Днес българската държава е в дълбока криза – криза в политиката и в икономиката, културна, социална и демографска криза, криза на идеите и ценностите, криза на морала и духовността. Това е колосален катаклизъм, който може да се определи като национална катастрофа, в която губим своя облик и идентичност, губим своите идеали и принципи, губим интелектуалния си ресурс, губим население и капитали, губим своя български дух и характер. Тази катастрофа е безпрецедентна с това, че се случва в мирно време, в период без големи войни, които пряко да ни засягат. 

    Хипотезите за причините, довели нацията до такова крушение, са безброй – едни обвиняват политическата класа, други – политическата система, трети – формата на държавно управление, после следват Конституцията, избирателния закон,  партиите, олигархията, мафията, Държавна сигурност, циганите, комунистите, турците, Русия, евреите, САЩ и планът Ран-ът, корупцията и т. нат. Вероятно всеки си има своя лична класация на виновниците за днешното ни бедствено положение. Но като че ли никой не вижда вината у себе си, вината на всички нас като граждани, които имат отговорности и задължения към обществото, към държавата.

    Гореизброените фактори в действителност са само извинение, с което се опитваме да прикрием греховете си, лъжейки самите себе си, да оправдаем собственото си бездействие, апатия, аполитичност, незаинтересовност, неинформираност, политическо невежество и историческа неграмотност. Затваряйки очите си за горчивата истина, ние се стремим да прехвърлим отговорността на други – вътрешни и външни сили, заблуждавайки самите себе си. Но докато си крием наивно главите в пясъка, никога няма да излезем от този омагьосан кръг, защото по този начин не виждаме и не можем да дефинираме главния проблем, който се намира в самите нас. Всички „виновници”, които сочим днес (Конституцията, политическата система, политиците, изборния кодекс и др. под.), представляват не причина, а следствие от нашата обществена дезинтеграция, от неспособността ни да се организираме, да се сплотим пред общите проблеми, да извършим компромиси, да разпознаваме вредните и полезните практики, от прекалената ни търпимост и толерирането на порочните явления, от примиряването ни когато нашите права са погазени. Конституцията, законите и правилата, по които работи нашата обществена машина, както и политиците и политическия модел не са вирусни щамове, дошли от космоса, а са функция на нашето общество, което ще рече, че са резултат от нашето действие или бездействие, че са в пряка зависимост от възможностите ни да работим като колектив.

    Българските политици са част от нас, те се раждат, възпитават, образоват и квалифицират в недрата на нашето общество, ние ги излъчваме и ние ги избираме. Те, като народни (т. е. наши) представители създават Основния закон и всички останали закони, чието качество зависи от възможностите и качествата на хората, които ние сами сме издигнали (или сме позволили да се издигнат) на тези длъжности и на които сме предоставили съответните прерогативи. Ако сме политически незрели и наивни, няма да сме в състояние да издигнем кадърни и полезни кандидати, а ще пратим в Парламента шарлатаните, които са успели да ни заблудят с баснословни обещания, патос и демагогия. Те съответно ще създадат законова база, която да обслужва техните частни интереси, както и тези на стоящите зад тях клики. Ето защо трудностите, пред които сме изправени на този етап, са породени от лекомислието и безхаберието ни, от политическата ни неадекватност.

    Това може да се сравни с брането на гъби в гората. Ако си опитен берач, ще събереш много и хубави екземпляри. Но ако нямаш необходимите познания, със сигурност все някога ще бъдеш подлъган от някой отровен двойник, имитиращ успешно ядливите гъби. Колкото човек е по-неопитен, толкова по-лесно може да бъде заблуден. Но вината няма да е у гъбите, а в нашата некомпетентност.

    По подобен начин стои и въпросът пред българското общество. Ако то е достатъчно политически и цивилизационно грамотно, ще съумее да възпита и издигне компетентни свои представители в законодателния орган (Наородното събрание) и изпълнителната власт (правителството, Министерския съвет). Те ще конструират подходяща законова основа, благоприятстваща икономическото, политическото и културно развитие на страната и ще съдействат за спазването на тези правила. Ако ние сме достатъчно активни и социално ангажирани, ще следим постоянно политическите процеси, ще изискваме безкомпромисно от политиците да не се отклоняват от начертаните рамки и норми, да вършат своята работа прозрачно и съвестно, ще инициираме широки дебати по важните обществени проблеми, т. е. ще бъдем неуморен и ревностен коректив на политическите деятели. Само непрестанната активност и бдителност на гражданското общество може да принуди политическата класа да се отнася отговорно към своите задължения.

    Но ако ние отслабим своето внимание, ако не се интересуваме енергично от извършващото се в политическата сфера, ако не търсим отговорност от управляващите, ако търпим грешките и своеволията им, това е ясен сигнал за политическите дейци, че могат безнаказано да прекрачват границите на закона и своите правомощия, да злоупотребяват с властта, дадена им от народа, и дори да си създават удобни за тях правови норми.

    Твърде много хора не се интересувт от политика, мотивирайки индифирентността си с удобното оправдание, че тя е дело и задължение на политиците. Но това е все едно да не се интересуваме и грижим за собственото си здраве, защото това било отговорност на медицинските служители. Та, ако ние не обръщаме внимание на физическото си и психическо състояние, нима можем да виним лекарите, че не сме здрави? А политиката е сфера, която засяга всички нас, и ако не проявяваме интерес към нея тя ще изпадне в криза, ще заболее, също както ако не се отнасяме достатъчно отговорно към здравето си.

    Тезата, че политиката е област, запазена само за политиците и поради което не си заслужава да се занимаваме с нея, още повече, че „нищо не зависи от нас” (както гласи пораженческото оправдание на безразличните и нехайните), упорито се насажда в общественото съзнание, отблъсквайки хората от тази жизненоважна материя. Тази позиция обаче обслужва само два вида субекти – първо, безотговорните особи, които с подобни басни се опитват да оправдаят престъпното си неблагоразумие; второ, средите и силите, които извличат дивиденти от всеобщата пасивност и инертност. Става въпрос за користолюбивите и корумпираните политици, които се възползват от неинформираността и безхаберието на обществеността, за да сключват срещу солидни финансови компенсации неизгодни договори и концесии и да приемат поръчкови закони в услуга на криминални структури. Безучастието и равнодушието на гражданите дава възможност в Парламента, в Министерския съвет, на кметските места, в общинските съвети и като областни управители да се настаняват нечистоплътни индивиди, които безнаказано ограбват националните ресурси, улеснени от липсата на граждански надзор. Ето защо проблемът не е в институциите и в техните служители, а в отсъствието на ефективен контрол от страна на обществото.

