Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
19.10.2014 20:43 - ПРОВАЛ НА АМЕРИКАНСКАТА ДОКТРИНА ЗА ИЗНОС НА ДЕМОКРАЦИЯ ИЛИ СТРАТЕГИЯ НА ПЛАНИРАНИЯ ХАОС? - Втора част
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 5265 Коментари: 4 Гласове:
12

Последна промяна: 03.11.2014 12:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ПРОВАЛ НА АМЕРИКАНСКАТА ДОКТРИНА ЗА ИЗНОС НА ДЕМОКРАЦИЯ ИЛИ СТРАТЕГИЯ НА ПЛАНИРАНИЯ ХАОС?

Втора част 

Автор: Виктор Кордон


Какво предизвиква интереса и намесата на САЩ в Близкия Изток

    „Нека нашата позиция да бъде абсолютно ясна. Всеки опит на която и да е външна сила да получи контрол над региона на Персийския залив ще се разглежда като нападение срещу жизнените интереси на Съединените американски щати, и такова нападение ще бъде отблъснато с всички необходими средства, включително и военна сила”.

  Джими Картър, президент на САЩ,

The State of the Union Address Delivered Before a Joint Session of the Congress.

Jan. 23, 1980

 

    Интересите на САЩ в Близкия Изток са свързани на първо място с постигане на господство в региона, което е необходимо за осигуряване на достъп до евтини ресурси и най-вече на петрол – жизнено важна суровина за всяка цивилна или военна икономика. За тази цел е нужно да бъдат контролирани петролните находища и петролопроводите, както и сухопътните и морски трасета за транспортиране на нефт. Съвсем естествено в този район се сблъскват интересите на много държави, желаещи да получат същото, а това неизбежно предизвиква конфронтация между тях. Това са Съединените щати, Русия, Великобритания, Китай, Франция и, разбира се, страните, които притежават така желаните от всички ресурси. Някои от тези страни не са склонни да се конфронтират открито с Вашингтон, заради зависимости и субординация, докато други – Русия и донякъде Китай – по-открито показват недоволството си от стремежа на американците да узурпират всички важни комуникации и ресурси. Защото контролът на енергийните източници не означава само по-евтин бензин и енергийна независимост, но и възможност за въздействие върху много страни и върху световната икономика и политика. Тоест, контролът върху енергията е лост за глобално господство!

 

    53% от петрола, внасян в Съединените щати, идва от Западното полукълбо (Северна и Южна Америка), като най-големият доставчик е Канада, а едва 28% идва от Персийския залив. В действителност  60% от горивото, което американците използват, се произвежда в САЩ (виж). Това показва, че американците не искат петрола на Близкия Изток за себе си – те самите разполагат с огромни неизползвани резерви. Те се стремят да не допуснат други сили да получат достъп до тези природни богатства, което ще ги направи независими, ще ги превърне в техни глобални конкуренти и ще им позволи да влияят на световната икономика, а по този начин да регулират и световната политика. 

 

    На Америка й е необходим контрол върху най-голямата концентрация на енергийни ресурси (Близкия Изток и особено Арабския полуостров) поради две основни причини: първо, като инструмент за глобален геополитически контрол; второ, за извличане на огромни печалби от американските енергийни компании, строителни фирми, производители на оръжие и други, които носят колосални средства за хазната на САЩ.

 

    В течение на ХХ век главните политико-икономически проблеми на Съединените щати са свързани със запазване сигурността на Саудитска Арабия (главен техен съюзник, въпреки установения там свиреп теократичен режим под формата на ислямска абсолютна монархия) и на целия регион на Персийския залив, както и на потока от петрол.

 

