Червената армия печели Втората световна война, но победителите изживяват истински културен шок, попадайки в уредена и богата Австрия. Една австрийска писателка вади на бял свят интересни архивни документи и свидетелства.

След капитулацията на Германия на 8 май 1945 година на територията на днешна Австрия са се намирали около 700 000 войници на Съюзническите сили. Най-многобройни са били червеноармейците - общо към 400 000. Този контингент скоро се оказва изправен пред огромни проблеми.

Още през септември 1945-та на маршал Конев, главнокомандващ групата армии "Център", му се наложило да издаде заповед за спазването на дисциплината, за "преустановяване на мародерствата" и нелегалните конфискации на имуществото на австрийски граждани. Съгласно въпросната заповед за наказуеми деяния са обявени също така търгуването на черния пазар, посещаването на народни празненства, нощни заведения, кафенета и най-вече на заведения, в които се сервира алкохол.

Алкохолни ексцеси, плячкосвания, изнасилвания

Ръководството на армията въвежда строги правила след 1945-та

Поводи за подобна заповед е имало предостатъчно: плячкосванията на чуждо имущество и изнасилванията на жени затруднявали мисията за оказване на положително въздействие над местното население. "Застрашено е не само доброто име на Червената армия, но и на целия Съветски съюз", отчита политическото ръководство на армията. В резултат на това то започва масова политпросветна кампания сред войниците и офицерите, засилва се вътрешният контрол в армията, но и твърдостта, с която били наказвани "морално разложени" военнослужещи.

Още в началото на окупацията Москва създава огромна мрежа от сътрудници на Народния Комисариат и на Министерството на вътрешните работи /НКВД и МВД/. На тези хора било възложено да "прочистват" австрийската територия от "престъпни елементи" и да следят и донасят за вражеско поведение сред самите червеноармейци. Заподозрените били ликвидирани. Между 1950 и 1953-та, когато умира Сталин, в московския затвор "Бутирка" попадат над 1000 австрийски "шпиони", които били разстреляни, а труповете им - изгорени.

Основен проблем за Червената армия в Австрия си остава обаче алкохолът. В поверителни доклади на армията се говори за засилващи се "алкохолни ексцеси". Армейското ръководство дори признава, че "почти всички престъпления се дължат на безмерна употреба на алкохол и отношения с местните жени, с всички произтичащи от това последици". Независимо че ръководството на армията забранява подобни контакти, както и женитбите с чужденки - от страх, че може да става дума за жени, които са "оръдие в ръцете на западни разузнавания", все пак се стига до огромен брой сексуални контакти между руски военнослужещи и австрийски жени.

Според изследванията на Барбара Щелцл-Маркс, публикувани в книгата й "Войниците на Сталин в Австрия", т. нар. "деца на руснаци" в Австрия са били поне 20 000 - предимно в резултат на изнасилвания. Авторката е проучила множество документи от руските военни архиви и е документирала разговори с ветерани от войната, които са били разположени по това време на австрийска територия.

"Никога няма да успеем да ги застигнем"

 Старите традиции и култура впечатляват мнозина червеноармейци

Що се отнася до отношението на руснаците към окупираната от тях Австрия, Барбара Щелцл-Маркс установява, че то е било предимно положително и белязано от романтични асоциации с музиката на Щраус и Виенската гора. В много от случаите съветските войници, попаднали в Австрия, изживяват истински културен шок от сблъсъка с една толкова напреднала култура.

Показателен е случаят с младия офицер Михаил Шилцов, който пише на свои приятели следното: "В Австрия има ток във всяка къща, докато селата в моята родина вероятно никога няма да бъдат електрифицирани". После той обяснява, че къщите на австрийците са пълни с луксозна покъщнина и дрехи, докато "моето семейство страда от глад и няма какво да облече". Изводът на младия офицер е, че Съветският съюз "никога няма да успее да застигне и надмине Европа".

Подобни изводи в полза на "капиталистическия враг" не са оставали безнаказани. 27-годишният лейтенант е бил разжалван, освободен от армията без почести и изключен от Комунистическата партия. Младият лейтенант не е бил единственият, който е мислел така. Много от победителите в тази война са усещали разликите в жизнения стандарт като поражение, включително и свое лично.

Barbara Stelzl-Marx: Stalins Soldaten in Цsterreich. Bцhlau und Oldenbourg

АГ, ДПА, ФАЦ, РО, Б. Узунова, Редактор: Д. Попова-Витцел

---

Източник

Цифрата 20 000 за Австрия и децата не ми беше известна.

