/Фили/ Продължаващите над 90 дни протести за оставка на кабинета и нови избори в България все повече са в периферията на общественото внимание. Тези дни акцентите са главно събития с външнополитическа насоченост, които поставят все по-настойчиво въпроса за европейската ориентация на страната. По темата говорим с Пламен Асенов.
- Пламен, лидерът на БСП Сергей Станишев обяви политика на силно обвързване с Русия, а премиерът Орешарски замина за Китай. Въпросът, който си задават все повече хора е – загърбва ли България Европа?
- В момента така изглежда, Фили. И вероятно мнозина смятат, че говорим само за моментно, случайно съвпадение. Но според мен виждаме да се развива една игра, водена от сегашното ляво управление в България с няколко възможни цели. Коя от тях ще се реализира, засега е трудно да се каже, но самите цели вече ясно се очертават.
- Ще се върнем към тях, но нека първо очертаем по-подробно картината – какво се случи и защо то навежда на такива плашещи размисли?
- Всъщност, Фили, нещата започват миналата година, когато правителството на ГЕРБ отказа строежа на руската централа в Белене. Последваха месеци на атаки, завършили с улични протести, оставка на кабинета Борисов и предсрочни избори. Тогава, за да вземе властта коалицията БСП, ДПС и Атака, станахме свидетели на най-тежките предизборни манипулации за целия демократичен преход. Още отначало, макар уклончиво, премиерът Орешарски даде да се разбере, че темата „Белене” пак е на дневен ред. Казвам уклончиво защото протестите избухнаха още на петнадесетия ден и управляващите имаха да мислят дали изобщо ще се закрепят. Те получиха жълт картон и от Европейския съюз задето управляват заедно с ксенофобската и расистка партия Атака. Стигна се до обсъждане от немските депутати на възможността да се отнеме временно правото на глас на България в Евросъюза. Но всичко затихна с лятната ваканция. През август първо напрежението около Сирия отклони вниманието на европейците в друга посока. Второ, протестът силно се редуцира и наесен не стартира с предишната енергия. Трето, управляващите си изработиха успешна стратегия за противопоставяне на протеста по формулата – вие си протестирайте, ние ще си управляваме. Така се стигна до деня, в който лидерът на БСП Сергей Станишев на официален русофилски събор каза – България ще предприеме стъпки за възстановяване на близките си връзки с Русия, включително ще възстанови проектът за изграждане на централата в Белене. Без уговорки. Без съобразяване с факта, че има иницииран от самата БСП референдум по темата, резултатът от който беше – „не” на Белене. И без съобразяване с европейската стратегия за диверсификация на енергийните източници.
- Пламен, проруската ориентация на БСП не е новина, това не е ли стандартен подход на левицата винаги, когато е на власт?
- Да, Фили, но никога не е било толкова открито и нагло заявена позицията, че нас всъщност нищо друго не ни интересува, освен защитата на руските интереси. Какво значи например факта, че Станишев, шеф на Партията на европейските социалисти, тоест, на цялата европейска левица, нито веднъж в изказването си на събора не спомена Европа и евросъюза. Нито веднъж. За сметка на това обясни как със строителството на АЕЦ „Белене” България ще се нареди в редиците на развитите и високо-технологични държави. И каза още, че би искал да види диалог между България и Русия, „който се основава на взаимния интерес и взаимното уважение”.
- Пламен, не си ли съгласен, че диалогът трябва да е именно такъв?
- Съгласен съм, Фили. Но не съм съгласен да ме учи на това човекът, който като премиер бе няколко пъти публично унижен както от Путин, така и от Медведев при посещенията си в Москва. Както и да е – ясно е, че левицата тегли все повече към връщане на България под московския чадър. Това се разбра и от пъргавата промяна в позицията на ДПС, които до вчера бяха против строителството на централата в Белене, а от днес са вече за. Допълнителен привкус на нещо източно и антидемократично в тази уж чисто икономическа преориентация внесе премиерът Пламен Орешарски със силно рекламираното си посещение в Китай. За разлика от България, където винаги гледа изпод вежди и ходи, стиснал зъби, там той даде поредица ведри интервюта. От тях се разбра, че личната му представа за върховен бизнес е свързана не със свободния пазар на демократичния свят, а с контролираната китайска икономика. Това е среда, чието докосване няма как да зарази зрели общества като Германия или Австралия, но може да е убийствена за крехката българска демокрация и неукрепнала пазарна икономика. Така или иначе – за прокитайска ориентация на България е рано да се говори, предстои да видим дали посещението на премиера ще има истински резултати или е просто някакъв ПР ход за подобряване на личния му имидж. А още по-вероятно е, че то е ход, който съпътства несъмнено предстоящото засилване на проруската ориентация на страната.
