗЪМ И ЕКОЛОГИЯ

Автор: Виктор Кордон


За всеки трезвомислещ човек не подлежи на съмнение, че динамичният и непрекъснато развиващ се свят, в който живеем, поставя природата под огромен натиск. Постоянно нарастващото население използва все повече ресурси, генерира и изхвърля все повече отпадъци и отнема хабитата на животински и растителни видове. За това спомага начинът, по който са организирани нашите консуматорски общества, движени от инстинкт за потребление. Достатъчно е да споменем, че през 2019 г. в световен план около 900 млн. тона храна е била изхвърлена на боклука, което е почти 1/5 от храната, която е била консумирана за цялата година. Такова разхищение е безумно и неприемливо! Всичко това води до замърсяване на околната среда, промени в климата и гибелта на безброй организми, популации и видове. Очевидно е, че трябва да се предприемат мерки за ограничаване на вредите, които съзнателно или не нанасяме на природата, защото в крайна сметка това несъмнено ще рефлектира върху нас.

Но този проблем няма лесно решение, защото е много комплексен и сложен, тъй като засяга, от една страна, природата, а от друга страна, благоденствието на човешките общества. Ако спрем или поне силно ограничим експлоатирането на природните ресурси, това несъмнено ще се отрази благотворно върху природата, но същевременно ще окаже изключително отрицателно въздействие върху благосъстоянието на хората, което пряко зависи от тези ресурси. Как може да бъде разрешена тази дилема?

При цялата сложност и нееднозначност на темата, обаче, представители на определени среди претендират, че са намерили решение на тези екзистенциални проблеми. А решението, което предлагат, е толкова радикално, че колкото и примамливо да звучи на пръв поглед, буди сериозни притеснения. Става въпрос за левичарите, които твърдят, че капиталистическата система, която е господстваща в момента, не може да се справи с тези предизвикателства, защото се основава на принципа за извличане на максимална печалба, което изключва загриженост за екологичните и климатичните проблеми.

Някой може да попита защо се занимаваме с тази овехтяла тема, имайки предвид, че социалистическата система отдавна не съществува и социализмът вече не е фактор в световната политика. Това обаче е много грешно становище, което води до негативни последици. Защото ако ние не виждаме нещо, това не означава, че то не съществува. Например, вирусите, бактериите и някои паразити също не са видими с просто око, но това не значи, че не съществуват. Напротив, невидимостта им спомага да вършат злотворната си дейност необезпокоявано, докато хората живеят в блажено неведение относно вредите, които тези организми им нанасят.

Така стоят нещата и със социализма и неговите адепти. В много случаи те действат прикрито и подмолно, извън полезрението на обществото, което не си дава сметка за вредителската им роля. Това е изцяло в полза на левите, които необезпокоявано саботират обществените дейности. Проблемът се усложнява и от това, че левицата прикрива вредоносната си активност зад филантропски, пацифистки, екологични, морални и хуманистични каузи, чрез което заблуждава много хора и ги използва за своите користни цели. За да се убедим, че идеята за налагане на социализъм по целия свят е не просто жива, а дори процъфтява, е достатъчно да се поровим в интернет пространството, което е препълнено с левичарски сайтове, чиито платформи подробно обясняват ползите от социализма и защо той трябва и ще замени капитализма.

Една от централните левичарски тези, която е особено модерна днес, е, че основен двигател на капитализма е стремежът към добиване на възможно най-голяма печалба, независимо от социалната и екологичната цена, които остават за сметка на обществата. Под това се подразбира, че капиталистите се стремят да получат колкото се може повече изгоди при минимум разходи. Това означава, че те се опитват да ограничат до крайност изразходването на средства за пречистващи съоръжения, складиране, обработка и рециклиране на отпадъци, работни заплати, здравни и пенсионни осигуровки и прочее. Следователно не можем да очакваме от капиталистите да проявяват загриженост за проблемите с екологията и климата и да изразходват средства за решаването им, тъй като основната им цел е да максимизират печалбите си, което минава през минимизиране на разходите. И тъй като цялата световна система е организирана на капиталистически принцип, не е възможно в нейните условия да бъдат разрешени екологичните и климатични проблеми, тъй като това противоречи на най-важния закон на капитализма – извличането на максимална печалба без оглед на последствията за природата и хората.

Като особено загрижени за благоденствието на народите, което не може да бъде постигнато без чиста околна среда и стабилни климатични условия, левичарите предлагат капиталистическата система да бъде отстранена и заменена със социализъм – единственият обществен строй, посветен изцяло на грижите за отделния човек и за обществото като цяло.

