Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Постинг
02.10.2020 22:09 - ЛЕВИЦАТА И ЕКОЛОГИЧНИЯТ ЕКСТРЕМИЗЪМ
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 1533 Коментари: 12 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ЛЕВИЦАТА И ЕКОЛОГИЧНИЯТ ЕКСТРЕМИЗЪМ

 

Автор: Виктор Кордон


Всички общества във всички епохи са се изправяли пред проблеми и предизвикателства от различно естество и мащаб – някои – по-малки, други – по-големи, трети – екзистенциални. Днешните общества, включително и най-развитите, също не са лишени от трудности и изпитания от всякакъв характер. Някои от най-важните от тях са свързани с промените в климата, замърсяването на околната среда, изчезването на животински и растителни видове, изсичането на горите и други подобни проблеми. Това са изключително сложни въпроси, защото решаването им трябва да бъде съобразено както с грижата за природата, така и с просперитета на човешките общности, които често влизат в конфликт. Именно това усложнява намирането на решение на тези трудни казуси, защото, съгласете се, никак не е лесно да се направи така, че хем екологичните проблеми да бъдат разрешени, хем обществата да не търпят дълготрайни сериозни загуби, които биха спрели развитието им и биха ги потопили в хаос и социални катаклизми.

 

Няма съмнение, че човекът е способен да влияе на околната среда, и това е започнало още когато е отрязал първото дърво с каменната си брадва (а може би и още по-рано). Днес, разбира се, неговите възможности за въздействие върху природата са невъобразимо по-големи и то до такава степен, че, както твърдят екологичните алармисти, намесата му променя дори климата. Всъщност по този въпрос дори и учените не са единодушни, защото генезисът на това явление (изменението на климата) все още не е изяснен напълно, така че не се знае със сигурност дали то не се дължи на естествени фактори (като слънчевата активност, природно обусловени цикли на затопляне и изстудяване, колебания в орбитата на Земята, промени в земната ос и т.н.) или има антропогенен характер, тоест причинено е от човешката дейност. Възможно е да е следствие от комбинирането на естествени и антропогенни фактори, но това предстои да се изясни.

 

Без да има пълна яснота по тази тема обаче, твърде активни и агресивни хора и формации с истеричен тон ни натякват, че климатичните промени са причинени изцяло и само от хората и следователно те трябва да понесат всички негативни последствия от това, което означава да намалят индустриалната активност, производството и използването на автомобили, въздушните полети, производството на електроенергия, туристическата дейност, интензивното селско стопанство. Но това на практика означава да бъдат ограничени до минимум всички основни икономически деятелности, на които се крепи всяко модерно общество. А това, естествено, ще доведе до съкращаване на много работни места, до затруднения с придвижването на всякакви разстояния, до проблеми в снабдяването с жизненоважни стоки, материали, услуги, храни, лекарства и медицинска помощ, до невъзможност за осъществяването на редица дейности и безброй други главоболия. Всички тези проблеми неизбежно ще предизвикат повишаване цените на всички стоки, продукти и услуги, до увеличаване стойността на електроенергията, до амортизиране на цялата, включително и критичната инфраструктура, до затваряне на важни предприятия и дори на цели отрасли, до недоволство сред загубилите работата и доходите си (които ще са огромен брой), неспособни да покриват ежедневните си разходи. В обществата, върнати по този начин в прединдустриалната епоха, ще настъпи дълбока социална криза, дефицит на всякакви стоки, в това число и от първа необходимост, хронична икономическа депресия, бедност и глад. Съвсем очаквано това ще създаде хаос, антагонизъм, конфликти, разпад на институциите и в крайна сметка – безредици, граждански бунтове и сблъсъци между отделните групи.

 

Но колкото и немислимо да звучи, има сили, които целят случването точно на този сценарий и поради тази причина полагат огромни усилия да насочат човечеството, и преди всичко развитите страни, към тази пропаст. Именно от техните кръгове произлизат най-яростните кампании уж в защита на животните, за опазване на природата, за спиране на климатичните промени и т.н. Само че те се вълнуват не от това, а от крайно отрицателните ефекти, които ще последват рестрикциите и ограниченията, които искат да наложат на обществата, маскирани като мерки срещу глобалното затопляне, изчезването на видовете и прочее, които неизбежно ще причинят огромни социални катаклизми и сътресения, защото ще са драстични и радикални.

 

Но кой може да е толкова извратен и подъл, че да иска да причини страдания на стотици милиони и дори милиарди хора? За да разберем това, не е нужен гениален ум, а само да проследим откъде идват тези коварни послания, кой ги съчинява и какъв е неговият интерес.

 

Както в много други случаи на нанасяне на сериозни морални и материални вреди на обществата, и тук основните заподозрени отново са представителите на световната левица. За добро или не, тя не е някаква хомогенна и монолитна структура, поради което за повечето хора, неизкушени от тази материя, е трудно и дори невъзможно да се ориентират в такава сложна обстановка. Причината за честите обърквания и дезориентация е, че левицата е представена от голямо разнообразие от партии, организации и движения, които претендират, че споделят либералните ценности, защитават правата на хората и животните, закрилят потиснатите и малцинствата, борят се за мир, равенство и демокрация и искат да прекратят експлоатацията, неравенството, войните, потисничеството, расизма, сексизма, мизогинията, хомофобията, ислямофобията и всички други недъзи на съвременните общества.

 

Най-дясно разположените в лявото политическо пространство леви партии са социалдемократическите; по-наляво от тях са зелените, социалистите, демократичните социалисти; още по-наляво се намират комунистите (марксисти, ленинисти, троцкисти, сталинисти, маоисти), а в най-левия ъгъл стоят радикалните левичари – антиглобалистите, антикапиталистите и анархистите. Но при цялото им многообразие и аморфност, което ги прави да изглеждат външно различни, левите партии от всички части на левия политически спектър си приличат по това, че споделят твърде общи идеи и интереси, подкрепят много близки каузи, инициират, организират и осъществяват голям набор от сходни мероприятия. Ето някои от каузите, на които са се посветили левичарите:


а) хомосексуализмът и неговото агресивно рекламиране;
б) безконтролното приемане на имигранти;
в) допускането на неограничен брой бежанци;
г) премахването на държавните граници;
д) войнстващият феминизъм от трето поколение;
е) агресивното налагане на джендър идеологията;
ж) еднополовите бракове;
з) правото на еднополови двойки да осиновяват деца;
и) гетоизацията на имигрантските общности и толерирането й;
й) събарянето на паметници и монументи на изтъкнати исторически личности;
к) цензурата, забраняваща използването на определени думи и изрази;
л) фаворизирането на сексуалните, етническите и религиозните малцинства и толерирането на всичките им прояви;
м) табуизирането на дадени теми и въпроси;
н) дискредитирането и разрушаването на традиционното семейство;
о) унищожаването на националната идентичност, историческата памет, културните традиции и моралните ценности;
п) намаляване средствата за органите на реда;
р) увеличаване на разходите за безсмислени и дори вредни „социални” програми, проекти и услуги (като безусловният базов доход, например);
с) намаляване на правомощията на правоохранителните органи;     
т) климатичният екстремизъм.

