Кокедал е провинциален град в Северна Зеландия. От тук до Копенхаген е една ръка разстояние – 20 км, което на практика го превръща в предградие на датската столица. Тук няма особени забележителности, ако не се брои белоснежният замък на кралица София-Магдалена, строен през XVIII век. Извън това Кокедал е обикновено датско градче с население 9500 души – има и работнически квартал, има и такъв със скъпи вили, макар че на пръв поглед човек не ги различава – в Дания не е прието да се парадира с богатство. По-особено в града стои жилищният комплекс „Егедалсвенге“, построен като комплекс със социални жилища в периода 1971-1973 г. Архитектурният му стил е типичен за Скандинавия през 70-те г. – бели панелни 4-етажни блокчета с плоски покриви и бетонни балкони, но всичко е чисто и спретнато, потънало в зеленина.
„Социално жилище“ е евфемизъм за понятието „къща за бедните“
В Кокедал тази социална категория е заета от имигрантите, а такъв тук е всеки четвърти жител. Първите преселници се появяват в Кокедал в края на 60-те години, когато в страната започва да навлиза евтина работна ръка от Турция, Пакистан и Северна Африка. Вторият значителен поток от чужденци е през 80-те и 90-те г. – в малкото датско градче тогава намират подслон бежанци от Сомалия, палестинските територии, Афганистан, Иран, Косово.
През изминалите години „Егедалсвенге“ изминава пътя до типичното гето – днес комплексът от 668 жилища се отличава с най-висока населеност при минимална квадратура жилищна площ на човек.
Когато чуе думата „гето“, читателят сигурно си представя Харлем или предградията на Багдад, но го очаква изненада – средногодишният доход на семейство в „Егедалсвенге“ е 320 536 датски крони (около 55 хиляди долара). Което принципно съвсем не е зле за квартал, в който 62% от жителите не са заети на трудовия пазар. Тук трябва да добивам и това, че пренаселеността също е по датски стандарти – средната площ на жилищата в „Егедалсвенге“ е 86 кв. м.
Историята на заселването на Кокедал е типична за Дания като цяло – през последните десетилетия в страната, чийто флаг е украсен с християнски символ, убежище все по-често намират носители на друга култура – исляма. С всички произтичащи от това последствия – градът започва редовно да фигурира в полицейските сводки във връзка с улични безредици, предизвиквани от имигрантската младеж. А в документален филм, показан от тв Канал 5, датски полицаи разясняват правилата за поведение в „Егедалсвенге“, където обикновено пазителите на закона са посрещани от град от камъни. „Безусловно осъзнавам, че не трябва да излизам от колата и не бива да преследвам престъпници в такива райони. Вкъщи ме чака семейство и искам след работа да се прибера при близките си“, споделя един от членовете на полицейски патрул.
Демографското изкривяване в съчетание с чуждата културна среда води до това, че кореняците датчани тихомълком започнаха да напускат „Егедалсвенге“, освобождавайки място за нови обитатели с недатски имена. Днес в комплекса, в който живеят 1377 души, само 522-ма са етнически датчани. Останалите 855 души, или 63%, са имигранти мюсюлмани и потомците им, вече четвърто поколение.
На оръжието, което виси на стената в първо действие и задължително трябва да гръмне до края на пиесата, в „Егедалсвенге“ му дойде времето. Ролята на оръжието обаче изигра един съвършено мирен предмет – коледната елха, която в комплекса, както и в цяла Дания, по традиция се украсява през декември. И тази година на събрание обитателите на комплекса обсъждаха въпроса да се отделят 5000 датски крони (около 850 долара) за купуване на празничното дърво, играчки и електрически гирлянди за елхата. Когато се стигна до гласуването, стана ясно, че 5-има членове на управителния съвет, които представляват мюсюлманското мнозинство, гласуват „против“. И шокираната председателка на управителното тяло на комплекса Карин Лигорд Хансен е принудена да констатира, че жителите на „Егедалсвенге“ ще празнуват Рождество без елха.