Дотук всичко звучи логично и приемливо. Но все пак не е вярно, и като опровержение ще приведем две принципни възражения срещу левичарската логика. Първото изхожда от факта, че социализмът вече е успял да докаже пълната си несъстоятелност във всяко отношение – както икономическо и политическо, така и екологично. Освен че банкрутира и катастрофира фатално, което доведе до бързата му кончина, той остави и много тежко наследство под формата на изключително замърсена природа. Да, именно социалистическите икономики бяха най-замърсяващите и отровиха земята и водите на териториите, които управляваха.

Причините за тази социалистическа екологична катастрофа са няколко. Първо, социалистическите икономики бяха твърде слаби и не можеха да се противопоставят на западната конкуренция. Това ги тласкаше да търсят отчаяно средства за противопоставяне на капиталистическото превъзходство. Едно от тях бе кражбата на технологии от Запада. Друго бе намаляване до краен предел на разходите за опазване на природата, които бяха непосилни за и без това едва кретащата социалистическа индустрия. Вторият фактор за огромните замърсявания в соцлагера бе липсата на технологичен потенциал, породен от изначалната слабост в науката и техниката (както и във всички останали области), който не позволяваше да бъдат изобретени и въведени в производството природоопазващи технологии. Трето, поставени в тотална информационна изолация, обществата, бяха в пълно неведение относно катастрофалните вреди за природата и хората от изключително замърсяващата социалистическа промишленост. Ето защо партийните функционери в социалистическите страни нито разполагаха с технологичния ресурс за справяне с екологичните предизвикателства, нито пък бяха подложени на натиск от собствените си общества, които не знаеха, че са тровени систематично със знанието на държавните си ръководители. Няма причина да смятаме, че бета версията на социализма, която ни предлагат понастоящем левите ентусиасти, ще бъде по-добра от първата, понеже методите, средствата и идеологическите постулати на нейните съвременни идеолози не се различават от тези на предишните. Защото не е възможно със същите прийоми и инструменти да се постигнат различни резултати.

Втората обструкция спрямо изложената по-горе логика на съвременното левичарство, че капитализмът не е на висотата на екологичните предизвикателства и следователно трябва да бъде премахнат, тоест изкоренен напълно, е отново принципна и произлиза от контекста на историята. Още в зората на социалистическите и комунистическите движения, тоест през първата половина на XIX в., техните лидери твърдяха, че капитализмът е осъден да загине от насилствена смърт, причинена му от справедливо разбунтувалият се срещу неговия гнет пролетариат. Според Маркс и Енгелс непрекъснатата и все по-тежка експлоатация над работниците от страна на капиталистите и все по-задълбочаващият се антагонизъм между тях неминуемо ще доведе до въоръжена конфронтация и предопределена победа на трудещите се. Те ще наложат диктатура на пролетариата под формата на социалистически общества, които постепенно ще се трансформират в комунистически. Пророците на комунизма – Маркс, Енгелс, Ленин и други – предричаха, че този сценарий е неизбежен, тъй като капитализмът не може да преодолее противоречията с работниците и ще продължава да засилва експлоатацията, понеже в основата му е заложено преследването на максимални печалби. Капиталистите не биха се отказали доброволно от достигнатото от тях положение, което ги облагодетелства, и от гарантираните им при тези условия печалби. И понеже нищо не ги принуждава, те ще продължат да експлоатират работниците още по-жестоко, което ще принуди последните да въстанат и вземат властта в свои ръце.

Трябва да признаем, че тази логика изглежда убедителна и закономерна. И все пак тя не е вярна, въпреки че мнозина са се подвели по нея. Историята показва, че събитията се развиват по съвсем друг сценарий, който няма нищо общо с левичарските предсказания. И фактът, че няма световна пролетарска революция, а работниците живеят и работят при много по-различни и добри условия от тези на съвременниците на Маркс и Енгелс е доказателство за изначално сгрешената концепция на левицата. Защото, противно на тезите на „научния” комунизъм на маститите леви теоретици или пък на лумпен комунизма на обикновените левичари, капиталистите все пак се отказват от някои от привилегиите си, отстъпват от позициите си и се разделят с голяма част от печалбите си. Не, те не го правят доброволно и по собствена инициатива, а под обществения натиск. Но това само показва, че капиталистите и респективно капитализмът са достатъчно гъвкави и умеят да се нагаждат според обстоятелствата, да правят компромиси, да се лишават от „законната си плячка”, да отстъпват територия. Именно тази адаптивност прави капиталистическата система толкова жизнена и устойчива, за разлика от социализма, който се оказа напълно непригоден и неспособен да се справи с предизвикателствата на времето.