    Но преследването на американските интереси в Персийския залив се оказва скъпо начинание. От края на 1970 г. Заливът е бил разтърсван от революции и почти постоянни войни. Затова неговото опазване и това на производителите на петрол в региона в сферата на интересите на САЩ означава все по-директни и по-скъпи форми на намеса от тяхна страна, най-ярък пример за което бе нападението над Ирак, коствало колосални средства и загуба на престиж. Според последни данни, общите разходи на Съединените щати за войната в Ирак ще възлязат на 2 трилиона долара, а окупацията на Афганистан ще им струва около 4 трилиона долара, показва изследване на престижното Harvard University’s Kennedy School of Government. Това е равно на $75,000 за всяко американско домакинство. Също така е наложително да се припомни, че администрацията на Буш заявява в самото начало, че войната в Ирак ще се финансира от приходите от петрола на Ирак и ще струва между 100 и 200 млрд. долара, но вместо това американското правителство е взело заеми в размер на 2 трилиона щатски долара за финансиране на двете войни, по-голямата част от които от чуждестранни кредитори. Според изследването на Harvard University’s Kennedy School of Government тези заеми добавят цели 20% към националния дълг на САЩ между 2001 г. и 2012 г. и в бъдеще ще струват на бюджета трилиони долари под формата на лихви. Докладът посочва, че последствията от решенията, взети по време на конфликтите в Ирак и Афганистан, ще доведат до значителни дългосрочни разходи на федералното правителство в продължение на много години напред. Доклад на независима правителствена комисия, разследваща военновременните разходи,  посочва, че ок. 60 млрд. щатски долара (!), които Вашингтон е отпуснал на Ирак и Афганистан, са били присвоени, загубени или изчезнали заради лошо планиране, небрежен надзор над изпълнители, чрез измами или корупция.

 

    Заради всички тези негативи за САЩ би било по-изгодно да контролират ситуацията без пряка намеса, т.е. без преки военни интервенции и без да поддържат военни контингенти, защото това им коства огромни средства, сили, човешки жертви и нерядко – авторитет. Далеч по-евтино и безболезнено е да поставят марионетни правителства, които да следват техните инструкции. Но в голямата геополитическа игра има твърде много фактори и интереси, които влияят върху процесите, и затова нещата не се случват според желанията, а според условията. Има сили, които не са готови да се примирят с доминираща роля на Вашингтон, и по различни начини се опитват да налагат своята воля. Русия, например, има традиционно близки отношения с Иран и с Башар ал-Асад в Сирия, което пречи за изпълнението на американските геостратегически проекти. В други арабски държави се появиха правителства, които по една или друга причина също им бяха неудобни. Затова американските интереси изискваха извършването на сериозна реорганизация, която да промени конфигурацията в тяхна полза. Случващото се днес в Близкия Изток следва да разглеждаме именно като опит на Съединените щати да пренаредят картите така, че да носят изгода точно на тях. 

 

    За разлика от своите предшественици – британците, САЩ не водят своята имперска политика по старомодния начин. Американските петролни войни не са за създаване на пряк контрол върху петролните полета, нито за постигане на политическа свобода за народите от региона. Вместо това, те се водят основно за защита на приятелските правителства, осигуряващи производството и експорта на петрол. Поддържане на цените стабилни (не твърде ниски и не прекалено високи) и запазване проамериканските режими на власт е в центъра на американската стратегическа политика в Близкия Изток. За интересите на Вашингтон не е важно кой и как управлява, т.е. дали е монарх, диктатор или демократ и как се отнася с народа си – важно е да следва курса на американската политика.

 

„Демократизацията не е в американския дневен ред в Близкия Изток. Причината? Защото Вашингтон смята, че е по-ефективно да подкрепя редица диктатори в целия арабски свят, стига те да отговарят на нуждите на външната политика на САЩ”.

 

Греъм Е. Фулър (Graham E. Fuller) заместник председател на Националния разузнавателен съвет и служител на ЦРУ.

 

    Това очертава основния политически императив на американските правителства, а именно да не бъдат допускани до властта местни националистически сили, които биха могли да използват собствените си ресурси по начин, който противоречи на американските интереси. Основният страх на САЩ е, че такива националистически елементи, които не са под тяхно влияние и контрол, могат да имат съществено влияние върху регионите, произвеждащи петрол на Арабския полуостров.

