Политическите представители на ромите се опитват да хвърлят вината за ромските проблеми все върху представителите на мнозинството. Рядко някой от тях си позволява да критикува самите роми. А има защо, пише "Ди Велт".

 Още преди години беше ясно, че много роми от новите страни-членки на ЕС ще тръгнат да дирят късмета си на Запад. И въпреки това масовото нашествие на бедни български и румънски граждани към Германия бе посрещнато като някакъв неочакван феномен.

 Този феномен набързо бе опакован и езиково - наричат го "миграция по бедност" или "икономическа миграция". Едно нещо е безспорно: че в бившите социалистически страни - независимо дали става въпрос за днешните Чехия и Словакия или пък за Унгария, Румъния или България - голяма част от ромското население си остана неинтегрирана. Виновника за това можем да търсим в онова време - защото интеграционната политика се провали още тогава. По-лошото е, че тя се проваля и сега. Ще се проваля и в бъдеще - поне дотогава, докато причините за сегашната изолация на ромите от образованието, здравеопазването и трудовия пазар подължават да бъдат търсени единствено и само в расизма на мнозинството.

 Въпрос на интерпретация

В една ромска махала в подножието на словашките Татри местните твърдят, че желаят да се интегрират и да живеят като представителите на мнозинството. Но, виждате ли, били дискриминирани, защото неотдавна им били спрели дори автобуса, който стигал до тяхното село. Ромите обаче премълчават, че шофьорът всъщност отказал да пътува до техния квартал след като бил заплашен, нападнат и ограбен от хора от махалата. 

 Ето и още един пример: ромите се оплакват, че не били желани в близкото словашко село и затова им били вдигнали двойно таксата за ползване на общинската зала за тържества. Повече яснота в този спор внася кметът на въпросното село. Той разказва, че половината от таксата е депозит, който се връща в цял размер, ако залата бъде предадена невредима. Той е бил въведен след като последния път ромите изпотрошили цялото имущество на залата - прозорци, столове, маси, осветление.

 Когато ромите са експлоатирани от роми

Десетилетия наред вече политическите представители на ромите (там, където ги има), се опитват да хвърлят вината за проблемите на това етническо малцинство върху представителите на мнозинството. Рядко някой от тях си позволява да разкритикува и поведението на самите роми. По-лошо дори. Те премълчават факта, че ромите са експлоатирани основно от свои. Списъкът е дълъг: малтретиране на деца, експлоатация на детски труд, принудителна проституция, рекет, кражби.

Ромските функционери мълчат, когато тълпи от български роми щурмуват германските градове, за да проституират или крадат. Мълчат и когато безскрупулни хора печелят на гърба на изоставените ромски деца, прехвърляни организирано в Европа, за да просят. Ромските функционери гледат на ромите предимно като на жертви с всички права върху тях, но без никакви задължения спрямо тези хора.

Случаите, в които роми се обръщат със съвет към роми, са редки. Както неотдавна направи унгарският икономически съветник Ищван Форгач, завършил Висшето училище за администрация в Будапеща: "Ние имаме същите права както и представителите на неромското население. Но техните бащи не изпиват социалните помощи, местният лихвар не пребива майките им, а дъщерите им не са заминали да просят по улиците на някой холандски град". Посланието на Форгач звучи доста отрезвително. Има ли обаче кой да го чуе?

АГ, ДПА, ДВ, Е. Лилов; Редактор: М. Илчева

DW.DE

на циганския проблем. Това предполага и неадекватно и нереалистично решаването му. Докато на запад имат материалния ресурс и могат да тушират без да решават проблема , то при нас ескалацията му минава търпимостта . Винаги се разсъждава на база на моментната фактология. Разсъждава се на база мнението на самите цигани , сякаш ако имаха представа за какво става дума , щяха да са цигани. По същество циганския въпрос в никакъв случай не е отделен от националния, чиито етнос е преобладаващ. Въпросът е един и същ и носители на циганията са всички в общността нищо, че кондензира върху отделни групи. Търпимостта към неспазването на законността , толерирането и неспазването на основни човешки права от цялото общество са предпоставките да се маргинилизират групи и превръщането им в гета и цигания. Дори при пълно материално обезпечаване, ако няма налагане на законите в тези групи, няма как да се интегрират. Разбира се и без материално подпомагане процеса на интеграция е труден и дори невъзможен. Основната причина и генератор на циганията, обаче е престъпното безгрижие на обществото към най важния, основния обществен ресурс децата. Тази престъпна практика до такава степен е народопсихология, че днес без всякакво безпокойство наблюдаваме просещи , голи и гладни деца наред със скъпи коли , луксозни сгради и нахално изобилие. Циганите сме ние , с тази наша психика да разглеждаме децата на чужди и свои. Пропуснали седемте години деца са вече цигани поне още 50 години и то без значение етноса им. Цигани са и тия , които го допускат. Ако не разберем причините за това, ще се радваме на още много цигания, докато кондензата не обхване всички ни, а и още дълго ще сме и експортьор в Света.

Абсолютен цинизъм е това да се публикува в Ди Велт, да се дигитализира пак чрез него или да се популяризира в Дойче Велле.

Убийците на Германия сред които са и споменатите медиа нямат морално право да пишат това (или първо трябва да изобличат себе си в години протектиране на антигерманската имиграция).

Аз също смятам, че DW и Die Welt бяха важен елемент от онази пропагандна машина, която усърдно възхваляваше мултикултурализма, а с това улесняваше безконтролната имиграция и съдействаше за съдбоносната промяна на демографската картина в Германия. В този смисъл лицемерието и демагогията им са повече от очевидни и осъдителни. Все пак мисля, че този текст е важен по две причини. Първо, в него се казват истини, които бяха премълчавани досега. Второ, той е знак за смяна на тона, а може би и курса на германските медии, което е обнадеждаващо на фона на досегашното безгрижие. Струва ми се обаче, че това се дължи не на някаква тяхна смелост и отговорност, а на факта, че в някои други страни (Великобритания, Франция и др.) започнаха по-открито да се дискутират проблемите, които създават имигрантите.

Аз съм казвал и друг път, че според мен основните проблеми с циганите и невъзможността им да се интегрират се дължат на неспособността на нашето общество да им наложи да се образоват. Правилно образованият човек (а аз не съм сигурен, че ние сме такива) става отговорен член на колектива. Той има познания, които опреснява непрекъснато, способност да комуникира с останалите, чувство за отговорност, дисциплина, организираност, възможност да работи в екип, алтруизъм в нормална степен и много други полезни умения. Той става компетентнен и квалифициран работник, а с това и полезен за обществото. Без образование и без ценните умения, които се придобиват по време на обучението, човек е непълноценен, защото в съвременното общество вече не можеш (както в миналото) да научиш всичко необходимо от баща си, от братята си и от семейството. Защото тогава няма да се различаваш много от циганите, чиито познания за света се ограничават до наученото в тесния кръг на тяхната затворена общност

Двата ти рекоментара ( към мен и към zarenkow) са прецизно и истинно написани - великолепни!