От това можем да направим извода, че основната идея в левичарската доктрина за неспособността на капитализма да се справи с кардиналните проблеми на епохата е напълно погрешна, защото изхожда от фундаментално сбъркани разбирания и предпоставки. Напротив, капитализмът е доказал, че може да реши изключително сложни задачи и да се справи с огромни изпитания, когато има стимул да го направи. Това, което може да го мотивира, е желанието да увеличи печалбите си или страхът да не ги загуби.

Именно опасността да се разделят с привилегированото си положение и приходите си заради нарастващото недоволство на армията от работници кара капиталистите в края на деветнадесети век и след това да се решат на редица много сериозни и важни отстъпки. Така благодарение на натиска, който оказват върху капиталистическата класа, трудещите се се сдобиват постепенно с осемчасов работен ден, право на няколко почивки по време на работа, платена отпуска, пенсионни и здравни осигуровки, част от които плащани от работодателите, много по-благоприятни условия за работа, майчински, трудово законодателство, право на жените да гласуват и много други придобивки. Всички тези завоевания всъщност представляват отстъпление на капиталистите от предишните им позиции, което ги лишава от много ползи. Но въпреки нежеланието си, те са ги направили под давлението на обществото. Това означава, че при определени обстоятелства и с подходящите средства капиталистите могат да бъдат принудени да се съобразят с волята на хората, както многократно се е случвало досега.

Този принцип важи и при сегашната ситуация, когато проблемите с климата и околната среда са на дневен ред. Би било наивно да очакваме, че хората от бизнеса и икономиката сами ще се откажат от част от доходите си, за да ги вложат в екологични предприятия или като ограничат експлоатирането на природните ресурси. Това няма да се случи, докато не бъдат притиснати и заставени от обществеността да го направят. Но за тази цел хората също трябва да са готови на ограничения, които са неизбежни, ако искаме по-чиста природа и по-стабилен климат. А дали ние сме подготвени за това? Склонни ли сме да се разделим с изобилието от евтини стоки, материали и услуги? Склонни ли сме да се лишим от автомобила си, или от лесното и евтино пътуване със самолет? Готови ли сме да живеем в постоянен дефицит на всичко? Искаме ли да живеем с много по-малко средства в постоянна оскъдица? Защото това е само малка част от лишенията, които ще се наложи да търпим, щом искаме незамърсена околна среда, опазване на видовете, съхраняване на природните ресурси и благоприятни климатични дадености при условията, които левичарите искат да ни наложат!

Левичарите ни увещават да ограничим до минимум замърсяващите дейности и използването на суровини, сред които са леката и тежката промишленост, интензивното земеделие и животновъдство, енергетиката, добивът на полезни изкопаеми и горива, туризмът, производството и използването на автомобили и камиони, строежът на пътища и големи сгради, въздушните полети, търговското и пътническо корабоплаване и така нататък. Това наистина ще доведе до значително по-малко замърсяване и до спестяване на природни ресурси. Но как такива драстични ограничения ще се отразят на нашите общества?

Неминуемо това ще причини затварянето на огромен брой предприятия, фабрики, заводи, електростанции, строителни компании, магазини и дори на цели сектори от икономиката, което означава колосална безработица! В следствие на това ще се появи хроничен дефицит на стоки от всякакъв характер, включително и от първа необходимост – хранителни продукти, лекарства, медицинско оборудване. Ще има недостиг на електроенергия, горива, части за автомобили и машини, суровини и материали за производството на каквото и да било. Железопътната, шосейната, енергийната и индустриалната инфраструктура ще се рушат без възможност да бъдат подържани, а още по-малко да се разрастват. Постъпленията в държавните и общински хазни ще намалеят драстично, поради което правителствата и общините няма да могат да функционират нормално, социалните услуги, дейности и помощи ще секнат напълно. Накратко цялата система ще колабира и ще се срине. Ще имаме огромна армия от стотици милиони и дори милиарди безработни, които нямат средства да изхранват себе си и семействата си, да се лекуват и да подържат нормален живот. Останалите ще са принудени да преживяват с много ниски доходи, без възможност за социална мобилност, тъй като няма да могат да си позволят да се придвижват от едно място на друго. Огромното недоволство ще причини безредици, граждански бунтове и конфликти и желание да бъде променен целият модел, по който функционира обществото.