 

    Обратно на това, Съединените щати поддържат тесни съюзнически отношения с управляващия елит на Саудитска Арабия, макар той да налага драстични ограничения върху политическите свободи и правата на населението и особено на жените, друговерците и дори на изповядващите други течения в исляма. Индексът на неравенство между половете (ИНП) на ПРООН от 2012 г. нарежда Саудитска Арабия на 145-то място от общо 148 държави, което я прави една от държавите с най-голямо неравенство по света. Кралство Саудитска Арабия е единствената държава в света, в която на жените не им е позволено да управляват превозни средства. Докладът на Световната банка, озаглавен „Жените, бизнесът и правото през 2014 г.: премахване на препятствията пред засилване на равенството между мъжете и жените“, поставя Саудитска Арабия на първо място в списъка на държавите, чието законодателство ограничава икономическия потенциал на жените. В Саудитска Арабия се изпълнява смъртно наказание (в това число и публични екзекуции) за широк спектър от престъпления (като например за изнасилване, въоръжен грабеж, употреба на наркотици, лъжепророкуване, апостазия, прелюбодейство и магьосничество), включително на малолетни или непълнолетни лица и чуждестранни граждани. Там се извършват екзекуции с камъни на жени, което противоречи на стандартите, установени от Комисията на ООН за положението на жените, която осъди тези действия като варварска форма на мъчение. Саудитска Арабия играе водеща роля за разпространението и насърчаването в световен мащаб на особено строгото салафистко/уахабитско тълкуване на исляма, което вдъхновява терористични организации като Ал Кайда и представлява заплаха за глобалната сигурност. Дейността на организациите за защита на правата на човека в Кралство Саудитска Арабия са строго ограничени, за което свидетелства отказът на органите да регистрират Центъра за правата на човека „Адала“ или Съюза за правата на човека. Кралство Саудитска Арабия продължава да извършва широко разпространени нарушения на основните права на човека, въпреки множеството препоръки от страна на ООН, които препоръки включват реформа на неговата наказателноправна система, която нарушава най-основните международни стандарти; задържаните лица редовно се изправят пред систематични нарушения на справедлив процес, тъй като няма писмен наказателен кодекс, в който ясно да се определя какво представлява престъпно деяние, и съдиите са свободни да се произнасят според тълкуванията си на Ислямското право и традициите на Пророка. Особена загриженост предизвиква фактът, че нарушенията на правата на човека, като например произволните арести и задържания, изтезанията, забраните за пътуване, съдебният тормоз и несправедливите процеси, продължават да бъдат широко разпространени, а предполагаемите мерки за борба с тероризма се използват все повече като инструмент да се задържат защитници на правата на човека; според сведения безнаказаността за нарушения на правата на човека се увеличава. В Кралство Саудитска Арабия няма независим печат и независими меди, няма свобода на изразяване на мнение, няма свобода на сдруженията и на мирните събрания за жители на страната (виж Доклад на Комисията по външни работи към Европейския парламент относно Саудитска Арабия, нейните отношения с ЕС и ролята ѝ в Близкия изток и Северна Африка).

 

    Ето с тази страна, символ на мракобесието, ретроградността и тиранията, си съюзничат Съединените щати, предоставят й най-модерно оръжие и военни специалисти, извършват съвместни бойни операции и определят глобалната политика. В същото време американците претендират, че със свалянето на държавни глави като Муамар Кадафи, Садам Хюсеин и Башар ал-Асад, чиито управления, при всичките им недостатъци, грешки и престъпления, бяха далеч по-светски и по-толерантни към своето население, преследват демократизация на съответните народи. Фалшът и лицемерието тук са очевидни, защото, ако демократичните пориви на Вашингтон бяха искрени, те трябваше да започнат демократизацията първо със Саудитска Арабия или най-малкото не биха влизали в явни съюзи и съучастие с тази тиранична диктатура, която олицетворява и въплъщава всичко най-антидемократично. Което още един път доказва, че намеренията и дейността на Съединените щати в Близкия Изток (а и не само там) не са свързани с установяването на демокрация, а с чисто политически и икономически мотиви.

 

Петролът като геополитическо оръжие

и като инструмент за глобална хегемония

 

    Най-големият страх на западните сили и особено на САЩ, свързан с Близкия изток, е, че могат да изгубят голяма част от сигурните си позиции там, ако независими правителства на държавите-производителки на петрол започнат да налагат контрол върху производствения опит, инфраструктурата и приходите от добива на петрол на собствена територия. Национализацията на нефтените предприятия в Иран през 1951 г. е заплашителен пример за това, което може да се случи при такъв сценарий.

