За предстоящия референдум за строителството на АЕЦ „Белене” и за развитието на българската енергетика Агенция „Фокус” разговаря с д.т.н. Пламен Цветанов - дългогодишен ръководител на лаборатория „Анализ на енергийни системи” на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към Българска академия на науките (БАН).

Фокус: Проф. Цветанов, вие още през 2011 г. бяхте на мнение, че евентуален референдум няма да реши енергийните въпроси, които стоят пред България, и че референдумът е капан за нацията. Поддържате ли това свое становище?
Пламен Цветанов: Не само съм на същото мнение, но и смятам, че тези, които инициираха референдума, го правят по един манипулативен начин, който излиза извън границите на достойнството. Започнаха с една атака, че АЕЦ „Белене” ще даде за 60 години 200 млрд. евро печалба. Това беше политическа манипулация без каквото и да е основание, но я повториха и Румен Овчаров, и Петър Димитров, и Сергей Станишев. Защото всеки даже без средно образование, ако пресметне, ще види, че ако се разделят 200 млрд. евро за 60 години целогодишна работа без всякакви спирания - това трябва да струва някъде към над 37-38 евроцента/кВтч. Сега АЕЦ „Козлодуй” продава на 2,2 евроцента на кВтч. и никой няма да плаща, да кажем, 15-20 пъти повече. Тук има и още една технологична безсмислица - не може една централа да работи 60 години непрекъснато, не може да няма ремонти, да не се купува ядрено гориво, да няма заплати, да не се събират фондове за преработване и съхранение на радиоактивни отпадъци, фондове за извеждане от експлоатация и др. Такава централа не може да има печалба, защото тя не може да продава на пазара на електроенергия нито в България, нито в която и да е друга страна.Това беше политически блъф, с който започна подготовката за референдума. Станишев заяви също, че АЕЦ „Белене” е фабрика за печатане на пари. За кого са тези пари той не уточни, но това също е абсурд и не това е начинът и равнището да се обсъжда един енергиен проблем. 
Фокус: Има ли според вас промяна в нагласите на хората и те наясно ли са с това, което се случва в българската енергетика? 
Пламен Цветанов: Абсурдът на ситуацията e, че първият референдум след времето на тоталитаризма по ирония на съдбата и под лозунга, че това е признак на демокрация - е по проблем, по който хората от десетилетия са зомбирани и по който нямат реални представи. Естествено е, когато им се каже: „Искате ли евтин ток?” - всички искат евтин ток, но самият въпрос е далеч от реалностите. Имам две съображения за това. 80 на 100 от себестойността на една атомна централа се определя от капиталоемкостта, т.е. от вложените инвестиции. Ядрената енергетика е най-капиталоемката индустрия. Ще кажа няколко цифри. Първите две се намират в Приложение 1 на първата глава на Бялата книга на БАН от 1990 г. и са уточнени от тройна комисия между БАН, Министерство на енергетиката и Комитета за икономиката и планирането към Великото народно събрание, т.е. числата са общоприети и документирани. За блокове от 1-ви до 4-ти на АЕЦ „Козлодуй” инвестициите са 274 лева на инсталиран киловат, за 5-ти и 6-ти блок са инвестирани 2158 лева на инсталиран киловат. По оценка на банката, към която се бяхме обърнали, стойността на АЕЦ „Белене”, 2000 мегавата, е 10,23 млрд.евро. Ако разделите това число на 2000 мВт по 1000 кВт получавате 5115 евро на киловат, или 10 000 лева на киловат, т.е. капиталовложенията в Белене са над 4,64 пъти повече на единица мощност, отколкото за 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй”. Такова е съотношението и на себестойността: ЕЦ „Козлодуй” продава 2,2 евроцента на киловат час, а според предложението от Русия за реакторите в Турция, АЕЦ „Белене” ще има около 10 евроцента на кВтч. От тук първият извод е, че не съществува правило „ядрената електроенергия е най-евтина”, зависи кога са направени инвестициите, до колко те са се откупили и до колко в цената на произвежданата електроенергия се включват основните инвестиционни разходи. В случая се вижда, че разликите са много големи. Вторият извод е свързан с прогнозата на ЕС за себестойността на електроенергията от ядрените