Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
23.08.2014 13:15 - ПАРАДОКСЪТ НА РУСОФИЛСТВОТО
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 9752 Коментари: 13 Гласове:
9

Последна промяна: 23.08.2014 20:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ПАРАДОКСЪТ НА РУСОФИЛСТВОТО  


Първа част


    Нерядко, когато в публичното пространство бъдат изнесени факти, които представят Русия в не дотам благоприятна светлина, от страна на последователните и непоколебими поклонници на руския народ и култура (т. нар. русофили) може да се чуе (освен хули и клевети) реплика от този род: „Абе, ти не се занимавай с руснаците! Те имат много суровини и ще се оправят”. Друг подобен  „аргумент” е: „Те руснаците могат всичко по-добре от другите, но не искат”. Очевидно е, че това е опит да ни се внуши да не се ровим в тази материя, наречена „широка руска душа”, с който софизъм се цели да се избегнат отговорите на някои болезнени въпроси. Един от тези въпроси е защо, ако русите са толкова умни и способни, са толкова зле в икономическо отношение и имат доста по-нисък жизнен стандарт от много други народи, някои от които са далеч по-малобройни, живеят на много по-малка територия и притежават несравнимо по-малко суровини и природни дадености. В крайна сметка нали интелектуалните способности и духовният потенциал на народите се оценяват по това в каква степен успяват да се противопоставят на историческите предизвикателства, да се нагодят към съществуващите обстоятелства, да реагират на промените, да усвояват наличните ресурси и да адаптират околната среда към своите изисквания така, че да създадат благоприятни за собственото си развитие и успех условия. Нали в края на краищата всички човешки и материални ресурси трябва да бъдат впрегнати и да работят за благоденствието на хората, на народа, което е и основната цел на всяко общество. Не на последно място показател за техните възможности е и участието им в цивилизационните процеси и положителната им роля за просперитета на човешкото общество като цяло, т.е. какъв е приносът им в науката, техниката, политиката, икономиката, културата, социалната сфера и т.н.

 

    Ако вземем под внимание тези признаци, то няма как да не ни направи впечатление, че ролята на руския народ е незначителна предвид неговата численост, природните му дадености, материалните му ресурси и преди всичко – предвид неговите претенции.

 

    Парадоксът на русофилството се състои в това, че обектът на неговата любов и преклонение реално не съществува. Русия на великите учени, на славните герои, на благородния, миролюбив, трудолюбив и свободолюбив народ, на „необятната руска душа”, на духовността, на хуманизма, на човешките ценности и принципи, на филантропията, на загрижеността за човека, на високата и повсеместна интелигентност, на любовта към истината, на жертвоготовността, на огромния, но потиснат потенциал, на справедливостта, на масовите подвизи, на всестранните дарования, на ненадминатата култура, на баснословните умения, способности и компетенции – тази Русия е само една химера, която съществува единствено в бляновете и дремещите умове на онези, които, жертвайки своя разум, са избрали да се кланят на кух идол, изпразнен от съдържание. Фанатизмът, с който русофилите следват тази лъжлива фикция, по същество не се различава от религиозния или който и да е фанатизъм, защото кара хората да защищават ожесточено една недоказана и практически недоказуема теза. Упоритостта, с която русофилите яростно бранят идеята за „Велика Русия” (Свята Русия, Майка Русия) – която е само една халюцинация, продукт единствено на въображението – е доказателство, че тук става въпрос наистина за сляп фанатизъм, основан на емоции и дълбоки пристрастия, а не на обективна и рационална оценка.

 

    Безпристрастният анализ показва, че в сравнение с други държави Русия винаги в своята история е била икономически изостанала, слабо организирана и политически нестабилна страна с беден и невеж народ, представляващ инертна маса, неспособна да се обедини около общи цели и каузи. Поради това руският народ не е в състояние да се самоорганизира и самоуправлява, което го прави лесна жертва за самодръжци, за тоталитарни и авторитарни режими. Предвид тези обстоятелства в Русия никога не е имало, няма и най-вероятно няма и да има гражданско общество, което да контролира и регулира в значителна степен политическите и икономическите процеси. Вечната съдба на Русия е в едноличното управление на поредния диктатор, облякъл деспотичното си управление във фалшивите одежди на привидната грижа за „благоденствието на народа” (Всё во имя человека, для блага человека). Истината е, че руският народ получава това, което заслужава, защото „всеки народ си заслужава управниците, всеки народ е достоен за своето правителство” (Хегел). Но ако това изглежда лошо, то истината е, че без него би могло да е и по-лошо. Защото по-добре с лошо управление, отколкото без никакво управление, тъй като тогава настъпват анархията, братоубийствените конфликти и пълният хаос. И това Русия го знае най-добре от собствения си исторически опит.