 

    Уязвимостта на страните, разчитащи на чуждестранни нефтени източници е демонстрирана от неуспеха на Великобритания по време на кризата за Суецкия канал. През 1956 г. правителството на Насър в Египет национализира канала, прекъсвайки стратегическата връзка на Великобритания с Индийския океан. Когато Великобритания, с помощта на Франция и Израел, изпраща там войски, САЩ, заинтересовани от запазването на стабилността в региона, отказват да дадат своето одобрение. Когато САЩ отказват дипломатическа подкрепа за британската интервенция и спират спешно необходимите нефтени потоци от полетата си във Венецуела, изтощената от липса на гориво Великобритания е принудена да се оттегли. Политическият удар, който понасят Британия и Франция, е огромен и символизира края им като колониални държави и сили с водещо международно влияние. През следващите години процесите на деколонизация в Третия свят се засилват рязко, окуражени от слабостта на довчерашните колониални империи.

 

    Успешната национализация на част от либийските предприятия и надпреварата за по-големи дялове от приходите, изискани от чуждестранните петролни компании от полковник Муамар Кадафи през 1970 г., в комбинация с едновременно протеклата инсценирана енергийна “криза”, възникнала вследствие на временен дефицит на рафиниран продукт поради увеличеното търсене, окуражава други петролни страни да изискат по-големи дялове от концесиите, дадени на петролните компании. В течение на следващите няколко години петролните компании стават свидетели на това как техните операции и резерви са национализирани в повечето от държавите производителки. Все пак тази тенденция се обръща към началото на 90-те, когато, поради по-ниските цени на петрола, държавите-производителки стават по-силно зависими от външния капитал, използван за развиване на своя собствена нефтена индустрия.

 

    През зимата на 1973-74 г. страните от ОПЕК ограничават производството и повишават цената на петрола 4 пъти, не само с цел да получат по-големи приходи, но, какъвто е случая с арабските държави, да използват петрола като дипломатическо оръжие срещу Запада и Япония, като протест срещу подкрепата им за Израел във войната Йоум Кипур от 1973 г. Вследствие на петролното ембарго, цените на петрола за Съединените щати се покачват от 3 долара за барел до 12 долара за барел. Последвалият ефект върху световната икономика е наречен “петролен шок”, защото зависимите от петрол индустриализирани държави, особено Япония и Европа, са заварени неподготвени. ОПЕК, която през 60-те, като цяло, е пренебрегвана от страните-вносителки на петрол, както и от нефтените компании, изведнъж се изправя като огромна заплаха пред развития свят. 

 

    Ефектът от петролния шок е незабавен. За първи път през ХХ век САЩ, подобно на голяма част от индустриализирания свят, изпада в период на икономическа парализа, предизвикана не от вътрешна нефункционалност, а от външна криза на доставките. Икономическото здраве, необходимо, за да се издържа силната военна машина, е поставено под заплаха, тъй като едновременното наличие на висока инфлация и висока безработица намалява бюджетния поток с 3 до 7 % само през 1976 г. 


    Един от най-дълготрайните ефекти на петролното ембарго от 1973 г. е икономическата рецесия в целия свят. Безработицата достига най-високия си процент, както и инфлацията. Въпреки, че ембаргото продължава само една година, цените на петрола се увеличават четири пъти (и никога не се връщат на позиците си отпреди ембаргото) и започва нова ера в международните отношения. Арабските страни откриват, че петролът им може да се използва едновременно като политическо и икономическо оръжие срещу други нации.


    Джордж Буш е изправен пред много сериозна дилема, когато през 1990 г. Ирак нахлува в Кувейт, поставяйки 20% от регистрираните петролни залежи под контрола на Саддам Хюсеин и заплашвайки 25% от наличните резерви на територията на Саудитска Арабия. Въпреки че Буш изостря американската военна чувствителност чрез заклеймяването на Саддам и чрез изобразяването на корумпираната управляваща фамилия на Кувейт като невинна жертва на агресия, под повърхността на този военен театър е залегнала сигурността на западните петролни доставки. 

 

    Но може би най-важна роля в голямата геополитическа игра петролът изиграва в средата на 80-те години на 20 век, когато Съединените щати в партньорство със Саудитска Арабия го използват като основно оръжие срещу Съветския съюз. Сривайки световните цени на петрола през осемдесетте, те успяха максимално да изострят вътрешните икономически и политически противоречия в СССР, което доведе до неговия крах. 

