Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Постинг
15.09 18:43 - ЛЕВИЦАТА И ДИКТАТУРАТА НА МАЛЦИНСТВАТА
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 491 Коментари: 7 Гласове:
9

Последна промяна: 15.09 19:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ЛЕВИЦАТА И ДИКТАТУРАТА НА МАЛЦИНСТВАТА

 

Автор: Виктор Кордон


За все повече хора вече става ясно, че днес в развитите общества съществува видима диктатура на малцинствата, която се изразява в налагане мнението и интересите на отделни малки групи на болшинството. В интерес на истината в цялата история на човечеството има примери за случаи, когато неголеми групи успяват да наложат властта си над някакво мнозинство. И това не са изключения, а определящи принципи в развитието на човешката цивилизация. Един от най-ранните примери е за спартанците, които, бидейки по-малко от илотите, успяват да ги покорят и управляват. Други примери са патрициите, които доминират над многобройния плебс в Древен Рим; германските франки, основатели на Франция, властващи над далеч по-многолюдните келти; варягите (скандинавски германци), подчинили източните славяни и поставили основите на руската държава; прабългарите, покорили славяните и основали България; феодалната аристокрация, господстваща над крепостните селяни; капиталистическата класа, „експлоатираща” многократно превъзхождащия я по численост пролетариат и т.н. Всички тези примери от миналото обаче доказват, че едно малцинство може да контролира мнозинството, само ако държи в ръцете си политическата, икономическата и/или военната власт.

 

В противоречие с този принцип, в съвремието западните общества са превзети от малцинства, които не притежават гореизброените инструменти и в такъв случай не би следвало да имат власт над тях. Но противно на историческата логика, няма съмнение, че малцинствени групи, понякога съвсем миниатюрни и невзрачни, от чернокожи, хомосексуалисти, имигранти, мюсюлмани, феминистки и прочие индивиди успешно налагат волята си над болшинството от гражданите и над държавата. При това положение изниква резонният въпрос как след като не разполагат с необходимите лостове за власт и контрол, те получават безпрецедентна възможност да влияят върху общественото мнение и да му натрапват и дори да превръщат в закони своите, често абсурдни представи? Защо, например, сме залети с информация за „проблемите” на хомосексуалистите, макар те да са нищожна част от населението и въпреки че никой, особено пък в демократичните страни, не нарушава правата им? Защо те, а и останалите малцинства, са толкова сериозно представени и техните претенции са толкова силно огласени и широко популяризирани? Защо се стига до там, че тези малцинства са превърнати в свещени крави, в светци и мъченици? Защо са фаворизирани и толерирани, а недостатъците и престъпленията им са прикривани, омаловажавани или оправдавани, което доведе до самозабравянето им, до чувството, че са недосегаеми и в крайна сметка ги подтиква да се разбунтуват срещу „системата”, която уж ги потискала, но която в действителност им дава правото да живеят толкова свободно, колкото никога преди не са могли, и им осигурява такива привилегии, каквито никога преди не са имали, нито пък имат сега в други, незападни, недемократични общества?

 

Казахме, че тъй като тези групи по правило са малобройни в сравнение с другите граждани (което именно ги квалифицира като малцинства), те нямат достатъчно политическа представителност и следователно нямат необходимите възможности за въздействие върху политическите и законодателните процеси и органи. Парадоксът е, че въпреки това, без всякакво съмнение техните интереси и претенции са свръхпредставени и дори заглушават ефективно гласовете на болшинството. Нашата задача е да разкрием каква е природата на това противоречащо на здравия разум явление.

 

Всъщност, ако човек навлезе под повърхността на тази материя и се взре зад лозунгите, демагогията и официалните политически и партийни декларации, предназначени за ментално инертната публика, той неминуемо ще открие, че световната левица е силно обвързана с тези процеси. В действителност тя е отговорна за тях, защото без нейното дейно участие те не биха били възможни! Бидейки малобройни и политически слаби, нито хомосексуалистите, нито чернокожите, нито имигрантите, нито мюсюлманските пришълци биха могли да предизвикат каквато и да е промяна в законодателството в своя полза. За тази цел им е необходима солидна подкрепа от някоя политическа сила с важна роля в политическия живот на съответната страна. На практика такова безусловно съдействие те получават от левите партии и организации, които им осигуряват пълна политическа протекция и юридически чадър на всякакво ниво. Малцинствата им се отплащат, гласувайки масово за тях, както се вижда от изборната статистика. В Германия, например, над 92% от турците гласуват за леви партии! В останалите европейски страни мюсюлманите, чернокожите и арабите гласуват също основно за левицата, именно защото тя се представя де факто като техен говорител, защитник, адвокат и представител в парламента. Отново в Германия, левицата бе инициатор на закони, легализиращи браковете между хомосексуалисти и осиновяването на деца от такива. Тези закони, изцяло изработени и внесени от трите леви партии в германския Бундестаг, бяха приети с гласовете на същите тези леви партии. Подобна е ситуацията във Великобритания и в другите западни страни, където левицата е в услуга на всякакви малцинства и работи в техен интерес. Именно с нейната активна поддръжка те получават нереално висока представеност, за което трябва да благодарим на левите партии, организации и движения от всякакъв тип и калибър.

 

Чуват се гласове, че между левите и десните няма разлика, което е еквивалент на байганьовското „всички са маскари”. Ако това беше така, то защо в такъв случай гласовете на малцинствата не са поделени поне приблизително по равно между партиите от лявото и дясното пространство, а са струпани основно в ляво? Отговорът е повече от ясен – защото левицата защитава ревностно интересите им, докато от десницата не получават подобна категорична подкрепа.