И точно това е целта на световното левичарство – да бъдат предизвикани условия и всеобщо желание за премахване на съществуващата система и подмяната й със социалистическа. За постигането й левичарите са готови на абсолютно всичко и не биха се спрели пред нищо. Няма подлост, няма престъпление, няма несправедливост, няма предателство, няма зверство, което не биха извършили в името на заветната цел – унищожаването на капитализма. Това не е предположение или предчувствие, защото не е нужно (а и не е уместно) да се осланяме на чувства или догадки, когато имаме най важното –  уроците на историята, които свидетелстват, че левичарите са готови да пожертват неограничен брой хора на олтара на своя кръвожаден бог – комунизма, пътят към който минава през най-човеконенавистния строй, който светът е виждал – социализма.




Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. batogo - Дълбоко истинен анализ, завършващ с точна диагноза на мерзостта "социализъм", прикрита зад примамливи илюзии за всеобщо щастие, Кордон!
10.05 19:20
"И точно това е целта на световното левичарство – да бъдат предизвикани условия и всеобщо желание за премахване на съществуващата система и подмяната й със социалистическа. За постигането й левичарите са готови на абсолютно всичко и не биха се спрели пред нищо. Няма подлост, няма престъпление, няма несправедливост, няма предателство, няма зверство, което не биха извършили в името на заветната цел – унищожаването на капитализма. Това не е предположение или предчувствие, защото не е нужно (а и не е уместно) да се осланяме на чувства или догадки, когато имаме най важното – уроците на историята, които свидетелстват, че левичарите са готови да пожертват неограничен брой хора на олтара на своя кръвожаден бог – комунизма, пътят към който минава през най-човеконенавистния строй, който светът е виждал – социализма. "
Чест и почитания!
цитирай
2. kordon - До batogo
10.05 19:24
Благодаря ти, приятелю!
Желая ти здраве!
цитирай
3. rosboz - Поздравления !
13.05 13:29
Поздравления !
цитирай
4. germantiger - прочетох абсолютно целия текст и ...
20.05 12:54
прочетох абсолютно целия текст и почти наптълно съм съгласен с всичко в постинга

бих добавил, че съм срещал в бг и по света макар и малко, но наистина крайно печалбарски ориентирани капиталисти "идиоти", но пък това е разбираемо

критиката ти към методите и действията на левичарите поддържам без съмнение

......

без да опонирам и без да иронизирам обаче, този ти постинг ми напомни на шега дискусията ни от този за случайността и ми хрумна почти на шега следното

- вероятно всичко е предопределено, няма никаква случайност и тогава борбата ни с левичарството е излишна или пък защо правиш този постинг след като няма свободна воля и едва ли нещо можем да променим

- разбира се, в смисъла на промяната и без да има свободна воля пак може да променямае защото едни сме такива и вземаме такива решения, други левичари явно вземат други решения и са ралзични
цитирай
5. kordon - До germantiger
20.05 15:48
Принципът на детерминизма, респективно на предопределеността, не работи по начина, по който ти го разбираш и ми приписваш, а именно: "нещата се случват без значение ние какво правим", "каквото и да правим, нещата ще се случат както е писано". Затова, изхождайки от грешни постановки, ти резонно стигаш до грешни заключения. А според този принцип, от нашите действия следват закономерни последствия, които на свой ред стават причина за следващите следствия. Това е една дълга и непрекъсната верига от причини и следствия, която започва още от първия миг на сътворението, в която участие вземат множество фактори, които, имайки предвид ограничените ни знания, ние не можем да предвидим.

Ще използвам примера, който ти даваш с моя постинг, от който, според теб, не би имало смисъл, щом всичко е предопределено. Напротив, той има смисъл, естествено, ако някой го прочете и използва прочетеното по някакъв начин. Но ако аз не публикувам постинга, е вероятно този читател никъде другаде да не попадне на подобни идеи, защото не малка част от тях са изцяло мои, тоест специфични за мен. Тогава той няма да получи вдъхновението, което иначе би го подтикнало към някакви заключения или действия. Но дали ще публикувам постинга или не, е предопределено от голям брой фактори, които определят мислите и поведението ми. Щом съм го публикувал, значи така е трябвало да стане и няма други варианти и възможности. Щом съм имал желание и съм го сторил, значи е имало условия, които са ме подтикнали да го направя.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 3841360
Постинги: 450
Коментари: 2480
Гласове: 2142