    Тогава един от главните аргументи на САЩ по отношение на саудитците стана твърдението, че падането на цените на петрола за 2-3 години за дълго ще забави развитието на алтернативни източници на енергия, преди всичко руския газ, който ще отиде в Европа. Саудитците се грижат за своята сигурност в несигурния регион и се вслушат в съветите на американската администрация срещу гарантиране на политическа и военна подкрепа.

    Кралството рязко увеличава добива на петрол: от 2 млн. до 6 млн. барела на ден в края на 1985 г., а след това и 10 милиона. В началото на 1986 г. петролът пада от $32 на $10 за барел. Пазарът се оказва пренаситен, което принуждава СССР да продава партиди на още по-ниска цена – около $6 за барел. При това Саудитска Арабия не губи нищо: при падане на цената 3,5 пъти добивът нараства около пет пъти, т.е. паричните постъпления дори се увеличават. 

 

    За Кремъл всяко понижаване на цените значи смъртоносен удар по икономиката, което през 1985 г. е равносилно на катаклизъм. Продажбата на злато се удвоява от Москва, за да бъдат осигурени валутни постъпления. Енергетиката осигурява почти 80 процента от постъпленията. През ноември 1985 г. суровият петрол се продава за 30 долара на барел, а само пет месеца по-късно – за 12 долара. За Москва това означава изпаряването на 10 млрд. долара, почти половината приходи.

    За СССР последиците се оказват фатални. Оказал се в тежка криза, с икономика, неспособна да произвежда необходимото количество потребителски стоки и без валута за внос на такива, след пет години СССР прекратява съществуването си. 

 

Петролът като оръжие срещу Русия

 

    „Съединените щати и Саудитска Арабия са свързани с дългогодишно приятелство. Това е стратегическо приятелство... Убеден съм, че работейки заедно, Съединените щати и Саудитска Арабия могат да постигнат напредък по множество въпроси от взаимен интерес”. Това казва президентът Обама при посещението си в Саудитска арабия през 2009 г. Още преди отпътуването си за Саудитска арабия Обама казва пред медиите, че ще бъде „напълно откровен” с монарха и ще отстоява пред него петролните интереси на САЩ.

 

    В светлината на тези примери е уместно да се сетим и за визитата на американския президент Барак Обама в Саудитска арабия в края на месец март 2014 г. и да направим връзка с постоянно спадащите в днешно време цени на петрола. Като официална цел на визитата на американския президент в кралството беше посочено обсъждането на доставките на американски Преносими зенитно-ракетни комплекси и противотанкови системи за сирийските бунтовници от Саудитска Арабия, което се смята за компромис от страна на САЩ.

 

    Трудно е да се повярва, че президентът на Съединените щати е отишъл лично при саудитския крал за обсъждане точно и само на този въпрос. Едва ли има съмнения, че на срещата са били обсъдени и други теми. Но няма да е лишено от основания да предположим, че целта на визитата на Обама в Рияд са били преговори с краля за възможно „коригиране“ на световните цени на петрола. Именно тази стъпка разглежда днес Западът като основен лост за въздействие върху Русия, която активизира геополитическата си дейност на фона на украинските събития. 

    Като водещ световен играч Саудитска Арабия разполага с всички възможности, така че за кратко време значително да увеличи добива и по този начин да разруши създалото се на световния пазар статукво. Като начало ще е достатъчно да бъде пробита цената на барел петрол сорт „Брент“ до $80-90. По-нататък са възможни различни варианти. Такава маневра ще даде допълнителен импулс на излизащата от кризата икономика на Запада. От това ще пострадат всички суровинни страни, включително самата Саудитска Арабия и Русия. 

    Въпреки значителната политическа и военна зависимост от САЩ през последните години Саудитска Арабия е признат лидер на арабския свят със собствени политически интереси. Едва ли саудитците са готови безропотно да се подчинят на Америка, жертвайки собствените си интереси. Във Вашингтон отлично разбират това: за „коригирането“ на петролния пазар ще трябва да бъде предложена адекватна компенсация. Веднага се появява отговорът на въпроса защо САЩ изразиха готовност да си затворят очите за доставките на Преносими зенитно-ракетни комплекси за сирийските бунтовници, за които толкова настояват саудитците, подкрепящи дестабилизиращите процеси в Сирия. Става дума вероятно за една от формите на „адекватна компенсация“. 

