Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
07.04.2013 15:19 - Газпром: раненият руски гигант
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 2736 Коментари: 1 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Сп. "Икономист"



Най-големият производител на газ в света е болен. Той трябва да бъде разделен.

Някога изглеждаше, че добрите времена за Газпром никога няма да имат край. Най-големият производител на природен газ в света, създаден от министерството на газовата промишленост на бившия Съветския съюз, се радваше на високи до небето цени на "синьото гориво" години наред.

Газпром започна да строи централа в Санкт Петербург за 1.9 милиарда долара и изпълняваше ролята на бездънен портфейл за руските управници. Каквито и проблеми да срещне руската държавна газова компания, тя може да "ги удави в пари", каза Наталия Волчкова от Новото училище за икономика в Москва.

Цялото това статукво сега е под заплаха. Добивът от старите газови находища намалява. Благодарение на бума на шистовия газ в САЩ "синьото гориво" се предлага в по-голямо изобилие на световния пазар.

Европейските клиенти на Газпром осъзнават, че имат алтернатива. Цените, които руският газов гигант може да си осигури, спадат, а с тях и се влошават перспективите пред компанията.

Годините на лесни пари направиха Газпром дебел и тромав. Той доминира на вътрешния пазар, като държи дял от 75% от добива на газ в Русия, и се радва на монопол на износа. До неотдавна Газпром държеше в здрава хватка Западна Европа, на която осигурява около 25% от нужния й газ. Той има още по-строг контрол над страните от бившия съветски блок в Източна Европа. Дълго време това предпазваше руския газов гигант от промените на световния пазар.

Газпром не е нормална компания. Той служи на двама господари. Като фирма, която емитира акции за чуждестранни инвеститори, той трябва на теория да се стреми да увеличи до максимум печалбите си в дългосрочен план. При условие обаче, че руската държава е мажоритарен собственик на Газпром, той преследва и политически цели.

На практика компанията служи по-усърдно на втория си господар. Когато консолидира своята власт в Русия в началото на миналото десетилетие, президентът Владимир Путин превърна Газпром в основен инструмент на новия държавен капитализъм в страната.

Путин назначи свои съюзници на ръководните постове в компанията. Той използваше Газпром като инструмент на външната политика, като, например, прекъсна газовите доставки за Грузия, Украйна, Беларус и Молдова при политически спорове.

Дълбоките джобове на компанията помагат на Путин и у дома. Газпром продава евтино газ в Русия, за да не замръзнат бедните през зимата. С приятели по високите етажи държавната компания се радва на ниски данъци и привилегирован достъп до газовите находища.

Нейните разходи обаче са потресаващо високи: през 2008 г. Газпром обяви търг, който включваше солариум и специална баня за коне. Американският мозъчен тръст Peterson Institute for International Economics изчислява, че компанията, която отчете номинална печалба от 46 милиарда долара през 2011 година, е загубила 40 милиарда долара от тази сума поради корупция и неефективност.

Някои проекти, подкрепяни от Путин, са със съмнителна икономическа стойност. Руският президент е решен на всяка цена да построи газопровода "Южен поток" между южната част на страната и Австрия през Източна Европа, който ще струва 21 милиарда долара. Този проект е политически привлекателен, тъй като ще заобиколи Украйна, а тя създава проблеми като главен транзитен маршрут за газа за Европа. Предвид ниските цени и слабото търсене обаче, той е безумие от икономическа гледна точка, твърди Михаил Крутихин от руския енергиен консултант Русенерджи.

Откриването на подводния газопровод до Германия "Северен поток" през 2011 г. бе политически удар за Путин, въпреки че тръбата все още е експлоатирана далеч под своя капацитет. Газпром се озовава сега в несвойствена ситуация: той има повече проблеми и по-малко пари, с които да ги удави. На 4 март акциите на руския газов гигант поевтиняха до най-ниското си равнище от четири години. Инвеститори изчисляват, че компанията струва сега три пъти по-малко, отколкото през 2008 година.

Главният фронт за Газпром е Европа, неговия традиционен бастион и източник на 40% от приходите му. Компанията се бори да запази старата си система за определяне на цените, в съответствие с която големите европейски потребители подписват дългосрочни договори, обвързани с цената на петрола. Тези клиенти обаче имат сега възможността да купуват втечнен природен газ (ВПГ), какъвто на САЩ повече не им се налага да внасят. Газът на спотовия пазар често е много по-евтин от руския по дългосрочните договори. Газпром също започна, бавно и неохотно, да предлага отстъпки, които очаква да му струват 4.7 милиарда долара тази година. Тъй като толкова много от клиентите на компанията са обвързани с договори, последиците от пресищането на световния пазар на газ за търговския й баланс няма да се усетят веднага. То обаче започва да пречи на нейните инвестиции.

Последната заплаха за стария бизнес модел на Газпром е юридическа. Според антитръстово разследване, започнато от Европейската комисия, компанията използва доминиращата си позиция в Централна и Източна Европа, за да ограничава конкуренцията и да вдига цените. Ако Газпром загуби, той може да бъде глобен с до 14 милиарда долара и да бъде лишен от могъщ лост за влияние, каквато е възможността да налага на някои европейски страни по-високи цени, отколкото на други.

