Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Постинг
10.10.2012 13:25 - ТОЛЕРИРАНИЯТ РАСИЗЪМ ИЛИ ЗАЩО ЕВРЕИТЕ НЕ СА ТОЛКОВА УМНИ. четвърта част
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 2043 Коментари: 1 Гласове:
9

Последна промяна: 10.10.2012 13:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 „Лъжата не престава да бъде лъжа, даже ако в нея вярват милиони”

Джералд Меси, английски поет


Еврейският расизъм, произхождащ още от религиозните постановки на юдейската религия, който е и един от обектите на настоящото изследване, е добре представен от сериозния израелски автор Израел Шахак (Israel Shahak) в неговото прекрасно класическо произведение „Еврейска история, юдейска религия: Бремето на 3000 години” (книгата на английски език: Israel Shahak. Jewish History,. Jewish Religion. The Weight of Three Thousand Years; книгата на руски език: Еврейская история, еврейская религия: тяжесть трех тысяч лет). Ето неговото свидетелство от първа ръка относно безкомпромисния расизъм на евреите, въплътен в техните религиозни постулати:

„...аз лично бях свидетел как ултрарелигиозен евреин не позволи да се използва в събота (шабат – неработен ден според юдаизма – В. К.) неговият телефон, за да се извика бърза помощ за неевреин, който бе загубил съзнание до дома му в Йерусалим. Вместо просто да съобщя за това във вестниците, аз се срещнах с равини, официално назначени от държавата Израел. Попитах ги дали тази постъпка съответства на тяхното разбиране за юдаизма. Те отговориха, че този евреин е постъпил правилно и благочестиво, потвърждавайки своите изводи с цитат на откъс от авторитен кодекс от талмудическото право, написан през този (ХХ. в. – В. К.) век. Аз разказах за това произшествие във водещият ивритски вестник „Хаарец”, и тази публикация предизвика скандал в средствата за масова информация”.

Израел Шахак продължава:

„Резултатите силно ме разстроиха. Нито в Израел, нито зад граница равинските власти не преразгледаха своето решение, че евреинът не е длъжен да нарушава съботата за спасяването живота на неевреин. Наистина, те добавиха към него благочестиви нелепици, че ако такова поведение (т. е. бездействието – В. К.) застрашава евреи, тогава може да се наруши съботата и да се спаси неевреина, заради тяхната безопасност. Стана ми ясно, че тъй като талмудическото право в огромна степен определя отношенията между евреи и неевреи, нито ционизмът, включително неговото светско крило, нито израелската политика от момента на основаването на Израел, нито, специално, политиката на евреите-поддръжници на Израел извън граница, могат да бъдат разбрани без отчитане на дълбокото влияние на това право и светоусещането, което то създава и изразява. Политиката, провеждана от Израел след Шестдневната война, преди всичко – режимът на апартейд в окупираните територии, а също отношението на болшинството евреи към правата на палестинците, даже чисто теоретически, само потвърдиха това убеждение”.

„Без да анализираме характера на отношенията на болшинството от евреите спрямо неевреите, не можем правилно да разберем даже концепцията за Израел като „еврейско държава”, както Израел формално се определя. Широко разпространеното погрешно мнение, че Израел е истинска демократична държава, произтича от неумението да се осмисли значението на термина „еврейска държава” за неевреите. От моята гледна точка Израел като „еврейска държава” е опасен не само за себе си и своите жители, но и за всички евреи и всички народи и държави в Близкия Изток и отвъд пределите му. Аз също смятам, че другите близкоизточни страни или общини, определящи се като „арабски” или „мюсюлмански”, точно както Израел се определя като „еврейски”, са твърде опасни. Обаче в същото време докато тази опасност се обсъжда широко, опасността, свързана с „еврейския характер” на държавата Израел, се премълчава”.