Иронията е в това, че решението за отказа е прието три дни след като в същия този „Егедалсвенге“ приключват празнуването на мюсюлманския празник Ураз байрям, ознаменуващ края на Рамадана. За организирането на празненствата управителният съвет гласува единодушно да се отделят 60 000 датски крони, с които се вземат под наем атракциони и детски забавления. В празника се включили и араби, и сомалийци, и турци, и датските съседи от квартала.
Отказът от празнуването на християнското Рождество, меко казано, разочарова немюсюлманските жители на района, които обясняват това решение с липсата на толерантност и откритост от страна на мюсюлманската общност.
„Не е правилно, но какво да се прави – това е демокрацията. Трябва да се подчиним“, въздишат датски пенсионери.
Историята с отменянето на Рождество намери отклик в цялата страна, предизвика бурна обществена дискусия за датските културни ценности и заплахата от ислямизация на Дания. Но датчаните не биха били датчани, ако не разрешат проблема по демократичен начин и най-вече като не оставят „Егедалсвенге“ без елха. Във „Фейсбук“ бе организирана всенародна кампания за набиране на средства за купуване на коледно дърво, а пари за провеждане на тържествата обещаха и датски предложил да плати с лични средства организацията на тържествата за Коледа и за Ураз байрям.
И точно тогава се случи онова, което шокира дори най-жилавите привърженици на демократичните принципи – мюсюлманското мнозинство в съвета на комплекса отказа да приеме дара и безплатната елха. „Преди всичко смятам, че сме длъжни да отстояваме своето решение, доколкото не става дума за пари, а за принципи. Струва ми се смешно, че като мюсюлманин съм длъжен да организирам провеждането на християнски празник. Никога не съм празнувал Рождество и не искам да го отбелязвам и сега“, заяви пред журналисти един от петимата мюсюлмани в управителния орган Исмаил Местази.
Това изявление имаше ефекта на бомба, то не остави равнодушен никого в Дания, да не говорим за десните партии. Включилите се в дебата защитници на датските традиции от националистическата Датска народна партия заявиха, че в исканията си мюсюлманите са отишли твърде далеч. Представителят на датските консерватори Том Бенке бе категоричен: „Хората трябва да имат право да отбелязват своите празници, но и вие сте длъжни да уважавате тържествата на страната, в която сте дошли. Не бива да се опитвате да превърнете Дания в мюсюлманска страна единствено защото вие изповядвате тази религия. Това никога няма да се случи. Напротив, нужно ни е взаимно уважение. А това е пример на отсъствие на уважение към датските традиции и култура“.
В същото време ситуацията в „Егедалсвенге“ прие драматичен обрат – група обитатели започнаха подписка за гласуване на вот на недоверие на управителния орган. Когато екип на тв канал TV2 се опита да заснеме репортаж по темата, банда млади имигранти разби стъклата на микробуса на телевизията и журналистите бяха принудени да си тръгнат. Скоро обект на нападение стана и председателката Карин Лигорд Хансен – неизвестни изпочупиха всички прозорци в жилището й. Полицията се зае с разследването, избягвайки всякакви коментари.
Ситуацията в малкото градче е далеч от разрешение и това няма нищо общо с факта дали има и ще има занапред елха в квартала или не.
КАК В ЕВРОПА СЕ ОТНАСЯТ КЪМ ИМИГРАНТИТЕ
80% от запитаните европейци считат, че за последните 5 г. броят на имигрантите в страната им се е увеличил.
53% смятат влиянието на имигрантите в страната за изцяло негативно. Причините – прекалено много имигранти (56% от анкетираните), за местното население става по-трудно да си намери работа (45%), за коренните жители става по-сложно да ползват здравеопазването, обществения транспорт и да получат образование (56%).