 

Списъкът, разбира се, не е пълен, но каквото и да е мнението ви, трябва да имате предвид, че тези явления са подкрепяни, поощрявани и дори инспирирани от световната левица и тяхното избуяване, дори тяхното съществуване изобщо, е следствие именно от политиката на левите партии, организации и движения. Като разумни хора следва да се запитаме какъв интерес имат левичарите от поддържането на подобни отрицателни процеси и прояви, рушащи основите на националните държави и традиционните общества.

 

За да се ориентираме в тази среда, е нужно преди всичко друго да имаме предвид, че левите движения са възникнали с единствената цел да премахнат капитализма и да го заменят с друг, „по-прогресивен” строй. Когато след дълга борба се оказва, че противникът им е доста жизнен, адаптивен и дори склонен на компромиси (което му помага да преживее икономически кризи, социални сътресения, бунтове, въстания, революции, граждански войни, световни войни, Студената война и прочее), някои от тях се отказват от откритото противопоставяне и решават да се борят с него с политически средства и прикрити способи (като социалдемократите и зелените, например), докато други остават непримирими и се стремят да го съборят чрез революционни действия. Но независимо от това коя зона на лявата сфера обитават, всички те остават верни на антикапиталистическата си природа и затова поставят като основа на своята политика елиминирането на капитализма. Различие при тях се наблюдава само в методите, които предпочитат да използват за осъществяване на тази заветна цел, както и в това, че част от тях не афишират намеренията си открито.

 

Екологичната „катастрофа” е само едно от „престъпленията”, за които левичарите обвиняват капитализма. Според тях той е отговорен за всички беди на съвременното човечество – експлоатацията, неравенството, потисничеството, войните, бедността, глада, расизма, национализма, дискриминацията, хомофобията, сексизма, женомразството, трансфобията, джендърофобията, ислямофобията, изчезването на видовете и др. Причината за това те виждат в същността на капиталистическата система, основана на частната собственост, която развързва алчността на индивидите и им позволява да преследват максимална печалба без оглед на вредите, нанасяни на обществата и природата. За да не позволят на многократно превъзхождащите ги количествено работници да се обединят и да им отнемат властта и привилегиите, капиталистите разделят работническата класа на отделни групи по пол, раса, класа, етнос, религия, сексуална ориентация, здравен статус и т.н. и ги насъскват едни срещу други. Това им гарантира, че пролетариатът никога няма да съумее да се сплоти и да застраши господството и печалбите им.

 

Тоест появата на частната собственост за левичарите е нещо като кутията на Пандора, която отключва всички злини и бедствия, а капитализмът е последната и най-отблъскваща фаза на това негативно явление, проявяваща се в сегашния „климатичен Апокалипсис”. Ако искаме да се справим с „екологичния кошмар”, се налага спешно да се освободим от бремето на капитализма, тъй като той е основната и единствена причина за случващото се, понеже капиталистическата логика превръща в самоцел натрупването на капитали, богатство и стоки, независимо от социалните и екологичните вреди. А левичарите са новите месии, които ще ни поведат към светлото и безоблачно бъдеще, в което хората ще живеят мирно и свободно, ще опазват природата и нейните живи организми и ще усвояват разумно ресурсите й.

 

За да разберем правилно левичарската концепция, е най-добре да се запознаем с нейната същина от първа ръка, тоест от аргументите на самите левичари. За тази цел се налага да приведем цитати от тяхната идеологическа платформа, които най-точно описват идеите, от които се ръководят, и целите, които преследват. В статия, озаглавена Климатичната катастрофа и аргументите в полза на плановата икономика (Climate Catastrophe and the Case for a Planned Economy – https://www.socialistalternative.org/2019/08/08/climate-catastrophe-and-the-case-for-a-planned-economy/), публикувана на сайта Socialist alternative (Социалистическа алтернатива), подробно се описват доводите против капитализма и в подкрепа на неговата единствена алтернатива – социалистическата държава:

„Човечеството е на кръстопът. Доклад след доклад предупреждават, че ако не се предприемат решителни действия за намаляване на въглеродните емисии, рискуваме да задействаме серия от „повратни точки“, след които въздействието върху околната среда не може да бъде обърнато…

В риск от влошаващата се климатична криза е не само нашият комфорт, но достъпът до земните колективни ресурси, вода, земя и чист въздух, както и масовото разселване на милиони хора, които ще станат известни като климатични бежанци…

Докладите установяват, че само 100 компании са отговорни за 71% от глобалните емисии от 1988 г. насам, повечето от които са компании за производство на въглища и нефт като Exxon, Shell и BP.

Не случайно или случайно тези корпорации са основните двигатели на глобалното затопляне. В логиката на капитализма е присъщо, че за да останат жизнеспособни, компаниите трябва да максимизират печалбата. Това означава да се търсят всякакви ъгли, които могат да бъдат изрязани, всички разходи, които могат да бъдат избегнати, и всички мерки за безопасност, които могат да бъдат заобиколени…  

Със сигурност не е изключено масовият натиск да доведе до стъпки, които започват прехода от изкопаеми горива към възобновяема енергия дори при капитализма. Въпреки това, без да се превърнат важни сектори на икономиката, започвайки от енергийния сектор, в публична собственост, този преход ще бъде бавен и до голяма степен дезорганизиран. За да направим необходимото за коренна промяна на курса и за избягване на най-лошите последици от изменението на климата, трябва да преминем на военни релси. Това означава бърз и организиран подход за превръщане на енергийния сектор в обществена собственост и преинструментирането му на устойчива основа. 