„Принципът, гласящ, че Израел е „еврейска държава”, бе крайно важен за израелските политици от момента на основаването на страната, и заради това го набиваха в главите на еврейското население с всички възможни способи. Когато през 80-те години незначително малцинство израелски евреи се противопостави на този принцип, съответстващ конституционен закон (тоест, закон, доминиращ над останалите и можещ да бъде отменен само чрез специални процедури) бе приет през 1985 г. с голямо мнозинство от Кнесета. Според този закон нито една партия, чиято програма открито отхвърля принципа за „еврейската държава” или предлага да го измени по демократичен път, не може да участва на изборите за Кнесет (народно събрание – В. К.).

Това ясно показва, че Израел не е демократична страна заради неговата обвързаност с еврейската идеология, насочена срещу всички неевреи и срещу тези евреи, които се противопоставят на тази идеология. Но опасността, която представлява тази господстваща идеология, не се ограничава с вътрешните дела. Тя влияе и на израелската външна политика. Тази опасност ще расте заедно с увеличаването на двете сегашни тенденции - влошаване на „еврейския характер” на Израел и растежа на военната му мощ, особено ядрената. Друг зловещ фактор представлява увеличаването на израелското влияние върху американската политика. Ето защо, точна информация за юдаизма и, преди всичко, за отношението към неевреите в Израел, е просто жизненоважна днес”.

Продължаваме с откровенията на г-н Шахак, тъй като той се е постарал да осветли всички основни проблеми в Израел, удобно премълчавани от световната преса:

„Официално определение на понятието „евреин” е необходимо в Израел, защото тук трябва да се знае точно кой не е „евреин”. Израелската държава официално дискриминира неевреите в различни области, от които аз считам за най-важни три: правото на жителство, правото на труд и правото на равенство пред закона. Дискриминацията върху правото на жителство се основава на това, че 92% от земята в страната е държавна собственост и се управлява от Израелското Землено Управление (ИЗУ) съгласно правилата, издадени от Еврейския национален фонд (ЕНФ), свързан със Световната Ционистка Организация. Съгласно тези правила, неевреинът, просто заради това, че не е евреин, няма право да се преселва, да започне свой бизнес и често даже да работи на тази земя. В същото време, евреите могат да се заселват или да отварят бизнес навсякъде в Израел. Ако в друга държава бъде приет такъв закон, насочен против евреите, той незабавно и правилно ще бъде наречен антисемитски и, разбира се, би довел до масови протести. Но тъй като това се случва в Израел и е част от „еврейската идеология”, проблемът старателно се потулва и се оправдава в редките случаи, когато се споменава”.

„Израел строго забранява на евреите, живеещи на националната земя, да дават под аренда на араби каквато и да е част от нея даже и за кратко време. Тези, които го правят, биват подлагани на дисциплинарни мерки – обикновено тежки глоби.  

Неевреите-граждани на Израел нямат право на равенство пред закона. Тази дискриминация е отразена в много израелски закони (някои от тях, за избягване на неловкости, въобще не използват думите „евреин” и „неевреин”, в това число в критично важния Закон за завръщането. Според този закон само хора, официално признати за „евреи”, имат право автоматично да се заселят в Израел. Те веднага получават „гражданство вследствие на завръщането в еврейската родина”, имиграционно удостоверение и право на многобройни финансови стимули, чийто размер зависи от страната, от която са пристигнали. Всички евреи, пристигнали съгласно този закон, моментално получават правото да избират или да бъдат избирани в Кнесета – даже и да не знаят нито дума на иврит.

„Именно идеологията на изключителността, а не прословутите „проблеми на безопасността”, преувеличавани от израелската пропаганда, стават причина за конфискцията на арабската земя в Израел през 50-те и началото на 60-те години и на окупираните територии след 1967 г. Тази идеология продиктува официалните израелски планове за „юдеизация на Галилея”. Този странен термин означава паоощрение на еврейското преселение в Галилея с помощта на предоставените им финансови облекчения (интересно, каква би била реакцията на американските евреи, ако в САЩ решат да проведат „християнизация на Ню Йорк или поне на Бруклин)”.

