Робърт Каплан: Защо Молдова е неотложен въпрос

"Член 5 от Вашингтонския договор за НАТО дава малка защита срещу Русия на Владимир Путин", ми каза Юлиан Фота, съветник на румънския президент по националната сигурност, при неотдавнашно посещение в Букурещ.

"Член 5 защитава Румъния и другите източноевропейски страни от военна инвазия. Но не ги защитава от подривна дейност", която включва разузнавателна дейност, управление на криминални мрежи, купуване на банки и други стратегически активи и индиректен контрол на медиите за подкопаване на общественото мнение.

Освен това член 5 не защитава Източна Европа от зависимостта на руската енергия. Както ми каза румънският президент Траян Бъсеску, Румъния е богат на енергия остров, заобиколен от империята "Газпром". Президентът прокара пръст по картата, показвайки как съседите на Румъния като България и Унгария, са почти напълно зависими от руския природен газ, а Румъния, заради собствените си запаси с горива, все още има значителна независимост.

През 21-и век "Газпром" е по-опасен от руската армия, обясни президентът. След това съветникът му по националната сигурност добави: "Путин не е апаратчик, той е бивш разузнавач", намеквайки, че той ще действа неуловимо. Русия на Путин няма да се бори с конвенционални средства за територия в бившите сателитни страни, а неконвенционално за сърца и умове, допълни Фота. "Путин знае, че недостатъкът на Съветския съюз беше липсата на мека сила".

Стратегията на Москва е да контролира страни отвътре. В тази битка трябва да се тревожим именно в спокойни периоди, когато проблеми като Украйна са изместени от първите страници на вестниците заради Близкия Изток например. И помнете, че слабите демокрации могат да са по-полезни за Русия, отколкото силни диктаторски режими. Безмилостен комунистически автократ като Йосип Броз Тито в Югославия успя да държи СССР извън страната си по време на Студената война. Но слабоватите държави, макар и демократични, като съседната на Румъния Молдова, предлагат на руснаците много местни политици за подкупване.

С тази мисъл пътувах до Яш, на североизточната граница на Румъния с Молдова. Там се срещнах с председателя на общинския съвет на града Кристиан Михай Адомнитей, който говори как сравнително малка група болшевишки заговорници завзеха големите градове Москва и Санкт Петербург през 1917 г. "Путин е наследник на тази традиция. В своето сърце той е болшевик. Той знае, че можеш да завладееш обширни територии с големи армии", разказа Адомнитей. Той ме заведе в Националния театър на Яш, датиращ от 19-ти век, малко бижу, обсипано със злато, тържество на стиловете рококо и барок, където след няколко дни трябваше да бъде изиграна "Травиата" на Верди. Сам с мен в празния театър Адомнитей каза: "Тук е Европа, тук е нейната история и култура, нейните артистични ценности и може би скоро нейните политически ценности. Тук е граничната земя на Хабсбургската империя. Нуждаем се от помощта ви, за да ни защитите".

От Яш прекосих река Прут в Молдова, земя, която е била прехвърляна във вековете между Румъния и Русия, но след рухването на Съветския съюз през 1991 г. е независима страна. Незабавно качеството на пътищата се влоши и къщите станаха ръждясали, от старо желязо или необработен бетон, като Румъния, която познавах преди едно поколение. Забелязах, че къщите до пътя бяха свързани с газопроводна мрежа, идваща от Сибир, така че качеството на живот зависеше от Русия. В Унгени, първият град, през който минах, паркът и тротоарите бяха обрасли с бурени.

Близо четвърт век след рухването на Съветската империя нейното наследство живее не само чрез изостаналостта, но и чрез корупцията, която в Молдова е непреодолим факт от политическия живот. Заради силните етнически руски, украински, български и турски елементи и румънското етническо мнозинство, което до края на Студената война използваше кирилицата, за да чете и пише, самата идентичност на Молдова е спорен въпрос, призна пред мен в дълго интервю премиерът на страната Юрий Лянке.

Вижте Балти, град в Северна Молдова, осеян с жилищни сгради от съветската ера, които приличат на пожълтели зъби. Тук се срещнах с местната активистка Сесилия Граур, която ми каза, че "всички са изплашени. Положението в Източна Украйна би могло да се случи тук. Всички знаем това заради нашето собствено разделение", политическо, етническо, лингвистично. "Хората говорят за това през цялото време", допълни тя. Със своите проруски настроения Балти може да се превърне в молдовския Донецк, предупреждава ме западен дипломат. Докато Граур е проевропейски настроена и говори румънски, Александър Нестеровский, друг политик, когото срещнах в Балти, е с проруски убеждения и говори руски. Той казва, че местната подкрепа за Путин е рационален избор. "Хората никога не могат да си позволят Русия да намали доставките на природен газ или да спре да купува земеделските продукти от региона", каза той.