Извършването на бърз преход от изкопаеми горива – дори с публичен енергиен сектор – също би изисквало превръщането на други сектори в икономиката в публична собственост. Поемането на важни части от производствения сектор би позволило бързо разширяване на електрическите автомобили и обществения транспорт. Освен това се нуждаем банките да са в публични ръце, за да подпомогнем обикновените хора и малкия бизнес при преминаването към енергийно ефективни домове и магазини. Такава дълбока промяна сочи към пълна реорганизация на производството на социалистическа основа с демократично планирана икономика.

В исторически план капитализмът отприщи масово човешката производителност. Определящите черти на капитализма обаче – частната собственост и националната държава - сега станаха окови за по-нататъшното развитие на нашата икономика и общество. Това е видно от поредицата международни споразумения за климата, които имаха много малък ефект поради нежеланието на конкуриращите се национални държави да правят отстъпки, които да са в полза на техните съперници…

В момента всички основни решения за това как да се използват ресурсите на обществото се вземат от няколко избрани изключително богати бизнес лидери. Решенията се вземат въз основа на това, което ще донесе най-много пари. Това често означава използване на напълно неефективни методи за производство на нещата. Например, когато се сглобява автомобил, почти всеки отделен компонент ще пътува до Мексико, Канада и САЩ отново и отново, преди частите да се обединят, за да образуват кола. Металната основа на волана, произведена в САЩ, се изпраща в Мексико, за да се покрие и зашие, преди да се изпрати обратно в САЩ. Това е изцяло, за да може компанията да намери най-евтините доставки и работна ръка, за да направи крайния си продукт.

Друг пример за неефективно и разточително производство при капитализма идва от така наречената индустрия на „бързата мода“. Модната индустрия е вторият по големина замърсител в света. Създаването на тенденции, които се променят толкова бързо, че никой не може да бъде в крак, гарантира, че хората ще продължат да купуват евтини дрехи за еднократна употреба - да зарежат тези дрехи - и след това да купуват повече. Осемдесет милиарда облекла се произвеждат масово всяка година, почти изключително с помощта на лъскав, но евтин текстил като памук. За да се получи правилният цвят за чифт дънки, се използват 2 866 галона вода! 

Макар че това може да са шокиращи примери за отпадъци и пълен глад за иновации, това е типично за начина, по който обществото е организирано при капитализма. Така че въпросът е каква е алтернативата? Как можем да организираме обществото по-ефективно и в интерес на хората и планетата, а не да печелим?

Необходима планова система

Нуждаем се от демократично планирана икономика, където водещите 500 компании да бъдат привлечени в публична собственост и решенията за управлението на дадена индустрия се вземат от избрани органи на работници и потребители. Климатичната криза може да е най-екзистенциалната криза, пред която е изправено човечеството, но капитализмът неизбежно поражда огромно неравенство, бедност и структурен расизъм. За да се отговори на всички тези въпроси, е необходимо общество, където ключовите икономически решения се вземат демократично от масите на хората. 

Привличането на компания в публична собственост означава вземане както на техните материални ресурси – фабрики, инструменти, разпределителни мрежи, технологии, инфраструктура – така и на съществуващите им финансови резерви от ръцете на богатите инвеститори и в ръцете на обществото като цяло. След като бъде направена тази критична стъпка, демократичните съвети могат да заместят капиталистическите босове и да улеснят работата на тази компания или индустрия. Тези съвети ще трябва да отразяват експертния опит на работещите в тази индустрия, които са добре запознати с начина, по който работи, какво произвежда и какво може да се подобри. За да се предотврати развитието на бюрокрация, всеки избран в съвет на работниците няма да печели повече пари от средния работник в тази индустрия и ще бъде незабавно отзоваване. 

Тези съвети няма да имат за цел да максимизират рентабилността на дадения отрасъл, а по-скоро да увеличат способността на тази индустрия да отговори на нуждите на обществото. Това би довело до значително повишаване на общия жизнен стандарт на по-голямата част от хората, тъй като няма да има причина да се намалят заплатите, ненужните работни седмици или гладът в социалните служби. 

Преходът към планова икономика може да започне в една държава, но за да успее, ще трябва да се разпространи в международен план. Живеем в световна икономика, създадена от капитализма, но за да се възползваме напълно от това, е необходимо глобално социалистическо планиране. При демократично планирана икономика ще трябва да се създадат международни структури, които да улеснят максималната координация на съветите на работниците в различни индустрии през границите…

Въз основа на демократично планирана икономика иновациите могат да бъдат разгърнати в интерес на обикновените хора и климата. Можем да инвестираме в истинска трансформация на основните индустрии на устойчива основа. Можем да инвестираме в преквалификация на милиони работници в замърсяващите в момента индустрии и да създадем милиони добре платени работни места в профсъюзите, използващи възобновяемата енергия чрез слънчева, вятърна и вълнова технология. Няма съмнение, че ще бъдат открити нови форми на възобновяема енергия, а усъвършенстването на технологията за използване на тази енергия ще изисква обучението на повече учени и инженери, както и преместване на учени, работещи в момента върху разработването на оръжия, към много по-полезна работа…

Решението на тази криза няма да бъде дадено отгоре, няма да бъде нововъведено от Илон Мъск, няма да дойде в резултат на просто гласуване на всеки четири години. Преоборудването на обществото на наистина устойчива основа и осигуряването на бъдеще за човечеството се основава на прекратяването на анархичното и хаотично управление на капитализма и замяната му с наистина демократична планова икономика… 

За да предприемем скоковете, необходими за спасяването на планетата от разрухата на печалбата, трябва основно да скъсаме с капитализма и да се борим за социалистическата трансформация на обществото въз основа на истински иновации, сътрудничество и равенство”. 

 

В тази достатъчно пространна извадка се съдържа есенцията на левичарската идеология, касаеща конкретно връзката между капитализма и екологичните и климатични проблеми и неотложната нужда от радикална трансформация на обществата, които трябва да бъдат поставени на „военни релси”, за да извършат неизбежния преход от капиталистическа към социалистическа обществено-икономическа основа. И тук не става въпрос за ултра леви комунистически или антиглобалистки организации, а за привърженици на социализма. Всъщност във всички леви издания (без значение дали са социалдемократически, зелени, комунистически или някакви други) ще намерим подобни писания, рисуващи апокалиптични картини на „капиталистическия климатичен Армагедон”. Разликата между тях е само в това, че някои (като горецитираните) са по-директни и открити, докато други използват по-умерен тон и не призовават директно към незабавна смяна на капиталистическата система, а предпочитат да я подкопават с подмолни средства уж от дълбока загриженост за хората и природата.