„Внимателното изучаване на основните принципи на израелската стратегия ясно показва, че „еврейската идеология” повече от всичко друго определя реалната политика на Израел. Неумението да се отчетат истинските мащаби на влиянието на юдаизма и „еврейската идеология” лишава чуждите наблюдатели от възможността да разберат тази политика. Не може да има друг начин, тъй като те са чували за юдаизма само неудържими хвалебствия”.

„Ще отбележим, че не самата вяра (макар и догматична), а отхвърлянето още от самия праг на всяка възможност за съмнение в нейната правота, подавянето на откритата дискусия за нейните догми генерира тоталитарното мислене. Израелско-еврейското общество и евреите от диаспората, живеещи „еврейски живот” и членуващи в чисто еврейски организации, трябва да бъдат определени като мислещи в не малка степен тоталитарно”.

 „Еврейската идеология” влияе на много евреи толкова повече, колкото по-малко се говори за нея открито. Аз се надявам, че откритото обсъждане ще ги накара да се отнасят към еврейския шовинизъм, към идеологическото презрение към неевреите точно така, както порядъчните хора се отнасят към антисемитизма и другите видове шовинизъм, ксенофобията и расизма. Правилно е отбелязано, че само разкривайки историческите корени на антисемитизма, можем ефективно да се борим с него. Аз съм уверен, че разобличаването природата на еврейския шовинизъм и религиозен фанатизъм може да стане основа за борба с тези явления. Това е особено вярно сега, когато за разлика от 50-те и 60-те години, политическото влияние на еврейския шовинизъм и религиозен фанатизъм е много по-силно, от влиянието на антисемитизма. Но има и друга, също толкова важна причина. Аз съм убеден, че против антисемитизма и еврейския шовинизъм може да се борим само едновременно”.

Четейки всичко това, засвидетелствано от истински евреин и, бих казал, истински доблестен човек, няма как да не се запитаме откъде произлиза еврейското самоусещане за „изключителност” и неприязънта спрямо неевреите и в много висока степен спрямо християните (запознатите с материята знаят за какво иде реч). Отговор отново ни дава Израел Шахак, който добросъвестно е разгледал и представил всички важни аспекти на религиозния и светски живот (макар те трудно могат да бъдат разграничени) на еврейското общество. Той ни разкрива, че генезисът на еврейската враждебност и недоброжелателство към всичко нееврейско се намира в основната религиозна доктрина на юдеите, въплътена в т. нар. Талмуд. Последният представлява многотомен кодекс от правови и религиозно-етически положения в юдаизма. Централно положение в ортодоксалния юдаизъм е вярата, че освен Писмената Тора или Танаха (позната на християните като Стар завет, Петокнижие) съществува и друга, устно предавана традиция, позната на евреите като Устна Тора (Устен Закон), чието съдържание векове се е предавало устно. Устната Тора, учи юдейската традиция, била получена от Мойсей по време на неговото пребиваване на планината Синай от самия Бог. В основата на Талмуда стоят коментарите върху Тора, тоест, талмудическото творчество представлява тълкувание на това произведение. Устният Закон е задължителен за изпълнение, тъй като освен че е даден на евреите от Бог, той е и един вид код за дешифриране на някои неясни предписания в Писмената Тора. Израел Шахак разяснява някои постановки, съдържащи се в Талмуда, които векове наред са карали християните да не гледат на него с добро око:

„Трябва да се има предвид, че Талмудът и талмудическата литература съдържат извънредно обидни твърдения и правила, отправени против християните (не говоря въобще за мощния антигойски компонент...). Освен мръсните сексуални обвинения срещу Исус, Талмуда заявява, че наказанието му в ада е потапяне във врящи екскременти. Разбира се, това твърдение не би могло да предизвика симпатиите на вярващите християни към Талмуда. Освен това, Талмудът инструктира евреите да изгорят, ако могат – публично, всяко копие на Новия завет, попаднало в ръцете им. Това правило не само остава в сила, но и се използва в днешен Израел. На 23 март 1980 г. стотици копия на Новия Завет бяха публично изгорени със съответните церемонии в Йерусалим от активисти на „Яд Леахим”, еврейска религиозна организация, субсидирана от израелското правителство”.