 

Този факт основателно поражда въпроса какви изгоди получава левицата от безрезервната си поддръжка за малцинства, някои от които са откровено враждебни спрямо основното население, неговите традиции, култура и религия и дори срещу държавността и демократичните принципи. Първо, демонстрирайки загриженост за тези групи, левите партии привличат техния вот, превръщайки ги в свои гласоподаватели. Второ (което е много по-важно), раздавайки все повече права и привилегии на малцинствата, получени благодарение на политическата й тежест, левицата всъщност разстройва системата, основаваща се на болшинството – бели, хетеросексуални, физически и психически здрави хора. Повече права за малцинствата и маргиналите означава автоматично по-малко права за мнозинството, което, парадоксално, но въпреки това закономерно с оглед на гореизложеното, се оказва потиснато в собствената си страна. Какво обаче цели левицата с тези ходове? За да разберем това, трябва задължително да вземем предвид техния идеологически фундамент и да се запознаем с тяхната гледна точка.

 

Независимо за какво претендират в публичното пространство и като какви се определят левичарите, в основата на лявата идеология стои неизменно борбата срещу капитализма за неговото отстраняване и замяната му с това, което те наричат диктатура на пролетариата, демократичен социализъм, комунизъм или нещо подобно. Тази цел определя и цялостната дейност, стратегията и тактиката на левицата. На нея са подчинени всички техни изяви, каузи, идеи, аспирации и лозунги. Само когато разглеждаме поведението им в светлината именно на това разбиране, ние можем да осъзнаем дълбоките и коварни замисли, стоящи зад всяка тяхна проява, която иначе обикновено е обвита в демагогска фразеология и скрита зад уж благородни намерения. В крайна сметка всичко се свежда до това капиталистическата уредба да бъде извадена от строя посредством саботиране на нейните основни дейности и ерозиране на нейните опорни стълбове – индустрията, енергетиката, туризма, интензивното селско стопанство. В тази негласна, необявена и подмолна идеологическа война малцинствата са само обикновени войници, използвани от левицата като пушечно месо срещу капитализма. Ролята, която им е предопределена (и за която те не подозират), е да увреждат отвътре механизма на капиталистическата машина, като левите функционери им осигуряват пълна свобода на действие чрез все по-големи отстъпки, поставяйки ги фактически над закона.

 

Механизмът на действие на световното левичарство е следният: с активна пропагандна кампания създават усещането у различните малцинства и групи, че са жертви на експлоатация, потисничество, расизъм, дискриминация или други форми на „социално или институционализирано насилие”. Представяйки се за техни защитници, те печелят доверието и гласовете им и ги настройват срещу други групи от населението, създавайки разделение в обществото. Това разделение се задълбочава и разширява с помощта на все по-абсурдните претенции, които левицата им внушава да предявяват към държавата и останалите граждани. По този начин се разкъсват нишките, изграждащи обществената тъкан, вследствие на което вече няма общо цяло, а отделни фрагментирани групички, настроени една срещу друга. Това е един от механизмите, чрез които левицата отслабва обществата и ги прави по податливи на нейните лицемерни внушения, утопични блянове и подмолни удари.

 

В такава умишлено създадена атмосфера на конфронтация отделните индивиди и групи вече не могат да съжителстват мирно и спокойно, защото им е внушено, че „другите” – капиталистите, белите, мъжете, хетеросексуалните, физически и психически здравите, християните, родолюбците – са врагове, които ги експлоатират, дискриминират или репресират, и затова трябва да се борят с тях и с това, което те олицетворяват – капитализма. Защото в основата на всички проблеми, според определящата за левицата марксистка теория, стои именно капиталистическата система, която поражда неравенството, войните, конфликтите, експлоатацията, потисничеството, бедността, расизма, ислямофобията, сексизма, дискриминацията, сегрегацията, хомофобията и всички останали недъзи на буржоазните общества. За да се справи с тези системни пороци, светът трябва да се освободи от първопричината – същият този капитализъм, който трябва да бъде изрязан като тумор с помощта на радикална, но здравословна интервенция. И левицата ще бъде „хирургът”, който ще я извърши в името на общото благо, за да избави човечеството от капиталистическите метастази. На мястото на капитализма ще се възцари нов, напълно справедлив, човеколюбив, миролюбив и щадящ природата и нейните ресурси строй, в който хората ще живеят и работят безгрижно в изцяло съобразена с техните потребности и дарования среда, лишена от стрес и антагонизъм, тоест в нещо като „Рая на Земята”.

 

Но за да се постигне тази висша цел, ще са необходими известни жертви и ще се наложи да се използва „оправдано” насилие спрямо потисническите елементи, които, естествено, няма да се откажат от завоеванията и позициите си доброволно. Е, покрай капиталистите ще изгорят, както винаги, и онези, които не следват стриктно революционните декрети и тези, които не се вписват в идеологическите рамки, което означава, че голяма част от хората (много вероятно аз, вие, вашите близки, приятели, колеги, съграждани и т.н.) ще бъдат репресирани, тероризирани, измъчвани, осакатявани, изселвани, избивани поголовно. Но целта, както знаете, оправдава средствата, които левицата, както е известно от историята, никога не е подбирала по пътя си към властта, въпреки хуманистичните и демократични лозунги, които иначе издига.

 

Преследвайки своята върховна цел – унищожаването на капитализма – левичарството се стреми да раздели обществата на групи и да ги противопостави една на друга – жени срещу мъже, работници срещу капиталисти, цветнокожи срещу бели, хомосексуалисти срещу хетеросексуални, болни и инвалиди срещу здрави, имигранти срещу местни, мюсюлмани срещу християни, вегани срещу всеядни, леви срещу десни, бедни срещу богати, малцинства срещу мнозинство, деца срещу родители, млади срещу възрастни, безработни срещу работещи, правоверни (марксисти) срещу инакомислещи (еретици), опитвайки се да ги радикализира, за да изостри конфронтацията, изкуствено създадена от него между тях. За незапознатите с материята близките връзки между левицата и малцинствата, довели до неподлежаща на съмнение и все по смущаваща диктатура на последните, остават извън полезрението им и затова биват често отричани по презумпция. Затова е необходимо да направим кратък обзор на идеологическите постановки и основания, които левицата сама ни предоставя в собствената си аргументация.

