Едвин Сугарев

---

След огромния по мащабите си скандал с назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, новата тройна коалиция по особено убедителен начин доказа, че всички приказки за грешки, прошки и катарзиси са само прах в очите на наивниците – като назначи лидера на Атака Волен Сидеров за шеф на Парламентарната комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика. 

Ако трябва да бъдем честни, този скандал е дори по-остър и мащабен от предишния. Все пак България е парламентарна република – и най-малкотоотнароднитеизбраници се очаква, че ще демонстрират  нетърпимост към корупцията и злоупотребата с власт – и ще бъдат пазители на честта и морала на нацията. Специалният орган в законодателната власт, в чиито прерогативи попадат борбата с корупцията по високите етажи във властта, както и честта и морала на народните избраници, е именно тази комисия, която днес се намира в ръцете на... Волен Сидеров.

Това е повече от парадоксално. Това е налудно – точно както е налуден въпросният председател на комисията.

Пита се за каква чест и морал може да отговаря той, който след като – когато беше отстранен от в. “Демокрация”, отмъкна протокола от заседанието на Издателския синдикат, на който бе гласувано неговото отстраняване, и го продаде на Петьо Блъсков. И който месеци по-късно цъфна в едно лъскаво списание – чисто гол, с вестник “Демокрация” над срамните си части – и с хубавото краче на Капка, обуто в червен чепик с висок ток, стъпило върху вестника.

Каква чест и морал от човек, който крещи като хамалин на бременни журналистки и налита на репортерите по коридорите; който предизвиква колегите си със заплахи като “Ще ти смразя усмивката, мангал мръсен!”; който е способен да накара свой депутат да лъжесвидетелства, за да се прикрие престъпно деяние на шофьора му – какъвто беше случаят с инцидента  на 7 април 2006 г. на магистрала „Тракия“; който буйства пиян в самолет на “Луфтханза”, обиждайки стюардеси и полицейски служителки.

Отвъд очевидното разминаване между поста, който заема, и моралния статус, който демонстрира, има и един друг въпрос, който остава без отговор: как човек, срещу когото е водено дело за изнудване, може да оглави парламентарна комисия, която отговаря за борба с корупцията?

Случаят е широко известен – и от разследването на в. “168 часа”, което можете да прочетете тук: http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=623240 ; и от публикацията в “Биволъ”, която извади наяве факта, че името му фигурира в регистрите на Софийския районен съд от 1984 г. като подсъдим за изнудване, факсдимиле от които можете да видите тук: https://www.bivol.bg/siderov-podsadim.html ; и от публичното изявление на ген. Атанас Атанасов, който разказа за това дело на пресконференция на ДСБ, за която можете да прочетете в следната публикация: http://www.glasove.com/kostov-i-siderov-otnovo-podeha-voynata-za-kontrol-vurhu-klasifitsiranata-informatsiya-9621 .

Става дума за това, че през 1984 г. Волен Сидеров е изнудвал частника-фотограф Димитър Казаков за 1000 лв., при което потърпевшия се е оплакал в милицията. Заведено е дело, при което разследващите съветват Казаков да плати с белязани пари – и арестуват Сидеров в момента на получаването на сумата. Протоколът от обвинителното заключение на Димитровско Районно управление в София е категоричен: става дума за престъпно деяние, наказуемо по чл. 264, който гласи следното: “ Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага чрез сила или заплашване принуди някого да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му и с това причини нему или на другиго имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.”

Сидеров признава деянието по време на разследването, което дава основание то да бъде приключено с мнение за започване на съдебно дело. В цялата документация  по случая обаче има две доста съмнителни обстоятелства: първото е, че всички документи се водят с гриф “строго секретно” – и второто е, че няма данни Сидеров да е излежал ефективно полагащото му се наказание – лишаване от свобода до три години. Вероятно – ако е имало изобщо съдебно дело, то е приключило с условна присъда, който според действащото тогава законодателство дава възможност за изчистване на съдебното досие след изтичане на определен срок.

Има обаче и друга версия – и тя не е за пренебрегване. Точно такива ситуации са използвани от органите на МВР, за да си набавят агенти сред криминалния контингент. Поставени веднъж под зависимост, те са били използвани като действащи под прикритие – най-често без тяхната агентурна принадлежност да бъде вписвана в регистрите – в качеството им на тъй наречените “доверени лица”. Често пъти от техните услуги са се ползвали и различните структури на ДС – отново без да ги регистрират като свои агенти. Поради което този казус, при който имаме консумирано и установено от органите на тогавашното МВР престъпление, но нямаме данни за наказание, предполага евентуална зависимост, която спокойно може да бъде използвана и с днешна дата.