    Случващото се от 1989 г. насам е отлично доказателство, че българското общество е политически некомпетентно и исторически незряло, че не се е научило и продължава да не се учи от грешките, които върши перманентно, и закономерно ги повтаря с неумолима последователност. А уроците и поуките от целия процес са, че отговорността за нашата съдба, за нашето бъдеще, за нашия национален просперитет е само наша. Колкото и да обвиняваме политиците, Конституцията, политическата система и др. такива, вината за хроничната криза, в която се намираме вече няколко десетилетия, е изцяло наша.

    Търсенето на други виновници е признак за малодушие и представлява отказ да се поеме бремето на отговорността за собствените грешки. Поради тази наша национална особеност винаги да обвиняваме други за слабостите и пропуските ни, днес се намираме в това незавидно състояние на непрекъснато обществено боледуване. Защото докато се вторачваме неразумно в другите, търсейки чужди вини, ние пропускаме да забележим собствените си грешки („Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш как да извадиш сламката от окото на брата си?" (Мат. 7:3, 5), да ги анализираме и да си извадим правилните изводи. Затова постоянно газим в едно и също блато и не можем да се измъкнем от него, лишени от ориентири, ценности и принципи. И това ще продължава докато не прогледнем, докато не се взрем критично в себе си и не осъзнаем, че нашата съдба е изцяло наша отговорност.

    Ако ние не се интересуваме от своя имот, скоро той ще започне да се разпада, ще обрасне в растителност и плевели, в него ще се настанят нежелани лица, които ще го ограбват и рушат, т. е. нашите интереси ще бъдат накърнени. Но вината за това няма да е на природата или на натрапниците, а в нашата безотговорност и незаинтересованост, поради които сме допуснали да бъдем сериозно ощетени.

    В такава зависимост и логическа последователност се намират и българското общество и политическите процеси в страната ни (а и навсякъде по света). Отнасяйки се безучастно и с неприкрита досада към събитията и лицата в политическото пространство, ние позволяваме в тази наша собственост (държавата) да избуят „плевели” и да се настанят неприемливи персони, които не само че не градят, но дори и унищожават и малкото ни постижения. Поради нашата незаинтересованост те си присвояват принадлежащото на нас и на наша територия си създават собствени, устройващи тях правила. Но вината не е на грабещите и рушащите, а на тези, които въпреки интересите и правомощията си позволяват да се случва това безобразие – т. е. вината е наша.

---

Автор: Виктор Кордон

Българските политици са огледалното подобие на българските им избиратели и докато не се промени морала и ценностната система на тези които избират, няма как да се промени поведението на тези, които са избрани!

Първо за вина, може би не става дума, а за отговорност. Не можеш да искаш от циганин отговорност, защото той е научен на безотговорност. Отговорността не пада от небето, тя се възпитава, научава се. Ние се научаваме дори да се смеем или тъгуваме в по голямата си степен. Не може теб да те възпитават във фалшиви ценности, да ти моделират неестествени реакции, от най крехка възраст, като от пластелин да направят куче и в някакъв по късен етап да ти кажат, че имаш вина защото си куче, а трябва да си човек. Нямаш вина. Компютъра като му инсталираш XP не работи под Linux. Причините изобщо не са в самите нас. Те са комплексни, и вътрешни, и външни, и унаследени, и потенциални. Зовът за морал е глас в пустиня, когато признаваш друг морал, а носиш в себе си съвсем друг. Моралът е логическото следствие на ценностната система. Проблема е, че неграмотници са имали шанс да създадат нежизнена култура, а точно тя е основата за жизнено общество. Това се казва бъг в системата и може дори да е фатален. Отново за вината и най върлия партиен секретар не е виновен че е урод, за това защото или е психически увреден или е несъстоятелен мисловно и информационно. Вменявайки вина спираме да търсим причините и търсим мъст. Това не е рационално. Превенция да, както лустрацията, или изолация, или отнемане на инструментите за въздействие, като материален ресурс или власт, без нищо лично. Още веднъж. Морала не ни е подвластен, ние сме подвластни на съществуващия морал и поведението ни е негова корелация, не е наш избор. Както и да е, смятам че това е важно, както и че не може да се търси морална вина, защото при един изграден вече морал , не можеш да избягаш от него ей така и да се настаниш в по висш. Не може да искаш европейски морал от абориген от Австралия и той да е виновен, че го няма. За това се изисква катарзис, заедно със съпътстващите го събития.

Добро упражнение по писане. смислено, логично, красиво.
И?
Ако бях учителка, сигурно щях да ти пиша 6. Но аз съм потърпевш от наглото и безцеремонно незачитане на интересите на нацията и държавата от властимащите.
всеизвестен факт е, че народа е сбор от нули и става число когато поставиш цифра пред тях.
нали цифрите са тези които избираме? тогава защо така с лека ръка ги оневиняваш?
и след като така елегантно и красиво си описал ситуацията, какво предлагаш?

, когато си възпитана да вменяваш и да ти вменяват вина, това е начин на живот , това е философия на такъв начин на живот. Тази философия, ще ни позволи да посочим виновните, да ги накажем и да смятаме, че с това ще ни се реши проблема. Нищо подобно няма да се случи. Ще дам пример в Саудитска арабия . Журналист присъства на публично рязане на ръка на крадец. По време на екзекуцията в множеството забелязва крадец , който бърка в чужд джоб и го беше документирал. Проблемите могат да се решат само тогава, когато се видят причините, а видят ли се причините вината отпада. Решение на нашият всеобщ проблем се вижда разбира се. Нито е леко, нито бързо нито е сигурно, че вече не е късно. При всички случаи се различава от многогодишните упражнения на пожарникари или специалисти по руски униформи. Решението е в програма оценяваща приоритетите за едно общество, съобразена с ресурсите му и средата на обитаване. Едва ли очакваш да напиша това тук.