 

Трябва да бъде ясно, че малцинствата биват защитавани безрезервно и яростно от всички партии от левия спектър, започвайки от „най-дясно” разположените от тях – социалдемократите, преминавайки през социалистите, зелените, правозащитниците, природозащитниците, феминистите, демократичните социалисти и стигнем до крайно левите – комунистите, анархистите, антиглобалистите, антикапиталистите, марксистите, троцкистите, маоистите, сталинистите. Очевидно левичарите имат особено силен интерес спрямо малцинствените групи, щом всички от тях, при цялото си разнообразие, се явяват като техни адвокати и фанатични застъпници.

 

Левичарите са узурпирали всички значими теми, каузи, движения и течения и са ги преустроили и пригодили към собствените си цели, извращавайки първоначалния им вид, за да ги напаснат към идеологическите си шаблони и задачи. По този начин дори и наистина важните въпроси и идеи са идеологически повредени и поради това са и безполезни и дори вредни в ръцете на лицемерната левица. Също като нож, който в добри ръце е полезна вещ, но в лоши – може да бъде оръжие за убийство. И точно като оръжие левицата иска да използва малцинствата и актуалните, не съвсем актуалните и даже напълно измислените от нея проблеми на обществата срещу самите тях (обществата).

 

Ако влезете в сайта на Германската Социалдемократическа партия и се поразровите из него, има вероятност да попаднете на специално създадената секция за правата на ЛГБТ общностите (https://spdqueer.spd.de/), наречена SPDqueer. (от съчетанието между Sozialdemokratische Partei Deutschlands Германската Социалдемократическа партия, и Queer – общ термин за сексуални и джендър малцинства, които не са хетеросексуални). Там ще разберете, че фракцията на хомосексуалистите в ГСДП си има федерален изпълнителен орган и работна група за приемане и равенство, които представят, според собствените им думи, „интересите на лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални, транссексуални и интерсексуални хора и всички, които се чувстват част от куиър общността (LGBTI)”. Те се борят за широка реорганизация на всички нива на германското общество и за промяна на Основния закон (тоест на германската „конституция”) в полза на хомосексуалните. И една също толкова важна тяхна цел – създаването на „Образователни проекти като SCHLAU  в училищата и задължителни модули за приемане на LGBTI във всички учебни професии (SCHLAU е национална програма, която предлага образователни и антидискриминационни уъркшопове по пола и сексуалното многообразие за училища, спортни клубове, младежки центрове и други младежки институции. В центъра на SCHLAU са срещите и разговорите между младите хора и лесбийки, гейове, бисексуални, транс, интер и queer екипи – В.К.) (https://spdqueer.spd.de/ueber-uns/ueber-die-ag/). Както виждаме, германските социалисти са силно ангажирани с налагането на обществото на интересите на малка групичка хора, включително и чрез активна агитация в образователните институции.

 

Друга лява германска партия, мимикрираща в случая като екологична, е Зелената партия (Die Grьnen). Въпреки че се очаква приоритет на зелените да бъде екологията, в сайта на партията има специален отдел за Лесбийки, гейове, транс и интерсексуални”. (https://www.gruene-bundestag.de/themen/lesben-schwule). От него разбираме, че:

„Ние, Зелените, в Бундестага се борим за общество, в което лесбийките, хомосексуалистите, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните хора (ЛГБТИ) имат еднакви свободи и същото признание.

Изискваме равни права и зачитане на еднополови семейства с деца („семейства на дъгата“) и искаме хуманни рамкови условия за транссексуалните и интерсексуалните хора.

Преди почти 30 години бяхме първата парламентарна група в Бундестага, която призова бракът да бъде отворен за лесбийски и гей двойки.

Ние изискваме:

Педагогика на многообразието: разглеждане на LGBTI в учебното съдържание и в учебниците.

Защита на ЛГБТИ бежанци”.

 

Третата лява партия в Германия, представена също като предните две в Бундестага, е Die Linke („Левите” – пряк потомък на управляващата в бившата Източна Германия  марксистко-ленинска Германска единна социалистическа партия – ГЕСП). От нейния сайт разбираме, че тя също е силно обвързана с пропагандиране и отстояване „правата” на хомосексуалистите (https://www.die-linke.de/themen/queer/), които точно в Германия едва ли са нарушавани, още по-малко пък – системно. На страницата на партията, засягаща специално ЛГБТ общностите, става ясно, че със своите инициативи Левите искат да променят нагласите в обществото, включително и чрез (отново) прохомосексуална агитация в училищата:

„Искаме да инициираме промяна в социалното съзнание с предложения и мерки. В учебните програми на образователните институции действително съществуващото многообразие от житейски планове и идентичности (разбирай хомосексуалността и останалите сексуални отклонения) трябва да бъде отразено цялостно, вместо да се използват клишета и стари модели за подражание”. (https://archiv-wahlen.die-linke.de/bundestagswahl-2017/wahlprogramm/xiii-queer-gleichberechtigung-fuer-alle-lebensweisen/)

На друга страница на тази партия, посветена отново на хомосексуалистите, се казва:

„DIE LINKE по същество изисква:

правното равенство на лесбийките и гейовете

зачитане на основните права на транссексуалните, интерсексуалните и трансджендърите

разширяването на антидискриминационните закони, като Закона за общото равно третиране

въвеждането на така наречените проактивни мерки, като инициативи за образование и приемане на пола и

сексуално разнообразие”.