Комрат в Южна Молдова е домът на православните християни и рускоговорещи гагаузи, потенциална пета колона, която Путин би могъл да използва, за да подкопае Молдова. Местният политик гагаузин Виталий Кюркчу ми каза, че със 160 000 гагаузи в Молдова и 40 000 на границата в Украйна "имаме разговори помежду си за създаването на Велика Гагаузия", ако Молдова и Украйна отслабнат или се разпаднат. Това, разбира се, е опасен иредентизъм. Самите гагаузи не са сигурни в произхода си. Местната идентичност е толкова сложна, че експертът от университета "Джорджтаун" Чарлз Кинг, който е един от водещите в тази област, нарича националността в Молдова "несъмнено подлежащо на разисквания предложение".

След това идва Приднестровието, малка територия източно от река Днестър, която официално е част от Молдова, но с многобройни етнически руснаци, отделени от Молдова след кратка война в началото на 90-те години на миналия век. Сега Приднестровието е пълно с руски войски, които трябва да бъдат ударна сила срещу Молдова, ако тя поиска да се сближи със Запада. Приднестровието е нещо като рай за контрабандисти, какъвто Путин иска да създаде в Източна Украйна.

Пътувах в Молдова със седмици. Обща тема навсякъде беше, че Русия е реалност, а Западът е само геополитическа концепция. В крайна сметка поради това дори много от етническите румънци отстъпиха пред факта, че Русия трябва да бъде ангажирана.

Няма как да не си спомня за тъмния политически пейзаж в Югославия, докато предавах оттам през 80-те години на миналия век преди кървавото разпадане на страната през 90-те години на миналия век. Моите статии явно повлияха на политиката на Белия дом на бездействие от 1993 до 1995 г. Нямам за цел да предлагам детайлна политика към Молдова или други страни, изправени срещу Русия. Само казвам, че има неизчислима човешка цена за западното бездействие. А западните действия трябва да представляват цялостен подход – политически, разузнавателен, икономически и т. н., за да предотвратят това, което руснаците правят.

Времето може да е малко. Има информация, че руски официални представители са провеждали срещи с етнически малцинства в Молдова, за да ги накарат да поискат още по-голяма автономия, след като страната подписа споразумението за асоцииране с ЕС в края на юни. Руснаците знаят, че Молдова не е просто гранична област. Тя е тромава смесица от хора, съставляващи много гранични области в рамките на малка и слаба държава. Страхувам се за Молдова. /БГНЕС

--------------------------------------

Робърт Каплан е американски журналист и мислител. Анализът му за Молдова е публикуван от "Стратфор". Каплан е писал за "Вашингтон пост", "Ню Йорк Таймс", "Уолстрийт Джърнъл", "Форин Афеърс" и други издания.

 

Източник: nakratko.bg

---

 

Плашилото от Запад

 Защо българите и други етнически малцинства в Молдова се страхуват от ЕС и предпочитат Русия

 За тях ЕС е нещо лошо. Брюксел иска да задуши икономиката им, като настоява за непосилна модернизация, и отказва да купува продукцията им. Румъния ги заплашва с културна и социална асимилация. На помощ може да се притече единствено Русия.

Така изглежда европейската интеграция в очите на етническите малцинства в Молдова. Много руснаци, украинци в Приднестровието и българи и гагаузи в Гагаузия се притесняват, че сближаването между Кишинев и Брюксел може да застраши правата им. Подписаното на 27 юни Споразумение за асоцииране на Молдова с ЕС засилва страховете и подновява политическото говорене за сепаратизъм.

Зад тези настроения стои смес от икономически и културни фактори, поръсени с щипка добре насочена и успешна пропаганда. През февруари 98% от населението в автономната област Гагаузия, където живеят и много етнически българи, гласува "за" присъединяване към лансирания от Русия Митнически съюз и евентуална пълна независимост. До това вероятно няма да се стигне, но Гагаузия може да се нареди до Приднестровието като регион, бълващ нестабилност в задния двор на Европа.