 
Създаването на Русия от германските викинги

    Любопитен факт е, че малцина от почитателите на Русия (както и от всички останали) са запознати с историята на възникването на руската държава. Това, разбира се, не е случайно, а си има своите логични причини, които се крият в това, че този период не представя особени поводи за гордост нито на днешните руснаци, нито на техните адепти, и поради това не е широко застъпен в официалната историография и в популярните литературни и информационни източници. Защото създаването и укрепването на руската държавност е неразривно свързано не със славяните (а славянството и русофилството са неделими в очите на русофилите), а с германците. И това се потвърждава от древноруски летописи, които свързват създаването на държавата Русь с варягите-руси. Варягите всъщност са викинги (наричани на запад в миналото нормани) – свободни скандинавски селяни от датски, норвежки и шведски произход, принадлежащи към групата на германските народи. Според древноруската хроникаПовесть временных лет („Повест за изминалите години“), според много други писмени източници и според археологически изследвания, през първата половина на IX в. викингска група от племето рус, част от шведския народ, се възползва от разпокъсаността и неорганизираността на източните славяни и успява да им наложи своята власт. Повествованието разкрива имената на трима братя варяги – Рюрик, Синеус и Трувор, които станали князе съответно в Новгород, Белоозер и Изборск. Ето какво казва за това събитие Никоновската летопис – един от най-големите руски летописни паметници:

 

Пойдоша из Немецъ три брата со всъмъ родомъ смоимъ: Рюрикъ, Синеусъ, Триворъ. И бысть Рюрикъ старъйшина в Новъгороде, а Синеусъ старъйшина бысть на Белъоѕере, а Триворъ во Изборце”.

 

Потвърждение за това се намира и в споменатия вече летопис Повесть временных лет, в който ясно се указва, че славяните изпращат мисия в земите на варягите при народа рус. Тези варяги/викинги, казва летописеца, се наричат рус, както другите варяги са наричани свеи (древногермански народ, от който произхождат днешните шведи), нормани (название, с което в Западна Европа са наричали най-общо скандинавците), англи (древногерманско племе, което заедно със саксите основава държавата Англия) и готи (източно германски народ):

 

„В год 6370 (862). Изгнали варяг за море, и не дали им дани, и начали сами собой владеть, и не было среди них правды, и встал род на род, и была у них усобица, и стали воевать друг с другом. И сказали себе: „Поищем себе князя, который бы владел нами и судил по праву“. И пошли за море к варягам, к руси. Те варяги назывались русью, как другие называются шведы, а иные норманны и англы, а ещё иные готландцы, — вот так и эти. Сказали руси чудь, словене, кривичи и весь: „Земля наша велика и обильна, а порядка в ней нет. Приходите княжить и владеть нами“. И избрались трое братьев со своими родам, и взяли с собой всю русь, и пришли, и сел старший, Рюрик, в Новгороде, а другой, Синеус, — на Белоозере, а третий, Трувор, — в Изборске. И от тех варягов прозвалась Русская земля”. 

 

    В същото време други двама варяги от групата на Рюрик – Асколд и Дир, отправили се на поход срещу Константинопол, завладяват Киев и по този начин установявят пълен контрол над най-важния търговски път, наричан път от варягите към гърците.

 

    След смъртта на двамата си братя Синеус и Трувор, Рюрик присъединява техните земи към своята и основава династията на Рюриковичите, която управлява Русия до 1610 г. (Василий IV Шуйски). По този начин варягът Рюрик, произлизащ от скандинавския (шведския) народ рус, който пък е част от германските народи, става основател на руската държава. Както казва монаха Нестор – най-ранният от руските летописци: „с тех варяг прозвалася Русская земля” (на тези варяги била наречена Руската земя).