Поздрави за този силен текст , Кордон !
Иска се много смелост и доблест да погледнеш дълбоко в себе си и осъзнаеш собствената вина и най - вече отговорност за случващото се България в този момент.
Тези протести ми дават основание да вярвам , че българинът се пробужда от много дълбок сън. Бил е люлян в люлката на подчинението много столетия и време да вземе в ръце съдбата си.
Кръвта носи родовата памет на поколенията и е нужно да си спомним героите на своето минало. Всеки носи героя в себе си . Нужно е само да го пробудим .
Когато една нация заяви силно и открито исканията си на върховен суверен , всички богове застават на нейна страна.
Никога няма да станем велика нация , ако нямаме смели , осъзнати и уважаващи себе си индивиди . Това величие свети в очите на всеки неин гражданин .
Пак ще повторя : иска се смелост да признаеш , че имаш индивидуална вина за положението днес.
Ако ние не успеем да се изкачим на следващото стъпало на отговорност към собствените си решения и действия , няма как да го изискваме от управляващите ни , защотo те са наша рожба . В този смисъл всеки народ заслужава управата си , защото ако е имало по - добра , щяхме да я имаме ! Не е достатъчно само отделни индивиди да виждат ясно такава управа. Задължително е голямата част от този народ да я вижда. Tова става само от пробудени , образовани , смели и доблестни индивиди , изповядващи общоприети и утвърдени морални принципи на поведение.

"Решението е в програма оценяваща приоритетите за едно общество, съобразена с ресурсите му и средата на обитаване."
Не, не очаквам, нито тук, нито сега. Но имаш идея, програма или каквото и да е, но все пак мисъл за някакво решение. И това е хубаво защото все някога и все някъде ще я обявиш. Надявам се да имам щастието да се запозная с нея.
"?!" се отнасяше за автора, защото в неговото творение не видях и намек за решение.
Явно пак сработва "комплекса на интелегенцията", да кажем, да видят, че знаем, ама няма да се намесваме, защото ние сме над тези "груби" неща. И в крайна сметка какво: "Проблемите могат да се решат само тогава, когато се видят причините, а видят ли се причините вината отпада." то затова "мръсотията" от водовъртежа на събитията през 1989 си разиграва коня, а интеленцията е ням свидетел, а народа тегли и псува!

Българските политици не произлизат от българското общество. В България има два вида политици - първият вид е на отгледаните в инкубатор и възпитани като наследници на системата, чеда на червената аристокрация от типа Сергей Станишев и Делян Пеевски, вторият вид е от съмнителни личности, изплували в тъмнината на прехода, но изхвърлени от обществото като напълно негодни. Именно тези нереализирани, некадърни, но за сметка на това амбициозни особи образуват изключително здравия гръбнак на тоталитарната бюрокрация, действаща и до днес. Как може българският народ да бъде обвиняван за нещо, до което никога не се е допирал и в което никога не е участвал? Конституцията и законите са писани от същата управляваща клика, изборите се правят от тях и т.н. Как може един човек, да бъде обвиняван за даден процес, в който той не е имал никакво участие?
P.S. Цялото това говорене на народа, че той е злобен, завистлив, робски и така нататък, освен че не е вярно, има и пагубно влияние върху хората и е част от пропагандата на враговете на България, целяща да държи този народ разделен и мразещ. Що се отнася до апатията и аполитичността, ако човек поведе съдебна битка срещу някоя от бездушните институции и се поблъска в стена двайсетина години, без какъвто и да е резултат то подобни негативни чувства бързо и лесно намират своето обяснение. Държавата е мащеха за хората, но хората нямат вина за това, тъй като никога не са допускани до законотворчеството и нямат участие в него. Поздрави.

Благодаря Ви, че сте разбрали посланието, отправено в този текст!
Напълно съм съгласен, с Вас, че модерно и проспериращо общество се гради "само от пробудени , образовани , смели и доблестни индивиди , изповядващи общоприети и утвърдени морални принципи на поведение". Аз също питая надежда, че днешните протести ознаменуват пробуждането на българската общественост.
Но, знаете, това е много дълъг процес, всъщност това е непрекъснат процес на постоянна самокритичност, информираност, политическа и обществена ангажираност и непрестанен контрол над държавните и общински институции. Този обществен надзор не трябва никога да отслабва, така че политиците да са под постоянно наблюдение. Това мисля е решението!

""?!" се отнасяше за автора, защото в неговото творение не видях и намек за решение".

Всъщност решенията се намират в самия текст или в неговия контекст. Но аз ще ги формулирам в опростена форма. Ние трябва да осъзнаем, че Всичко зависи от нас - гражданите. Ние имаме правомощията да издигаме, избираме и сваляме политици. Ние имаме възможността чрез избраните от нас представители в Парламента да създаваме и отменяме закони. Ние имаме право да осъществяваме постоянен надзор над политическите субекти. Но затова трябва да бъдем активни, бдителни, критични, трябва да се интересуваме от политическите процеси, да се информираме подобаващо и да контролираме непрекъснато политиците. Когато се научим да изискваме от политическата класа отговорност и уважение към народа, тогава можем да се наречем гражданско общество. Защото последното представлява колектив от обществено ангажирани и адекватно информирани индивиди, които неспирно следят поведението на управляващите и не им позволяват да извършват действия против националните интереси. Тоест, гражданското общество - това е способността на обществото да контролира политическата класа и да я принуждава да работи за общото благо. Само чрез постоянен натиск могат да бъдат заставени политиците да приемат общополезни закони и да служат на обществото, а не на частните си интереси.
Това е решението според мен.

“Ние смятаме, че видни от само себе си са истините: всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои НЕОТНЕМАЕМИ ПРАВА, измежду които правото на живот, на свобода и на СТРЕМЕЖ към ЩАСТИЕ.” - прогласено през 1776 г. от Томас Джеферсън, в Декларацията за независимост.
- Първите две цели-истини са обозрими и поради това, подлежат на достигане - Но, щастието ?

- А щастието, е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост. Антиподът на щастието се явява нещастието. (опит за определение ?) :((

- Щастието като философска категория, е едно от основните понятия в Етиката.

1) Етиката е философията на ДОБРАТА воля, а не само на доброто действие - по Имануел Кант, с допълнението, че ...
2) Етиката, е естетиката на ДУШАТА - Пиер Рьоверди

- За да осмислим абстракцията, ДУША ? - вероятно ще ни помогне, разбирането в изказването на Хегел: "За да има постъпката морална ценност, необходимо е разбирането, дали тя е справедлива или несправедлива, дали е добра или лоша." ... от което (?) ... но да не забравяме и, (че ?) "Душата е източник на грижи. Човек е загубил рая в минутата, в която се е сдобил с душа." - Съмърсет Моъм.
- Поради горното, В. Константинов казва, че : "Пейзажът на тялото, често е по-красив от пейзажа на душата." ... но идва мигът на откровението и разбираме, че ... "Най-важните неща в живота, присъстват чрез своето отсъствие." !?