46% от европейците мислят, че имиграцията влияе негативно на икономиката на страната им. Освен това колкото по-ниско е нивото на имиграцията в страната, толкова повече от запитаните смятат, че страната им е станала „по-интересна за преживяване“. Изключение правят шведите, които независимо от големия брой имигранти им се радват. Най-отрицателно е отношението към имигрантите в южноевропейските страни.
41% считат, че предпочитание трябва да се дава на имигранти с висше образование и нужните за страната професии.
Мнението, че имиграцията застрашава пазара на труда, не е свързано с лична загуба на работното място във Великобритания и Белгия, а в Испания, Италия и Унгария е свързано с лична загуба на работа сред анкетираните.
Източник: Ipsos Global @dvisor 2011 Public Attitudes to immigration (Ipsos е една от най-големите изследователски организации във Великобритания)
|
||
ЗА АВТОРА: |
|
|
Сергей Джанян е кореспондент на Радио Свобода в Копенхаген. |
|
Тагове:
Агресивността на Русия се корени в архаи...
ДА ЖИВЕЯТ МЮСЮЛМАНИТЕ – НАЙ-ТОЛЕРАНТНИТЕ...
Демографското, културно и нравствено убийство първо на западна Европа продължава успешно от десетилетия - дай Боже народите там поне да умрат с отворени очи, достойно осъзнали гаврата вършена с тях!
Българските цигани също със своя принос - наскоро прочетох как завземали квартали в Дортмунд и Кобленц и как бгемигрантите в "германия" от 2007 до тази година са се увеличили с... 400%, като голяма част от тях била криминоген!
А ситуацията с предстоящия референдум е направо трагична. Българинът, който не може да избере дори един свестен общински съветник, скоро ще трябва да се произнесе по една толкова специфична материя, която изисква много специално образование и познания. Тъй като тук въобще и дума не може да става за компетентности, очевидно отново ще се гласува според партийни предпочитания, което обезмисля самия акт и прави милионите левове (взети от мен, от Вас и от всички останали съвестни граждани и данъкоплатци), вложени в тази процедура, хвърлени на вятъра.
Именно управляващите, едрия бизнес (вероятно) и предполагаеми "кукловоди зад кулисите" са тези, които целенасочено ликвидират западноевропейските народи демографски!
От селянина в Бавария не зависи почти нищо в политиката на приемане на емигранти, от холандкия лалепродавач също, от работещия в "Мерцедес" при Щуттгарт също, от винопроизводителия в Шампан или Бургундия също.
СПОРЕД МЕН НЯМА ЛУД, КОЙТО ДАВА БАНИЦАТА - НЯКОЙ НЕ ЛУД ЦЕЛЕНАСОЧЕНО, ПОСЛЕДОВАТЕЛНО И ЖЕСТОКО ПРЕДЛАГА БАНИЦАТА ЗА ДА УБИВА НАРОДИТЕ!
Имигрантите, които аз сравних с паразити, не са по-глупави от нас, разбира се, и притежават вероятно същите интелектуални способности като нас. Проблемът е, че им се позволява да се групират в гета, в които те поддържат почти непроменен своя бит от родината си. По този начин те нямат никакви стимули да се приобщят към съответните общества, като за това не спомагат (даже пречат) дори и социалните придобивки, от които се ползват наготово. Според мен именно тази гетоизация и самоизолирането им от автохтонното население, което им се позволява от криворазбрана толерантност, е причина за липсата на интеграция. В този смисъл мисля, че сте прав когато казвате, че "Паразитите са такива , когато им позволиш , биха могли да са и градивни сили , както времето го е доказало".
Вие казвате също "Отговорността в случая се изразява в липсата на развитие в основни понятия , като демокрация и др. Абсурдно е тези понятия днес да имат измеренията от времена несъотносими към днешните. Всичко се развива , не може тялото да върви напред , а главата да изостава неприемливо". Защо обаче европейците не виждат това разминаване, какво обърква преценката им? Все трябва да има някаква причина.
