Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
11.04.2013 12:26 - ЗАЩО ДА ГЛАСУВАМЕ
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 3090 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Едвин Сугарев

Напоследък често срещам екземпляри, които с неотслабваща енергия си задават този въпрос. Задават си го с определено негативен акцент, почти реторично – като че ли негативният отговор се подразбира. В тяхното питане има една недоизказаност, който най-общо звучи така: защо да гласуваме, като няма за кого, като няма смисъл, като няма да променим нищо, като всички са маскари и прочее такива.

Подобни реакции са закономерни за страна като България, чиито политически реалности ежедневно доказват, че не българските граждани и не техните избраници, а анонимно овластени олигархични групировки са реалния суверен на властта – и че доверието, реализирано към даден политик чрез подадения на изборите глас, най-често бива осквернявано от постъпки, които нямат нищо общо с неговите предизборни обещания.

Ала споменатата закономерност не означава, че тези реакции са позитивни и трябва да бъдат насърчавани. Тъкмо напротив – те са белег на съзнание, присъщо повече на поданика, а не на гражданина. Това съзнание е основният фактор за съществуването на извратената и фасадна демокрация – без него тя не би била търпяна. За тези които упражняват властта в страната ни, е важно не да се гласува, а да не се гласува. Чувството за всеобща безнадеждност е тяхната живителна среда.

Затова е важно да осмислим аргументите за това да не се гласува, които утре ще бъдат следвани от повече от 60% от българите – и да видим как работят те в полето на психологията и политиката. Сиреч – защо българинът не гласува и какво следва от това негово негласуване.

Най-често срещаният аргумент: не се интересувам от политика. Никой не може да бъде упрекнат за това, че не се интересува от нещо. Въпросът е доколко съзнава от какво по-точно не се интересува, и доколко неговата представа за това съвпада с обективните реалности.

Под „не се интересувам от политика” българинът разбира най-често липсата на интерес към партии, политически програми, фигури и събития. Проблемът е, че политиката не е нещо, което съществува само за себе си. Политиката е инструмент, който подрежда общото живеене, дебатира и създава неговите регламенти, прави го систематично и предвидимо, структурира го така, че всички да имат шансове за по-добър живот, като никой при осъществяването на тези шансове не пречи на другия.

Всичко това става, разбира се, в нормална държава с нормална политика. Когато политиката е калпава, общественият живот е хаос и се структурира по законите на джунглата. Да не се интересуваш от политика на практика означава да не се интересуваш какви данъци ще плащаш, какво ще бъде образованието на децата ти, дали трябва да даваш подкупи за всяка административна услуга, дали можеш да разчиташ на справедливост и сигурност – или трябва да трепериш всяка вечер, като се прибираш в къщи. Да не се интересуващ от политика значи да не ти пука за всичко това – от което на практика зависи и собственото ти съществуване.

И това е възможно, разбира се, но или трябва да си много търпеливо същество, или да отидеш в манастир. Иначе, щеш не щеш, се интересуваш защо парите не ти стигат за нищо, защо ти крадат колата и защо местната мутра те млати с бухалка. Всички тези неща зависят от инструмента политика, който може да бъде усъвършенстван и поддържан с висок коефициент на полезно действие само чрез институцията на политическия избор – с гласуване. Другата драматично по-несъвършена възможност за корекция е революцията – само че в България революционна ситуация няма и скоро няма да има.

Друг, също много често срещан аргумент: няма за кого да гласувам. С подразбиращото се продължение: всички са маскари. Грешка. Логиката е обратна: всички са маскари, защото ти не гласуваш. Защото ги оставяш да си разиграват коня без санкцията на твоя глас.

Хората изглежда си представят някакви идеални политици, които никога не лъжат, денонощно работят за общото благо и са праведни и невинни като ангелчета. Прави са в преценката си, че няма такива. Нещо по-лошо: няма и да има. И Стамболов не е бил такъв, какво остава пък за другаря Станишев или за Генерала на народа. Политиците са хора като нас и следователно – грешни. Точно това обстоятелство трябва да имаме предвид, когато правим своя избор.

Днес често ми казват, че са се уморили да гласуват за по-малкото зло. Само че това е като чашата с вода, която може да бъде наполовина пълна или наполовина празна. По-малкото зло е по-голямото добро – и обратното. Зависи от гледната точка.