 

    Тезата за създаването на руската държава от скандинавските (германските) викинги е оспорвана преди всичко от онези (сред които попадат и русофилите), които не могат да се примирят с пасивната роля на славяните в тази история. Съветската историография някога и русофилите сега всячески се опитват да „докажат” славянските корени на Русия и да преувеличат приноса на славяните, но това става в противоречие с изворите, археологическите находки и историческата логика. В онези времена славянските племена все още не са достигнали до нивото на обществено развитие, което изисква държавническо мислене и изграждането на държава. При тях липсвала добре структурирана аристокрация и солидна политическа и военна организация, необходими за такава еволюция, каквато представлява държавата. Това се доказва и от историята на България. Преди българите да се заселят по тези земи, тук са живели многобройни славянски племена, но те никога не са създали държава, нито пък са съществували наченки на такава, защото предпоставките за изграждане на държава били съвсем недостатъчни. Процесът на разслоение в общините протичал бавно, тъй че за славянската аристокрация било невъзможно да си осигури необходимото господство. Едва българите, носители на градивен държавнически елемент, успяват да се възползват от благоприятните обстоятелства и да изградят истинска държава. Това става, след като местните неорганизирани славянски племена били подчинени от прабългарите и принудени от тях да напуснат местообитанията си и да се заселят така, че да образуват нещо като санитарен кордон около българите, поемайки първи ударите на враговете.

 

    Този характерен епизод е представен в „Хронологията” на патриарх Никифор Константинополски

 „Те (българите) покорили и славянските племена, които живеели наблизо, и заповядали на едните да бранят земите, които граничат с аварите, а на другите да пазят земите, които са съседни на ромеите”.

 

    В свой труд византийският духовник и летописец Теофан Изповедник потвърждава това:

„...и след като (българите) покорили измежду намиращите се там славянски племена т.нар. седем племена, поселили северите от предната клисура до Верегава (вер. Ришкия проход) към източните части, а към юг и запад до Авария останалите седем племена, които плащали данък.

 

    Тези факти показват, че славяните са били слабоорганизирани и неспособни на самоуправление. Това важи, както виждаме, дори и за южните славяни, които от векове съжителстват с най-развитата цивилизация по това време – Византийската империя, от която биха могли да черпят културни традиции и държавнически опит. Но те не са го направили поради ниското си обществено развитие. Това пък още повече важи за източните славяни, намиращи се далеч от цивилизационните средища, битуващи в състояние на почти пълна анархия и безвластие. Те били неорганизирани и поради това неспособни да се противопоставят на мощния натиск (Drang nach Osten) на далеч по-организираните варяги/викинги, които лесно ги поставили в свое подчинение. Трябва да се има предвид и това, че варягите са представители на германските народи, които още далеч преди това показали и доказали своите организационни и държавнически склонности.

 

    През I век пр. Хр. германските племена от Южна Скандинавия и Северна Германия започват да се разселват на юг, изток и запад. Те влизат в контакт с келтските племена в Галия, както и със славянски и балтийски племена в Източна Европа. От II в. на новата ера германците започват все по-активно да нахлуват в Римската империя. Под влияние на римската култура и на необходимостта да се справят с военната машина на Рим те постепенно се групират в племенни съюзи, което показва наченки на държавническо съзнание. Още към V в. германците създават и първите си държави, при това на територията на Империята (виж Кралство на вандалите, Вестготско кралство). Вестготското кралство е и първата държава, възникнала на Иберийския полуостров и фактически е базата, върху която по-късно е създадена Испания. Когато полуостровът е завладян от маврите, единствената свободна територия е тази на Кралство Астурия. Част от вестготската армия, както и вестготски аристократи и свещенослужители, начело с вестготския благородник Пелайо (Pelagius) основават това кралство. Вестготите се разбунтуват срещу арабите и към 718-719 г. им нанасят поражение при Covadonga. Това се смята за начало на Реконкистата – дълъг процес на отвоюване на Иберия от маврите, който поставя фундамента на испанската държава и в чиято основа стоят германските вестготи.

