От Огнян Дойнов и Андрей Луканов през перестройката партийни тарикати и служители на Държавна сигурност източиха държавата

Автор: Иван Петров

26 Февруари 2013

Днешните масови протести срещу монополната дейност на енергоразпределителните дружества и цената на тока са много закъснели. На всичкото отгоре част от виновниците за гигантските злоупотреби в отрасъла енергетика се опитват да яхнат протеста на хората, сякаш проблемът с кражбите е от вчера. Още през 2004г. трябваше да въстанем срещу начина, по който правителството създаде частни монополи в енергийния сектор, не подлежащи на реална регулация от държавата.

Един от виновниците за появата на този частен монопол

е малко известният мултак Илко Йоцев – бивш заместник министър на енергетиката в правителството на НДСВ/ДПС в периода 2002 - 2005 г., като една от най-важните му дейности е приватизацията през 2004г. на по 67% от енергоразпределителните дружества, с купувачи ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН.

Назначението на Илко Йоцев през 2002г. за заместник министър на енергетиката в правителството на Сакскуборгготски от квотата на ДПС се свързва с лица от приятелския кръг на проф. Богдан Угърчински – бивш кадровик от 1-во Главно управление на ДС. Проф. Угърчински е близък на покойния Огнян Дойнов и на ректора на Библиотекарския институт проф. Стоян Денчев, бивш началник на кабинета на премиера Любен Беров, по времето на който се създаде "клуба на богатите" тогава Г-13. Нещо повече, самият Стоян Денчев беше вицепрезидент на Мултигруп и заедно с проф. Угърчински и други служители на групировката създадоха акционерното дружество „ИНФОРМА".

Също така много съществен факт за приватизацията на трите енергоразпределителни дружества е, че консултант по сделката е била банка ПАРИ БА, в чиито управителен съвет за извършени услуги бе назначена лидерката на новата партия България на гражданите г-жа Кунева /Пръмова/. Същата банка е дала кредит от 250 млн. лв. за проекта АЕЦ „Белене", с което Националната електрическа компания е докарана до фалит. И тука са замесени бившите кадри на ДС след като от години заместник-ръководител на този проект е небезизвестният Владимир Христов, наречен от медиите Владо Джипа, следствен за злоупотреби по времето на правителството на Софиянски. Констатираните нарушения на този „енергиен експерт" са много и дори Румен Овчаров преди години не може да ги прикрие, но само го освобождава от поста председател на борда на НЕК и „за наказание" го назначава в ръководството на АЕЦ „Белене" с протекцията на свързаната с ДС фирма „Риск инженеринг". А причината е проста. Г-н Владимир Христов е зет на генерал от ДС и често е изтъквал многобройните си

познанства с генерали от КГБ

Подобно на Христов, човекът на Мултигруп Илко Йоцев от 2004 до 2006 г. т.е. и при тройната коалиция е председател на Борда на директорите на Топлофикация София и като такъв е обвиняем по делото срещу Вальо Топлото, но поради приетия от тройната коалиция Закон за амнистията, няма наложена ефективна присъда. А човекът на Р. Овч., въпреки прочетената присъда още се мотае на свобода. Вместо в затвора, през 2006г. Илко Йоцев става собственик на хотел „Темплиер" в Банско, в който влага инвестиции с неясен произход в размер на около 12 млн. лева. Името на хотела не е случайно и е свързано с една група от бивши служители на ДС, наречена групата на "темплиерите", с която странно е свързан и митрополит Галактион, произвел в архонство мултака Илко Йоцев и не само него. През 2007г. Йоцев продава по „лични мотиви" хотела на свързания с руския пазар и фалирал в последствие туроператор "Алма тур" БГ и става изпълнителен директор на „Био Пауър" АД - консултантска компания в енергийния сектор, финансираща и структурираща проекти и изграждаща енергийни мощности, представляваща „Газпром" в няколко инвестиционни проекти в България. Така мултака Йоцев предвидливо се пренасочва от туристическия към енергийния бизнес на зелените технологии, превърнат в пълно отрицание на пазарната логика и конкуренцията съвсем умишлено, чрез приетото от тройната коалиция законодателство. Съгласно прокараното законодателство цената се определя от държавата /ДКЕВР/ на база на средната продажна цена плюс 80% надбавка. Според инсталираната мощност за ел.енергията от вятър, производителите получават от 145 до 189 лв./МВтч, а от фотоволтаици - от 755 до 823 лв /МВтч без ДДС, докато токът от АЕЦ - "Козлодуй" се изкупува от НЕК по 15.75 лв./МВтч без ДДС или ядреният ток е 20 пъти по-евтин от слънчевия. И напълно естествено е, при държавната закрила на подсектора "зелена енергия", в него да

изкристализира криминализацията на българската политика

през годините на прехода. Като най-големи собственици на соларни и вятърни паркове са свързаните с дясното Стефан Софиянски и Иво Прокопиев, червеният другар Кирил Добрев към който Георги Първанов питае бащинска обич и свързаният с Мултигруп Илко Йоцев - бивш заместник министър на енергетиката от квотата на ДПС. И в резултат на законодателно осигурената им грандиозна печалба, в нашите фактури за ток в графата „зелена енергия" се появяват допълнителни суми за плащане.