    Саудитска Арабия не крие, че е заинтересована от падането на режима на Башар Асад. Съгласието (мълчаливо или открито) на САЩ за доставки на въоръжения на сирийските бунтовници може да стане част от заплащането за неизбежните неудобства, свързани с падането на цените на петрола. В скоро време може да се очакват и други стъпки от страна на САЩ в подкрепа на Саудитска Арабия в замяна на повишаването добива на петрол от кралството, което би нанесло сериозен удар върху Русия подобно на събитията от 80-те години на 20 век, когато след такава офанзива бе сложен край на Съветския съюз.

 

    В действителност оттогава цените на петрола спаднаха рязко и особено в последните няколко месеца, въпреки че терористичната организация „Ислямска държава“ пое контрола над редица рафинерии в Сирия и Ирак. Горивото не поскъпна дори след като САЩ и съюзниците им започнаха въздушни удари срещу контролираните от джихадистите рафинерии, а обикновено дори и най-малкото напрежение в Близкия Изток предизвиква опасения от намаление на доставките и води съответно до повишаване на цените. Причината е, че САЩ вече не са толкова зависими от външните доставки. Бумът на шистов газ в страната промени ценообразуването на петрола. Страната вече внася по-малки количества, заради увеличения местен добив и производство. Америка внася едва по 6.87 милиона барела на ден в края на септември 2014 г., а за сравнение през 2008 г. импортът е бил по 10 милиона барела средно на ден. Към това трябва да добавим и свитата консумация на петролни продукти, заради слабия икономически растеж в Европа и Азия. Това означава, че на световния пазар вече има излишък от петрол, т.е. предлагането превишава потреблението и съответно цените намаляват.

 

    Следователно дори не се налага Саудитска арабия да прави каквито и да е усилия и да увеличава добива на нефт, а само да поддържа досегашните нива, което с шистовото изобилие в САЩ води до спад на стойността му. А това е огромен удар върху Русия, чийто бюджет за 2014 г. е изчислено да е балансиран при цена на петрола от около 115 долара за барел (цената на петрола към втората половина на октомври 2014 г. е паднала до малко над 80 долара за барел, след като по време на търговията на борсата New York Mercantile Exchange падна дори под 80-доларовата граница за пръв път от 2012 г насам). Това показва, че руските експерти въобще не са очаквали такъв масиран удар, който е възможен основно заради бума в добива на шистов газ в САЩ и на по-високия износ от Иран, с който Западът предвидливо затопли отношенията си. Енергията е двигател на растежа на руската икономика, като приходите от продажба на петрол и природен газ носят половината от приходите в бюджета. В същото време правителството непрекъснато напряга публичните си финанси заради социалните разходи, които Путин обеща преди изборите през 2012 г. Спадът на приходите от енергоносители във федералния бюджет неизбежно ще се отрази негативно върху всички сфери на обществения живот в Русия, тъй като социалните разходи са пряко свързани с постъпленията от въглеводороди.

 

    Започналото неочаквано и продължаващо и до днес падане на световните цени на петрола поставя все повече въпроси. Все повече експерти са склонни да мислят, че в основата на този спад стоят не толкова пазарни тенденции, колкото нечий користен замисъл и опити за прекрояване на петролния свят.

    Все по-очевидни са и участниците в този спектакъл. От една страна това са САЩ, които желаят да изтласкат Русия от пазара, така че да открият възможност за по-скорошни доставки на собствен шистов газ в Европа, а от друга страна – Саудитска Арабия, която не за първи път е в ролята на оръдие в американските ръце, чиято цел е да свалят световните цени и да изтласкат Русия от пазара. 

    Ако това наистина е така, съдейки по преките и косвените признаци, може да се констатира, че войната на Русия е обявена. За щастие, засега само петролна. Също такава петролна война преди много години постави началото на процесите, довели до кончината на изглеждащия дотогава непобедим СССР

    Съдейки по ситуацията с курса на рублата, американско-саудитският удар е постигнал целта си. Руските държавни финансови структури са принудени с ускорени темпове да разработват най-критични сценарии за развитие на икономическата ситуация. Така например „шоковият“ сценарий от Банката на Русия предвижда цената на петрола в света да падне до ниво от $60 за барел. Като прибавим и санкциите, наложени на Русия заради анексирането на Крим, то ситуацията за Москва се очертава да бъде изключително сложна и драматична в средносрочен план.