От паразитологията знаем, че има паразити (напр. кърлежите), които се настаняват върху тялото на гостоприемника и при ухапването инжектират в него антикоагуланти (противосъсирващи вещества) и обезболяващи вещества. По този начин жертвата остава в неведение относно инвазията, а паразитът необезпокоявано се храни от нейните живителни сокове. Напълно естествено поведение за паразитите, в което няма нищо непонятно. Дали такъв механизъм не действа и в нашите общества? За това не е нужна конспирация, а само инстинктът на паразит...
Аз обаче смятам, че политическите водачи във всяка страна се избират от народа, а дори и да не са избрани пряко, то народа носи отговорност, че ги търпи. Ако някой умишлено пречи на този народ, то отговорността отново е негова (на народа), защото позволява това да се случва.
Мен също не ме занимава квантовата физика, но моя безинтерес към нея е ирелевантен за самата нея.
Лично аз не вярвам в крайната, всецяла и всепобеждаваща конспирация - да си въибразяваш, че емигрантите са приети общо казано от датчани, германци или други е несериозно - НИКОЯ ДЪРЖАВА НИКОГА НЕ СЕ Е УПРАВЛЯВАЛА ОТ НАРОДА СИ, НЕ СЕ УПРАВЛЯВА ОТ НЕГО И НЯМА ДА СЕ УПРАВЛЯВА ОТ НАРОДА (вероятно), за добро и за лошо - според случая!
АКО НЕЩО ЗАВИСЕШЕ ОТ ИЗБОРИТЕ - ЩЯХА ДА ГИ ЗАБРАНЯТ!
А пропо - народите се съпротивляват - мнопго от текстовете които представяш в блога си са продукт на личности сред тези народи!
Беше писал, че конспирация не те занимава - мисълта ми е, че много "неща" не ни занимават, но независимо от нас съществуват, развиват се, деградират и се трансформират - просто казано - има ги вън от нашите занимания и са факт.
Аз не съм фен на конспиративните теории като обясняващи всичко и отменящи вината на почти всички, но вменяващи я само за едни, от друга страна обаче конспиративност има и историята, ежедневието и бъдещето ни (предполагам) показват и ще показват категорични примери за конспирация и управление "зад видимото" такова.
В училище имах съученици от цигански произход. Днес всеки от тях, за когото знам, си има професия и е нормален гражданин не по-лош от всеки от нас. Освен това съм забелязал следното явление. Цигански семейства, които не живеят в гетата, а сред българи, копират поведението и начина на живот на българите. Те също са достойни членове на нашия колектив, които работят и си плащат данъците, т.е. не се различават от нас (с всичките ни положителни и отрицателни страни), освен по някои физически белези, които са без значение.
От това е съвсем лесно да направим извода, че интеграцията на ромите, имигрантите и които и да е малцинства е осъществима само ако не живеят заедно в тесния кръг на примитивната си култура, където попиват един от друг асоциални практики, а са пръснати сред останалото население. Освен това трябва да бъдат задължавани да преминават през образователната система, без което те нямат шанс за адаптация към обществото и за конкурентноспособност на пазара на труда.
Знам, че тези идеи ще подразнят всеки фанатизиран апологет на „правата на човека”, който ще изтъкне тезата, че правата на индивида са „свещени”, че индивидът има право да избира къде да живее и дали да учи или не. Но, според мен, правата на индивида не могат да стоят над интересите на обществото. А щом го изисква общественото благо, индивидите трябва да жертват някои от своите свободи. Защото обществото се гради на взаимните интереси, на компромисите, на разбирането, че нашите права свършват там, където започват правата на другите. Обществените интереси стоят над частните, понеже обществото е това, което прави от индивидите човешки същества. Без атмосферата, закрилата, опита, знанията, паметта, уроците, традициите на обществената среда никой не може да стане човек. Без човешко обкръжение, човекът не е човек, а животно, което дори не може самостоятелно да се научи да говори и върви на два крака, а според мен и да мисли. Ето защо смятам, че обществото и неговото добруване имат първостепенна важност, тъй като когато обществото е добре и индивидът е добре, но ако индивидът е добре това не означава, че обществото е добре.