 Евентуално негативно решение може да заплаши и стратегията на компанията да се опитва да доминира европейския газов пазар, като притежава не само суровината, но и средствата за нейното доставяне. Газпром изкупува тихомълком газопроводи и хранилища, като заема пари на останали без средства европейски компании за комунални услуги, за да им отнеме клиентите. Ако тази стратегия спре да работи, то руският държавен гигант вече няма да е толкова ефикасен инструмент на Кремъл.

В продължение на години шефовете на Газпром отричаха да има заплахи за неговия бизнес модел. Макар и късно, Путин изглежда се събуди. Той призна миналата година, че има "истинска шистова революция", и предупреди, че Русия трябва да намери "взаимно приемливи форми на сътрудничество" с потребителите.

В бъдеще Газпром може да има по-силна конкуренция дори у дома. Появиха се двама вътрешни съперници: Новатек, притежавана частично от стария познат на Путин Генадий Тимченко, и Роснефт, държавна фирма, оглавявана от доверения съветник на руския президент Игор Сечин. На компании, различни от Газпром, сега се пада дял от една четвърт от добива на газ в Русия. Новатек иска от Кремъл да отнеме експортния монопол на държавния гигант, макар че все още не е взето решение по въпроса. 

В краткосрочен план затрудненията на Газпром в Европа може да го предпазят от конкурентите у дома. Кремъл вероятно ще реагира в защита на компанията при натиска на европейските потребители и регулатори. Цялостното послание обаче е ясно: Газпром не може да разчита, че ще запази "златната" си позиция завинаги. Това означава, че той трябва да помисли какъв тип компания иска да е през идните години.

Ако нещата не вървят така, както му се иска на Газпром, той все още може да заплашва, че ще спре доставките. Ако действа прекалено много като изнудвач обаче, концернът рискува да загуби своите клиенти. Освен купуването на повече ВПГ, някои страни от ЕС горят от нетърпение да започнат да добиват шистов газ чрез технологията фракинг на своя територия.

Проучванията за находища вървят с бързи темпове в Източна Европа, въпреки че фракингът все още е забранен във Франция, България и Чехия. Газпром се нуждае да намери две неща: нови източници на газ и нови пазари. Нито една от тези задачи няма да е лесна. Газовите находища на компанията пресъхват. Газпром губи и технологичното си преимущество. Ако фирмата бе управлявана по-добре, тя щеше да намери как да продава повече газ в Азия, където цените са доста по-високи, отколкото в Европа, да не говорим за Америка.

Един възможен начин е газът да бъде втечняван и транспортиран с кораби. Газпром обаче е бавен: на него се пада дял от една шеста от добива на газ в света, но тя е едва на 20-о място по търговия с ВПГ. Другият начин за доставяне на "синьо гориво" в Азия е чрез газопровод. Очевидната дестинация е Китай, който граничи с Русия и е потенциално най-големият пазар за газ в света. Двете страни обаче се пазарят без успех от едно десетилетие.

Превръщането на Газпром в по-пъргава, търговски ориентирана компания ще изисква много силна политическа воля. Компанията има естествени предимства, като достъпа до някога замръзналите арктически пътища за транспортиране с кораби на ВПГ.

Мнозина анализатори се обединяват около мнението, че разумният подход ще е управлението на газопроводната инфраструктура на Газпром да бъде отделено от добива и продажбата на "синьото гориво". Това ще гарантира, че икономически безсмислени проекти за газопроводи няма да бъдат субсидирани от износа. Газпром освен това ще извлече вероятно полза от своето разделяне на няколко филиала, които ще се конкурират да разработват по-малки газови находища в близост до вече съществуващи газопроводи. Тези находища са пълни с газ, но сега са прекалено малки за руския държавен гигант, за да се занимава с тях. Малко конкуренция може да помогне за овладяване на неудържимо нарастващите разходи.

Газпром все още има много предимства - от огромните газови резерви до гладните за газ съседи. Той обаче ги използва толкова непохватно, че един анализатор сравни компанията с "динозавър на реактивни ролери". Засега само Путин може да промени това. Ако той чака, скоро нито той, нито Газпром ще имат кой знае какъв избор.



Гласувай:
4



1. staler - шистовия газ може да бъде заплаха ...
09.04.2013 02:59
шистовия газ може да бъде заплаха единствено за страните които го добиват/по сега съществуващата технология/.поредния америк.балон ,този път пълен с токсини....при себестоиност 120--180 $,измества конвенционалния чиято себестоиност е около70$..??в къщи можеш да си правиш всекакви фокуси,но навънка става по сложно---япония натиска сащ за внос на шистов газ но янките се ослушват???не им се изнася дотиран продукт....не съм на заплата към газпром и ми е все тая бъдещето му.българия да търси други варианти,в никакъв случаи местен добив от шисти.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 4844255
Постинги: 467
Коментари: 2759
Гласове: 2285