- А, относно първите две ОСНОВНИ човешки права(право на живот и свобода) и как държавата ни смята, че те ще бъдат реализирани можем да прочетем в "Национална програма за развитие: България 2020"
http://www.eufunds.bg/bg/page/809

- С уважение !

Тука така, тука онака.
Обаче си направил сметките без КРЪЧМАРЯ.
Що така?

Всичките ти писания отговарят за страна България, която е сама на дадена планета, например на Марс.
Там я няма Русия, няма го САЩ, няма го ЕС, няма ги и другите държави, които днес са на Земята.

И естествено "изводите" ти са тотално сгрешени.

"Поради нашата незаинтересованост те си присвояват принадлежащото на нас и на наша територия си създават собствени, устройващи тях правила."

Кои сте вие и тази ваша незаинтересованост?!
Защото ако визираш съвкупно всички българи, правиш огромна грешка.

В България милионерите живеят в един свят.
Средната столична класа живее в друг свят.
А пък останалите българи, мизерстващите, живеят в трети съвсем различен свят.

И да ги слагаш всичките тези касти под един общ знаменател е меко казано глупаво.
Защото милионерите имат едни искания и интереси.
Средната столична класа други.
А пък да не говорим на останалите бедни българи колко съм им по различни исканията и интересите.

Така че, защо ги пишеш тези безсмислени фермани?
Най много да объркаш още повече някои хора.

Да, това са фундаментите на американското общество. Но сами по себе си те не правят държавата и не могат да конструират обществения колектив. Без качествен материал, т. е. без индивиди, които са свързани чрез общи интереси, разбирания, приоритети и мироглед, готови да отстояват изброените от Вас принципи, тия тези си остават само философски упражнения. Ето, ние спокойно можем да копираме най-добрите постановки от американската и европейските конституции, но ако няма кой да ги уважава, брани и прилага, те няма да ни направят успешно общество. Следователно въпросът не е само в конституционните максими, законовите норми и държавните доктрини, а в характера и манталитета на обществото, в способността му да се бори за своите интереси, да отстоява принципите си.

Мисля, че на нас все още ни предстои да докажем качествата си и днешните протести и изобщо събитията в последно време са един от тестовете, чрез които трябва да демонстрираме, че заслужаваме по-добър и достоен живот. Ако не издържим тези изпитания, ще продължим да влачим жалкото си съществувание. Защото всеки е господар на съдбата си, и ако не го разбира, ако си мисли, че други са отговорни и длъжни да се грижат за него (както разсъждават ромите), значи винаги ще бъде зависим от чужди фактори. Наистина, време е да вземем съдбата си в свои ръце.
Поздрави!

Благодаря Ви за коментара. Макар и да не съм съгласен с Вас, уважавам мнението Ви.

хайде да не гледаме едностранно. Нека потърсим причините. А те са от вън, в средата, в пол.климат.
Все пак един народ се бунтува, но и трябва да оживее, да се преспособи.
Иначе нямаше да ни има, както много други народи и държави.
И може би е вярно, че оживелия е победител!

еесето ти казва самата истина. Просто някои не са мислили никога в рамките на подобна координатна система, за да видят решенията в нея. Лошото е, че такива претенциозни готованци и всезнайковци не са никак малко и даже се обединяват срещу останалите, защото предпочитат беззаконието пред заплахата да им се наложи да работят нещо полезно и за останалите.

Напълно сте прав. Макар и кратък, коментарът Ви много точно описва днешното състояние на българското общество - хора, които очакват някой друг да решава вместо тях и друг да поеме всички тежести и обязаности, и такива, които умело използват тази пасивност и неувереност, за да натрупат богатство от незаконни и противообществени дейности, необезпокоявани от страна на гражданите. Тъжно наистина...

ВИНАТА НА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО ..., че е бедно и гладно!
ВИНАТА НА АМЕРИКАНСКОТО ОБЩЕСТВО..., че богато и преситено!

Идиотско е - по принцип - да хвърляш вината на цяло, съвокупно ОБЩЕСТВО за каквото и да е!!!

Без да очертаеш ГЕНЕЗИСА!

Споделям написаното тук.

Подкрепям написаното. И аз нося вина за случващото се в България, но и се боря.

До скоро светът беше на приспособимите. И на приспособените им е трудно да приемат, че банкета свърши и трябва да станат от масата, за да потърсят сами онова, което им е нужно. Излишно е да им се обяснява, че когато всички се приспособят, алтернативата става друга. А онова, към което са се приспособили, статуквото, вече не се нуждае от тях. Казано просто - моделът изчерпи възможностите си и вместо да решава, генерира проблеми. Следва светът на неприспособимите. На онези, които ПОСМЕЯТ да възстанат срещу статуквото. За това са нужни почтеност, достойнство, морал и активна позиция. Сега да се запитаме - приспособено ли е българското общество към наложеното статукво, или е склонно да отстоява свободната си воля?

На приспособилите се този текст явно не се е понравил. Но те са безвредни последователи на всяка управленска пръчка, които се задоволяват да гласуват веднъж на 4 години и да проспят промеждутъка мрънкайки в блоговете. Те не пречат на никого и едва ли някога пак ще бъдат фактор за друго, освен за прокламиране на някаква демагогия. Ще мерят справедливостта с пълнотата на корема си и толкоз. Безспорно ще изчезнат тихичко, постигнали единствено отреденото им от друг.

За останалите този текст ми се струва изключително полезен. Той може да бъде малкото начало на едно голямо възраждане на личността. И разпознаването и от други личности.

Аз също споделям това виждане. Българското общество е благодатна почва за избуяването на такива плевели, каквито представляват българските политици. На друг терен те няма да виреят, защото навреме ги оплевяват.

Скоро прочетох следната мисъл, която ми допадна: "Когато отвратените не гласуват, на власт идват отвратителните". Мисля, че тя синтезира днешната ситуация - много от онези, които не гласуваха, оправдавайки се с всевъзможни извинения и алибита, и заради чието престъпно безхаберие днес берем гнилите плодове, сега негодуват от резултата, за който в действителност те самите имат значителна вина.

Последните 20 реда са апотеоз на статията! Точно за това се разпада домът ни...