 

Тъй като основен стремеж на левичарите е премахването на капитализма, то всички техни интереси, намерения, задачи, дейности, инициативи, прояви, призиви и манифести, независимо от характера им, са подчинени на тази върховна цел. Каквото и да казват, каквото и да правят и без значение под какви форми го обличат и представят, те целят единствено да унищожат буржоазния ред и да наложат своите несъстоятелни утопични представи, което може да стане само с насилствени средства. Имайки предвид тази аксиома, ние вече можем лесно да разберем какво в действителност стои зад „каузите”, които уж левицата защитава. И това се отнася с пълна сила и за необикновено силната й ангажираност към темата за екологията, която вижда като благодатна възможност за оказване на давление върху устоите на капиталистическата система с цел да ги отслаби и разруши.

 

За двуличието и подлостта на левите говори това, че когато са в опозиция или управляват в многопартийна система от капиталистически тип, те се представят за силно загрижени за природата и климата, но вземат ли еднолично властта, екологията става последна грижа за тях. Но това не е случайно, а закономерно явление. По същия начин левичарите в плуралистична среда се обявяват за най-големите защитници на човешките права и свободи, но успеят ли да узурпират държавното управление и да господстват безразделно, първа жертва на техния режим стават именно правата и свободите на гражданите. В социалистическите страни, в които левичарите властваха авторитарно без никаква опозиция, човешките права бяха грубо потъпкани, а замърсяването на околната среда беше в огромни размери. След колапса си левите режими там оставиха тежко наследство, изразяващо се в отровени за поколения напред огромни земни площи и водни басейни.

 

Това доказва, че за левите екологията не е искрена кауза, а само инструмент за натиск върху капиталистическата държава, чрез който спъват нейните дейности и ограничават възможностите й за развитие и дори за съществуване. Чрез екологичното оръжие левичарите възпрепятстват икономическата активност – промишленост, селско стопанство, добив на подземни богатства, енергетика, туризъм, дистрибуция, транспорт, риболов, животновъдство – което е равносилно на спиране на кръвообращението в човешкия организъм. Когато този обществен метаболизъм (под формата на изброените дейности) бъде ограничен до критично ниво и обмяната на веществата (тоест движението на стоки, хора, работна сила, материали, суровини, капитали, икономическите дейности и извършването на услуги) в организма на обществото се сведе до минимум, той (общественият организъм) залинява, имунната му система отслабва и може лесно да бъде превзет от всякакви патогени, най-лошият от които е комунизмът. И въпреки че този тираничен строй е способен на чудовищни зверства и престъпления, най-голямото зло, което той причинява, е отравянето на индивидуалното и колективното съзнание с пагубни идеи и лъжи, което оставя неизлечима травма в обществата.

 

Ето защо не бива да се подвеждаме от лявата пропаганда, която тръби, че социализмът е единствената алтернатива на капитализма, и че само организираната по социалистически начин държава може да се справи с екологичните предизвикателства. Първо, социалистическите страни, със замърсената от техните предприятия, мини и отходни канали природа, са пример точно за обратното, което значи, че социалистите в никакъв случай не могат да решат тези проблеми. Второ, левичарите много пъти са грешали фатално в преценките и прогнозите си и многократно са лъгали, за да можем да им се доверяваме. Те, например, предричаха, че капиталистите ще продължат да експлоатират работниците до такава степен, че последните ще въстанат, ще вземат властта, ще премахнат капитализма и ще установят диктатура на пролетариата. И това не е някаква маловажна, второстепенна идея, а основополагащият елемент на тяхната доктрина, около който е концентрирана цялата им теоретична и практическа дейност. Но капитализмът успя да се справи с наистина безскрупулната експлоатация на работниците и сега те живеят по-добре, отколкото когато и където и да е, без да се налага да бъде премахнат буржоазният строй. Това означава, че капиталистическата система има потенциал да се справя с всякакви проблеми и да прави сериозни компромиси (дори и такива, които пряко касаят печалбата и правомощията на капиталистите), за разлика от социализма, който предаде богу дух след кратък живот, протекъл в тежко хронично боледуване. Но левичарите искат да ни внушат, че са лечители, които единствено притежават лек за нашите болести и затова трябва да се оставим в ръцете им. Ала в действителност те са отровители, които се стремят да причинят смъртта на нашите общества с токсичните си идеи.

 

Дори да приемем, че левичарите искрено желаят да създадат справедлив строй, в който гражданите ще живеят мирно и свободно в хармония с природата, то бляновете им са толкова нереалистични, че не могат да бъдат осъществени на практика. Тази система е организирана по толкова нецелесъобразен начин, че убива инициативността и пречи на кадърните и знаещите да се развиват и издигат, защото за съществуването й са необходими само идеологически благонадеждни индивиди, тоест такива, които послушно изпълняват партийните нареждания. Това означава, че критериите за придвижване нагоре в професионалната, служебната и политическата кариера не са интелигентността, способностите, уменията и компетентността, а единствено лоялността към Партията. Ето защо такъв строй е нежизнеспособен и е обречен предварително на гибел.

 

От приведените тук примери и съждения можем да направим извода, че за съжаление комунизмът не е минало, а си е жив и здрав и избуява като плевел. Дори и днес по света има много комунистически организации (марксисти, троцкисти, маоисти, ленинисти, сталинисти, антиглобалисти, антикапиталисти, анархисти, антифашисти) и всички те твърдят, че се борят против несправедливостите, дискриминацията, експлоатацията, расизма, сегрегацията, хомофобията, ислямофобията, фашизма, сексизма, мизогинията (женомразството), половата дискриминация, войните, замърсяването на природата и климатичните промени. Според тяхната идеология, горепосочените явления са функция на капитализма, тоест негови продукти, производни, следователно, ако искаме да се преборим с тези болести, трябва да отстраним причината за тях, тоест да премахнем капитализма. В своите политически платформи те открито декларират, че основната им цел е унищожаването на капитализма и защитата на онеправданите от белите експлоатори и расисти групи – работниците, жените, хомосексуалистите, транссексуалните, бежанците, имигрантите, етническите, расовите и религиозните малцинства. Колкото и да е странно обаче, тези организации са особено силно активни в развитите страни, в които има най-малко (ако изобщо съществуват) несправедливости, експлоатация, войни и т.н., което е парадоксално.