Така че, изобщо ама изобщо не мога да ги съжаля!
Да им е честито!...
Все едно да мисля "македонците", че албанците ставали повече от тех.
Хахаха...
Та то това е последната надежда да си спомнят кои са...;)
Ама явно е жива шутовщина и тая партия, както и американската след Рокуел...
Нали и на датчаните им бяха основния проблем българите, както и на французите и на холандските хомосексуалисти?...
Збигнев Бжежински беше казал в едно свое интервю, че Западът избра всепрощаващият и всепозволяващ либерализъм, при който „всичко може и всичко е позволено”, като алтернатива на комунизма. Зад този утопичен и неосъществим либерализъм веднага застанаха, освен наивните мечтатели и користните привърженици на една освободена от регулации финансова система, и левите сили, които откриха в него способ за разрушаване на западните общества. Те виждат в него начин за отхвърляне на омразния им капиталистически строй чрез поощряването на вредни антисоциални и аморални явления, внедряването в него на напълно чужди нему елементи – имигранти с чужда религия и култура и безрезервната подкрепа на малцинствени групи, също толкова чужди на доминиращата обществено-културна система. По този начин моралните доминанти, идейните константи, културните жалони и фундаменти, изведени, усъвършенствани и утвърдени на европейска почва, които стоят в основата на хуманизма, Просвещението, демокрацията, либерализма, и които са определящи за тях, биват тихомълком отстранявани и измествани от традиционно нетолерантните, мракобесните, заробващите, подтисническите, деспотичните и непризнаващи правото на другия обичаи, навици, порядки, вярвания и тесногръд мироглед на прииждащите тълпи от Сев. Африка, Турция, Близкия Изток и Азия. В този процес на интоксикация на европейските и изобщо на западните общества с вредни влияния в големи количества (в Германия, в която до скоро мюсюлманството бе напълно непознато, всяка година хиляди християни приемат исляма) аз виждам не само инцидентни и непреднамерени (каквито безспорно съществуват), а до голяма степен и целенасочени действия, чиято цел е да отслабят съпротивителните им сили. В тези общества съществува сериозно неодобрение спрямо безконтролния прием на чужденци. Въпреки това процесите продължават, което доказва, че зад тях стоят определени кръгове и интереси, които не позволяват обществените интереси да вземат надмощие. Защото не може само ние с Вас да виждаме ставащото, а живеещите в тази среда да са напълно слепи. Аз знам, че не е така и голяма част от европейците не са съгласни да жертват ценностите си в полза на ретроградността и нетолерантността. Но някой заглушава тези гласове, някой стопира тия призиви. Някой, който има интерес...
„Cui bono?“ (на латински: „В полза на кого?“) e въпрос, с който се изказва становището, че съмнението при едно престъпление пада по-скоро върху този, който има най-много полза от това.
Ние трябва да отчетем, че съществуват съвсем естествени процеси на придвижване на човешки маси към обществата, които предлагат по-добри условия. Това е напълно нормална човешка реакция - всеки има право да търси щастие и реализация на своите способности и качества. От друга страна е съвсем очаквано обществата, които са обект на такава инвазия, да приложат някакви механизми за регулиране на тия потоци, така че в тях (обществата) да попадат само най-качествените и полезни индивиди. Но е видно, че това пресяване е съвсем формално и неадекватно. Покрай наистина ценните хора, от които всяко общество би имало полза, се промъкват и огромно количество неграмотни, безкултурни, недисциплинирани, безотговорни и откровено престъпни елементи, които причиняват изкючително и само вреди, и които лежат на гърба на социалната система, т.е. на гражданите. Европейците не са толкова недалновидни и лековерни (поне не всички), та да не виждат вредата от тази почти пълна безконтролност. Доказателство за тяхната прагматичност, иновативност и интелектуален потенциал са самите общества, които са изградили със собствени сили – общества, които могат да се похвалят с най-високата степен на социална справедливост и с едни от най-добрите условия за живот, които съвременния свят познава (без да са съвършени и без да ги идеализираме).