 

     Друга германска държава е Остготското кралство, формирало се на част от територията на Западната Римска империя със столица гр. Равена. Германците основават още редица други държави в различни части на Европа, докато славяните нямат нито една:

 

·        Алемания (царството на алеманите);

·        Бургундия (кралство на германското племе бургунди в земите на днешна Франция);

·        Кралство Гепидия (основано от герм. племе гепиди);

·        Кралство Ругиланд (основано от герм. племе руги);

·        Кралство Германия;

·        Княжество Салерно (основано от германското племе лангобарди; столица Салерно);

·        Кралство на вандалите (основано от герм. племе вандали);

·        Лангобардско кралство (със столица Павия);

·        Кралство Галеция (основано от герм. племе свеби);

·        Маркграфство Австрия;

·        Неустрия (франкско кралство);

·        Саксония;

·        Държава на Само (славянска държава, създадена от франка Само);

·        Сицилианско кралство (основано от норманите);

·        Толедско кралство (основано от вестготите в Иберия; столица Толедо);

·        Кралство Мерсия (основано от герм. племе англи);

·        Кралство Нортумбрия (основано от англите);

·        Кралство Берниция (основано от англите);

·        Кралство Дейра (основано от англите);

·        Кралство Кент (основано от герм. племе юти);

·        Кралство Есекс (основано от герм. племе сакси);

·        Кралство Хвике (основано в англо-саксонска Британия);

·        Тулузско кралство (основано от вестготите; столица гр. Тулуза);

·        Уесекс (основано от саксите в Англия);

·        Норвежкото кралство (885-1319 г.);

·        Англия (основана от германското племе англи);

·        Франция (традиционно 486 г. се смята за година на създаването на Франция; основана е от германското племе франки).

 

    Голяма част от тези кралства са основани на територии, населявани от други народи – келти, ибери, италийци, келтибери, славяни, въпреки че делът на германците в състава на тези народи не е бил много голям. Но германците успяват да ги покорят и да ги организират в държавни структури, чието управление било в германски ръце, поне докато германският етнос не се размиел в морето на местните народи. В последните години на Римската империя тя била управлявана фактически от германци. За енергичния и откривателски характер на германците говори фактът, че норвежки викинги са открили Америка 500 години преди Колумб. Освен това градивният държавнически дух на германците е в основата и на редица други по-късно създадени държави в различни части на света – Германия, Швеция, Швейцария, Белгия, Холандия, Австрия, Норвегия, Великобритания, Съединени американски щати, Канада, Австралия, Нова Зеландия, ЮАР, Исландия, Дания, Фарьорски острови и др.

 

    Както се вижда от многобройните примери, германците са носители на съзидателни елементи и на държавност, и в хаоса, настанал след разпада на Римската империя, те първи започват да създават държави и по този начин да поставят началото на една нова цивилизация. Нещо повече. Германците участват активно в управлението на много държави и то не само с немско население. Те са в основата на много от кралските и аристократични фамилии и династии, управлявали по-късно из цяла Европа – Гърция (Династията Glьcksburg), Румъния (Династията Hohenzollern-Sigmaringen), Русия (Династията Рюрик, Династията Holstein-Gottorp, Династията Oldenburg; руската императрица Екатерина II Алексеевна Велика всъщност се казва Sophie Auguste Friederike von Anhalt-Zerbst-Dornburg), България (Батенберг, Сакскобурготски), Португалия (Династията Habsburg в Португалия), Франция (Династията на Капетингите, от която произхождат и всички кралски фамилии, управлявали Франция), Испания (Династията Habsburg в Испания), Великобритания (Династията Уиндзор всъщност е носила до 1917 г. названието Sachsen-Coburg und Gotha) и т.н.

 

    Всичко това показва, че германците притежават много силен държавнически усет и талант, който са прилагали из цяла Европа и по света, участвайки най-активно в изграждането, утвърждаването и развитието на европейската политическа система, държавност и цивилизация. Причина за техните успехи е изключителната им адаптивност, иновативност, енергичност. Лекотата, с която се приспособяват към чужди условия, им позволява без особено усилие да изградят успешна държава където и да е по света.