 

Комунистите, навлекли различни одежди, включително и либерални, не крият омразата си към капиталистическата система и онези, които я представляват – белите общества. Тях можем да ги видим най-дейно да участват във всякакви мероприятия, целящи отслабването и разрушаването на капитализма, респективно и на белите общества, тоест те са бойните отряди на антикапиталистите (например, съоснователката на движението Black Lives Matter, печално известно с метежите, анархията и мародерствата си, Patrisse Cullors открито заявява във видео от 2015 г., че тя и нейните колеги организатори са „обучени марксистиhttps://nypost.com/2020/06/25/blm-co-founder-describes-herself-as-trained-marxist/)

 

Но същевременно те са само видимият спектър от широкия антикапиталистически фронт, огромна част от който действа прикрито, подмолно и задкулисно. Към него спадат различните леви партии, организации и движения, които в същността си са комунисти, но са маскирани като социалдемократи, социалисти, работнически партии, зелени, еколози, климатолози, демократични социалисти, природозащитници, правозащитници и прочие левичари. Те не обявяват открито антикапиталистическата си същност и дейност, а действат под прикритието на уж общополезни и благородни деятелности, свързани привидно с климата, околната среда, опазването на видовете, човешките права, социалните услуги, правата на животните (което не трябва да се бърка със защитата на животните) и т.н. Техните мероприятия, методи, сфери на интереси, таргетни групи и реакции на различните събития обаче са напълно идентични с тези на формациите, които не крият комунистическата си същност. Единствената разлика между тях е, че първите не обявяват гласно, че са комунисти и че се борят против капитализма.

 

За разумните хора обаче няма значение кой за какъв се самообявява, а какво всъщност върши на практика. Затова левичарите от този сорт можем да ги сравним с престъпниците, които също като тях не афишират публично деянията и намеренията си и се преструват на примерни граждани, за да не бъдат разкрити и наказани. Затова ние следва да съдим за тях не по думите им, а по делата им. По същия начин агентите и шпионите, вербувани от чужди сили, не обявяват на всеослушание че работят против интересите на държавата, в която действат, а го правят потайно, симулирайки лоялност. Поради тяхната (на левичарите) подмолност, ние трябва да наблюдаваме и анализираме внимателно действията им, за да можем да разгадаем мотивите и целите им, а не да се заблуждаваме от лозунгите им.

 

Както казахме вече, левицата атакува опорните стълбове на капиталистическата система – леката и тежка промишленост, енергетиката, минното дело, туризма, развитото селско стопанство, защото, според левичарската логика, именно от тези сфери капиталистите извличат най-големите си печалби и трупат богатството си и защото точно върху тях се крепи цялата система. Затова левичарите използват теми като експлоатацията, дискриминацията, расизма, екологията само като прикритие за борбата си срещу капитализма.

 

Тактиката на левицата работи по следния начин. За да замаскира намеренията и действията си против капитализма, тя ги представя като защита на някакви принципи и ценности – демократични, либерални, хуманистични, пацифистки, етически, плуралистични, цивилизационни и др. под. Под това благовидно прикритие тя нанася непрекъснати удари върху системата, докато хората, заблудени от лицемерната й риторика, остават с впечатлението, че работи за общото благо и стават нейни верни привърженици.

 

Нагледна илюстрация за начина на мислене и действие на новите леви (комунисти) можем да получим от случилото се през 2017 г. в Барселона. В началото на август същата година в столицата на Каталуния се проведе акция на левичари, насочена против туристите. Покрай всички сплашващи мероприятия левите активисти издигаха и лозунга „Tourists go home!” (Туристи, вървете си!). Същите тия леви вандали бяха издраскали целия град с графити, на които се чете „Tourists go home! Refugees welcome!” (Туристи, вървете си! Бежанци, добре дошли!). Някои ще кажат, че с това показват загрижеността си за спокойствието и благоденствието на съгражданите си и затова искат да прогонят туристите (които всъщност осигуряват огромна част от приходите на Барселона и на Каталуния и на които се крепи благоденствието на гражданите им). Но истинските им мотиви проличават от изказването на представител на тази организация, който не се свени да заяви, че „ние сме антикапиталисти, искаме да унищожим системата, а туристическата индустрия е част от тази система”. Организацията също така обявява, че се противопоставя на модела за масов туризъм, който „ни иска като роби и който „превръща страната в увеселителен парк, облагодетелстващ само буржоазията и капитала!“ (https://www.bbc.com/news/world-europe-40826257). В това няма нищо чудно, тъй като в политическото кредо на CUP – крайно лявата партия, която те представляват, попадат антикапитализмът и... екологизмът. Тоест, левите, както се вижда добре от този пример, използват различни прийоми и методи да атакуват стълбовете на капитализма с цел да го разрушат, което винаги е било тяхна основна парадигма. Такива могат да бъдат екологията, защитата на животните, защитата на човешките права и т.н.

 

В случая те атакуват туристическата индустрия, защото носи приходи на капиталистите. А докато последните имат възможност да извличат печалби от туризма и от другите си „златни кокошки” – промишлеността, енергетиката, земеделието, животновъдството, мините, рафинериите – капиталистическата система е невъзможно да бъде победена, защото с парите от там те поддържат цялата машина, работеща само за тях, с всички нейни репресивни и пропагандни институции.

 

Затова така, както щурмуват туризма с фалшиви доводи, целейки се в действителност в капитализма, те атакуват й другите важни за функционирането на всяко съвременно общество дейности, които вече споменахме – индустрия, енергетика и т.н. Този път те използват срещу тях екологичното оръжие.

 

Да разберем, че левичарите напълно са окупирали екологичния дискурс и са превърнали тази важна тема в средство за борба срещу капитализма, може да ни помогне книгата „Мрежата на живота. Ново научно разбиране за живите системи” (The Web of Life: A New Scientific Understanding of Living Systems, 1996) на Фритьоф Капра (работил в престижни институции като UC Santa Cruz, UC Berkeley, San Francisco State University). В нея авторът прави преглед и анализ на най-сериозните, от негова гледна точка, екологични течения – дълбоката екология, социалната екология и феминистката екология.

 

„Така че дълбоката екология задава сериозни въпроси относно самите основи на съвременния ни научен, индустриален, ориентиран към растежа материалистичен мироглед и начин на живот. Тя изследва цялата парадигма от екологична гледна точка: от гледна точка на нашите взаимоотношения помежду ни, с бъдещите поколения и с мрежата на живота, част от която сме всички.

Освен дълбоката екология има още две важни философски школи - социална екология и феминистка екология, или екофеминизъм…

Осъзнаването на дълбоката екология очевидно осигурява идеалната философска и духовна основа както за екологичен начин на живот, така и за дейности по опазване на околната среда. За съжаление, тя почти не разкрива културните особености и структури на социалната организация, които са причинили настоящата екологична криза. Социалната екология се фокусира върху този аспект.