 

    Резкият спад на курса на рублата, причинен от санкциите срещу Москва заради намесата в украинската криза, и спадът в цените на петрола подчертават зависимостта на Русия от Запада в задоволяването на нуждата на страната от долари. През последната година рублата загуби 20% от стойността си спрямо долара, като спадът през последния месец е цели 6,5% най-вече благодарение на спада на цената на петрола, който формира  значителна част от износа на страната. Путин засега не е изпълнил обещанието си да намали зависимостта от износа на енергоносители и всеки спад в цената на петрола с долар премахва 2,5-3 милиарда долара от годишните печалби на Русия от износ, което означава, че спадът с 25 долара на барел може да коства на Русия 65-75 милиарда долара през 2014 г., което само по себе си ще елиминира положителния баланс по текущата сметка на страната.

Заключение

 

    Арабските общества не са узрели за демокрацията, защото у тях липсват необходимите вътрешни условия и предпоставки, липсва мотивация. Диктатурата на исляма, която, като във всяко теократично общество, се основава на суеверия, сляпа вяра, безкритично доверие и безрезервно подчинение на религиозните авторитети, изключва огромни маси от населението от политическите, икономическите и обществените процеси като цяло, което е напълно неподходяща среда за демократични преобразувания. Мюсюлманските народи първо трябва да преживеят своята реформация и секуларизация, т.е. да модифицират религиозните си канони и да отделят религията от държавата. Тези промени са наложителни, за да се даде възможност на всички граждани да проявяват свободно своите качества и способности, неограничавани от парализиращото въздействие на религиозните догми, които дават достъп до управлението на жизненоважните обществени процеси само на изключително малък кръг избрани хора. Държавата задължително трябва да бъде освободена от оковите на религията и да изгради своите институции и принципи на основата на прагматизма, разделението на властите, уважаването и спазването правата и свободите на гражданите, което в сегашните теократични монархически диктатури (като Саудитска арабия, Катар, Оман, Бруней) е немислимо. Докато това не се случи, арабският свят ще продължи да изостава от Запада в абсолютно всяко отношение и поради политическата и икономическата си немощ ще продължава да бъде зависим и манипулиран от по-развитите държави.

 

    Заради иманентните си слабости страните от Близкия Изток и Северна Африка са просто пешки на голямата шахматна дъска на световната политика, на която Великите сили разиграват поредната партия. Настоящата кризисна ситуация в региона е следствие именно на глобалното противопоставяне, основно между Съединените щати и Русия, в което всички средства са позволени. Тъй като в днешно време Москва няма достатъчно сили за офанзивни действия, то инициативата сега е в американски ръце. Вашингтон се стреми да защити максимално своите интереси, като под благовидни предлози сваля и сменя неудобните правителства на суверенни държави. Очаквано настъпващият след това хаос дестабилизира сътветните страни и народи и дори техните съседи, което ги прави по-слаби и податливи на външен натиск. Това дава поводи на САЩ да се намесват с дежурното оправдание за осигуряване на ред, стабилност и мир и за установяване на демокрация, което означава поставяне на послушно правителство. След това започва голямото възстановяване на пострадалите държави, което носи милиардни приходи на американските строителни, инженерни, оръжейни, петроло добиващи и преработващи компании и предприятия и такива от всякакъв друг род.

 

    Но освен чистите материални изгоди, американското присъствие там (което не е задължително да е военно или пряко) гарантира защитата на американските интереси, защото включва съответните държави в сферата на тяхното влияние. Съединените щати получават възможност да използват тях и техните ресурси като инструмент за оказване на давление върху световната търговия, пазари, икономика, валутни дейности. Това на практика означава, че те могат да контролират и да насочват глобалната политика по изгодна за тях траектория, което символизира тяхната планетарна хегемония – крайната цел на всички тези политически, военни, дипломатически и икономически дейности и машинации на Съединените американски щати – най-могъщата на този етап държава в света.

 


 

            Литература:

·        Is the oil crash a secret US war on Russia?

·        America, Oil, and War in the Middle East

·        US needs oil wars to topple Middle East chessboard

·        US wages oil wars in Middle East to dominate world energy markets

·        Plans for Redrawing the Middle East: The Project for a “New Middle East”  

·        Violation of International Law: Where is Obama’s “Authorization to Use Force” in Iraq

·        Crimes against Humanity: The Destruction of Iraq’s Electricity Infrastructure. The Social, Economic and Environmental Impacts

·        US illegality in Iraq: Where is the limit?