Аз също не се изключвам от числото на виновниците. Всеки от нас е отговорен за случващото се в нашето общество и когато то боледува всеки носи отговорност за това. Но разбирам "логиката" и на онези, които искат да живеят в комфортна изолация, лицемерно избягвайки от отговорност за обществените катаклизми. Може би за тях се отнася следния цитат: ""Попитах го кой е най-големият проблем на човечеството - невежеството или апатията. Той ми отговори "Не знам и не ми пука".

Благодаря за положителната оценка!

"ВИНАТА НА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО"

Освен че този ферман е на база, сметки без Кръчмаря, другата огромна грешка е, че се обобщава вината за всички еднакво без да има персонална отговорност?

На базата на този ферман излиза, че олигарх като Гергов Свинаря е еднакво виновен за случващото се в България с бай Иван обущаря?

Е тогава защо не се приеме закон от Народното събрание всички обикновени българи като бай Иван да бъдат съдени за кражбите на олигарсите като Гергов?

Да бъде осъден бай Иван и да лежи 10 години в затвора, защото са крали олигарсите като Гергов.
Съгласни ли сте на този вариант?

Много, много сериозен коментар, за който Ви благодаря.
До този момент не бях разглеждал обществената картина като сблъсък между "приспособените и неприспособимите", но Вашите аргументи ме убеждават да се съглася с Вас.
Адмирации!
Виктор Кордон

Извинявайте, но ми се струва, че твърде много опростявате нещата. Не мислете, че ще вляза с Вас в този банален спор. Очаквам да ми дадете по смислен аргумент, ако имате желание да полемизираме!

Бай Иван излежава ефективна присъда, плащайки далаверите на Гергов и компания. Освен това той се е самоосъдил, примирявайки се и упреква някой друг за положението си. И ако той не разбира това, спокойно може да отнесе проблема си към някоя от така щедро предложените в началото на поста възможности за търсене на отговорност.

Каза този, който обобщава и слага под един знаменател олигарсите и ровещите в кофите за боклук, мизерстващи българи.

Задавам конкретни въпрос.
От този ферман който си написал(да говорим на Ти, че това Вие в блог пространството ми звучи леееко надуто и безсмислено, е ако искаш разбира се "Насила хубост не става") изводите са, че всички българи са виновни еднакво?
Няма разграничение по степен на вина, нито има персонална вина?

Е тогава защо да не се приеме закон, с който всеки обикновен българин като бай Иван обущаря да бъде съден и вкаран в затвора, защото е виновен, за това което се случва днес с България?

Ти лично какво би препоръчал на бай Иван?

Първо, никъде не съм споменавал, че смятам всички членове на обществото за еднакво отговорни и целта ми (съжалявам, че не сте го разбрали) въобще не е да обвинявам когото и да било. Както намерението на Паисий не е било да осъжда и преследва виновни с укорното си обръщение: „О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин?“, а да разбуди народния дух от многовековна дрямка.
Затова и текстът ми е апел към българските граждани да осъзнаят, че тяхната съдба е в техни ръце и че "каквото посеят, това и ще пожънат". Това е израз на искреното ми желание да събудя обществената съвест.

Второ, нима очаквате да отбележа поименно всеки виновен за националната катастрофа и освен това да категоризирам персоналната вина на всеки според разпоредбите на Наказателния кодекс?
Всъщност Вашата реакция ми напомня за притчата "Гузен негонен бяга".
Дерзайте!

Но да не излезе че "Крадеца вика. Дръжте крадеца." накрая?

"Затова и текстът ми е апел към българските граждани да осъзнаят, че тяхната съдба е в техни ръце и че "каквото посеят, това и ще пожънат". Това е израз на искреното ми желание да събудя обществената съвест."

Еми лъжеш ги!
Бай Иван обущаря дълги години се труди, честно и почтено.
Това, което зависи от него той го прави.
Но олигарсите-измамници, крадци и лицемери, и техните слуги, и подлогите на слугите им, днешните протестиращи от Столичната средна класа, правят така щото той да живее в мизерни условия!

Как събуждаш бай Иван обущаря?
От какво го събуждаш?
Не ти харесва, че той е честен и почтен български гражданин?

И по важния въпрос е, какво ти лично предлагаш да направи бай Иван?

- Спомняте ли си какво казва там Вожда ?
"Ще бъда откровен и ще ви призная, че мразя селяните. Мразя руския мужик, идеализиран от този глупав западняк Тургенев и от лицемерния сатир граф Толстой. Селяните са точно това, което презирам най-много: миналото, вярата, ересите, християнската църква, религиозните обреди, ръчния труд, газената лампа! Пронуден съм да ги толерирам сега, да ги култивирам, но признавам: мразя ги! Бих искал изобщо да ги няма, да изчезнат като класа !
До последния !
За мен един електротехник струва колкото хиляда мужици! А знаете, че електрификацията е основата на прогреса! Нашият лозунт е: «Съветска власт плюс електрификация!» Мисля, че ще дойде времето, в което ще започнем да се храним с продукти, произведени по химически път в нашите лаборатории, и тогава селяните като класа ще станат напълно излишни. Мужиците ще се превърнат в работници, а селото постепенно ще замре и изчезне..."

- Защо е тази омраза на "Пролетарският вожд" срещу класата съюзник на работниците - според вас ?

- Уважаеми, ние сме хора(със своите слабости) ... тоест материално мислещи и постъпващи същества - А вие ми говорите за имагинерни неща, като "щастието" ?!
- Дайте да бъдем прагматици - човек защитава реалности(блага, материални или социални) а не абстракции ... пък било то и под вида, на най-красивите идеи ?

- До преди двадесете(и малко отгоре) сърбахме попарата, която ни надробиха "идеалистите" - Това ни направи(ло) конформисти(казва една блогърка) ! - Не, не ни направи конформисти а оцеляващи !
- А оцеляващият няма време и желание за морал и поезии - на него постоянно се върти в главата въпросът: "А какво ще правя в утрешният ден ?" - за морал, етика и естетика ... ни време, ни желание остава ! (Прощавайте за мрачната и безнадеждна картина - но това е мнозинството "мълчаливото" ?) !

Аз не съм партиен функционер, не съм Ленин, Троцки или Маркс и не предлагам готови рецепти за всички проблеми, нито пък светло бъдеще. Единственото което предлагам на хората е да мислят критично. И смятам, че Вие също имате нужда от това!