Обща черта на различните школи по социална екология е признаването и разбирането на дълбоката антиекологична природа на много от нашите социални и икономически структури и техните технологии; техният антиекологичен характер се крие в това, което Риан Айслер (американска активистка и феминистка от еврейски произход – В.К.) нарича доминираща система на социална организация. Патриархализмът, империализмът, капитализмът и расизмът са примери за социално господство, което има експлоататорски и антиекологичен характер. Сред многото школи по социална екология има марксистки и анархистки групи, които използват своите концептуални модели за анализ на различни варианти за социално господство.

Екофеминизмът може да се разглежда като отделна школа за социална екология, тъй като той също така обръща внимание на основната динамика на социалното господство в контекста на патриархата. Въпреки това, неговият културен анализ на многобройните аспекти на патриархата и връзките между феминизма и екологията надхвърля социалната екология. Екофеминистите виждат мъжкото патриархално господство над жените като прототип на всички форми на господство и експлоатация в техните различни йерархични, милитаристични, капиталистически и индустриални прояви. Те отбелязват по-специално, че експлоатацията на природата е вървяла ръка за ръка с експлоатацията на жените, които от древни времена са олицетворявали природата. Вековната връзка между жените и природата създаде непрекъснат паралел между историята на жените и историята на околната среда; той също така служи като източник на естествено родство между феминизма и екологията. Съответно екофеминистките виждат емпиричните женски знания като най-важния източник на екологична визия за реалността”.

 

Сами можете да се убедите от този идеологически бъркоч колко политизирана и догматизирана е темата за екологията и как е взета на абордаж от агресивните червени пълчища, които изтласкват извън обществения дебат всички несъгласни с тяхната догма. Така тяхната гледна точка започва да доминира и дори се превръща в единствената теза, поставена пред световната общественост, създавайки впечатление, че няма други важни мнения и идеи. И макар че повечето хора едва ли са чували за тези „философски школи” с екологична (а всъщност с идеологическа) насоченост, те в действителност оказват огромно влияние с агресивността, упоритостта и активността си не само върху дискусиите, но и върху самите учени, които все повече клонят към лявата доктрина.

 

Екологичните екстремисти (които всъщност са комунисти в овча, разбирай демократична кожа) ни приготвят още дози от тяхното „лекарство” в различни варианти. В единия от тях те ни описват сърцераздирателни сцени на бедни общности, чийто хабитат изчезвал под влияние на климатичните промени, които пък били предизвикани от индустриите на развитите (разбирай белите) страни. Това означава, че белите хора имат още една причина да се чувстват виновни, от което следва задължението им да изкупят и този пореден грях, приемайки безконтролно неограничено количество „климатични бежанци”, които трябва да хранят и обгрижват без никакви условия. Разходите по тяхната поддръжка ще натоварят националните бюджети с допълнителна непоносима тежест, която ще разстрои социалните им системи и ще ги отслаби във всяко отношение. Не по-малки ще бъдат вредите, нанесени на местните общества от самите „бежанци”, които в никакъв случай не биха могли да се приспособят към тях и завинаги ще представляват жива чуждо тяло в тяхната тъкан. Левичарите също ще подклаждат с ехидно задоволство тяхното враждебно отношение, недоволството, претенциите и дезинтеграцията им, създавайки вечно огнище на напрежение и антагонизъм.

 

Така „климатичните бежанци” ще бъдат превърнати от левичарите в поредното им оръжие от техния неизчерпаем арсенал за борба срещу капитализма, което на практика означава срещу белите общества. Огромните нещастия, които ще донесат тези процеси, не само няма да трогнат тия прикрити болшевишки фанатици, но дори и ще ги накарат да злорадстват, защото, не се съмнявайте в това, те мразят органично буржоазния ред и хората, които го представляват и на чиито интелектуални и физически усилия той се крепи. В обикновения бял човек те виждат единствено буржоазен слуга, войник на капитализма, потенциален фашист и прикрит расист, който им пречи да реализират комунистическия идеал – невъзможното и вредно всеобщо „равенство”, противоречащо на природния ред и естествения ход на историята.

 

Омразата на неокомунистите, спотайващи се зад маските на различни уж безобидни и общополезни леви партии, организации и движения и на привидно независими индивиди и групи, достига до невъобразими дълбини, може да се каже, че стига направо до бездните на Ада. Тази неистова и нечувана ненавист намира изражение в чудовищно-гротескни умотворения, каквито могат да бъдат заченати и родени единствено в болните от омраза към нормалните хора съзнания на левичари.

 

Преди време известният мизантроп Алън Вайсман издаде книгата си „Светът без нас“ (Alan Weisman, „The World Without Us”. Thomas Dunne Books, 2007), в която поддържа тезата, че Земята без хора ще бъде благоденстващо място. Той рисува розови картини на процъфтяващи видове и екосистеми, които вече не страдат от влиянието на човека в един постчовешки свят, макар на природата все пак да й бъде нужно доста време, за да се възстанови от щетите, нанесени й от нас. С това авторът ни внушава да се чувстваме доволни и щастливи, че един ден човечеството ще изчезне, защото по този начин ще освободим планетата от вредното си присъствие, а измирането ни ще бъде единственият ни (и все пак съмнителен) принос към живота на Земята. Единствената друга положителна алтернатива за нас е да намалим цялостната си дейност до незначителни нива, така, че да не накърняваме природата по никакъв начин. Следователно трябва напълно да забравим за индустрията, енергетиката, туризма, интензивното животновъдство и земеделие, промишленият риболов, добивът и преработката на суровини и горива. Тоест това по същество е отказ от капиталистическия начин на експлоатация на природните ресурси и производството на стоки и електроенергия, който левичарите обвиняват като виновен за сегашните климатични и екологични проблеми, и връщане в някакво първобитно състояние. В крайна сметка тези идеи целят именно премахването на капитализма под прикритието на благородни каузи, които трябва да послужат само като примамка за заблудените и невежи умове, опиянени от левичарските утопии. Тяхната цел не е свързана с климата или природата, а единствено с унищожаването на капиталистическата система, а натрапването на екологичната тема с истеричен тон е едно от оръжията, с които искат да извършат убийството й.