(https://www.linksfraktion.de/themen/a-z/detailansicht/queer/)

 

Точно тези трите леви партии инициираха и приеха в германския Бундестаг със своите гласове законите, легализиращи еднополовите бракове и правото на хомосексуални двойки да осиновяват и отглеждат деца. Без тях това не би било възможно да се случи, защото останалите две парламентарно представени партии, които са десни, гласуваха като цяло (с известни изключения) против тези закони. (https://www.dnes.bg/world/2017/06/30/levite-v-germaniia-uzakoniha-ednopolovite-brakove.345920)

 

От другата страна на Ламанша, във Великобритания, левите партии също инициират мащабни и мощни кампании в подкрепа на расови, етнически, религиозни и сексуални малцинства, което в крайна сметка води до техния диктат. Фракцията на ЛГБТ към Лейбъристката партия (Labour Party), най-голямата лява партия на Острова, се нарича LGBT + Labour и, естествено, си има специален раздел в интернет платформата на партията. Ето какво се казва в нейното начало:

„LGBT + Labour има дълга и горда история на кампании за правата на LGBT +.

От отмяната на раздел 28 до създаването на граждански партньорства и приемането на Закона за равенството, ние се борихме както в рамките на Лейбъристката партия, така и с Лейбъристката партия, за да защитим и разширим правата на ЛГБТ + хората в продължение на повече от 40 години. ЛГБТ + Лейбъристката партия съществува, за да засили ангажимента и действията на Лейбъртската партия на ЛГБТ + отвътре и да даде на Обединеното кралство правителството на лейбъристите, което заслужава да гарантира, че тази държава работи за много, а не за малко”.

 

В брошурата за „Приобщаващо образование” на LGBT + Labour – фракцията на хомосексуалистите към Лейбъристката партия – отново става въпрос за агитиране на хомосексуалността в учебните заведения и програми:

„Какво е ЛГБТ + Приобщаващо образование?

ЛГБТ + Приобщаващо образование е преподаването на ЛГБТ идентичности и проблеми в учебната програма, особено в Обучението по Взаимоотношения (в началното училище) и Взаимоотношения и сексуално образование (в средното училище)”. (https://www.lgbtlabour.org.uk/about)

(https://www.lgbtlabour.org.uk/rse_myth_buster)

 

Друга лява партия във Великобритания е Зелената партия (The Green Party), която, подобно на всички свои посестрими отляво по света, е тясно обвързана с налагането на хомосексуалните норми във всички сфери. Те също имат ЛГБТ секция към своята партия, която се ползва със специално отношение. Както и останалите, те знаят отлично, че е много важно да формират „подходящо” мислене още в детските съзнания, които оттам нататък ще бъдат обременени от него. Затова, освен безрезервната подкрепа от страна на Зелените за всички и всякакви ЛГБТ прояви, акции и инициативи, те се стремят да наложат хомосексуалната пропаганда и в училищата. Поради тази причина, Зелените се задължават да оказват:

„Подкрепа за ЛГБТ Приобщаващото образование в съответствие с новата учебна програма за Взаимоотношения и Сексуално образование, която ще бъде въведена от септември”.

(https://lgbtiqa.greenparty.org.uk/lgbtiqa-greens-pledge/)  

 

При Зелените по света, които са изцяло леви движения, безусловната поддръжка за хомосексуалистите е принцип, който неотклонно следват. Това може да се види от техните специални интернет страници, посветени на усилията им до пропагандират хомосексуалната кауза на всички нива, в това число от сайта на европейските Зелени – https://europeangreens.eu/keywords/LGBT, както и на Международната организация на Зелените - https://www.globalgreens.org/news/green-parties-working-advance-lgbt-rights-worldwide. От там можете да научите колко много усилия полагат всички леви зелени организации за кампании в подкрепа на ЛГБТ и за потискане на всяка съпротива от страна на притесненото от настъплението и диктата на хомосексуалистите гражданство.

 

Същото се отнася и за крайната левица – комунистите, които също са силно „загрижени” за правата на всички малцинства, в това число и на хомосексуалистите. В резолюция на Комунистическата партия на САЩ относно ЛГБТ се казва:

„Като има предвид, че лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните (ЛГБТ) хора са изправени пред различни форми на потисничество и дискриминация; и,

Като има предвид, че престъпленията от омраза, основани на сексуална ориентация, сега са втората най-висока категория престъпления от омраза в Съединените щати, а престъпленията от омраза срещу ЛГБТ хората се увеличават;

Затова бе решено комунистическата партия, САЩ да удвои усилията си за борба с потисничеството на ЛГБТ хората; и,

По-нататък бе решено комунистическата партия да засили усилията си да работи за пълно равенство на ЛГБТ хората; и,

Освен това бе решено да се създаде Национална комисия на партията за борба за правата и равенството на ЛГБТ”.

(https://www.cpusa.org/party_voices/communist-party-usa-resolution-on-lesbian-gay-bisexual-and-transgender-rights/)

 

Друго потвърждение за хомосексуалната ориентация на левите партии и преди всичко на комунистите намираме в „Изявление по случай Международния ден за борба с хомофобията и трансфобията” на Младежкото крило на Британската Комунистическа партия. В него се казва:

„На този ден ние празнуваме разнообразието на пола и сексуалността в цялото човечество... Хомофобията, трансфобията и всички форми на ЛГБТ дискриминация са един от многото начини, по които капитализмът се стреми да разделя работническата класа. Борбата за ЛГБТ права е съществена част от борбата срещу всички форми на потисничество в капитализма като расизма и сексизма... Трябва да продължим неуморно борбата за правата на ЛГБТ и да премахнем дискриминацията, основана на пола или сексуалността, където и да се появи. В същото време единствено изграждането на силно комунистическо движение и партия, представляваща интересите на цялата работническа класа, ще бъде в състояние да унищожи тази система, която увековечава дискриминацията...
Ето защо британските млади комунисти казват и винаги са казвали: Подкрепете местните организации, които се борят за правата на ЛГБТ. Създайте положителен образ на общността на ЛГБТ в нашите училища, колежи и висше образование – премахнете дискриминацията в нашата образователна система...”.