·        The Globalization of War

·        The West is the Architect of Terrorism in Syria

·        Going After the Islamic State (ISIL), Waging War on Syria, Dissecting “Operation Inherent Resolve”

·        Secret Memo by Donald Rumsfeld Proves Iraq War Started On False Pretenses

·        US Wars in Afghanistan, Iraq to Cost $6 trillion

·        Iraq: A War of Aggression. No WMDs, No Connection to Al Qaeda

·        Was the Iraq War to Grab Oil … Or to Raise Oil Prices?

·        Oil Wars

·        EVIDENCE OF A SERIOUS CONFLICT OF INTERESTS IN THE U.S. GOVERNMENT OVER IRAQ

·        Iraq invasion was about oil

·        “Operation Libya” and the Battle for Oil: Redrawing the Map of Africa

·        The Petroleum War of 1910: Standard Oil, Austria, and the Limits of the Multinational Corporation

·        Who Profited from the Iraq War?

·        Oil and the Gulf War

·        Why the war in Iraq was fought for Big Oil

·        Petrol price war sees costs fall to a four-year low but motoring groups warn the good news will not last

·        ИСИЛ, или историята на световното изродено лицемерие  

·        Тайната стратегия на Рейгън за сгромолясването на съветската империя  

·        Петролният шок - опасности и ползи  

·        Защо арабският свят е обречен на изоставане от Запада?   





Гласувай:
12



1. planinitenabulgaria - Една задълбочена статия!
19.10.2014 21:44
В този процес участва и Израел, както и евреите, които са по всички важни постове в САЩ. Щатите са една държава, състояща се от много прости хора, но това не важи за тези, които опроделят политиката на страната, икономиката, технологиите. Освен Израел, който по същество е щат от Щатите, това важи и за Великобритания. Виновни за този роцес на перестройка на американската политика са още два фактора - ужасяващата популация на арабите, демокрацията, която им разрешава да се преселват по Европа и да я дестабилизират, което е в интерес на Америка и простотиите на Путин. Аншлусът на Крим, войната която води той сега в Донецк и Луганск, задържането на територии от Грузия и Молдавиия, с което се пречи на присъъединяването им към ЕС и НАТО поради нерешени териториални проблеми, няма да му се размине. В статият му е отредено място, което той няма, с него Русия няма никакво бъдеще. Тя сеега е книжен тигър, дрънкащ оръжия, от които никой не се плаши. Американците печатат доларите, с които се фичка Путин, от приятелите на САЩ, най-вече Саудитска Арабия зависят цените на петрола, те ще са последния пирон в ковчега на метастазиралата в олигархия империя на злото. А след Путин идва сценарият, по който се разпадна Югославия.
Американците са прости, едностранчиви, но резултатите от ВСВ - победа на мафията в нея, вместо да се решат проблемите в Европа им даде шанс да се превърнат в нов тип империя, банка на света и от тази позиция - с право да печатат хартийки без покритие и хартийките да си ги подмятат всички страни по света - те остават суперсила, разполагаща с ресурси да се намесва и с военна сила.
Относно данните за вноса на енергоносители за САЩ - те са още по-независими. Имат много шистов газ, петрол от Мексиканския залив и огромни ресурси от газ и петрол в Аляска, които не пипат.
Поздравления за фундаменталната статия.
цитирай
2. kordon - до planinitenabulgaria
19.10.2014 21:53
Благодаря!
Разбира се, има много фактори, които съм пропуснал къде поради недостатъчна осведоменост, къде от желание да съкратя размерите на статията, която и така е твърде обемна.
цитирай
3. zaw12929 - ИМАТЕ ЛЕК ИЗКАЗ И РЕАЛНА ОЦЕНКА, ...
08.01.2015 11:40
ИМАТЕ ЛЕК ИЗКАЗ И РЕАЛНА ОЦЕНКА, НАКЪСО "контролът върху енергията е лост за глобално господство!"
цитирай
4. kordon - до zaw12929
08.01.2015 12:50
Благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 4843018
Постинги: 467
Коментари: 2759
Гласове: 2285