 

Но докато мрачните и абсурдни фантазии на г-н Вайсман се намират само в полето на теорията и „добрите” пожелания, то следващата особа излиза с директни и конкретни предложения, оформени в цяла „философска система”. Защото още по-извратени и зловещи са умотворенията на професорката от университета Англия Ръскин (Anglia Ruskin University) в Кеймбридж Патриша Маккормак (Patricia Maccormack), която предлага решение на проблема с климатичните промени чрез… отказ от възпроизвеждане на човечеството и неговото постепенно изчезване!?! В началото на тази година тя издаде своя труд, озаглавен „The Ahuman Manifesto” („The Ahuman Manifesto: Activism for the End of the Anthropocene”; Bloomsbury Academic, 23 януари 2020 г.), в който въпросната особа твърди, че поради щетите, нанесени на други живи същества на Земята, трябва да започнем постепенно да премахваме размножаването. Също като Алън Вайсман, и тя, с радостен и оптимистичен тон, излага една положителна гледна точка за бъдещето на Земята без човечеството. Тя също така засяга различни други теми – от религията и веганството до концепцията за политиката на идентичността, обвързвайки ги с това как създаването на йерархичен свят сред хората ни е оставил слепи за разрушенията, които причиняваме на нашето местообитание и други форми на живот. В интервю за CambridgeshireLive тя казва:

„Дойдох до тази идея от няколко посоки. Запознах се с философията поради интереса ми към феминизма и куиър теорията, така че репродуктивните права отдавна ме интересуват – това ме накара да науча повече за правата на животните, когато станах веган.

Основната предпоставка на книгата е, че сме в епохата на антропоцена („антропоцен” е идеологически натоварен термин, измислен и използван от левичарите за дефиниране на този етап от развитието на планетата ни, по време на който капиталистическите общества са променили климата със своята индустриална дейност – В.К.) човечеството е причинило масови проблеми и един от тях е създаването на този йерархичен свят, където белите, мъжете, хетеросексуалните и трудоспособните хора успяват, а хората от различни раси, пол, сексуалност и тези с увреждания се борят да го постигнат.

Тук идва идеята за разрушаване на политиката за идентичност – те заслужават права не заради това, което са, а защото са”.

 

И за да не гадаем за идеологическия уклон на въпросната одиозна персона, тя сама ни дава отговора:

„Книгата също така твърди, че трябва да унищожим религията и други важни сили като църквата на капитализма или култа към себе си, тъй като карат хората да действат според наложени правила, вместо да реагират дълбокомислено на ситуацията пред тях.

 

Основният аргумент в „The Ahuman Manifesto“ („ahuman” е термин, който е измислен от г-ца Маккормак и не съществува в английския или някой друг език; трябва да се разбира като „без хора”,„безчовешки”; а наименованието „Manifesto” е неслучайна алюзия с прословутия „Манифест на комунистическата партия”, автори на който са Маркс и Енгелс) може да се сведе до това: човечеството вече е поробено до точката на „зомбиране“ от капитализма и поради причинените от това вреди, постепенното отпадане на възпроизводството е единственият начин за възстановяване на щетите, нанесени от нас на света. Освен това човечеството трябва да разбере, че не е единствената жива доминираща сила – но първо трябва да разруши установената йерархия помежду си. Казано с други думи, цивилизацията трябва да разруши собствените си връзки и ръководни начала, стоящи в нейната основа, да наруши дори природните принципи (чрез отказа от възпроизвеждане), тоест де факто да се разпадне, за да може да освободи място за… не за природата, разбира се, а за комунистическия строй. (https://www.cambridge-news.co.uk/news/cambridge-news/cambridge-professor-thinks-should-human-17684215)

 

Но отвратени от зловещото лице на неокомунизма, надничащо лукаво зад екологичната маска, не бива да се преструваме, че проблеми с климата и околната среда няма или че трябва да ги неглижираме и омаловажаваме. Да, такива проблеми има и те са видими, но може и трябва да бъдат решени интелигентно, след широки дебати и независими анализи на техните причини, които ще ни помогнат да открием и решенията в спокойна и плуралистична атмосфера. В никакъв случай не бива да се реагира прибързано под натиска на агресивната левица, която ни принуждава да действаме незабавно, опряла дулото на климатичния пистолет в главите ни. Това е поредният шантаж от нейна страна, целящ да ни принуди да предприемем мерки, но не какви да е, а конкретно и само нейните мерки, без да сме подготвени, дори без да сме съгласни.

 

С катастрофичните си предсказания в духа на Апокалипсиса цели да ни застави да извършим отчаян самоубийствен акт, с които сами да сложим край на цивилизацията си, прекъсвайки дейността на жизненоважните й органи – промишлеността, производството на енергия, селскостопанските дейности, туризмът, добивът на енергийни източници и суровини, движението на хора, стоки и материали. Тези вероломни начинания на левицата могат да бъдат сравнени с поведението на зложелателен измамник, който иска да излъже някого, че страда от смъртоносна болест, за да го принуди да приема отрова за „лекарство”. На практика става въпрос за убийство! И точно убийство на развитите капиталистически общества искат да извършат левичарите, използвайки целия си инструментариум от подмолни прийоми, с които са се въоръжили през дългогодишната си практика на лицемерие, демагогия, мимикрия и притворство.

 

Затова запознаването с идеологическите основи на левицата и техният дълбок и безпристрастен анализ ще ни даде ключ към разбирането на нейните методи и мотиви и ще ни помогне да осъзнаем какви са истинските й цели, скрити под тонове лъжи и пропаганда. Знанието за това е единственото оръжие, което ще ни осигури предимство пред тези коварни и опасни врагове, сложили маските на приятели и доброжелатели в очакване да забият нож в гърба ни!