 

    Германците са най-успешната етническа група, създала множество държави в различни части на планетата, представляващи едни най-развитите във всякакво отношение държави в света. Всички държави, създадени от германците, в които те са мнозинство или представляват значителен фактор, са икономически и политически много по-развити от славянските. Това показва, че дори и повече от хиляда години след основаването от тях на руската държава, германците продължават да бъдат по-градивна сила от славяните. Нещо повече. Сред славянските държави има такива – Полша, Чехия, Словакия, Словения, Хърватия – които чевидно са по-добре устроени и напреднали в икономическо отношение от другите такива. Това обаче са именно онези славянски страни и народи, които някога в своята история са били под германска власт за достатъчно дълъг период от време. Дори в самата Полша районите, попаднали под контрола на германците по време на подялбата на полската държава между Руската империя, Кралство Прусия и Австрийската империя, са много по-напреднали и развити от онези, останали под руско иго.

 

    Ето защо не бива да ни учудва фактът, че германците са създали далеч на изток руската държава, подчинявайки местните славянски племена. Създаването на държави на чужда територия и сред чуждо население не само че не е изключение, а е обичайна практика за германците, както се вижда от многобройните примери. Учудващо по-скоро е твърдението, че въпреки всички тия факти и въпреки историческата логика, славяните са създали сами Русия. Това е в противоречие както с писмените източници, фактологията и археологическите данни, така и с философията на историята, според която изграждането на държава е възможно да бъде извършено само от народи, сред които има обективни предпоставки, т.е. обществена необходимост от това. А сред източните славяни такива условия почти напълно липсвали, а вероятно липсват и днес, имайки предвид тяхната дезорганизираност, дезинтеграция, слаба икономика, политическа нестабилност и нисък жизнен стандарт.

 

    Варягите, като типични представители на скандинавските германци, са неспокоен, енергичен и активен народ. Със своите превъзходни кораби те покриват огромни пространства и достигат до най-отдалечени части на Европа, а и на света. Наричани с общите названия викинги, нормани, варяги, тези северни германски народи извършват активна военна, търговска, мореплавателска и дипломатическа дейност и участват дейно и неуморно в европейските дела като важни играчи.

 

    Шведските викинги и викингите от балтийското крайбрежие по правило пътешестват на изток и фигурират в древно руските и византийските източници под названието варяги. Норвежските и датските викинги се движели предимно на запад, където са известни под името нормани. През този период скандинавските страни изглежда са били неизчерпаем резервоар за бойци и военни лидери, способни да организират добре мотивирани групи от свободни хора за нападение и завладяване на нови земи, за придобиване на плячка или за събиране на данъци. Причините за усилената експанзионистична дейност на викингите са комплексни: пренаселване на приморските райони на Скандинавския полуостров; недостиг на пригодни за обработка земи; разложение на родовите общини при шведите, датчаните и норвежците, което се съпровожда от увеличаване броя и усилване на благородниците, за които плячката от война служила като важен източник на богатство. Прогресът в корабостроенето при скандинавците, които са много добри мореплаватели, прави възможно тяхното плаване не само в Балтийско море, но и във водите на Северния Атлантик, Средиземно море и по големите европейски реки.

 