Дори и без това обстоятелство обаче случаят е достатъчно скандален. Според председателят на НС Михаил Миков гласуването на Волен Сидеров като шеф на Парламентарната комисия  за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика било “една друга отговорност на г-н Сидеров и той тепърва ще трябва да докаже, че ще може да се справи с нея”. Като какъв да се докаже?! Като съден за изнудване или като говорител на “Мултигруп” и “Овергаз” – откъдето започват сериозните му връзки с олигарсите?

Сидеров като борец с корупцията и като емблема на парламентарната етика и морал? Извинете, но това е нонсенс. Нещо по-лошо – това е позор за България. Позор от такъв мащаб, че дори основният попечител на Сергей Станишев – председателят на парламентарната група на ПЕС Ханес Свобода – не можа да го преглътне. И написа в своя блог съвсем недвусмислено: “За мен остава неразбираемо и неприемливо, че новото правителство на малцинството назначи за главен борец с корупцията един олигарх... Също така не мога да разбера защо шефът на дясно-екстремистката партия "Атака" беше избран за председател на комисията за борба с корупцията в парламента.”

---

 Източник: http://www.svobodata.com/page.php?pid=11694&rid=154

Когато българите говорят за Волен Сидеров, те се забавляват да произнасят името му с Б, вместо с В. Това дава "Болен Сидеров". Но когато на 27 юли лидерът на ксенофобската и ултранационалистка партия Атака дойде въоръжен с палка в парламента, никой не се забавляваше. Отсега нататък това лице с репутация, воняща на сяра, антисемит и расист, е гаранцията за оцеляването на правителството на Пламен Орешарски, чиято оставка е искана от хилядите протестиращи ден след ден, в продължение на две седмици. И това с цената на непрактикувания още алианс на нео-нацистите със Социалистическата партия (БСП, бивши комунисти), и Движението за права и свободи на турското малцинство в страната.

Ден преди това отсъствието на 23-та депутати на Атака провали парламентарната сесия, тъй като опозицията, въплатена от консерваторите на бившия премиер Бойко Борисов, реши да бойкотира Народното Събрание. "От този момент Сидеров диктува правилата" - констатира либералният вестник Капитал.

От парламентарната трибуна Сидеров започна с апел към полицията да разчисти вандалите, преди да атакува медиите, които отразяват народното недоволство, квалифицирайки ги като предатели. Депутатите след него взеха думата, за да поискат смекчаване на визовия режим с бившите братски страни: Белорусия, Украйна, Молдавия и Русия. Проевропейците имаха усещането, че изживяват лош сън. "Тези хора ни върнаха с десетилетия назад", възмущава се Олег, режисьор на 53 години, дошъл пред парламента с лозунг против "червените боклуци", позовавайки се на тоталитарното минало на българските социалисти. Съюзът с Атака ще позволи на сегашното правителство да отхвърли текущите дела, но само може да радикализира протеста, който до момента се ограничаваше да осмива некомпетентните министри.

"Алиансът с Атака беше червената линия, която не трябваше да бъде пресичана. Нашите български другари току що я пресякоха без това да ги притеснява" - коментира разочаровано отговорен кадър на френската социалистическа партия.

Шефът на българските социалисти Сергей Станишев е президент на ПЕС, която проведе своя конгрес на 22 юли в българската столица, достигнала точката на кипене. Както много други български интелектуалци, историкът Тони Николов (гл. редактор на списание "Християнство и култура" б. ред) беше край Двореца на културата, за да опита да предупреди социалистическите делегати за провала на техните колеги. "Отпивайки от коктейлите, те ни поглеждаха с едно око от терасата на последния етаж" - спомня си той. По този повод Мартин Шулц, президентът на Европейския парламент, опита да убеди социалистите да се съюзят по-скоро с дясноцентристката партия на Бойко Борисов, за да излязат от сегашната задънена улица. Но тази голяма коалиция "по немски образец" очевидно остава само добро пожелание в България.

Много благодаря за материала! Ще се възползвам и ще го публикувам в моя блог.