Рубли, пропаганда и още нещо

Най-осезаемото предимство за малцинствата от близките отношения с Русия е по-доброто икономическо състояние спрямо останалите части от Молдова, която според Индекса за човешко развитие на ООН е най-бедната държава в Европа. Молдовското село Доротчая, разположено на границата между контролираните от Кишинев територии и самоуправляващото се Приднестровие, е пример как разсъждават местните жители. В края на юни те организират местен референдум с цел да преминат под администрацията на Приднестровието. Журналистката Лина Вдовии, присъствала на разискванията, разказва пред "Капитал", че мотивацията им е чисто икономическа.

"В Приднестровието съществуват специални фондове, които хората наричат простичко "путинские". Това са надбавки за пенсионерите и други уязвими групи, които се получават само там, но не и в Молдова. В Доротчая това е особено видимо – само през едно шосе разстояние в съседното село пенсионерите взимат три пъти по-големи пенсии. Молдовските власти се опитват да убедят хората, че ще подобрят положението им, но истината е, че всичко е по-евтино в Приднестровието", обяснява Вдовии.

Регионът, отцепил се след кратка гражданска война в началото на 90-те, е тясно свързан с Русия. Там е разположен голям гарнизон на руските въоръжени сили, който е един от малкото източници на икономическа активност. При последното посещение на приднестровското ръководство в Москва са подписани 7 меморандума за по-дълбоко сътрудничество в икономиката, което само може да увеличи зависимостта на властите в Тираспол от Кремъл.

"Руската федерация показва, че колкото повече Молдова върви към ЕС, толкова по-силно те ще се опитват да откъснат Приднестровието от Молдова. Засега е трудно да предположим какво биха направили още, но се виждат стъпки за засилване на секторното сътрудничество", казва пред "Капитал" Станислав Секриеру, анализатор в Полския институт за международни отношения (PISM).

Бедността в Молдова неизбежно предизвиква и паралели с живота по време на СССР. Тогава малката република е една от перлите на комунистическата федерация и молдовското вино присъства на всяка трапеза. "На хората просто им липсват старите времена. Животът им тръгна надолу след разпада на СССР, нищо не остана. Всички изведнъж се събудиха без работа", припомня Лина Вдовии. "Затова те сравняват своя живот с Русия днес и си мислят, че нещата може да се върнат", добавя журналистката.

Не само носталгията играе роля. Близо 82% от населението все още получават информацията си само от телевизията и едва 35% отварят интернет, показва проведено през април проучване на молдовския Институт за публични политики. Най-популярните програми са руските токшоута "Пусть говорят" и "Жди меня", които, макар и да не са политически, възпроизвеждат за зрителя усещането за принадлежност към една голяма общност в рамките на бившия СССР.

"Традиционно малцинствата в СССР, и не само, предпочитат да общуват със столиците на покровителите, а не на местните държави. Съществува традиция за повече вяра в Москва, отколкото в самата република", казва пред "Капитал" Нику Попеску, анализатор в Европейския институт за сигурност в Париж и бивш съветник на правителството на Молдова.

В допълнение към медиите и културните традиции политическият дискурс сред етническите малцинства също помага за враждебността към Кишинев и Брюксел. Например губернаторът на Гагаузия Михаил Формузал твърди, че Румъния иска да ликвидира Молдова и съответно да асимилира гагаузите. "Когато получаваш информация като тази през цялото време, започваш да й вярваш. В региони като Приднестровието и Гагаузия е много трудно да видиш разликата", казва Лина Вдовии.

 

Съвпадение на интереси

За разлика от Приднестровието Гагаузия доскоро не проявяваше сепаратистки настроения и губернаторът й традиционно участваше в политиката в Кишинев. Но от есента насам Михаил Формузал рязко промени поведението си.

"Изведнъж хората, които бяха част от молдовския политически процес, започнаха да говорят за Евразийския съюз, да ходят често в Москва и т.н. Изглежда, че в това пръст имат външни фактори", отбелязва Нику Попеску. Визитите в Кремъл се отразяват на реториката на Формузал, която изведнъж стана антиевропейска и проруска. Стигна се дотам срещу него да започне разследване за сепаратизъм. Поведението му може да бъде обяснено от щастливо съвпадение на лични и геополитически интереси. "Формузал не може да бъде номиниран за трети мандат, но иска да остане в политиката. Той има интерес да шантажира молдовските власти и да прокарва такива идеи като Евразийския съюз. Руските интереси съвпадат с личните му амбиции", обяснява Станислав Секриеру.