 

Всички тези примери ни показват, че независимо в коя част на левия спектър са позиционирани левите партии, те демонстрират твърда идеологическа съгласуваност, особено по отношение на малцинствата, които са важно оръжие от техния боен арсенал за борба срещу капитализма.

 

Тези примери, също така, ясно демонстрират технологията, чрез която левицата незаслужено и неоснователно превръща малки и на практика политически безсилни групи в доминиращи обществения живот фактори с непропорционално висока представеност както в националните парламенти, така и в обществения дискурс. Но справедливостта изисква да кажем, че не малцинствата са виновни за тази неправда, а левицата, която използва първите само като параван, с чиято помощ да прокара своите коварни планове за разтуряне на установения ред. Уж защитавайки малцинствата, тя всъщност налага регламенти, които де факто дестабилизират утвърдения и общоприет порядък чрез целенасоченото противопоставяне на отделните групи, и все по-здраво връзват ръцете на мнозинството. Нелепите и направо скандални претенции, които отправят на пръв поглед малцинствата, в действителност не са техни, а са им внушени от левичарите, които са окупирали всички движения, независимо дали са правозащитни или природозащитни. Държейки контрола над тях, те ги използват за користните си цели, а именно да разстройват отношенията между различните групи, което неизменно дестабилизира цялата система, след като отделните й единици не функционират в синхрон.

 

А дали изкореняването на капитализма е тяхната цел, нека разберем от тях самите. Миналата година на 1 май, Денят на труда (особено тачен от левичарите), председателят на младежката организация на Германската социалдемократическа партия Jusos (съкращение от Jungsozialisten – млади социалисти) Кевин Кюнерт даде пространно интервю за германското издание „Die Zeit“., в което директно заяви, че: Преодоляването на капитализма е немислимо без колективизация“, призовавайки за колективизация на големи компании като автомобилната компания BMW. „За мен е по-малко важно дали на табелата на вратата на BMW пише „държавна автомобилна компания” или „кооперативна автомобилна компания“, или колективът решава, че BMW вече не е необходима под тази форма“, споделя идеологическите си виждания той. Според него, от решаващо значение е разпределението на печалбите да се контролира демократично. „Това изключва възможността за капиталистически собственик на тази компания”. (https://www.zeit.de/news/2019-05/01/juso-chef-kuehnert-will-bmw-kollektivieren-190501-99-41943).

Вярно е, че изявлението му бе посрещнато с критики, но симптоматично е, че кандидатката за неговия пост Джесика Розентал, ръководител на  NRW Jusos (Nordrhein-Westfalen Jungsozialisten – младежкото крило но Германската социалдемократическа партия от провинция Северен Рейн-Вестфалия) тази година заяви, че: Искам да преодолея капитализма, основан на експлоатацията”. (https://www.spiegel.de/politik/deutschland/kevin-kuehnert-nachfolge-jessica-rosenthal-ich-will-den-kapitalismus-ueberwinden-a-88e37c48-d74b-40ed-b2d1-cf807dd8dc65). Тоест, говорим за традиция в тази организация, а не за случайно изтървани реплики. Става ясно, че двамата политици от Германската социалдемократическа партия просто изразяват гласно идеите, витаещи в тази формация, които техните съпартийци предпочитат да не правят публично достояние, за да не привличат излишно внимание и критики към себе си.

 

Не е чудно, че някои леви партии и функционери не афишират антикапиталистическите си настроения и стремежи, защото това е като да признаеш пред някого, че искаш да го убиеш, тоест има опасност да задействаш защитните му инстинкти и реакции, което по-предпазливите не искат да се случи. Те предпочитат да действат задкулисно, приспивайки вниманието на жертвата си с благи думи, докато тайно подготвят сцената за неговото убийство. Такива тихи убийци по принцип са позициониралите се по-близо до центъра леви партии, като социалдемократите и зелените, които тихомълком инжектират смъртоносни токсини в организма на развитите общества под формата на все повече права и привилегии за малцинствата, с което ги отравят бавно и незабележимо за невъоръженото око, тоест за болшинството от гражданите.

 

Изхождайки от изложените по-горе факти, цитати и разсъждения, можем да заключим, че все по-натрапчивата и видима диктатура на малцинствата е пряк резултат от целенасочено провежданите от световната левица действия, целящи заличаване на капитализма чрез подкопаване устоите на обществата, на които, според левите, той се крепи. Следователно вина за тиранията на малцинствата носят левите партии, организации и движения, подкрепящи и поощряващи това безчинство, водени от користните си подбуди!

 

За да оплетат хомосексуалистите в коварните си мрежи, левичарите не само им вменяват статута на жертви (което няма нищо общо с реалността в западните общества, където левицата е особено активна), но и също така им обясняват, че причина за „тежкото” им положение е капитализмът, който поражда всички беди, включително и хомофобията, тоест омразата към „обратните”. Следователно, за да бъде изкоренена хомофобията, трябва да бъде „преодолян” капитализмът, защото докато той съществува, ще продължава и омразата и потискането на ЛГБТ хората. С този лукав прийом те привличат на своя страна и без това обърканите индивиди с нестандартна сексуална ориентация.