Отказът от избор обаче винаги е глас в полза на злото. И отвращението от политиката винаги е жест в полза на тези, които са те отвратили. Те искат да бъдеш отвратен. Защото отвратените не пречат. Те се притаяват в своето омерзение и последното нещо, което може да им дойде на ум, е да променят статуквото.

Трети, също специфичен български аргумент: толкова пъти гласувахме за вас – и какво? Излъгахте ни, не променихте нищо. Очевидно хората, които си задават този въпрос, са искали да променят нещо и вече не го искат. Защото негласуването е верният избор за това да не се промени нищо. България да си остане такава, каквато я виждате в момента. Харесва ли ви тази България?

Тя всъщност е много променена, но тъй като промяната не съвпада с визията на хората за нейната същност, те са склонни пхихологически да игнорират самата промяна. Причината за това промяната да е радикална не само в положителен, но и в отрицателен смисъл обаче се дължи най-вече на тези, които направили своя неправилен избор през последните двайсетина години. Защото всъщност хората, които гласуваха за промяната на България и за превръщането й в нормална страна, съвсем не бяха толкова много – и съвсем не бяха достатъчно настойчиви в своето усилие и подкрепа. Напротив – много от тях бързаха да се разочароват и да гласуват за някакви имагинерни, но неизпитани алтернативи. Типично българският синдром: дай да гласуваме за този, защото той още не ни е излъгъл.

Нека припомним: за двадесет години преход в България имаше само две демократични правителства с общ мандат около пет години и нещо. Всичко останало бяха правителства на мафията и комунягите. Кой гласува за тях? Трябва ли да си припомним, че след падането на Берлинската стена България беше единствената страна в цяла Източна Европа, която на свободни избори избра отново комунистите? Или да се запитаме – кой доведе царя през 2001 г.? Или – как след Луканов и Виденов можеш да гласуваш и за Станишев?

Да, тези, на които гласувахте доверие да променят България, не винаги бяха на висота. Често грешаха, понякога предателстваха, корумпираха се, самозабравяха се. Но някак си е редно да се запитаме и каква е нашата роля за това. Не е ли например в липсата на ефективно гражданско общество, което да държи политиците отговорни за всяко тяхно действие и да служи като коректив при прецедентите на морално безразличие от тяхна страна? Не сме ли ние тези, които им позволихме да ни третират само като електорат – и да забравят обещанията си само ден след изборите?

И още нещо – ако Филип Димитров, Костов и всички около тях грешаха, то какво правеха техните политически противници? Жан Виденов, който доведе страната до банкрут, Станишев, заради когото сме третирани като най-корумпираната страна в Европа? И все едно ли е дали пътят, който България след месец ще поеме, води към ценностите на цивилизована Европа или към портите на Кремъл?

 ...
Прочее, избирателю, това ли искаш чрез своето негласуване? Ако не искаш това, тогава гласувай.




Гласувай:
3



1. jelezov - В началото на статията Сугарев е ...
02.05.2013 14:34
В началото на статията Сугарев е логичен, доколкото съдържание на интелектуалните му напъни са общоизвестни баналности. Когато обаче навлиза в нонкретиката на проблема, започва да твори глупости: "И още нещо – ако Филип Димитров, Костов и всички около тях грешаха, то какво правеха техните политически противници? Жан Виденов, който доведе страната до банкрут, Станишев, заради когото сме третирани като най-корумпираната страна в Европа? И все едно ли е дали пътят, който България след месец ще поеме, води към ценностите на цивилизована Европа или към портите на Кремъл?"
Че цитираното, като мисъл, е набор от глупости, а в нравствено отношение - помия, може да се докаже:
1." Филип Димитров, Костов и всички около тях грешаха,...", но не са грешни, защото техните противници са още по-грешни.
2. "Жан Виденов, който доведе страната до банкрут,..." На всеки разумен човек, който разбира смисъла на ставащото в Исландия, Португалия, Гърция, Кипър и т. н. и др. под., ще му стане ясно как Жан Виденов доведе страната до банкрут.
3. "Станишев, заради когото сме третирани като най-корумпираната страна в Европа?" Че сме най-корумпираната страна в Европа, е безспорен факт, но дали Станишев е най-виновният за това?
4. "И все едно ли е дали пътят, който България след месец ще поеме, води към ценностите на цивилизована Европа или към портите на Кремъл?" Да се противопоставят Европа и Русия според принципа цивилизованост е не само кретенизъм, но за един българин е и безкрайно нравствено падение.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 4843901
Постинги: 467
Коментари: 2759
Гласове: 2285