Не съм чел това интервю, но никак не съм изненадан. Просто комунистическата идеология беше основана на демагогия и грешни постановки, а работниците и селяните бяха само пушечното месо, чрез пожертването на което трябваше да бъде осъществен този колосален експеримент.

Не приемам тезата Ви, че идеалистите (или които и да са други) са виновни за положението ни. А нима ние сме интелектуално непълноценни индивиди, за които трябва някой друг да се грижи и друг да мисли вместо тях, и които не носят никакви отговорности предвид умствената им изостаналост? Нима сме стадо овце, които трябва да бъдат постоянно обгрижвани и насочвани в желаната от овчаря посока?
Докато продължаваме да прехвърляме вината си на чужди сили, ще си стоим на същото най-ниско ниво.

Уважавам и особено ценя личното ти мнение и авторството в този постинг!
За това гласувах положително за него преди дни.

Сега намерих време и накратко ще "щрихирам" несъгласието си с теб:

- убеден съм, че българското общество беше активно 23 години - митингите в началото на 90-те нямат равни в западна Европа за тези 23 години, избирателната активност по "царско" време, че и по борисово също мисля надминава средната за т.нар. запад, че дори и част от изтока

- българите 23 години избираха всички възможни, чакаха спасители, пак ги избираха и пак сега българите са повече от активни или поне част от тях

- "с две думи" - това в което обвиняваш (липса на активност и позиция) или се надяваш българските народ да покаже (активна позиция) той я показва повече за тези 23 години, отколкото другото - неактивността (това е моето убеждение)

- аз като негласуващ НЕ значи, че съм такъв "на инат", "винаги" или убеден и за в бъдеще - АЗ ВСЪЩНОСТ ВИНАГИ СЪМ БИЛ ИЗБИРАЩ, НО ПОРАДИ ЛИПСА НА ТАКЪВ, КОЙТО ДА ПОЖЕЛАЯ И ИЗБЕРА СЪМ НЕИЗБИРАЩ - иначе казано - СЪЩНОСТТА НА МНОГО ОТ НЕГЛАСУВАЛИТЕ Е ВСЪЩНОСТ НА ГЛАСУВАЩИ И ИЗБИРАЩИ, но несъгласни да им продават боклук-стока политици

P.S.
Силен във философското и не само ти, има немалко разумни, умни и изключителни блогъри в блог.бг, но почти винаги като дойде реч за политика и като се разпишат за политика пишете често пъти недалновидно да не кажа плитко - на парче. С много емоция и без да се анализира докрай процесите. В този ред на мисли след този ти първи постинг, трябва да има поне няколко занимаващи се с (примерно): като избираме това ДОКОЛКО ПРОМЕНЯ и какво, когото и да изберем - това би ли прекратило практиките олигархични, корупционни и сие, каква е отговорността и на избиралите (щом в този постинг пишеш въобще за отговорността на българите и най-вече в частност на неизбралите) итн...

СВЕТА СЕ УПРАВЛЯВА ОТ СИЛА, ПАРИ И УМ СТОЯЩ ЗАД ТЯХ
ЧОВЕК ОТ СТРАХОВЕ, ПОТРЕБНОСТИ И СТРАСТИ, ПОРОЦИ И ЕВЕНТУАЛНО ИДЕАЛИ
ДРУГОТО Е БОШ ЛАФ

ВСЪЩНОСТ АЗ "ОБВИНЯВАМ" БЪЛГАРИТЕ В ПРЕКАЛЕНА АКТИВНОСТ И ИЗБИРАНЕ!

23 години българина бе хиперактивен в търсенето, избирането и "обожествяването" на спасители и прочие глупости. И сега ти чудесно можеш да напишеш, че тази активност доказва неговата (на българина) липса на познание, умна позиция и политическа култура...

А ти въобще въобразяваш ли си, че това така наречено гражданско общество някъде го има?!

Въобще някой въобразява ли си това??????

P.S.
За да няма "объркване" - днес аз симпатизирам на протестите поради органичната ми и родова омраза към комунистите и москалите. А пропо червения боклук никога не си е тръгвал от БГ и винаги е управлявал - преди, сега и за в бъдеще почти сигурно!

Мога да приема съжденията ти само като стремеж да призовеш, активизираш провокираш!

Ако наистина мислиш част от написаното обаче - то ти си УТОПИСТ!

А лично знам, че си прекалено умен, разумен и уникален мъж, за да вярваш в утопиите.

Българското общество разбира се, има своята вина, но не генерализирана така (поне според мен)!

... икономически зависимо население, може да бъде политически свободно !?

- Вероятно автора на поста, съзна тази проста истина, та ... и ако по някакъв начин съм го засегнал - Прошка !?

- Вече се обръщам и към двама ви ! - по силата на служебното си положение, аз съм видял и ЗАДКУЛИСИЕТО(тоест знаех-виждах как се режисират "промените"(!?) ... превръщайки по този начин РОДИНАТА ми на един своеобразен "Панаир на суетата" ... или по-точно "пошлите човешки страсти" ?!
- Мъчил съм се да противодействам (доколкото съм могъл) на доста негативни тенденции не само в социален а и в политически план ... Но, уви ! :(( Единствено което "постигнах", бе да се "пенсионирам" на 42 годишна възраст, като морално "остарял" :((не бях "актуален" с оглед новите демоНкратични "предизвикателства"), стоящи пред обществото и МеВеРе-то ни :)) !

- Не случайно насочих темата на разговора към "селянина"(така мразен) не само от болшевики но и от "либерастите" :) - просто исках при добро желание(от пишещият поста) - беседата ни да се развие в посока “Какво да се прави” (но не по Чернишевски) !
- Защото, ако разсъждаваме по тази плоскост ... то тогава ще достигнем неизбежно до "В навечерието", на Ив. Тургенев. А за Тургенев (справка Ленин-Бланк в поста ми № 33 :)) ?
- Щяхме да стигнем до една много стара (и съзнателно НЕкоментирана форма на производство) задругата-сдружение-кооперация ?! - не бързайте да бърчите нос !

- Колкото и да ви е невероятно ! - такава форма на сдружаване съществува не само в "селото", но и дори в супер-модерният "IT - сектор" ?!

- За България първата форма на "кооперация" е създадена още през 1890 г., "Мирковско взаимодавно земеделско спестовно дружество „Орало”, тоест това сдружение е от вида кредитни кооперации (присъщи за германо-езичните страни).
- Това е началото ! - следвано от лозаро-винарската в Поморие 1895 г., шивашка Габрово ... и стигаме до създаването на Кооперативна банка, която за десетилетие става водеща (поради кредитната политика) ?! ... Но ?!?