Сещам се за друга цифра - по непотвърдени "данни" се говори за 2 милиона германки изнасилени от червени войскари, разбира се не само, че не всички от тях са забремнели, а статистиката на няколко германски болници сочи почти 90% аборти на изнасилените жени - иначе казано децата на съветските изнасилвачи в Германия са "капка в морето", което мен лично ме радва, но масовата публика не знае - внушава й се често пъти друго.

Внушава се и друго - германците изнасилвали повсеместно в СССР - това е лъжа, не само поради дисциплината на германския войник характерна за него, особено поради факта, че препили изнасилвачи заповеди не изпълняват и са трудно управляеми. За това германското командване не е толерирало изнасилванията, нещо повече - има 1 800 осъдени германци за сексуални издевателства, не 10 000, не 100, не милион, а 1 800, на фона на масовите червени изнасилвачи.

За съжаление дори 1 престъпник, е престъпник и дори 1 човешка лична драма е трагедията на войните. Иначе казано числата не са предмет на морала, а на историята.

Наистина, по време на война моралът има съвсем други измерения. За изследователите на историята моралът също не може да бъде водещ принцип, защото те не са и не могат да бъдат морални съдници и нямат право да съдят предците ни въз основа на собствените си или на господстващите в момента етически принципи. Не можем и да изведем и съпоставим нравствените качества на различните народи чрез механичното сравняване на статистически данни (които трябва да се приемат с особени резерви). Така че, тук въпросът за морала въобще не стои. Това, което се търси в действителност е историческата истина. Именно това се опитваме да разкрием като разпространяваме неизвестни или малоизвестни факти, които променят представите ни за едно или друго историческо събитие.
А по въпроса за морала ще цитирам думите на Христос от Новия завет : „Нека онзи от вас, който е безгрешен, пръв хвърли камък...“. Иначе казано, твърде много морализатори (комунисти, русофили, германофоби) се опитват да се изкарат безгрешни на гърба на германците (за което и двамата с теб добре знаем) и хвърлят камъни и помия по тях, докато самите те са затънали в греховете на своите престъпления. Справедливостта изисква да покажем на света, че германците, макар и не безгрешни, имат далеч повече достойнства от своите хулители, които крият злодействата си зад маската на „светци”.

ЦИТИРАМ ТЕ:
А по въпроса за морала ще цитирам думите на Христос от Новия завет : „Нека онзи от вас, който е безгрешен, пръв хвърли камък...“. Иначе казано, твърде много морализатори (комунисти, русофили, германофоби) се опитват да се изкарат безгрешни на гърба на германците (за което и двамата с теб добре знаем) и хвърлят камъни и помия по тях, докато самите те са затънали в греховете на своите престъпления. Справедливостта изисква да покажем на света, че германците, макар и не безгрешни, имат далеч повече достойнства от своите хулители, които крият злодействата си зад маската на „светци”.

ОТ МЕН:

ЗА ЖАЛОСТ В ТАЗИ ГАВРА С ГЕРМАНСКАТА ПАНМЕТ, В ТАЗИ ПРАКТИКА ДЕСЕТИЛЕТИЯ НАРЕД УЧАСТВА И... ГЕРМАНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО, а пропо такова няма след 1945г.

"..се опитват да се изкарат безгрешни на гърба на германците (за което и двамата с теб добре знаем) и хвърлят камъни и помия по тях, докато самите те са затънали в греховете на своите престъпления." Никой нормален и никога не е бил срещу германците , както смятам , че е вярно и за която и да е друга народност .В същото време , понеже става дума за справедливост , германската цивилизация по това време носи една от най уродливите и престъпни философии и идеологии - фашизма , а в допълнение по късно и комунистическата. Няма роден фашист обаче или комунист и да се каже руснаци или германци са носители на злините , т.е. форма на нацизъм е отново част от фашистката идеология. Толкова ужасна , извратена и античовешка , колкото и другото извратено творение на комунистите. Лично на мен ми е трудно да ги сравнявам и най вече да предпочитам , което и да е от тях. Колкото до germantiger , той никога няма да разбере проблема си . Мога да му подам жокер , става дума за психологически проблем , нооо както се казва и по немско-българските слънца има петна. :-))) По повод горенаписаното , чудно ми е как висшестоящето руско ръководство е забелязало алкохолния проблем , след като и то му е било силно подвластно та до ден днешен. :-)