Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
11.04.2013 11:55 - КРИТИКА НА НЕГЛАСУВАНЕТО
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 1362 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Демокрацията и гласуването

Демокрацията като обществена система дава на гражданите възможност да си изберат управление, което работи в техен интерес. Сама по себе си обаче тя не гарантира избирането на добро управление, а само възможността то да дойде на власт без насилие и/или други нежелани и/или противозаконни механизми.

Да имаш демократична обществена система е като да имаш метла и парцал. Те няма да изчистят къщата сами - просто дават възможност ти да го направиш по-лесно и без да си цапаш ръцете. По същия начин, дори при демокрацията добрите управници не идват сами. Необходимо е да ги подкрепят избирателите.

Без участието на избирателите в процеса на избори (чрез гласуване, подкрепа за кандидати и т.н.) избирането на свястно управление е невъзможно. Властта попада у тези, които в борбата за нея най-малко се свенят при подбора на средствата - а това са обикновено най-безскрупулните и егоистични хора. Тоест, неучастието в избори е начин да бъде избрано най-лошото управление.

Критика на изтъкваните за негласуване причини Незаинтересованост от политическия процес

Избирателят смята, че е претоварен с други ангажименти, и не може да си позволи да заделя сили, време и средства за политиката.

Това мнение впряга каруцата преди коня. Човек има свободни сили, време и средства, когато живее в уредено общество, управлявано в негов интерес - а такова общество се получава, когато избирателите известно време масово и активно участват в политиката. Ако го направят, ще имат свободни сили, време и средства както за това, така и за много други хубави неща - почивка, хоби, осигурен живот и пр. Ако обаче не участват, няма да имат свободни ресурси нито за участието, нито за другите хубави неща в живота.

Затова и да участваш в изборите е по-важно, отколкото да отидеш на работа или почивка. Парите или отдихът, който ще изгубиш, са само малка част от това, което ще изгубиш заради лошото управление, което не си предотвратил.

Това личи най--добре при продажбата на гласове. Сумата, която купувачите на гласове ти предлагат, е смешно малка част от това, което крадат, докато са на власт, иначе не биха имали изгода да купуват. А откраднатото идва в крайна сметка пак от твоя джоб. Все едно е срещу 10 лева в брой да се съгласиш да ти откраднат от къщи пари и вещи за общо 1000 лева.

Политическите промени са без значение

Избирателят смята, че неговият личен живот ще е все същият при всякакви възможни управляващи.

Историята на всяка държава познава и кадърни, и некадърни, и добронамерени, и злонамерени управляващи. Разликата в живота и стандарта му при управлението на едните и другите е колосална - а държавата е една и съща.

Почти всяка професия е нужна при всяко управление. Не при всяко управление обаче живее еднакво добре. Шофьорът на автобус в корумпирана държава работи не по-малко от този в примерно Германия или Швеция, но получава значително по-малко - очевидно разликата се изгубва някъде. Разликата в управлението на двете държави води до разлика в жизнения им стандарт, често огромна, въпреки че професиите и нуждата от тях са същите.

Реалните условия са едни и същи, но политиците не подхождат към тях еднакво. Един политик може да инвестира парите от данъци в строителство на магистрала, и да контролира качеството й с твърда ръка. Друг може да възложи строителството на корумпирана фирма срещу рушвет, и магистралата да се разпадне на първата година. А трети може направо да открадне парите и да избяга с тях на другия край на света. Разликата си струва тези, които пряко или косвено ще ползват магистралата (тоест всички), да се потрудят да гласуват.

Дори когато са в управлението, политиците имат различни интереси. Някои биха предпочели да управляват добре, за да ги изберат пак - други биха предпочели да откраднат колкото могат и да бягат, защото нямат шанс да ги изберат пак. Някои са обвързани с интереси, които в конкретната ситуация работят по-скоро в полза на обществото; други може да са обвързани с интереси, които работят в негова вреда. Разликата отново си струва труда да гласуваш. И да прецениш кой политик към кои спада.

В особено запуснати от избирателите си страни наистина може да се стигне дотам всички политици да са мафия, ръководена от едни и същи кукловоди. Тогава е нужно избирателите да си свършат най-сетне натрупаната работа, и да издигнат хора, на които биха повярвали. Кадърните и добронамерени политици не падат от небето, и не ги донася Дядо Мраз в чувала си. Те нямат подкрепата на мафиотите. От тях имаме изгода единствено ние, избирателите. Не ги ли издигнем ние, няма кой друг.

И да, в държава от седем милиона души всеки отделен глас не тежи решаващо. Но мъдреците казват, че е важно не колко голям е приносът ти, а дали го даваш. Защото вършенето на нещо, точно както и невършенето му, увличат и околните да помагат. А който иска мнението му да тежи повече, може да се включи в подкрепа на избраниците си и по-активно - като се застъпва за тях, пропагандира ги, и т.н.

Неспособност да изберат кого да подкрепят

Избирателите обикновено се смятат за неспособни да направят своя избор...

За да прецениш колко струва политик или партия не са нужни две висши образования. Достатъчно е да се погледне как са се справяли там, където са били на власт (добре е фактите да се черпят от достоверни източници: например трезвомислещите лични познати, които са видели нещата лично, са по-достоверен източник от официалните масмедии). Това обикновено не е трудно за преценяване.