Всъщност всичко, което съм искал да кажа и което съм сметнал за важно, съм вместил в горния текст. Там се намират отговорите на най-важните въпроси, макар и може би не в синтезирана форма. Аз лично не смятам за необходимо да правя каквито и да е допълнения или уточнения, защото който не е съгласен по принцип с тезата ми няма да я приеме колкото и каквито и аргументи да привеждам.
"Roma locuta est, causa finita est"

Към кордон

Аз призовавам да развиеш тезата си, а не да съгласяваш мен или другиго с нея.

Разбира се, ако ти смяташ, че тя няма нужда от развитие или такова би било друга или следваща теза, си прав в своя избор да пишеш или да не пишеш.

Мисълта ми е, че когато разглеждаме каквото и да е, по-често е добре да сме изчерпателни и след анализа, да има и синтез (прощавай теоретизирането или философстването ми), като подход.

За вината на обществото съм абсолютно съгласен (вкл. персоналната, моята също), но за извеждането на тази вина като решаваща или основна - не.

От друга страна - ако повече хора разсъждаваха като теб, действително обществото щеше да е по-разумно, по-ефективно и състоянието на страната убеден съм по-добро!

Към гет

Аз въобще отричам политическата свобода - за мен тя е невъзможна утопия, така-че Гет, стигам по-далеч от теб. Къде ти стигаш или искаш да стигнеш, прощавай не разбрах. Благодаря за конкретиката особено преди ден, защото това за селянина не го знаех и не бях го чел - ще го запомня. Коментара ти днес обаче, признавам не разбирам като "извод", същина или "екстракт" в какво се състои (без ирония ти го пиша).

"Imperare sibi, maximum imperium est."
- Да владееш (над) себе си, това е най-висшата форма на власт !

В случая Кордон изисква морал и почтеност и не е доволен, че не го реализираме, което ни правило виновни. А може ли да е друго? Не може. Просто на този етап не може. Поради това не може и слепия да носи вина за слепотата си, и глупавия за глупостта си, и не информираният за незнанието си. Няма ги лекуващите от всичко това специалисти - интелигенцията, главата на нацията. Голямата част крадат и лъжат и се възмущават същевременно от това. В същия момент са приятели с тези същите, които плюят , усмихват им се , избират ги, няма никаква изолация, няма имунитет срещу лъжите и кражбите.Достойнството е забравено. Прощават се престъпления, за които другаде затварят и убиват. Това е повсеместно. За какъв морал говорите с такава преобладаваща маса хора. Ако има някой виновен това са тези, които виждат причините и не правят достатъчно и другите да ги видят. Много е трудно. Виждащите са големи самотници. По скоро те са изолирани, а не не почтените. Не ги харесват, развалят покоя в душите на другите. Но няма проблем, някой да вика за морал . То от самолет се вижда ,че морала ни е кът. Само, че с призиви за вода не става . Не е нужно жадния да призоваваш да пие, трябва и извор. Интелигенцията , главата на нацията е отговорната, но ние едва сега сме в първите стъпки на създаването и. Нали виждате къде и кои правят протеста. Както и да е , призивите за морал са добро, ама аз особена файда само от това не виждам. Файдата е в наличието на всеотдайните специалисти и плодът от делата им. Така ми се струва на ме, е всеки с погледа си.

"…Конституцията, законите и правилата, по които работи нашата обществена машина, както и политиците и политическия модел не са вирусни щамове, дошли от космоса, а са функция на нашето общество, което ще рече, че са резултат от нашето действие или бездействие, че са в пряка зависимост от възможностите ни да работим като колектив."

"… проблемът не е в институциите и в техните служители, а в отсъствието на ефективен контрол от страна на обществото." – Да, за съжаление, когато няма вътрешен ресурс, трябва принуда и контрол отвън. Въпреки, че не съвпада с моя акцент, няма да пропусна да вмъкна тук мнението на лорд Байрон: "Всяка власт е лоша. Но най-лоша от всички е демокрацията, защото се изражда в диктатура на негодяите."

Обществото има вина! Защото, желаейки да бъде и възприемайки се суверен в тази т.нар. "демократична" система, чрез която участва в управлението на държавата и … над самото себе си – следва да носи и отговорността за действията или бездействията си, за правилния си или грешен избор, както за говоренето, така и за мълчанието си. И още, защото (оставяйки логиката и практиката за действията на всякакви сценарии, влияния, интереси и намеси извън държавата и обществото) в екстремна ситуация и окупационна среда (като например тази от 1946 г.) изборите могат да бъдат (и са били) изцяло фалшифицирани, но с "днешна дата", колкото и да има опити за манипулиране, те не могат да елиминират обществения вот, включващ както тези, които гласуват, така и тези, които не гласуват, както активните, така и неактивните (все форми на волеизявление), моралността или липсата на морал. Оставам на позицията, че обществото се възпроизвежда в управниците си, защото то ги ражда, то ги възпитава в зависимост от своите "идеали", които жалонират и целите му. Всяко време има своите идеали и житейски образци – някога са били едни, сега са други. Днес е на мода и се следва примера на отрицателния герой, тогава защо се учудваме на отрицателни последици, затваряйки си съзнанието пред "причина и следствие"? Затова и авторът е очевидно прав в съждението си, че: "Българските политици са част от нас, те се раждат, възпитават, образоват и квалифицират в недрата на нашето общество, ние ги излъчваме и ние ги избираме." Убедена съм обаче, че преди обществото да бъде "политически и цивилизационно грамотно", то трябва да е морално грамотно…, за да се възпитава онази ефективна отговорност, която да съдейства в процеса на обединяването и еднопосочността в посоката на интересите личност-общност.

Абсолютно, лаконично и точно от заренков!

Единствената ми "принципна" забележка към Кордон е, че постинга му е "небалансиран".

Да посочваш без съмнение вината на избирателя - да
Да подминаваш другата вина - на избираните - не

Надявам се, автора да продължио с авторските постинги с които явно предизвиква полемика, самокритичност в разумните и умните и необходим самоанализ!

