Пет мандата не достигнаха на канцлерката на Германия Ангела Меркел, за да добие абсолютно мнозинство в Бундестага, долната камара на германския парламент. ХДС има 311, а му трябват 316. Въпреки това госпожа Меркел постигна забележителна победа. Тя е изключение във времена, в които повечето политически партии изглеждат изчерпани и изпразнени от съдържание и смисълът на съществуването им все повече се свежда до чистото и самоцелно властване, та се налага един огромен брой държави да бъдат управлявани от кръвосмесителни и противоестествени коалиции между ляво и дясно, между евроскептици и евроентусиасти, между националисти и социалисти.
Така е например в Гърция, където двете традиционни партии на левицата и десницата дори не могат да осигурят заедно стабилно мнозинство, та се налага да търсят подпиралки. Така е в Италия, където левицата и десницата също крепят заедно правителството на Енрико Лета. Във Франция стабилно мнозинство има само поради тънкостите на избирателната система, а във Великобритания за първи път след войната управлява коалиция. За България да не говорим. Такъв тюрлюгювеч никъде досега не е бъркан.
Ангела Меркел си спечели победата по германски. Работливо, упорито, системно, без фойерверки, дисциплинирано, всекидневни усилия да бъде направена и поддържана силна Германия. Нищо не пада от небето, поне не и в Германия. Все още.
Канцлерката е живото доказателство, че политика може да се прави и по старомодния начин. Без 800 дни, без „циганите вън”, без да каля политическите си противници. Има, разбира се, и една дребна подробност – избирателите трябва да се германци.
Всички предполагаха, че Меркел ще спечели, но не така. Тя не само влиза в историята редом с Хелмут Кол, но и прекрачва в бъдещето, там, където политическите мошеничества, надяваме се и ние в България, няма да бъдат толерирани от избирателите.
Не защото е Германия, но защо пък не, последните германски избори чертаят пътя, по който Европа може да излезе от политическата, моралната и на последно място, да – на последно – икономическата криза. Икономическата криза, макар и почнала отвъд Океана, е следствие от срастването на икономически силните и политиката, от упадъка на нравите, от нагласата да се правят лесни пари без много усилия и за сметка на другите, от загърбването на разбирането, че в основата на всяко благо стои трудът, упоритата работа.
Е, в Германия не е така. Там предпочитат да си работят.
Извън фундаменталното значение на победата на госпожа Меркел единственото притеснение е как Германия ще процедира с Европейския съюз. Германците дадоха отново доверие на канцлерката най-вече за начина, по който тя пази позициите на страната в обединена Европа.
Без много анализ се вижда, че канцлерката в това отношение е застанала на ръба. Ако още малко натегне пружинката, фронтът срещу нея и срещу Германия ще добие съвсем ясни очертания. Него и сега го има, но страхът го възпира да е съвсем открит.
Ако Меркел премине невидимата граница, опозицията ще се ожесточи, понеже няма да има друг избор.
Така че сега главното пред новата-стара германска канцлерка не е как ще нареди пасианса у дома. Там тя се справи блестящо и може да прави каквото си поиска. Главното е дали ще уцели баланса в отношенията с Европа.
От това зависят много неща, включително и как и накъде ще върви и България.
Източник: ekipnews
Спечелила е по германски в мигрантландия.
Забележително е, че се реди до Коол и това, че все още там нищо не пада от небето (без ирония)!