Ако никоя платформа не ви привлича, това не е беда - предизборните платформи са по същество платена реклама, и в тях има също толкова истина. Отново истинският критерий е как политикът или партията са се справяли досега. Платформите обаче са критерий за друго, важно нещо - доколко авторите им са честни или лъжци. Ако някой ви обещава реки от мед и мляко, това означава единствено, че е безсъвестен лъжец, и за него не бива да се гласува. Това позволява да прецените и нови политици и партии, за които по-трудно се намира информация как са се справяли досега.

Възможността за манипулиране на изборните резултати винаги съществува. Срещу нея може да се противостои по два начина. Единият - като следите процеса на преброяването по всички законни начини, например като станете застъпник на политическа партия, и наблюдавате лично секционното преброяване. Вторият - като набележите как точно се манипулират резултатите, и проследите кои политици са подкрепили елементите от изборния закон, които дават възможност за това манипулиране, а кои са били срещу тях. Естествено, следва да гласувате срещу първите и за вторите.

Популярно е мнението, че "някой друг" (МВР, съдебна система...) е длъжен да се бори срещу изборните нарушения. Истината е, че истински едрите престъпници могат (а в корумпираните държави и им е лесно) да купят отговорните институции: рушветът, който би им осигурил безнаказаност, е малка част от това, което крадат от избирателите, докато са на власт. Единствените, които е неизгодно да бъдат купувани, така че имат реална и гарантирана изгода да се борят срещу тези нарушения са самите избиратели. Тоест вие.

Като форма на протест срещу политическата система и/или класа

Гласоподавателят обикновено няма доверие в политическата система, политическата класа или и двете...

Отливът на гласоподаватели от изборите би могъл да обезпокои свестния политик, но не плаши изобщо корумпирания и некадърен. Корумпираните и некадърни политици се тревожат единствено дали ще бъдат на власт, или не - нещо, което отливът на гласоподаватели и на доверие в политическата система не променя. Тоест, отливът би могъл да е ефективно предупреждение към политическата класа единствено ако преобладаващото мнозинство политици са свестни, а тогава вероятно няма да го има.

Ако законът не определя минимален процент необходими гласове, за да е валиден един избор, отливът даже е от полза за купувачите на гласове - един купен от тях глас тежи процентно толкова повече, колкото по-силен е отливът. За тях идеалният случай е когато гласуват само купените. А купувачите на гласове са нежелателни управници... Ако пък законът определя минимален процент необходими гласове, изборът би могъл да стане невалиден, и тогава ще продължи да управлява настоящият избирателен орган, което в най-новата история на България обикновено се е оказвало много нежелателно. И в двата случая отливът на гласоподаватели влошава нещата, вместо да ги подобри.

На теория, намаляването на доверието в политическата система може да доведе до граждански неподчинения, а след това и до свалянето й чрез сила. В демократична държава обаче този път е ненужен. Демокрацията дава възможност на избирателите да наложат добро управление по законен начин, без да се стига до извънредни действия. Гласуването е законен, лесен и удобен начин. Разумното решение е да се използва то, а не да се търсят революционни ситуации. Най-малкото защото в условия на насилие решенията кой да е на власт се взимат дори в идеалния случай от същите гласоподаватели, които не са могли да ги вземат чрез гласуване. (А в най-честия - от престъпници, оглавили насилието.)

Заинтересованост от лошо управление

Един немалък (в България) процент от хората биха гласували за добро управление, но се боят, че то ще тръгне срещу техните лични интереси. Малка част от тях гласуват съзнателно за корумпирани политици. Повечето обаче се раздвояват между възприемания си интерес и осъзнаването, че корумпираните политици правят живота лош, и в крайна сметка не гласуват.

Част от тези хора са мотивирани от т.нар. "мечта на хамсията". (При нея хамсията не би искала да има ефективен закон срещу акулите, защото се надява когато порасне да стане акула.) Те вярват, че успеят ли някак да издрапат по стълбичката нагоре, ще могат да се обогатяват (незаконно, защото вярват, че законен начин да станеш богат няма), подобно на тези, които сега са горе. В реалния живот, естествено, това има как да стане колкото има как хамсията да прескочи биологичната междувидова граница и да стане акула.

Друга част получават значима част от благосъстоянието и положението си по незаконен път, и са пряко незаинтересовани от идването на власт на управление, което би пресякло незаконните действия (а пресичането на незаконните действия и корупцията не е единственият, но е задължителен критерий за доброто управление). Често те са иначе нелоши хора, на които просто животът не е оставил друг избор, и се раздвояват между желанието да видят добро управление и желанието да не изгубят стандарта си на живот.

Реално тези хора също имат силен интерес от добро управление, който не осъзнават. Един пример, който обикновено добре отваря очите за този интерес, е за шведския стругар и колумбийския наркобарон.

Когато попитате някого дали предпочита да е стругар в Швеция, или наркобарон в Колумбия, почти всеки избира първото. С ясното съзнание, че наркобаронът има хиляди пъти повече пари, дворци, имения, купища слуги, лична армия и какво ли не още, а стругарят изкарва колкото за обикновена къща, кола и що-годе приличен живот. Защото наркобаронът в Колумбия денонощно трепери и не ходи без охрана и в тоалетната, докато стругарят в Швеция не винаги дори поставя ключалка на вратата си, и абсолютно спокойно праща детето си само на училище. Въпреки че живее много по-бедно, неговото качество на живот е много по-високо - а това е, което е от реално значение.


Източник




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 4843348
Постинги: 467
Коментари: 2759
Гласове: 2285