Страшната Румъния

През януари румънският президент Траян Бъсеску вдигна удобна топка на Формузал, като заяви, че един ден би искал да види Румъния и Молдова в една държава. Последва пламенна реч на Формузал за заплахата от културна асимилация на Гагаузия. А всъщност изявленията на Бъсеску, който е в края на последния си мандат, не са нищо повече от думи на залязващ политик. "Бъсеску говори така от години, но нищо не се случва", отбелязва Станислав Секриеру.

Нику Попеску припомня, че в последните години политиката на Румъния по отношение на Молдова е доста последователна. Например съществува опростена процедура за издаване на румънски паспорти за молдовски граждани, от която вече са се възползвали над 250 хиляди души. Същевременно в Кишинев идеята обща държава с Румъния не е популярна и не стои на дневен ред, защото би означавала загуба на влияние в рамките на по-богатия и голям съсед. "Изявленията на Бъсеску бяха преувеличени от гагаузките политици. По този начин те засилиха подкрепата си сред собствения си електорат и се представиха като защитници срещу асимилация", коментира Секриеру.

Всички пътища водят към Кремъл

И все пак факторът Русия е незаобиколим за стабилността на Молдова. Честите разходки на политици от етническите малцинства до Москва и присъствието на руската армия в Приднестровието правят диалога неизбежен. В същото време обаче Русия има интерес да поддържа неяснотата и нестабилността в Молдова. "Тя се притеснява от НАТО и със сигурност ще се погрижи Молдова да не стане член на организацията. Кремъл ще се погрижи да дестабилизира икономически и политически, доколкото е възможно Кишинев, но едва ли ще се стигне до анексиране и военна интервенция по подобие на Крим", смята Нику Попеску. Дестабилизация може да бъде прокарвана по различни канали. Например Гагаузия може да бойкотира насрочените за 30 ноември избори за парламент в Молдова или да се откаже от изпълнение на споразумението за асоцииране с ЕС.

Начини за противодействие има. "За Кишинев е важно да не прекъсва диалога с Формузал и другите играчи в Гагаузия. ЕС също може да повлияе положително, ако отпусне предвидените фондове за развитие на региона", казва Станислав Секриеру. Той посочва, че външното министерство на Молдова е започнало разяснителна информационна кампания, която има за цел да разбие налаганите от руските медии митове за вредата от ЕС. "На практика асоциирането между Кишинев и Брюксел означава повече децентрализация и съответно повече права за малцинствата", добавя анализаторът от PISM.

Промяната на общественото мнение сред етническите малцинства в Молдова няма да стане бързо и лесно най-малкото защото руските медии и проруските политици ще бранят статуквото. Но без интеграция на Приднестровието и Гагаузия те ще продължат да са извор на нестабилност.

Източник: capital.bg

След отмирането на империите остават тежки последици за народите, които са били подтискани с векове от тях. Това важи и за Балканите, където Османската империя по метода, който наричаме днес промиване на мозъци, присъедине верски към нея голяма част от хората в освободените страни. Тук имаме конфликти, тези конфликти откъснаха Косово от Сърбия, Македония ще се затрие като дърпжава, от Сърбия скоро ще се отделят Санджак и части от южната й територия - в Санджак един християнин не остана, само помаци, а в Южна Сърбия албанците са почти 100%. А Юговойната? Същото стана и слезд разпадане на Империята на злото. Това зло проми мозъците на мнозина и те искат отново злото, защото са свикнали с него както въшките на времето с ДДТ-то, което престана да ги изтребва, а започна да поразява хората и животните. Промитити мозъци са тези, на които разчита Путин, те са на първо място, но сред тях той има внедена мрежа от Центъра, която управлява процесите на дестабилизация. Тези хора бяха в основата на контрапротестите у нас, такива има и в блога като контраблогъри - аз ги наричам блогови проститути - които прикрити измежду заблудените от тяхно име извършват оперативна дейност, подкоповаща страната. Демокрацията разрешава това.
Тук е силата на Путин. Той има агенти навсякъде в страните с ниско интелектуално ниво на хората, има и стратегия как да действа. Дано демократите евробюрократи отварят понякога по накой блог, да ги светне някой за това, което те подценяват. Те играят на друг кон - че разработката за ликвидаране на Русия е в ход и тя е в ръцете им. Наистина яте превърнаха в колониално държава, която добива суровини, притежава оръжия, които са остарели и не може да направи нови. Но да се счмита Русия за книжен тигър е гпешка. Дори да се капсулипа като КНДР, чиито път тя следва, проблемите с нея ще продължат, защото тя има метастази /агенти на Путин/ по целия свят. Където живея в София до мен знам такива, тук Л. Анжелес хората говорят също за такива - пълно е с тях.