    Викингите без усилие се приспособявали към новите условия, били склонни към смесване с чуждото население и лесно възприемали неговите културни характеристики, приемайки чужди имена, език, нрави, обичаи, религия и т.н. Викингите, известни още на запад като нормани, а на изток като варяги, били основните наемници на византийските императори във византийската армия за борба и противодействие срещу арабско-ислямските завоевания на маврите и сарацините, съответно в Западното и Източното Средиземноморие в периода до кръстоносните походи. Те пътешествали от Северна Америка до Русия и дори до Иран и от Гренландия до Северна Африка, нападайки Франкската държава, Англия, Шотландия, Ирландия, Византия, Испания, Португалия; заселват Оркнейските, Фарьорските, Хебридските и Шетландските острови, а също и Исландия; норвежки викинги основават херцогство Нормандия, датски викинги завладяват Англия, потомци на норманите от Нормандия на свой ред завоюват Англия, а също Южна Италия и Сицилия, основавайки там Сицилийското кралство. През тези завоевания викингите подчиняват множество народи, някои от които имат свои държави. Така че е съвсем нормално за тях да завладеят източните славяни и да им наложат своята власт, още повече, че те са слабо организирани, което ги прави неспособни да се противопоставят на постоянния и агресивен натиск на викингите, наричани от славяните варяги. Славяните просто се намирали на един от най-важните търговски маршрути, експлоатирани интензивно от варягите – пътят от варягите към гърците. Дори самият факт, че този път бил основан от варягите (които първоначално го използвали за грабителските си походи), започвал от варягите и че бил използван основно от тях, при все че минавал през голямата си част през земите на източните славяни, е показателен за по-динамичния и войнствен характер на тези хора в сравнение с този на славяните. Именно заради по-агресивната си и борческа природа варягите/викингите налагат своето господство над славяните, които през цялата си история досега показват пасивност, неорганизираност, инертност, безидейност и затова винаги са играли ролята на исторически декор, но не и главна, действаща сила.

 

    До идването на варягите, славянските племена (поляни, древляни, северяни, драговити, радимичи, кривичи и др.), населяващи територията на бъдещата първа руска държава, живеели под своите собствени названия. Но скандинавските варяги от народа рус, начело с техния княз Рюрик, подчинили повечето от източните славянски племена, както и редица балтийски и угро-фински племена, изграждайки по този начин първата държава на източните славяни в лицето на Русия. За това свидетелства и т. нар. Рюриково городище – укрепено викингско селище, представляващо търговско-занаятчийски и военно-административен център, намиращо се във Великий Новгород. В този археологически паметник от IX в., играещ ролята на резиденция на викингските князе, властващи над източните славяни, са открити в слоевете между  IX и XI в. значително количество находки от военно снаряжение и облекло на скандинавските варяги, множество оловни княжески печати (доказващи, че точно там е живял Великият княз), предмети от скандинавски тип, орнаментирана бронзова игла от скандинавски пръстеновиден щифт, части от резбовани икони със знака на Рюриковичите, железни гривни с изображения на чука на бог Торскандинавската митология и викингските саги е бог на гръмотевиците, бурите и плодородието, използвал тежък железен чук Мьолнир) от митологията на германите, бронзови медальони с рунически надписи, сребърна статуетка на Валкирия (в скандинавската митология са войнствени девици, подчинени на Один и участващи в разпределянето на победите и определящи кой да умре и кой не в битките) и много други предмети от подобен характер.

 

    Най-убедителните доказателства за скандинавския (германския) произхода на създателите на руската държава – народът рус/рос – се намират в съвременните и в малко по-късни на онези събития писмени източници. Названието рос е гръцката версия на името на народа рус. Известно е, че византийските автори винаги са използвали названието „рос” (Ρώς). Като производно на това название византийските автори и чиновниците от императорската канцелария изобретяват названието на страната, управлявана от народа рос – Росия (Ρωσία), което окончателно се утвърждава в гръцкия език, започвайки от IX в. По това време връзките с Византия стават особено силни и затова византийската култура, особено чрез християнството (русите са кръстени от Константинополската църква, т.е. приемат кръщението си от Византия), политиката и търговията оказва огромно влияние на руската държава. Затова чрез църковната гръцка писменост и чрез официалните актове на Византийската империя названието „Ρωσία” започва да преминава и в руския език. Иван Грозни, например, е изписвал названията „росийски” и „Росия” с едно „с” в пълно съответствие с гръцката транскрипция, която използва едно „с”. През XVII в. по аналогия със славянската транскрипция на думата „русский” названията „россйски” и „Россия” започват да се пишат с две „с”. По такъв начин, наред с местната славянска форма „русский” и „Рус”, в руския език прониква и утвърдилата се през IX в. гръцка форма Росия, впоследствие модифицирана като „Россия”, „российски”.

