В началото на сегашния век Германия се справи с икономическата криза, обхванала Европа и света. Това стана благодарение на германските реформи и твърдото данъчно законодателство. Вече години наред Берлин е главният източник на кредити за закъсалите икономически страни от южна Европа. Имам предвид далеч не само Гърция, но също така и Испания и Португалия. В известна степен в кризисно състояние се намира дори Италия, която иначе има добре развито машиностроене и автомобилна индустрия.
Но на какво се дължат успехите на Германия? Разбира се, добре известно е, че германците са дисциплинирани, пестеливи и прецизни в работата си. Сега възниква острият въпрос – могат ли страните от южната част на ЕС да приложат германския икономически модел за преодоляване на затегналата се криза.

През 90-те години на миналия век, колкото и да звучи невероятно днес, Германия бе “болният човек” на Европа. През 2005 година тя имаше повече от пет милиона безработни. Но от 2003 година Берлин започна да прави първите решаващи крачки за установяване на нормален ред. Проведени бяха реформи в областта на помощите за безработните, рационализация на публичния сектор, а предприемачите установиха коструктивно сътрудничество с профсъюзите, за да направят по-гъвкав трудовия пазар. От 2005 година досега бяха създадени три милиона нови работни места, като безработицата спадна до 5%, което е два пъти по-ниско от средния показател за ЕС. Канцлерът на Германия от социалдемократическата партия Герхард Шрьодер през 2000 година започна провеждането на дълбоки реформи. Тези реформи бяха продължени и доразвити при канцлеството на Ангела Меркел. Успехът на германците се дължеше до голяма степен на това, че те започнаха своите реформи преди началото на глобалната икономическа криза, която нанесе тежък удар на повечето от другите страни от ЕС.

Днес Берлин отправя искания към другите страни-членки на ЕС да започнат да следват германския пример в областта на реформите, които Германия вече проведе, като се отказа едностранно от общите ограничения на своя бюджет. Това стана по време, когато БВП на съседните страни от евросъюза беше в период на растеж. Това, което обаче специално отличава Германия е приемствеността в икономическата и социална политика. Започнатото от канлера социалдемократ Герхард Шрьодер бе продължено от канцлера на десницата Ангела Меркел. Това засили ефективността на германската икономика, която и без това бе висока. 

Както посочват италианските средства за масова информация, в Италия всичко протича по обратния начин. През 1994 година правителството на Силвио Берлускони спря процеса на приватизация, а през 2006 година премиерът Романо Проди сложи спирачка на пенсионната реформа.

Германският министър на икономиката Шойле сега призовава другите страни от ЕС към упорство и търпение, без да се вслушват в зова на “сирените”, пеещи песента за лесен изход от кризата. Образно казано, гипсираната в течение на много години икономическа система в почти всички страни от еврозоната, сега изпитва главовъртеж и се спъва постоянно в това, как да започне да се движи напред. При това да се движи добре и устойчиво. Но пътят за партньорите на Германия вместо насочен напред е обърнат назад, което си казва негативната дума. 

Балансирането на бюджета на Европа се постига само на много висока цена, но този процес на балансиране вече е започнал. Дефицитът на бюджетите на Гърция и Испания, които харчат повече отколкото произвеждат сега вече се движи ускорено към нулата, след толкова години на разхищение.

Италианските средства за масова информация се питат кой е постигнал най-малко в тази посока. И си отговарят еднозначно – това е Италия. Защото на ботуша не са склонни да се вслушват в съветите и рецептите на Шойле и Берлин. А би трябвало на всяка цена да последват примера на Германия.

Източник: kiselinchev.blog.bg