ЗА ОГРАНИЧЕНИЯТА ПРИ ГЛАСУВАНЕТО
В ЧУЖБИНА Sine ira et studio

Автор: Виктор Кордон

         Бисмарк казва, че „Политиката е изкуство на възможното” (а той несъмнено е разбирал от политика), което означава, че изкусният политик успява да постигне крайните си цели, защото умее да балансира между другите фактори на политическата сцена, умее да прави компромиси и да използва наличните ресурси и удалите се дори и малки възможности, без да бъде максималист на всяка цена. Защото политиката е борба между различни сили и интереси, с които разумният играч е длъжен да се съобразява. В тази борба печели този, който съумява да лавира между останалите, да прави жертви, подхвърляйки им „пешките”, като неотклонно следва голямата цел. Следователно добрият политик е способен да печели победи с минимални загуби, жертвайки нещо дребно в името на компромиса и в името на крайната победа, която се постига чрез множество малки и понякога невзрачно изглеждащи успехи.

         Затова смятам, че мерките в новия изборен кодекс, предвиждащи гласуването на българите в чужбина да се извършва само в дипломатическите мисии, за точно такъв акт, който, макар да прекратява досега действащия модел на гласуване и в други секции и с това вероятно ще възпрепятства мнозина български емигранти да гласуват, ще донесе други по-големи ползи за обществото ни като цяло.

         Ако разгледаме настоящата ситуация sine ira et studio (без гняв и пристрастие), т.е. без излишни емоции, ще видим, че извъндипломатическите секции са уникално българско изобретение (в което по принцип няма нищо лошо, ако е полезно), каквото не ми е известно да съществува другаде по света, или поне не и в демократичните държави. На пръв поглед изглежда много похвално хрумването да се даде възможност на колкото се може повече наши съграждани, живеещи в чужбина, да упражнят правото си на вот. Но тук неизменно се появява голямата опасност гласуването в такива секции, намиращи се извън дипломатическите мисии, да бъде манипулирано и опорочено, тъй като е ясно, че контролът в тях ще бъде най-слаб. И той наистина е най-слаб! Затова и никоя друга държава не си позволява да отваря такива секции извън обсега на оторизираните органи. А от цялата тази безнадзорност печелят най-много задкулисните сили, които вече близо три десетилетия съществуват и действат подмолно благодарение и на такива умишлено внедрени формули и тровят живота на българското общество.

         Трябва да сме наясно, че от задграничния вот най-много са се възползвали комунистите и агентите на Държавна сигурност в ДПС и БСП, което им позволява твърде дълго време да определят посоката на българската политика. Причината е в това, че с помощта на ресурсите на ДС в Турция бяха откривани огромен брой секции, в които гласуването се осъществяваше дефакто без никакъв контрол от страна на българската държава. За изборите през 2014 г. бяха разкрити рекорден брой избирателни секции в чужбина – 428. Но отново най-много такива имаше в Турция, цели 136 на брой, което е около 1/3 от всички (виж). Но по-важното е, че в тях са гласували близо половината от всички, подали гласа си извън България. Заради липсата на ефективен контрол там се наблюдаваха страхотни аномалии, изразяващи се в необясним чрез нормалните физически закони голям брой гласували за единица време, което бе ясен сигнал за манипулиране на изборния процес. А тези манипулации се отразяваха пряко върху конфигурирането на политическите сили в родината ни, създавайки очевидни диспропорции в политическия модел у нас.

         Благодарение на такива измами повече от четвърт век ДПС (проект изцяло на Държавна сигурност, създаден единствено в услуга на нейните интереси) неизменно се държи или във властта, или твърде близко до нея и същевременно осигурява участието на БСП (друг инструмент на ДС) в българската политика. Тези субекти (служещи в крайна сметка на интересите на Русия), които категорично нямат място на политическата сцена в страната ни при нормални условия, благоденстваха и процъфтяваха благодарение на разни уловки и удобно за тях скроени правила, част от които е именно възможността да се гласува в секции, които не са организирани и наблюдавани ефикасно от българските дипломатически представителства.

         На последните парламентарни избори през 2014 г. в чужбина са гласували 131 590 българи. От тях близо половината - 60 090, са гласували в Турция (виж). Това създава сериозни проблеми и с мандатите от гласовете в чужбина и особено с тези от Турция. Подобен проблем се получи през 2013 г., когато след предсрочните избори в парламента влязоха само 4 партии. Тогава заради гласовете от Турция ДПС взе 3 мандата в трите многомандатни района в София, въпреки че имаше пренебрежимо малко гласове в четирите столични избирателни района. Във Видин ДПС взе мандат само с 474 гласа или 1,06% подкрепа. Подобни проблеми имаше пред 2014 г. в Дупница (където Александър Методиев – Бат Сали бе произведен за депутат от Кюстендилския избирателен регион), Кюстендил, Ямбол и Габрово, където местните граждани излязоха на протести срещу получените от ДПС депутатски мандати в техните градове, без да са гласували за тях (виж). Всъщност от гласуването в чужбина най-много и дори единствено печели именно Движението за права и свободи, което му осигурява допълнителни 4 мандата, докато останалите големи партии – ГЕРБ и БСП даже губят от него (виж).

         Следователно от безразборното отваряне на секции в чужбина и от безконтролното гласуване в тях най-големият печеливш е ДПС, а с това и политическата мафия в България, която съществува благодарение на този порочен модел. Правителството на Сергей Станишев, формирано през 2005 г. и управлявало до 2009 г., стана възможно точно с мандата на ДПС (тогава трета политическа сила). За този жест Движението за права и свободи бе възнаградено прещедро и още по-дълбоко се окопа във властта. От тази симбиоза между БСП и ДПС, която датира от началото на прехода и често не е съвсем видима за невъоръженото око, най-големи изгоди печели Държавна сигурност, която е мимикрирала в разни форми и е заела най-важните сфери на обществения живот – политика, икономика, финанси, бизнес, висше образование, здравеопазване, държавни агенции, комисии и т.н. Но от това съучастничество губим всички ние, защото ресурсите на нашата страна биват усвоявани за користни цели точно от тази червена мафия, която съществува благодарение и на липсата на контрол в извъндипломатическите секции предимно в Турция. Затова тази порочна практика, нямаща аналог в света, трябва да бъде прекратена и по този начин да бъде отсечена поне една от главите на тая зловеща хидра, задушаваща обществено-политическият живот в България и непозволяваща да се провеждат жизнено необходимите ни реформи!