централи в ЕС до 2030 г. Тя е цитирана и в стратегията за развитие на енергетиката на Тройната коалиция и е между 4 и 4,5 евроцента на произведен киловат час. При 10 евроцента/кВтч. АЕЦ „Белене” няма никакви шансове да продава електроенергия на либерализирания общ европейски електроенергиен пазар. За съжаление хората не знаят нищо за числата. Те слушат общи приказки - или за „най-евтиния ток”, или, както Станишев каза след пленума на Висшия партиен съвет: „АЕЦ „Белене” е нов модел на развитие с десетки хиляди нови работни места”. Какво е новото в този модел. Това, че ние ще зависим 100% от Русия ли? В това няма нищо ново, това е политика провеждана много отдавна. Що се отнася до десетките хиляди, трябва да бъде известно, че ако се построи такава централа, тя ще има персонал от около 2000 души и понеже явно не може да се построи като българска, те ще бъдат чужденци. Ако в числото десетки хиляди има нещо вярно, то не е в разкриване на работни места за Белене, а в закриване на работни места на комплекса „Марица Изток”. Защото нещата са със страхотни последствия за националните енергийни ресурси. Янаки Стоилов от същата партия след пленума на Висшия съвет много мъдро заяви, че това е „нов преход”. Стои въпросът на къде ние отново ще прехождаме. Ние 40 години прехождаме под ръководството почти на същите и до къде стигнахме - нямаме селско стопанство, почти нямаме индустрия. Преход с кого? Младежите напускат, а тези, които учат, също учат, за да напуснат. Преход от кого - от същите към властта. Това е смисълът на референдума. Референдумът е просто една политическа акция и както те казват - той е прелюдия към парламентарните избори. Разчита се на това, че нашият народ има ниска енергийна култура и че по този начин ще получат 57-58%. В заключение - АЕЦ „Белене” няма нищо общо с актуалните проблеми на националната енергетика. Никой от политиците до сега не говори за енергийна ефективност, а ние сме 4.67 пъти по-енергоинтензивни от средната стойност в Европа, което значи, че нито индустрията, нито всяка друга дейност може да бъде конкурентноспособна, ако не извървим съществен път в областта на енергийната ефективност. Референдумът е в противоречие и с енергийната независимост и с енергийната сигурност, като основни политически цели на ЕС. 
Фокус: До сега колко пари са похарчени за АЕЦ „Белене”?
Пламен Цветанов: Грубо казано по последни оценки се говори за 1,35 млрд. лева. АЕЦ „Белене” беше извадена от нафталина от Симеон Сакскобургготски и в момента се говори, че ние сме поръчали реактори, като не е ясно кой е поръчал тези реактори без да има договор. Отново възниква въпросът, че изначално НЕК не е имал лицензии да води тези разговори. Някои казват – „ние щом сме инвестирали толкова, значи дайте да продължим”. Обаче има голяма разлика между 1.35 млрд.евро, незаконно и без договор инвестирани от някого, до около 10-11 млрд. евро - страхотна сума, която няма да позволи на България да излезе от бедственото си положение в продължение на много десетилетия. 
Фокус: В такъв случай как трябва да се развие проектът АЕЦ „Белене”? 
Пламен Цветанов: Първо трябва някой да понесе отговорността, че без договор в продължение на дълъг период от време, а се оказва, че това продължава и в последните месеци - след като проектът вече беше прекратен от правителството – се работи по него. Важно е да се разбере как стават тези работи. Правителството каза, че за сметка на тези пари ще продължим със 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй”, но ние по този начин узаконяваме едно финансово престъпление. 
Фокус: Какво трябва да се прави с АЕЦ „Белене”?
Пламен Цветанов: Проектът АЕЦ „Белене” трябва да се прекрати, той не е нужен и това е абсолютно ясно. България има други проблеми на енергетиката. Страната трябва да намалява енергийната си зависимост, а не да стига до абсолютна зависимост от Русия. Въздържам се да говоря за ситуацията в Русия. Един от водещите специалисти в Русия и автор на учебници за атомни централи - Булат Нигматулин миналата година публикува статия в България, според която АЕЦ „Белене” не е нужна нито на Русия, нито на България.