 

Методологията, чрез която левичарите заблуждават и подмамват малцинствата, и конкретно хомосексуалистите, е следната. Според марксистката идеология, традиционното семейство (патриархално по същество) е продукт на частната собственост, каквито са също и националната държава, полицията, армията, съдът и Църквата. Заедно с тях, патриархалното семейство е инструмент на капитализма за потискане на по-слабите класи, групи и индивиди. В частност, патриархалното семейство служи за потискане на жените от мъжете и на децата от техните родители. Чрез натиска и внушенията, които това семейство (идеологически обременено от буржоазната образователна и административна система), преди всичко в лицето на бащата, оказва над своите членове, то им натрапва мислене и поведение, удобни и изгодни за капиталистите, поради което те са заинтересовани от поддържането му в този вид. За да бъде преустановено това потисничество над жените и децата и да бъдат извадени те от порочния кръг на капиталистически внушения и отношения, трябва да бъде разбито традиционното патриархално семейство. Но тъй като то е важен елемент от инструментариума на капитализма за потискане и контрол, не би било възможно да бъде разбито, ако не бъде унищожена капиталистическата система, която го поддържа.  

 

Като доказателство ще приведем думите на самите класици на марксизма. На много места в своето пребогато творчество Маркс и Енгелс разглеждат ролята на традиционното семейство като изцяло буржоазен инструмент за потисничество и репродуциране на изцяло удобни за капиталистите послушни индивиди. Тук ще цитираме екстракт от тяхното може би най-вдъхновяващо за левицата произведение – „Манифест на комунистическата партия”:

„Унищожаване на семейството! Дори и най-радикалните се възмущават от това гнусно намерение на комунистите.

Върху какво почива съвременното, буржоазното семейство? Върху капитала, върху частната печалба. Напълно развито то съществува само за буржоазията

Или вие ни упреквате, че искаме да премахнем експлоатацията на децата от техните родители? Ние признаваме това престъпление”. (https://chitanka.info/text/26841-manifest-na-komunisticheskata-partija/0)

 

Тоест за марксистите, респективно за левицата, семейството е сцена на „експлоатация на децата от родителите”, поради което трябва да бъде унищожено, както разбираме от бащите на тази идеология. Това недвусмислено доказва кой има интерес и откъде произлизат плановете и мероприятията за разрушаване на традиционното семейство, на което сме свидетели днес! Това е неизбежното дъно, до което достига всеки, който разглежда отношенията между индивидите, между половете, между различните групи и между всички тях и държавата, изхождайки само и единствено от гледна точка на класовата борба, според която взаимоотношенията се основават само на икономически изгоди, експлоатация, потисничество и непрестанен антагонизъм между различните класи, край на което може да сложи само социалистическото общество.

 

Няма по-добро доказателство за извратеността на тази идеология от нейните собствени постановки, с които обаче болшинството от хората не са запознати, поради което и не знаят за опасностите, които ни дебнат от ляво. Затова привеждаме още цитати от централното произведение, поставило основополагащото разбиране на съвременната левица за семейството и за отношението, което трябва да имат към него. Става въпрос за труда на Фридрих Енгелс „Произход на семейството, частната собственост и държавата”, от което днешните левичари извличат своите аргументи срещу капитализма и традиционното хетеросексуално семейство. В него Енгелс философства така:

„Премахването на материнското право беше световно историческо поражение за женския пол. Съпругът хвана юздите на управлението в дома, а съпругата беше лишена от почетното си положение, поробена, превърната в робиня на неговите желания, в прост инструмент за размножаване. Тази деградирала позиция на жената… постепенно беше лицемерно украсена, на места също облечена в по-лека форма, но в никакъв случай не елиминирана.

Първият резултат от така установената автокрация на мъжете се открива в нововъзникващата междинна форма - патриархалното семейство.

 

По този начин моногамията в никакъв случай не се появява в историята като основан на съгласие съюз между мъжа и жената и още по-малко като висша форма на този съюз. Напротив. Тя се появява като поробване на единия пол от другия, като прокламация на противоречие между половете, неизвестно дотогава в цялата предишна история. В един стар неиздаден ръкопис от 1846 г., собственост на Маркс и мен, откривам следното: „Първото разделение на труда беше между мъжа и жената за производството на деца“. Към това вече мога да добавя: първият класов антагонизъм, който се появява в историята, съвпада с развитието на антагонизма между съпруг и съпруга в моногамията, а първото класово потисничество съвпада с поробването на женския пол от мъжкия

 

По този начин, в случаите, когато индивидуалното семейство остава вярно на своя исторически произход и когато поради изключителното господство на мъжа противоречието между мъжа и жената придобива ясно изразен характер, това семейство ни дава миниатюрна картина на същите противоположности и противоречия, в които обществото се движи, разделено на класи от началото на ерата на цивилизацията и които не може нито да реши, нито да преодолее.

 

Но и в двата случая бракът е обусловен от класовата позиция на страните и следователно винаги е брак по сметка. Този брак по сметка и в двата случая доста често се превръща в най-груба проституция – понякога и от двете страни, но много по-често от жената, която се различава от обикновената куртизанка само по това, че отдава тялото си не както наемната работничка своя труд, платен на парче, а веднъж завинаги го продава в робство.

(https://www.marxists.org/archive/marx/works/1884/origin-family/index.htm)

 

Тази груба, вулгарна и отвратителна интерпретация на човешките взаимоотношения (сведени от марксизма само да материални основи и подбуди, все едно не става въпрос за човешки същества, а за просто устроени животни, неспособни на дълбоки чувства и духовни преживявания и лишени от естетически възприятия) лежи в основата и на съвременната лява идеологическа концепция, която определя и мотивира мислите и поведението на световната левица. Изхождайки от това изключително опростено и ограничено разбиране за семейството като инструмент, чрез който капиталистите и мъжете потискат жените и децата, левичарите намират в него основание за торпилиране на традиционното семейство, с което се надяват да подринат стълбовете на капиталистическата система, крепяща се, според тях, преди всичко на същото това семейство. Именно в дълбините на левичарската идеология трябва да търсим причините за разстройването на семейната институция, причинявано от тях чрез различни законодателни мерки, инициирани изцяло от тях, включително и за приравняването на еднополовото съжителство с брака между мъж и жена и за правото на хомосексуалисти да осиновяват и отглеждат деца. Това е жесток удар точно срещу семейството и той не е нито случаен, нито пък цели да защити „правата” на хомосексуалните индивиди, а да разруши института на семейството като уж крепител на буржоазния строй.