- Пламен, да се върнем на въпроса дали тази проруска ориентация означава и откъсване на България от Европа. Ако да – какви са целите на подобно действие?
- Всъщност ти в началото на разговора използва съвсем точна дума, Фили – загърбване. Не мисля че засега пряката цел е откъсване от Европа. Още сме полезни на Русия като Троянски кон вътре – и като информационен канал, и като лост за манипулиране на решения, а и на себе си – като пари, които Европа дава и които тук основно се крадат. Това обаче може да се промени буквално утре – ако заради кражби отново се блокират европейските средствата за България, както стана при правителството на Сергей Станишев, ако страната загуби правото си на глас в евросъюза, ако се забърка някаква по-голяма каша в Близкия Изток и България трябва да застане срещу Русия като член на НАТО. Тоест, в момента руската пета колона тук поставя страната в готовност в подходящ момент да изиграе ролята на оръжие за предизвикване на хаос в Евросъюза. Защото независимо дали България бъде изгонена или сама напусне, това ще е голяма европейска драма. Другата цел на Станишев и компания е да дадат знак на руснаците, че изпълняват обещанията си, които не можеха да изпълнят при управлението на ГЕРБ – за строителство на „Белене” и другите големи руски инфраструктурни проекти, за все повече руско влияние в Брюксел. Третата цел е свързана с идеята за застраховка, тоест, ако пак спрат европейските пари, сегашните управляващи да се закрепят във властта с руски и китайски пари. Тези и още няколко по-малки цели прозират ясно в събитията от последните дни. Лошото е, че е вероятно през следващите седмици и месеци те ще се превърнат в основни теми на разговор за цялото българско общество, без всъщност да са истински точки от неговия дневен ред.
Източник: asenov2007
Тагове:
© Дисидентът Глеб Павловски провалил дем...
Страшна кражба! Испанските тръби за Перн...
A защо "цялата европейска левица" си е избрала такъв шеф ?
Приемете моите поздравления за интересното интервю. Струва ми се, че опасенията за загърбване на Европа , т.е на Европейския съюз и нова преориентация към Русия са прекалено големи , нереални и неизпълними на този етап на Глобализация на света и преди всичко на Европа... Много ми се иска с това правителството, БСП и другите две партии ДПС и Атака ясно да са осъзнали необходимостта от водене на балансирана политика както със Западните велики сили така и с Русия и Китай.
В този ред на мисли, бих преопоръчал да се запознаете с моя блог постинг в www.bоgomil.blog.bg, озаглавен " Размисли , след честване на Съединението" и един малко по раншен постинг , свързан с проблемите на Новия световен ред и на България.Споделям Вашите прогнози , че в бъдеще на тази тема ще се коментира много.
С поздрав, уважение и най-добри пожелания
www.bogomil.blog.bg
Никой не е заинтересован в България и най вече управляващите да "секнат парите от ЕС". Това би означавало вече сигурен край на правителството на Орешарски и по нататъшно развите на тоталната криза у нас.Нито от Русия, нито от Китай може да се надяваме, че ще получим пари, компенсиращи евентуално загубените от ЕС - никой не дава "безплатен обяд". Подобна икономическа и политическа преориентация мисля, че е нереална, тъй като би имала тежки и много непредвидими последствия, които ще се отразят неблагоприятно на България, в международните отношения. Наивно и недалновидно е да се мисли, че на огромния китайски пазар може да сме конкурентни на големите европейски и американски фирми с нашите трудоемки и сравнително с ниско качество стоки.
Балансирана независима политика с големи държави, имащи силни икономики, няма как де се прави със слаба икономика , която е затънала в тотална криза. Така че външната политика на правителството Орешарски не е нищо повече от една жалка и унизителна имитация на "балансирана" политика. Което и да е друго правителство, винаги ще е принудено - политически и иконически - да се съобразява в много отношения с интересите на по- силната страна.
Единствената сега цел на тройната коалиция е печелене на време, като измисля и си поставя цели и мероприятия, за които отрано се знае, че са неосъществими или не ефективни, за изпълняването на които са нужни месеци и години, само и само за да се задържат на власт.