 

 

Литература и свързани материали:

 

Socialism: How Would a Planned Economy Work https://www.socialistalternative.org/2020/08/13/socialism-how-would-a-planned-economy-work/

 

"Tourists go home": Leftists resist Spain"s influx https://www.bbc.com/news/world-europe-40826257

 

MacCormack, Patricia (ed.), The Animal Catalyst: Towards Ahuman Theory, Bloomsbury, London https://www.euppublishing.com/doi/full/10.3366/soma.2015.0164#:~:text=Instead%2C%20MacCormack%20offers%20the%20concept,contemporary%20theories%2C%20including%20posthumanist%20engagements

 

Technically Possible – A Sustainable World https://www.socialistalternative.org/2010/05/05/technically-possible-%c2%97-a-sustainable-world/

 

"The only solution for climate change is letting the human race become extinct"  https://www.cambridge-news.co.uk/news/cambridge-news/cambridge-professor-thinks-should-human-17684215

 

Why Ecosocialism? A discussion of the case for a red-green future  https://climateandcapitalism.com/2018/12/19/why-ecosocialism-a-discussion-of-the-case-for-a-red-green-future/

 

Hurricanes and Wildfires Are A Warning – A Socialist Plan to Address Climate Change https://www.socialistalternative.org/2017/11/13/hurricanes-wildfires-warning-socialist-plan-address-climate-change/

 

Climate Catastrophe and the Case for a Planned Economy https://www.socialistalternative.org/2019/08/08/climate-catastrophe-and-the-case-for-a-planned-economy/

 

Socialism is the only realistic solution to climate change https://climateandcapitalism.com/2019/10/01/why-socialism-is-the-only-realistic-solution-to-climate-change/

 

How Would Socialism Work? And How Could It Help Stop Climate Change? https://www.socialistalternative.org/2014/08/19/how-would-socialism-work-and-how-could-it-help-stop-climate-change/




Гласувай:
6
1



1. 1997 - Зеленото не е червено
03.10.2020 00:56
Зелените в България след Десети бяха противници на червените. Тогава всичко започна с екологичен филм- филма „Дишай“, превърнал се в манифест на Русенския комитет, учреден на 8 март 1988 г. в Дома на киното след премиерата на филма.
В англоезичните източници е нормално това да не е отбелязано.
цитирай
2. kordon - До 1997
03.10.2020 13:37
Напротив, зелените по света са червени и затова неслучайно ги наричат дини, защото отвън са зелени, а отвътре - червени. Ако това не Ви е известно, значи има нужда да попълните знанията си. Но това, че се информирате от в. "Дума", обяснява политическото Ви късогледство.

А да правите генерални изводи от българското политическо блато не е целесъобразно. Историческият път на България е много по-различен от този на другите държави, което предопределя и различията в поведението и приоритетите на политическите сили тук. Затова нито българските зелени приличат на западните си еквивалентни, нито българските червени са като левицата на Запад. Българските зелени, например, възникнаха като опозиция на комунистическата власт, критикуваща екологичната политика на управляващите (макар че днес приоритетите им са доста променени). Червените в България пък са наследници на комунистите и са тясно обвързани със и силно зависими от Русия, което свежда поведението им до позорен слугинаж в полза на Москва. Но тъй като и двете сили са незначителни отклонения от общото правило и нямат никакво влияние върху глобалните процеси, не получиха специално внимание в това изложение.
цитирай
3. 1997 - Разбирам, вие гледате на нещата глобално
04.10.2020 04:32
kordon написа:
....

С други думи игнорирате българските реалности като несъществени девиации.
Искам да ви светна, че зелените у нас преди Десети бяха подкрепяни от социалистическото управление на Франция за да нанесат ляво кроше на властта на БКП. След като направиха това бяха изхвърлени от употреба.
Другото, което не забелязвате у нас е, че Корнелия Нинова даде дума да довърши реформата в БСП, която се състои в превръщането й в социалдемократическа от западен тип.
У нас за изборите 2017, партия Зелените се коалира заедно с Движение „Да, България!“ и ДЕОС, които не са леви.
Това, естествено, няма влияние върху глобалните проблеми, които разглеждате. Защо България е тъй далеч от погледа ви?
цитирай
4. rosboz - Една жалка истина, поднесена пе...
04.10.2020 06:25
Една жалка истина , поднесена перфектно !
Браво ! Продължавай ! Поздравления !
цитирай
5. kordon - До 1997
04.10.2020 09:26
Обещанията на Корнелия Нинова, както и на който и да е друг, нямат абсолютно никакво значение за мен, защото предпочитам да оценявам индивидите и партиите не по думите, а по делата им.

България "е тъй далеч от погледа" ми, само когато разглеждам глобалните процеси, тъй като в тях, за съжаление, тя няма никакъв принос и влияние и не е и никога няма да бъде самостоятелен политически играч. Тя не е суверенен субект, а само обект на външни въздействия, тоест нещо като кораб без кормилна уредба, люшкан безмилостно от бурните вълни на международната политика.
цитирай
6. kordon - До rosboz
04.10.2020 09:29
Благодаря за подкрепата и положителната оценка!
цитирай
7. batogo - !!!:))) Отново моите уважения за точната, безпристрастна, истинна диагностика, Викторе!
05.10.2020 11:15
Според скромното ми мнение революциите, метежите и агресията, са единствения шанс на жадните за власт и диктат социални измамници, наричащи себе си социално левичарство, да използват бездуховните, неосъзнатите и агресивните бездарници, за да се сдобият с власт...
Скритата им цел е, сдобивайки се чрез измама с власт и контрол, да оправдаят замисления от тях терор над човечеството със своя стремеж да опазват природата, а своя грабителски терор над природата да оправдаят с консуматорския нагон на многобройното човечество, за да изкарат себе си загрижени и добродетелни, а природата и човечеството – виновни за всички злодеяния и бедствия...
Светлината, която хвърляш върху грижливо прикриваните, реални подбуди на левичарството, ще бъде полезна за осъзнаването на Истината за неговите цели и за пресичането на амбициите му за власт и контрол. Дай Боже!
цитирай
8. kordon - до batogo
05.10.2020 12:00
Поздрави и благодарности за този респектиращ коментар! Съгласен съм с абсолютно всичко в него, защото на практика представлява концентрирана форма на това, което аз исках да кажа. При теб обаче се е получило по-добре, тъй като в лаконичен вид си представил всичко важно, което хората трябва да знаят за коварната игра на световното левичарство. Тези идеи трябва да бъдат популяризирани и пропагандирани повсеместно и непрестанно, за да могат гражданите да се ориентират в мътните води на левичарската политика и да осъзнаят нейната пагубна роля.
цитирай
9. rosboz - 6 октомври ! Честито и Наздраве !
06.10.2020 07:45
6 октомври ! Честито и Наздраве !
цитирай
10. batogo - !!!:))) И аз ти благодаря, Викторе!
06.10.2020 08:45
Благодаря ти, че България има такива достойни, почтени търсачи на Истината, като теб!
Чест и почитания!
цитирай
11. kordon - До rosboz
06.10.2020 10:24
Благодаря ти, приятелко!
цитирай
12. rosboz - И аз ти благодаря за истинското п...
06.10.2020 15:44
И аз ти благодаря за истинското приятелство , което много ни липсва и на тримата !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 3841712
Постинги: 450
Коментари: 2480
Гласове: 2142