Печалбите на корпорациите в САЩ достигнаха рекорд през миналата година. Това е едно от обясненията за възхода на Уолстрийт, но продължава да провокира дискусии за разпределението на доходите.
Според данни на търговското министерство, цитирани от „Ню Йорк Таймс”, корпорациите са спечелили 2.1 трилиона долара през 2013 г. и са платили данъци за 419 млрд. долара. Печалбата след данъци е 1.7 млрд. долара, което прави 10% от БВП – първата година, когато показателят е толкова висок. През 2012 г. печалбите бяха 9.7% от БВП. До 2010 г. най-висок дял на печалбите в БВП бе достигнат през 1929 г. – 9.1 на сто, първата година, когато правителството започва да изчислява подобен показател. (В България подобно число не се обявява, НСИ има единствено оценки за т. нар. брутен опериращ излишък).
Една от причините за ръста на нетните печалби е намаляването на ефективната данъчна ставка (виж таблицата).
Заплатите в САЩ са 42.5% от БВП спрямо пика от 57.4% от БВП през 1970 г. Ако се включат придобивките като пенсионни осигуровки и здравно осигуряване, платено от работодателя, делът достига 52.7% от БВП. Но това е понижение спрямо 53% през 2012 г. и най-ниско ниво от 1948 г.
„Ню Йорк Таймс” прави сравнение с 2006 г. – последната пълна финансова година преди рецесията. Корпоративните печалби преди плащане на данъци (с отчитане на инфлацията) се повишават с 28 на сто през миналата година. Но данъците намаляват с 21 на сто, така че чистата печалба се повишава с 36 на сто. В същото време общата компенсация на работещите расте с 5 на сто. Това е по-малко от ръста на населението в работоспособна възраст за същия период (7%).
За последен път неравенството в доходите е било толкова високо през 20-те години на миналия век и това не е нормално, пише по този повод в USA Today Бил Грос, шефът на Pimco.
Рекордните корпоративни печалби (10% от БВП) не са нормални, те дори надхвърлят нивото от 20-те години.
Не е нормално и нивото на минималната заплата – 7.25 долара на час. Както посочва сенатор Елизабет Уорън, почасовата надница трябва да е 22 долара, ако следва производителността на труда.
Всички тези статистики посочват продължаващата загуба на покупателна способност на американските работници спрямо инфлацията и корпоративните печалби. Уолстрийт може да е доволен, но не би трябвало.
Капитализмът има нужда от баланс, смята шефът на най-големият фонд за облигации. Корпорациите може би не изяждат семената за посев, но не ги и засаждат. По-добре е да се увеличат заплатите, така че увеличенотот потреблението да стимулира поемането на риск.
Но първият, който го направи, няма да получи предимство. Ако оздравяването на икономиката изисква по-високи заплати, решението трябва да е на широка основа, но това не може да стане доброволно. Увеличаването на минималната работна заплата, макар да изглежда антикапиталистическо и недемократично, е нужно за общото благо – на работниците и капиталистите, смята финансистът.
Според него е нужна и подкрепа от държавата чрез данъчна реформа. Корпорациите се оплакват от високите данъци върху печалбата в САЩ, в сравнение с други страни, но ставките рядко са били по-ниски. Официалната ставка от 35% на корпоративния данък се компенсира от местни или офшорни убежища, така че ефективната ставка е само 21.4% от дохода преди облагане през 2013 г.
В допълнение богатите имат право да трансформират своята заплата и бонуси, с което се създава данък върху капиталовите печалби с почти никакъв риск за капитала.
Много международни организации проучват неравенството. ОИСР например постави САЩ на 31 място от 34 страни по неравенство, надминати само от Турция и Чили.
Неравенството в заплатите, твърди организацията, заплашва ръста чрез блокиране на икономически възможности. Едно от предложените решение е да се насърчи образованието на работниците, за да придобият уменията, изисквани от икономиката на 21 век. Основната стратегия трябва да бъде публично-частното партньорство, според Грос.
Източник: economix.bg
© Идейна дискусия "Социализъм ХХI в...
КАПИТАЛИЗЪМ, СОЦИАЛИЗЪМ И ЕКОЛОГИЯ
Не-контролируем хаос след теракта в Моск...
43% от онкологичните заболявания се прич...
Говорил съм с доста хора тук и надделява мнението, че САЩ и останалият свят са като два взаимно свързани съда. Целият свят работи за тях, те трябва да са добре, за да остане нещо и за света. Ако не са добре, ще стане лошо за всички по света. Примерите са Китай на първо място, Индия, но и Бразилия в последните години. Технологиите тук, част от които и инхформационните дават възможности на работодателите да назначават работници напр. в Индия, които от компютъра си да извършват определена работа. Парите за света се печатат в Америка и всички страни по света треперят пред нея поради този факт, с изключение на КНДР може би. Банковият сектор носи огромни печалби на Америка, но като икономика тя за сега е недостижима. Обама когато говори за поразиите на Русия тук и там по света направо се присмива на Путин и казва, че те вече не са сила.