 

     Това, че скандинавският/германският народ рус е дал името си на държава, в която германците са незначително малцинство сред морето от славяни, не е никак изненадващо, защото има и други такива примери – германското племе англи дава името си на държавата Англия, а също германското племе франки дава своето име на държавата Франция. И в двата случая германците основават държави сред келтите, които подобно на славяните не са били в състояние нито да им се противопоставят, нито пък да създадат собствена държава, заради все още ниското си ниво на обществено развитие.


Към Втора част –›




Гласувай:
11



1. balar - предлагам ти
24.08.2014 00:51
да се пробваш да наречеш някой швед германец:):)
цитирай
2. kordon - до balar
24.08.2014 10:49
Не знам как ще реагират шведите на това (и да си призная този въпрос малко ме вълнува), но знам, че в статията в Уикипедия на шведски език, която описва произхода на шведите, се казва ясно и недвусмислено още в първия ред на материала, че те са от германската етническа група (Svenskar аr en germansk etnisk folkgrupp). Предполагам, че шведите по-добре от нас знаят етническата си принадлежност!

http://sv.wikipedia.org/wiki/Svenskar
цитирай
3. balar - добре
24.08.2014 11:25
по същата логика ти си славянин
цитирай
4. kordon - до balar
24.08.2014 11:41
Моля, за конкретни въпроси по темата!
цитирай
5. nkf - Гласувам отрицателно за статията, ...
24.08.2014 15:49
Гласувам отрицателно за статията, въпреки, че с по-голямата й част съм съгласен. С това, което не съм съгласен е следното: Народ "славяни" никога не е имало, това изобретение на ренесанса и на позитивистите няма нито антропологични, нито културни обосновки; руснаците са един расов микс, като гено им е доминантно фино-угърски и западноазиатски, плюс добавки от балтийски и скитски племена. Какви славяни какви пет лева?; Българите от никъде не сме идвали и никакви славяни не сме организирали. По въпроса препоръчвам писанията на Йоан Мала и Йоан Цеца, както и писмата между Цар Калоян и Папата; Викингите не са били основна сила във войската на императорите на Източната римска империя (държава византия никога не е съществувала, наричай нещата с истинските им имена), а само императорска гвардия (нещо като швейцарската гвардия на френските крале -3-4.000 души); Основната маса от кръстоносците не са никакви викинги, ами са франки, бургунди, фламандци. Да, вярно, пак са германски народи, ама все пак фламандците и бургундците не са шведи, нито датчани. Апропо, и все пак ранцузите (колкото и условно да е това понятие за 11 век) дават най-много кръстоносци; франките населили Галия и дали името на Франция, може и да са германци по произход, ама елита им е бил изцяло латинизиран, затова и във Франция в края на крайщата се говори латински, а не германски език. Изобщо модела на държавно устройство на Франция е същия като на римската империя. Тъй че тука ролята на германския държавообразуващ фактор е доста надценена. И мога ли да запитам, след като русия е изпитала такова "колослано" "византийско културно влияние", що не говорят на гръцки, ами на редактиран старобългарски, че и българска азбука ползват? И още нещо: не знам дали Рюрик е основал русия, а и не ме интересува, обаче ми е любопитно защо рюрик и дружината му не са наложили езика си над дивите полуазиатски, балтийски племена? Ето, шепата латинизирана франкска аристокрация воглаве с Мервингите латинизираха салическите франки
цитирай
6. kordon - до nkf
24.08.2014 16:01
Ваше право е да не се съгласявате с това, което не Ви харесва.
цитирай
7. nkf - Ваше право е да не се съгласявате с ...
24.08.2014 16:49
kordon написа:
Ваше право е да не се съгласявате с това, което не Ви харесва.