Фокус В такъв случай как трябва да се развива българската енергетиката?
Пламен Цветанов: Защо не попитате тези, които правят референдума, какво ще кажат по този въпрос. Защото покрай цялата тази истерия, никой не говори какво трябва да се прави в енергетиката. През 2009 г. един колектив, който отдавна работи по проблемите на енергетиката, издаде книга на БАН, която се нарича „Електроенергетика в България. Развитие и обществена цена до 2030 г.” Там въз основа на най-подробни анализи -продължение на европейски проект, в който участват всички европейски страни, както и Бразилия, Турция, Индия и Китай, е доказано, че до 2030 г. АЕЦ „Белене” не е нужна. Ако се тръгне от екстензивното развитие към здравия разум с 20% резерви на електроенергийни мощности ние можем да спестим до 2020 г. 14,5 милиарда евро, а до 2030 г. над 16 милиарда евро, с които България може да си оправи и енергийната ефективност, и транспортните системи, и здравеопазването, и образованието. В България обаче има сили, които не са съгласни с такова развитие, защото развитието на енергетиката е битка за власт и става дума за много пари. Има още един абсурд, който не е известен на хората - това, че от около 2004 г. доминиращата част от електроенергията не се изнася директно от НЕК, т.е. от държавата, тя се изнася от търговци-прекупвачи от НЕК. Тоест печалбата от износа, който и в момента е висок, не е за държавата. Това е една от причините, че НЕК сега е пред фалит. Втората е, че НЕК незаконно инвестира в АЕЦ „Белене”. Ние сме в ситуация на огромни диспропорции и отсъствие на цялостна политика. 
Фокус Какво ще посъветвате хората, които не знаят дали изобщо да гласуват и как да гласуват на предстоящия референдум? Има прогнози, че активността на населението ще бъде много ниска.
Пламен Цветанов: Да, има такива прогнози. Смятам, че на хората им се задава въпрос, който не би трябвало да им се задава, защото това е експертна област, свързана с моделиране на взаимосвързани икономическо и енергийно развитие. Тези, които вярват, когато им казват, че АЕЦ „Белене” е „нов модел на развитие” и „нов преход”, те ще гласуват с „да”. Те просто вярват. Тези, които знаят, че АЕЦ „Белене” не е нужна за електроенергийния баланс до 2030 г., че с 10 евроцента/кВтч. тя е неконкурентноспособна в либерализирания европейския електроенергиен пазар, и че е рискова от сеизмична и технологична гледна точка, да гласуват с „не”. Стигаме до най-сложния въпрос. Има хора, които считат, че АЕЦ „Белене” действително не е нужна, но въпросът на референдума е формулиран така, че никога повече да няма нова ядрена централа в България. Този, който счита, че ядрената енергетика може да се развива и може в бъдеще да има нови ядрени централи, той трябва да постъпи, както мъдреците са казвали и както е по теория на управлението, т.е. изказваш се по предизвикателството сега и предоставяш на бъдещите поколения да се изкажат за своето бъдеще, защото то им принадлежи. Тук отговорът категорично също е „не”, защото АЕЦ „Белене”, ако се строи за 50 или 60 години, това означава, че ние сега в бързината и без достатъчно знания, трябва да предопределим енергийната зависимост на страната и рисковете за страната в продължение на 50-60 години. Самото определение за „устойчиво развитие” се състои в това да се действа сега в съответствие с потребностите и очакванията на сегашните поколения и да се предостави такава възможност и за в бъдеще. АЕЦ „Белене” е категорично против „устойчиво развитие”, защото блокира бъдещето за десетилетия и не предоставя възможности на бъдещите поколения. Една от характеристиките на бъдещото –четвърто поколение ядрени реактори е, че те ще се строят с вътрешноприсъща безопасност и с по-малки мощности. Това означава, че те няма да поставят значителни проблеми за режимите на електроенергетиката и ще имат разпространение и в развиващите се страни. Аз вярвам, че ядрената енергетика, която има доста бавни цикли между отделните генерации, има бъдеще, но не е това, за което говорим сега. 

Красимира ГЕОРГИЕВА