но на определени нива може да се потърсят връзки. Поне аз намирам такива и затова си позволявам да го цитирам, без намерение да го дискутирам:

"В средата на 90-те години на миналия век един объркан и мрачен учен внезапно е "изстрелян" в публичното пространство. Той е поканен в Кемп Дейвид да прекара една седмица с американския президент. Негова снимка се появява на корицата на "Пейпъл". Престижно издателство предлага да публикува изследването му. И всичко това се случва заради провокиращата теза на Робърт Патнъм, според която Америка страда от "нарастващ социално капиталов дефицит". Той доказва, че гражданското общество се разрушава, докато все повече американци се откъсват от семействата си, от своите общества и от самата република. А процесът се ускорява от телевизията, от кариерата на родителите, разрастването на предградията, промените в ценностите на новите поколения и т.н. Ставаме нация от самотници. И боулингът е метафората, която Патнъм използва, за да докаже това. Докато преди години хиляди американци са се присъединявали към различни лиги, днес тенденцията е хората да играят сами (ако въобще им се случва). "Самотният боулинг" се е превърнал в американския начин на живот." – споделя Дуайт Нелсън в книгата си "Избраните", С., изд. 2013 г.

Не може да има изисквания или очаквания без да се понесат отговорности – както в индивидуален, така и в обществен план. И това не е по отношение на мотивирано въздържащите се, а спрямо индиферентните.

Но аз не отминавам ничия вина, включително и на избраните от народа. Тъй като последните са част от българското общество, което само носи вина за съдбата си, те също споделят общата отговорност за неуредиците ни. Аз не съм изключил Никого от това обвинение - нито себе си, нито негласуващите, нито гласуващите, нито политиците, нито олигарсите. Никой. Всеки от нас е отговорен за случващото се било чрез грешно действие, било чрез бездействие, било чрез празнословие или инсинуации, било чрез мълчание...

Напълно съм съгласен с Вас и Ви благодаря, че точно сте разчели посланието на моя текст. Разбира се, че "преди обществото да бъде политически и цивилизационно грамотно, то трябва да е морално грамотно". Нравствено-етичните норми, без съмнение, са главният ориентир, фундаментът, върху който може да бъде построено успешно общество. Без тази здрава основа не е възможно конструирането на истински колектив със здрави и силни връзки, който да е способен да пресява полезните от вредните практики и явления, да разпознава достойните личности от политическите спекуланти, да различава качествената информация от лъжите и клеветите.
Поради липсата на тези морални жалони, ние продължаваме да се лутаме като нравствени слепци, неспособни да се ориентират в сложния съвременен свят на политически интриги и икономически и финансови спекулации. Виждаме обаче, че моралният дефицит не е болест само на нашето общество, а е всеобща световна пандемия, резултат от разрушаването на традиционните християнски ценности и принципите, на които се основава европейската цивилизация.

Според мен Кордон е прав дотолкова, доколкото всеки носи отговорността за своя избор. Всеки носи и отговорността за това, че не си е направил труда да опознае това, което избира. И за това, че се оставя някой да влияе и оформя мнението и избора му. И за това какви са критериите, които си е изградил сам за стойностите в живота. И за осъзнаването, че изборите на всеки е добре да са полезни за цялото, а не само за неговото благополучие, защото това лично благополучие зависи от това на цялото... и така нататък.

Мисля, че сте ме разбрали чудесно! Точно това исках да внуша на публиката – всеки (независимо дали го разбира и признава) носи отговорност за решенията си, за това, че е допуснал някой да го подведе, да се възползва от наивността, неинформираността и апатията му. И преди всичко, че (както сполучливо сте формулирали Вие) "изборите на всеки е добре да са полезни за цялото, а не само за неговото благополучие, защото това лично благополучие зависи от това на цялото".
Поздрави!
Виктор Кордон

Макар съгласна със всичко, акцентирам на горното, за да подчертая разбирането си, че то е фундамент на системата, по която голямата част от човечеството се самоизлъгва и днес.

Благодаря Ви за разбирането и одобрението на коментара ми.

Изключително интересна и полезна социална статия. Много рядко може да се намери в сайта подобен постинг, който да се отличава с толкова дълбок и точен анализ на обществения и политическия статус в страната.
Прочетох внимателно и всички коментарии и споделям мнението на повечето коментиращи. Искам да кажа още нещо, което като че ли го оставяме на втори план. Изниква логичният въпрос ЗАЩО и КАК се стигна до тоя общ упадък на общество и държава? Не зная доколко съм прав, но според мен обаче най- близката ПЪРВОПРИЧИНА те да се намират сега на критичната граница между тотален хаос и катастрофа е постепенния почти незабележим в историческия ход на времето упадък на интегралната духовност на обществото. Като нация и народ ние неусетно загърбихме културата (в най-широк смисъл), образованието и възпитанието във всичките му аспекти, науката, изпратихме в забвение основни християнски добродетели. В резултат настъпи една страшна деградация на морал, етика и естетика , която подобно на вирус плъзна и се разпространи епидемично в почти всички части на обществото и държавата. И тъй като всичко е свързано с всичко, оказахме се въвлечени в един безмилостно жесток омагьосан кръг или нисходяща спирала, която води към преизподнята - пълна разруха и катастрофа на социалната система...Пита се има ли начин/решение да се пробие този фатален кръг? Вероятно ДА, но аз си мисля, че успешното му изпълнение е в силна зависимост от две скорости. Едната е скоростта с която се приближаваме към ада, другата е скоростта с която ще се изпълнява това решение. И най-правилното решение е обречено на неуспех, ако скоростта му на изпълнение, включваща и неговия избор, е по-малка от скоростта на падението. Тя трябва да е по-голяма. Засега обаче е равна на 0. Обществото е загубило вече много ценно време и затова съм скептик. По всичко личи, че "самолетът пада в свредел неспасяемо" Би било истинско чудо, ако успее да излезе от него...

Благодаря за положителната оценка!
Съгласен съм с Вас, че "като нация и народ ние неусетно загърбихме културата (в най-широк смисъл), образованието и възпитанието във всичките му аспекти, науката, изпратихме в забвение основни християнски добродетели. В резултат настъпи една страшна деградация на морал, етика и естетика , която подобно на вирус плъзна и се разпространи епидемично в почти всички части на обществото и държавата".
Споделям напълно и останалите Ви констатации. А относно въпросът Ви "има ли начин/решение да се пробие този фатален кръг" аз нямам точен отговор. Според мен проблемът е твърде сериозен и комплициран, за да е в компетенциите на един човек или на тесен кръг от хора, а трябва да е предмет на задълбочен анализ и обсъждане от цялото ни общество.
Поздрави!