Пътувайки тук и там по Америка оставам с впечатлението за нещо много голямо и силно. Тук идват търсещи по-добър живот хора от цял свят, между тях и пълни боклуци, които копират простащината, клишетата. Те казват, така се прави в Америка, така мислят в Америка, без да имат мнение, но съм срещал и почтенни хора, родени тук.
Моето място не е тук. Едно посещение в някое забравено вече българско село ми носи повече радост, но сега гледам тук бебе и с нетърпение поглеждам датата за обратния си полет.
Написаното от мен е мое лично мнение, а не преценка.
Радвам се за Вас, че имате възможност да видите отблизо най-развитата и най-силната в икономическо, политическо и военно отношение държава в света. Без да съм посещавал лично Съединените щати, аз имам абсолютно същото мнение като Вас за тази страна. Това е центърът на света, в който технологиите, бизнеса, финансите, индустрията са най-развити и водят останалите напред. В сравнение със САЩ Русия е жалко икономическо джудже, което разчита изцяло на своите суровини и не е в състояние да предложи на световния пазар нито един качествен продукт.
Да, за мен Америка е може би най-великата държава и икономическа сила на нашето съвремие. Но в същото време, не може да не прави впечатление, че постепенно тя губи своите позиции и то не заради външни, а заради вътрешни фактори. От световен кредитор тя се превърна в най-големия длъжник с чудовищен външен дълг, който е невъзможно да бъде върнат. Днес тази страна живее напълно от кредити. Достатъчно е дори един месец да бъде забавено взимането на заеми и страната веднага изчерпва всичките си пари и застава на ръба на фалита. Нейната икономика няма капацитета да генерира достатъчно средства, с които да бъдат покрити държавните разходи. Което означава, че политиците харчат много повече, от това, с което разполагат. Следователно проблемът не е в икономиката, която остава най-мощната на планетата, а в неразумното и нецелесъобразно разходване на парите от хазната и в несъобразяването с наличните финанси. Затова се налага на Федералния резерв непрекъснато да печата пари от въздуха и да ги налива в обществения сектор. Но това рано или късно неминуемо ще свърши. И вината няма да е на икономиката, на индустрията, на бизнеса, а на политическата класа и на онези, които контролират финансите, защото със своите непремерени и недалновидни решения те постепенно бутат американския народ надолу по наклона. Инерцията от този низходящ процес вече е толкова голяма, че не може да бъде преодоляна.
Необходими са много сериозни структурни реформи, но никой от политическия елит не е готов да ги извърши, защото това би му донесло изключителна непопулярност и на практика би означавало политическо самоубийство. Политиката и финансите в днешна Америка са под контрола на субекти, произлизащи от един етнос, който няма градивни сили, който винаги е паразитирал върху тялото на други народи и като истински паразит никога не се е интересувал от здравословното състояние на гостоприемника. Защото в същността на паразитиращия вид е да извлече всички възможни живителни сокове от атакувания от него организъм и след това да се прехвърли на друг.
Така че не бива да очакваме от паразитите, настанили се удобно в тялото на американското общество, да се интересуват от неговото благосъстоянието. Те са свикнали през цялата си история да се прехвърлят от един гостоприемник на друг. И така ще се случи с Америка, когато бъдат изчерпани нейните финансови и други ресурси. Освен ако американския народ не се събуди навреме. Но не бива да забравяме, че паразитите притежават някои характеристики, които благоприятстват тяхната зловредна дейност. Както знаем паразитите, които смучат кръвта на донора, инжектират в тялото му анестетично (обезболяващо) вещество, което предотвратява агресивната реакция на жертвата към паразита. Така гостоприемника остава в неведение относно източването на неговата кръв. Заедно с анестетика, паразитът изпуска в кожата и противосъсирващ ензим (коагулант), който пречи на кръвта да се съсирва и позволява безпроблемната й консумация.
По същия начин постъпват и паразитите от онова семитско племе, които се настаняват неканени в организма на който и да е народ. Те приспиват неговата бдителност като се спотайват и се правят на безобидни и добродушни, с привидно примерно поведение, с ласкателства и подлизурство. Постепенно, възползвайки се от наивността и приспаното внимание на хората, и от способността си да действат подмолно и с мафиотска конспиративност, те превземат всички важни обществени функции и установяват контрол над обществото. Точно това се е случило с американския народ на този етап. Достатъчно е човек да види кои са съветниците на последните няколко президенти, кои управляват финансите чрез Федералния резерв, банките и другите финансови институции, кои притежават медиите и основните средства за информация, кои държат в ръцете си мощната пропагандна машина Холивуд и ще разберем кой днес контролира Америка. И ще си дадем отговор на въпроса защо, въпреки огромната си икономическа мощ, Съединените щати са се превърнали в длъжници на смешни в сравнение с тях държави, защо капиталите изтичат от ръцете на създаващите истински брутен национален продукт в джобовете на финансовите спекуланти и защо Америка продължава да затъва в блатото на ирационалната вътрешна и външна политика. Това е така, защото градивният елемент, създал някога САЩ и установил тяхното господство над света с много енергия, интелект и иновативност, днес е изместен от един деструктивен фактор, чиято роля се състои основно в паразитиране и унищожаване на народите, имали неблагоразумието да го приемат в своите среди.