 

Според левичарското тълкувание, тъй като буржоазната класа има силен интерес от запазване на патриархалното семейство, защото то лежи в нейната основа, представлява нейната градивна единица, в която капиталистическата система се възпроизвежда в лицето на следващите поколения, тя (буржоазията) се противопоставя на неговото разрушаване. И понеже вижда в хомосексуалните отношения заплаха за института на това семейство, тъй като те го обезсилват и обезсмислят, тя е враждебно настроена спрямо хомосексуалистите, откъдето произлиза и хомофобията. Затова с отстраняването на капитализма, който поражда всички беди, ще изчезнат както всички форми на потисничество, така и всички форми на омраза, основана на пол, сексуална ориентация, религиозна принадлежност, етнически и расов произход. Ето защо премахването на капитализма ще доведе до всеобщо освобождение на всички страдащи от капиталистическия гнет – жени, деца, работници, хомосексуалисти, етнически и религиозни малцинства, имигранти, бежанци, инвалиди, по-слаби народи и т.н. Така от пепелищата на тази изживяла времето си система, ще възникне социалистическият строй, в който хората ще заживеят задружно и безметежно, без расизъм, хомофобия, дискриминация, неравенство, бедност, експлоатация, сексизъм, ислямофобия, потисничество и войни.

 

Това е идеологическата дрога, с която левичарите опияняват умовете на мнозина, обещавайки им, че ще ги заведат в Рая. Единственото, което се иска от тях, е да ги следват неотклонно и да им вярват безкритично, също като религиозни фанатици, защото всяко отклонение от „правата вяра”, тоест от марксизма, е ерес, която трябва да бъде изкоренена в името, разбира се, на човешкото благо. Този перфиден прийом се използва и спрямо всички останали малцинства и целеви за левицата групи – жени, деца, чернокожи, индианци, роми, мюсюлмани, имигранти, бежанци, хора с физически и психически увреждания и прочее. Те биват обявявани от левите за „жертви” на капиталистическа експлоатация, дискриминация, расизъм и др.под., поради което левицата ги приема под крилото си с изцяло „безкористното” желание да ги защитава от капиталистическото „потисничество”. Повечето въобще не са и подозирали, че са „жертви” преди левицата да ги обработи идеологически и да ги настрои срещу техните „угнетители” – бели хора, мъже, работодатели, държавни институции, полиция, съдебна система, политици и личности с десни убеждения, хетеросексуални и т.н.

 

Така в един момент в обществата настава непреодолим антагонизъм, защото левицата се е постарала да насъска всеки срещу всеки, което не позволява държавната система да функционира добре. Предизвиканите от това затруднения биват използвани от левичарството за нови критики и упреци към държавата и към капиталистическия режим и за призиви да бъдат премахнати с всякакви средства, тъй като пречат на социалния прогрес и стремежите към равенство, тоест на установяването на социалистически строй. Това е и крайната цел, стояща зад всички лозунги, начинания, инициативи, дейности и послания на левицата, независимо дали са свързани с опазването на околната среда, правата на хората, защитата на видовете, климатичните промени, проблемите на малцинствата, работната заплата, ядрената енергия, жизнения стандарт, икономическото развитие, индустриалната активност и всички други експлоатирани безскрупулно от левите функционери теми. Основният извод е, че каквото и да говори, за каквото и да претендира и каквото и да прави левицата, тя неизменно се стреми към унищожаване на съществуващия ред, което не може да се случи без унищожаване и на съответните общества. А знаем от историята, че левичарството не би се спряло пред нищо, за да осъществи тази своя заветна цел, ако му позволим!

 

Свързани материали:

 

The Origin of the Family, Private Property and the State https://www.marxists.org/archive/marx/works/1884/origin-family/index.htm

 

Происхождение семьи, частной собственности и государства                                                                https://www.libfox.ru/576968-13-fridrih-engels-proishozhdenie-semi-chastnoy-sobstvennosti-i-gosudarstva.html#book

 

LGBT: Liberation and Revolution        https://www.marxist.com/lgbt-liberation-and-revolution.htm

 

Homosexuals and Capitalism http://www.columbia.edu/~lnp3/mydocs/sex_gender/homosexuals_and_capitalism.htm

 

Marxism and the Struggle for Gay/Lesbian Rights. Capitalism & Homophobia                                 http://www.bolshevik.org/1917/no15gayq.pdf

 

Capitalism and homophobia in Australia – a Marxist analysis https://www.sa.org.au/node/4007

 

LGBT – In Defence of Marxism            https://www.marxist.com/lgbt.htm

 

Queer Oppression is Etched in the Heart of Capitalism

https://www.leftvoice.org/queer-oppression-is-etched-in-the-heart-of-capitalism

 

Marxism and LGBT politics: a new wave of discussion

https://www.rs21.org.uk/2016/06/01/marxism-and-lgbt-politics-a-new-wave-of-discussion/

 

Queer theory and politics
http://isj.org.uk/queer-theory-and-politics/

 

CAPITALISM, DISABILITY AND IDEOLOGY: A MATERIALIST CRITIQUE OF THE NORMALIZATION PRINCIPLE https://www.um.es/discatif/PROYECTO_DISCATIF/Textos_discapacidad/00_Oliver.pdf

 

The Marxist understanding of the roots of LGBTQ oppression

https://liberationschool.org/the-marxist-understanding-of-the-roots-of-lgbtq-oppression/

