Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Постинг
11.06.2013 20:14 - РУСОФИЛСТВОТО
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 759 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 11.06.2013 20:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Борис Акунин

Често чуваме думата русофобия. Обикновено от съотечественици (т.е. от руснаци – В. К.). Ето аз, например, по мнението на хората, които редовно хвърлят в лицето ми ругатни и заплахи, съм върл русофоб.

Но какво е интересно? Отдавна съм забелязал, че съществуват народи, които обичат да търсят в художествения текст поводи за обида. Неведнъж са ме поставяли в глупаво положение с въпроси от рода на: “Защо не обичате руснаците и пишете за тях само гадости”, “Защо сте такъв антисемит?”, “Защо във вашите произведения поляците са винаги лоши?”, “Какво против украинците имате?”, “Не ви ли е срам, сам сте грузинец, а така очерняте грузинците?” (Е, за арменците и азербайджанците след “Черния град” – знаете).

А има и народи, на които през ум не им минава да се обиждат. В моите романи е пълно с лоши англичани и французи, но в нито една от тези страни не са ми задавали подобни въпроси.

Очевидно някои народи имат комплекс за малоценност и се обиждат лесно, а други – не. Ние имаме такъв комплекс, при това твърде голям. Много ни се иска всички да ни обичат и да ни се възхищават, а в това отношение не ни върви особено.

Русофобията е мит, който негодниците и глупаците заклеймяват старателно. Разбира се, жителите на нашите бивши колонии и протекторати пазят историческата обида от СССР, която днес е пренесена върху Русия. (Нека си го кажем честно – тя не е възникнала неоснователно.) Според мен обаче тази неприязън не е насочена към руските хора, към руската култура или към руския език. Във всеки случай никога не съм се натъквал на нещо подобно при многото си пътувания през годините. В бившите съветски републики говорят на руски език, четат наши книги, гледат наши филми и слушат наша музика (наистина, много често такава, която е по-добре да не слушаш).

Всъщност аз искам да поговоря с вас не за русофобията, а за противоположното явление – русофилството. Не знам как е при вас, но мен любовта ме интересува много повече, отколкото омразата.

Тъкмо любовта към руснаците и руското обаче в днешно време не е никак гореща. Наскоро се запознах с резултатите от изследване на общественото мнение в различни страни и направо ми се доплака. Процентът на хората, които обичат Русия, не е никак висок.

Реших да проуча историята на този въпрос. И открих, че русофилството – подобно на цената на един барел – ту се покачва нагоре, ту пада надолу. За последните сто години са ни се любували и са ни гледали умилено точно три пъти.

1. През второто десетилетие на ХХ век – предимно в Англия и във Франция (Тази любов свършва, да кажем, през 1918 г., когато болшевиките заявили твърдо, че няма да платят дълга, поради което се е разорила половин Франция).
2. По време на Втората световна война и малко след нея.
3. По време на Перестройката.

Разбира се, интересът към Съветския съюз в определени кръгове на западната лява интелигенция отбелязва доста продължителен бум, но това не се брои, тъй като “съветофилството” и “русофилството” са две различни явления.

Ако анализираме причините за ударите върху русофилството, ще се окаже, че тяхната природа е изцяло политическа: в първия случай се е проявила симпатия към съюзника в Антантата; във втория – възхищение за непоколебимостта в борбата с фашизма; в третия – облекчение след дългогодишния страх от ядрена война.

Но нещата не са толкова прости. Политиката действително е предизвиквала русофилски настроения, само че на практика тя е осигурявала единствено доброжелателност на насочените към нас погледи. И тогава изведнъж ставало ясно, че в Русия и руснаците много неща са привлекателни – преди всичко в културата, която концентрира най-ярките черти на нацията.

Преди сто години европейците са били очаровани не от император Николай, а от руската литература, музика, балет и изобразително изкуство.

През четиридесетте години нашата култура преживява – нека си го кажем направо – не най-добрите си времена, но русофилите и тогава са намерили на какво да се възхищават: Айзенщайн, Прокофиев, Шостакович.

А в епохата на перестройката, когато у нас нямаше нищо велико, светът се радваше на всичко поред: на руския соцарт, на руското кино, даже на преводите на руската литература. Романът “Децата на Арбат”, който сега е почти забравен, блестеше във всички списъци на световните бестселъри.

За жалост оттогава насам, вече повече от двадесет години, в света не се наблюдава никакво русофилство. Очевидно не сме интересни. Нашата култура не е особено нужна на никого, нашите проблеми предизвикват прозявка. Русия не е на мода.

Това, разбира се, е обидно. Но нека си кажем честно: дали самите ние сме интересни на себе си днес? Кое е това ценно или дори любопитно за света нещо, което генерира днес нашата култура?

Тук-таме русофилството се пробужда на локално ниво, но заслугата за това не е наша, а на старите лаври.

Ето ви един пример от моята любима Япония.

Открих, че в тази страна доброто отношение към Русия се е покачило до 51% през 2013 г. (по запитване на ВВС) в сравнение с жалките 9% според изследване на “Галъп” от 2004 г. Запитах се – що за чудо е това? Каква е причината?

Оказа се, че трябва да благодарим на Достоевски. Наскоро в Япония е излязъл нов превод на събраните съчинения на Достоевски, който станал супербестселър (преди две години писах за това). Сега по телевизията върви успешно сериал, който е римейк на “Карамазови”.

Какво щяхме да правим ние, проклетите некадърници, без Фьодор Михайлович, Лев Николаевич и Антон Павлович?


Текстът е публикуван в блога на Борис Акунин “Любов към историята”.

Превод от руски: Димитрина Чернева.




Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 3841712
Постинги: 450
Коментари: 2480
Гласове: 2142