И въпреки това подходящи мерки така и не се предприемат, защото винаги има сили, готови да защитават малцинствата, имигрантите, проститутките, хомосексуалистите, содомитите и др. под. явления с демагогската фразеология за отстояване на демократичните и либерални ценности. Достатъчно е да видим кои са тези, които се обявяват в тяхна защита (социалисти, зелени, комунисти и всякакви леви движения и организации за „защита” правата на малцинствата и на човека), за да констатираме кой носи отговорност за този акт. Методологията им винаги е една и съща. Те използват метода на виктимизацията, т.е. обявяването на някого (обикновено някоя група) за жертва (жените, циганите, негрите, пушачите на марихуана, индианците, евреите), след което хвърлят всички сили и средства да го убедят, че е жертва и да му създадат в очите на обществеността образ на такава и да го бранят на всяка цена от възможността да излезе от този образ и да се интегрира в колектива. На тези сили са им необходими „мъченици”, с които оправдават своята антиобществена дейност, защото застъпването, покровителстването и поощряването на такива асоциални явления не може да се разглежда по друг начин, освен като противообществено.
Но като разумни хора за нас няма да е достатъчно само да посочим видимите вредители и саботьори, а ще трябва да открием и кой стои зад тях и ги насърчава, кой е Господарят на куклите. Не нужно да изпадаме в параноя и конспиративен делириум, за да сме наясно, че физическият извършител на престъплението не винаги е последната брънка от веригата. Много често зад него стои невидимият поръчител, чиито интереси именно стоят в основата на деянието.
Понякога хората отхвърлят с лекота някоя теза, приемайки я за конспиративна теория. Много често наистина става въпрос за нереални фантасмагории, но в някои случаи истината е по-невероятна от измислицата и затова се приема с недоверие. Някои разкрития обаче умишлено се стигматизират като теории на конспирацията, за да се дискредитират в очите на публиката. По подобен скептичен начин американците са приемали идеята за съществуването на мафията в САЩ чак до началото на 60-те години. Тогава обаче се появява Джо Валачи – обикновен член на клана Дженовезе, който за първи път официално признава съществуването на мафията и свидетелства в съдебен процес срещу американската мафия през октомври 1963 г. На американското общество е било известно за съществуването на престъпни организации в страната, но то си е нямало представа за нейните истински размери, организираност, дисциплина, ритуали и обхват на дейността, нито за степента на контрол, упражняван върху политици, бизнесмени и дори членове на ЦРУ. След разкритията на Валачи, вече става ясно, че това не са обикновени улични банди, а групировка със стройна и строга йерархия и организация, която има разклонения във всички големи американски градове и печели от различни престъпни, полулегални и даже напълно законни дейности. До този момент на обществеността е втълпявано (не и без помощта на корумпирани политици, полицаи, журналисти, съдии, прокурори, следователи и обществени личности, зависими по някакъв начин от мафията - колко близко е до нашата родна действителност), че организирана престъпност не съществува и че престъпленията са извършвани от отделни местни банди. Мафията, приемана някога за измислица на привържениците на конспиративни теории, днес е общоизвестно явление.
Това ни помага да затвърдим убеждението, че зад видимите процеси в обществото не винаги (а по-скоро много често) стоят само официално появвяващите се фигури, а по-вероятно е те да са следствие на невидими с просто око задкулисни процеси, задвижвани от непознати на обществото (или поне не и в такава роля) лица и групи. За да осъзнае човек това, не му е нужно конспиративно мислене, а само факти, логика и познаване на естествените цивилизационни процеси.