 

Eight Marxist Claims That May Surprise You https://www.jacobinmag.com/2019/01/karl-marx-engels-capitalism-political-economy

 

Karl Marx and the Corporation https://www.jacobinmag.com/2020/07/karl-marx-capital-corporation-production-socialism

 

The Family Under Capitalism https://www.socialistalternative.org/it-doesnt-have-to-be-like-this/the-family-under-capitalism/

 

Have Women Always Been Oppressed?https://www.socialistalternative.org/it-doesnt-have-to-be-like-this/have-women-always-been-oppressed/

 

The Family and Women’s Oppression Today https://www.socialistalternative.org/it-doesnt-have-to-be-like-this/the-family-and-womens-oppression-today/

 

Class and Identity                                          https://www.socialistalternative.org/it-doesnt-have-to-be-like-this/class-and-identity/

 

Capitalist reproduction and women’s oppression https://isreview.org/issue/93/capitalist-reproduction-and-womens-oppression

 

A Marxist theory of women’s oppression https://isreview.org/issue/100/marxist-theory-womens-oppression

 

A bacchanalia of greed, corruption, and violence https://isreview.org/issue/100/bacchanalia-greed-corruption-and-violence

 




Гласувай:
10
1



1. krumbelosvet - Кордоне. драги колега,
16.09 05:02
ВСЕ ОЩЕ има живи хора които помнят, че преди 10-ти у нас нямаше диктатура на малцинствата. И когато едни комшии, ПЪРВИ съюзници на USA, започнаха да използват своето малцинство у нас за свои ВЕЛИКОДЪРЖАВНИ цели, ние им отговорихме с "възродителен процес", оплют и отменен от ДЕСНИТЕ сини талибани. И сега, СЕГА, С Е Г А у нас вилнеят малцинствата, и педерастите в т.ч.
По тая причина не прочетох нито ред от ДЪЛГОТО ти творение. Как не те домързя - толко трут да лажеш младите.
цитирай
2. kordon - до krumbelosvet
16.09 07:33
Скъпи другарю, имах надеждата, че поне Вие ще бъдете в състояние да преодолеете доктринерството си и да разберете стратегията, използвана от световната левица. Все пак ще направя последен опит да Ви обясня "с думи прости" за какво иде реч.

Когато са в опозиция, левичарите използват малцинствата, екологията, климатичните промени, правата на работниците и малцинствата и прочее теми, за да отслабват и рушат устоите на властта и държавността, с цел да се докопат до управлението. Но когато вземат цялата власт в ръцете си, те вече не се нуждаят от тези инструменти, напротив, отървават се от тях, защото знаят, че те са вредни за всяко общество. Ето защо докато са опозиция, комунистите лаят за права, свободи, демокрация, власт на народа, а когато успеят да вземат властта, първото нещо, което правят, е да погазят всички права и свободи. Примери има предостатъчно, само трябва да се гледа с отворени очи и разум.

По-ясно от това не може да бъде обяснено, затова и сега ако не схванете същността на проблема, значи сте causa perduta завинаги.

А това, че не сте прочели материала ми, ни най-малко не ме изненадва или впечатлява, защото е очаквано и защото не е мой, а Ваш проблем, поради който ще си останете вечно сляп за действителните процеси, случващи се у нас и в глобален мащаб.
цитирай
3. lulchev - Свидетел съм, нямаше диктатура на МАЛЦИНСТВАТА!
16.09 15:38
Имаше диктатура на ЕДНО МАЛЦИНСТВО, отгледано и поставено на власт от Великата Съветска страна.
цитирай
4. batogo - !!!:))) Чест и почитания за точната, истинна публикация, Викторе!
21.09 07:54
Направил си един перфектен, полезен за осъзнаването на Истината анализ на психологията на КОМУНИЗОСТТА във всичките и проявления. Диагнозата ти за този световен коминтерновски тумор, наречен левичарство, която си дал като отговор на другаря Крумбелосвет- червеносветнатия –"Когато са в опозиция, левичарите използват малцинствата, екологията, климатичните промени, правата на работниците и малцинствата и прочее теми, за да отслабват и рушат устоите на властта и държавността, с цел да се докопат до управлението. Но когато вземат цялата власт в ръцете си, те вече не се нуждаят от тези инструменти, напротив, отървават се от тях, защото знаят, че те са вредни за всяко общество. Ето защо докато са опозиция, комунистите лаят за права, свободи, демокрация, власт на народа, а когато успеят да вземат властта, първото нещо, което правят, е да погазят всички права и свободи. Примери има предостатъчно, само трябва да се гледа с отворени очи и разум", е много правдива и точна картина на неговите методи, мотивация и устои.
Аз изцяло подкрепям виждането ти и мога с чиста съвест да се подпиша под всяка дума от мнението, което си изразил в постинга!
Поздравления!
цитирай
5. rosboz - С чиста съвест Ви казвам БРАВО Ко...
21.09 18:00
С чиста съвест Ви казвам БРАВО Кордон !
Продължавайте и дано успеете да отворите очите и сърцата на всички за истината ! Но би могло да го разделите на две публикации , за да се чете и осмисли по леко ! ПОЗДРАВЛЕНИЯ !
цитирай
6. kordon - до batogo
28.09 14:14
Благодаря ти, приятелю! Радвам се, че споделяме близки идеи и позиции. Изобщо, малко са хората, които се интересуват от тази тема, а още по-малко пък са тези, които могат да осмислят дълбоките връзки и процесите, протичащи в дълбините на обществата и рушащи устоите им.
цитирай
7. kordon - До rosboz
28.09 14:16
Благодаря за подкрепата и положителната оценка!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 3548509
Постинги: 438
Коментари: 2362
Гласове: 2077