Въпросът не е до харесване или нехаресване, а до съобразяване с историчесите факти. Иначе, ко е само до харесвам-нехаресвам, то ще се получи така, че всеки ще взема от историята само това, което му изнася, респективно харесва. А работата не е там, а в това да се изясни обективната истина. Историята, г-н Кордон, е точна наука - опира с ена факти, а не на презумпции, романтични схващания и поетични идеализирания. Старите римляни - тези класици на империализма и държавността / и не само на това/ са казвали : "da mihni faktum, dabo tebi jus", сиреч: дай ми фактите и ще ти дам правото. Ако фактите, които представяте не могат да се подредят в логическа верига с логичен резултат, то тогава е налице липса на каквото и да е доказателство за твърдяното в тезата. Освен това, боравите свободно снеточни термини, както и неточно използвате някои факти / на границата на манипулацията /.С това не искам да омаловажавам германските народи, ни най-малко, аз лично ги уважавам за постиженията им във всяка една област и затова не критикувам тях, а вас. Освен това, вие сигурен ли сте, че кралската фамилия на Великобритания е Сакс-Кобург Гота? Щото аз не съм сигурен. И още един въпрос - несвързан с германци, викинги и т.н. - от къде идват Българите, г-н Кордон?
цитирай
8. kordon - до nkf
24.08.2014 17:00
Аз съм представил и фактите, и логиката, но не задължавам никой да ги приема.
цитирай
9. nkf - Аз съм представил и фактите, и ло...
24.08.2014 18:48
kordon написа:
Аз съм представил и фактите, и логиката, но не задължавам никой да ги приема.

Няма факти като например: "славянство", "Византия", викингска многоброиност и ударна сила във войската на ИРИ и също такава в кръстоносните походи; няма факт на "пристигане на прабългари" и организиране на някакви "славяни". Не си обяснил логиката на това как се получава така, че уж викинги основали русия, пък русия не проговорила на шведски, ами говори на редактиран старобългарски. Изобщо куцат ти и логиката и фактите, иначе писнаието някаква възхвала, тип църковен панегирик за свети дела, е добър, но не и като исторически анализ. Също така бях поставил и въпроси, но явно е, че се пренебрегват и липсва интелектуална и познавателна възможност за адекватен отговор, както и да е, със здраве.
цитирай
10. kordon - до nkf
24.08.2014 19:06
Е, имате право на мнение и аз не оспорвам това право. Но флагрантното Ви непознаване на историята и нейното преиначаване от Вас ме кара да се въздържам от каквито и да е дискусии, тъй като това би било неоправдана загуба на време.
цитирай
11. germantiger - Благодаря, Кордон!
02.09.2014 19:49
!истосърдечно и с удоволствие пиша, че съм възхитен от двете части и СЪЩНОСТТА НА ПОСТИНГИТЕ. Лидиращия, съграждащия и силния германо-скандинавски елемент ясно показан и доказан от Кордон. Мисля, че в блог.бг НЕ съм чел по тази тема нещо толкова синтезирано, последователно, обемно и ясно като акценти и изводи!

Постинга на Кордон ме впечатли и ми въдейства - много труд, логика, аргументи и силни изводи. Отделно от това - Россия освен варяжко основание има и българско в два стожера - ПИСМЕНОАТ И ВЯРА - задължително допълнение към дискусията!
цитирай
12. christotamarin - Проблемът на тази версия за произходът на названието "руси" е ..
21.10.2014 14:27
Тезата, че държавата Рус/Росия/Русия е създадена от нормани/викинги/варяги, може да се счита за общоприета. Оспорващите я нямат състоятелни доводи, освен един, изложен по-долу:

Проблемът е версията за произходът на самото название "руси". Скандинавско/норманско/варяжко племе с такова название не се намира.

От една страна, названието "руси" е просто етноним, просто дума, а толкова много думи, включително етноними, нямат общоприемлива етимология или нямат никаква етимология.

От друга страна, изложената версия предполага наличие на славяногласие по Днепър преди варягите. Според мене, не е било така. По Днепър нямало никакво славяногласие преди 800 година след Христа, приблизително. Когато Карл Велики завладял Авария/Панония, той ще да е пратил нормани/варяги на Изток да завладеят за него източно-европейската равнина, и им разрешил (а може би ги посъветвал) да подкарат нататък славяногласно население за работна сила. Това е начинът, по който е създадена Великая Русь. Тя е продукт на прословутият Drang-nach-Osten.
цитирай
13. kordon - до christotamarin
21.10.2014 14:53
Да, наистина проблемът с етимологията на етнонима "руси, Русия" все още не е решен окончателно. Но според мен германският принос за създаването на руската държава е безспорен и не подлежи на съмнение.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 4844261
Постинги: 467
Коментари: 2759
Гласове: 2285