В другата графа „невъзстановяеми разходи", която експертите наричат „договорите на Костов„ влиза фиксираната с договори висока цена на тока от ТЕЦ Марица изток 1 и ТЕЦ Марица изток 3, продадени дни преди изборите на американската фирма "АЕS" от правителството Костов. В тази продажба отново са намесени служители на ДС. Продажбата е осъществена чрез фирмата на бившия служител на „Изотимпекс" Константин Димитров, действал в Канада по линия на научно – техническото разузнаване преди 10.11.1989г., близък до кръга Луканов. Фирмата на Димитров, офшорната компания "3С" много изненадващо елиминира на проведения през 1998г. от НЕК търг другите кандидати - японската "Марубени", британската "Нешънъл Пауър", американската "Ентерджи", немската RWE и др. Още тогава, специалистите предупреждават, че "3С" няма да построи централата, защото няма умения и пари. След година "3С" продава мажоритарния пакет от акциите си на американската "АЕS" като запознати в отрасъла твърдят, че печалбата на Димитров от тази врътка е около 100млн. щ.д.. Съгласно сключените договори, противно на всяка пазарна логика и на стратегията за либерализация в енергийния сектор, е фиксирана цената на произведения ток, по която НЕК ще го купува 15 г. Цената е два пъти по-висока от тази на комплекса "Марица-изток -2" и поради факта, че при либерализация на пазара на тока големите потребители си намират по-евтин ток от АЕЦ "Козлодуй", закупеният от НЕК ток по „пазраните и антимонополните" договори на Костов се продава в микса на обикновения български потребител. Съгласно тези договори инвестициите в двете централи в размер на 1.4 млрд. долара ще трябва да се изплатят от българския народ в рамките на 6 години, което ще е прецедент. По света подобни инвестиции в енергетиката се възстановяват за 25 г., а в Япония за 16 г.

И понеже веднъж сме си свалили гащите, любимият чужд инвеститор на Иван Костов „АЕS", който освен ТЕЦ-а в "Марица изток" има и друга инвестиция - соларен парк за 80 МВт край Силистра, още през юли 2010 г. е поискал приемането на специален закон за ВЕИ, който да фиксира за дълъг срок цената на слънчевия ток, без ДКЕВР да може да я намалява всяка година като проектозаконът е прокаран от хората на Костов. По този повод през юли 2010 г. вече бившият министър Трайчо Трайков прави тъжната равносметка, че ако "AES" реализира централата си през 2012 г., "потребителите на ток у нас ще трябва да плащат по 50-100 млн. лв. повече годишно". Е, това вече е факт. Последното увеличение на тока с 10% от 01.07.2012г. е именно за това - да плащаме на "AES" колкото си е поискала.

Да не забравяме, че в микса е включен и тока от централите на олигарха Ковачки – ТЕЦ „Марица -3"- Димитровград, ТЕЦ „Бобов дол" и „Брикел" АД при положение, че НЕК не е задължен да купува този по-скъп ток. Цялото огромно богатство на Ковачки се появява по необясним начин. Изграждането на бизнесимперията на Ковачки започва в края на управлението на Иван Костов, като се свързва с печалбата на доверения до синьото управление Косьо Самоковеца от продажба на „картофи". По време на кабинета Сакскобургготски Ковачки неудържимо започва да печели една след друга много изгодни приватизационни сделки в областта на енергетиката. Следите на този просперитет водят

до една могъща руска централа във Виена - "Нордекс",

сочена от западни журналисти и анализатори като гнездо на бившото КГБ, за която като консултант работеше и покойният Огнян Дойнов. За дъщерна фирма на „Нордекс" се счита и фирмата „Трон" на Красимир Стойчев, който беше съветник на Костов в началото на неговия мандат и беше един от създателите на групата на изненадващо забогателите българи Г-13. Под международен, а не под български натиск запорираха куп сметки и имоти на Ковачки, но към основните активи – мините и ТЕЦ-овете не бяха предприети съответни законови мерки. Няма обяснение защо не е заведено дело от Комисията за конфискация на средства, придобити по престъпен начин при положение, че Ковачки доказано върти далавери със сръбския мафиот Сретен Йосич, което се знае в ЕС, но в България се води за почтен банкер и бизнесмен. Навярно връзките на Ковачки с централата във Виена е причина при толкова правителства да е недосегаем, дори „независимата" съдебната система го осъди условно за присвоени 16 млн. лв. от ДДС, с което допълнително смаяхме наблюдаващите ни институции в ЕС.

И както се вижда от изнесеното, общото, между политическите лобита от всички цветове и олигарсите в енергетиката, е връзката им с ръководни кадри от бившата ДС и кръгове около Огнян Дойнов и Андрей Луканов. А ожесточената битка между тези кръгове за власт и пари основно в енергийния сектор са за сметка на жизнения статус на обикновения български гражданин, статистически определен за най-беден в ЕС и може би най-нещастен в света. Ето това е лицето на българската перестройка. И дано не забравите тази тъжна истина до изборите!

Източник: faktor.bg