Вероятно всеки е забелязал, че родното ни политическо пространство никак не страда от липса на екзотични обитатели. При цялото им разнообразие специално място сред тях заемат субектите Радан Кънев, Христо Иванов и скрилият се в сенките сив кардинал или сив плъх (сами си изберете) Иван Костов. Тия трима танкисти, заедно със стоящите зад тях един файтон хора, са се самообявили без капчица свян за чисти, непорочни и нравствено извисени херувими. Изхождайки от тази фалшива самооценка, която им отрежда място сред светците, те имат претенцията да бъдат на ментори на българското общество, да бъдат морални обвинители и съдници от последна инстанция. С крайната си фанатична неотстъпчивост, която произхожда от нереалистичната им представа за самите себе си, и от неспособността им да прозрат принципите, по които е конструирано българското общество и функционира политиката, те са се изолирали в дупката на своето морално падение. В сектантската си самозаблуда те имат наглостта да обвиняват другите за позорните си поражения, които са естествено следствие от отказа им да приемат реалностите, една от които е, че са жалки джуджета, въобразяващи си, че са великани. Именно заради това те изглеждат толкова гротескно и отблъскващо и будят смях с невалидните си претенции и с учудващата дарба да повтарят безконечно като първи глупци едни и същи грешки.