„Пълният кодекс на талмудическото право – „Мишна Тора” на Маймонид, изобилстващ не само с най-оскърбителни нападки против неевреите, но и с преки атаки срещу християнството и Иисус (след името на когото авторът благочестиво добавя „да загине името на грешника”), е напечатан без всякакви съкращения в Рим през 1480 г...”.

„Всички изследвания на юдаизма, отнасящи се към Новото време, и преди всичко, създадените от евреите, излизат от недрата на този конфликт (авторът има предвид сблъсъкът между християнството и юдаизма – В. К.) и до ден днешен носят печата на своя произход. Те пропагандират измамата, самохвалството, манипулативната полемика, и, най-важното – безразличие към истината или дори нейното открито отхвърляне. Почти всички еврейски писания за юдаизма и до ден днешен са по-скоро полемика срещу външен враг, отколкото вътрешен спор”.

„Важно е да се отбележи, че историографията на всички известни общества е била доста сходна... Това се отнася и за ранните католически и протестантски историци, полемизиращи един с друг. Ранните европейски национални истории също са пропити с най-груб нацонализъм и презрение към съседите. Но навсякъде идва момент, когато се правят опити да се разбере националния или религиозния съперник и едновременно критически да се анализират вкоренените черти от своето минало или своето учение. Само тогава историографията се превръща от „продължение на войната с литературни средства,... в „спор без край”, само тогава изследването, стремящо се към точност и честност, става мощно оръдие на хуманизма и самосъзнанието”.

Нека се обърнем към самият Талмуд, който представлява основният източник на морално-етически канони и предписания за евреите, и определя в много голяма степен тяхното световъзприятие и отношение към околните. Следващите цитати са от официалното електронно издание на Вавилонския Талмуд, преведен на английски под редацията на равин проф. I. Epstein,  с предговор от равин проф. J. H. Hertz.

 „Не оставяйте животните си в домове на неевреи, защото подозираме неевреите в неморални отношения с тях. Жена не трябва да остава сама с неевреи, защото подозираме, че са похотливи. Нито мъж трябва да остава сам с тях, защото подозираме, че проливат кръв”.

 (Abodah Zara: 22a, chapter II, MISHNAH [1]);

„Защо тогава да не оставяме женски животни при нееврейки? - каза Мар" Укба б. Хана: Защото неевреите често посещават жените на съседите си. И ако някой от тях случайно не намери жената, но види кравата, може да направи с нея нещо неморално. Но дори и жената да е там, той пак може да мърсува с животното. Както беше казал Учителят: Неевреите предпочитат кравите на израелтяните пред собствените си жени”.

 (Abodah Zara: 22b, GEMARA, първи абзац, последните пет реда [2]);

 Нееврейската собственост е като пуста земя и принадлежи на този, който пръв я завземе”.

 (Baba Bathra 54b, текста на зелен фон [3]);

„Не е нужно да връщаш загубена вещ на неевреин”.

(Baba Kamma: 113b, първата фраза и четвъртата фраза на зелен фон [4]);

„Р. Йонатан каза: Неевреин, който изучава Тора заслужава смърт, защото е писано:Мойсей ни даде закона като наследство. Това е наше наследство, а не тяхно”.  (Sanhedrin 59a, първият текст на зелен фон и нататък изречението [5]);

„Р. Ханина каза: Неевреин, който удари евреин заслужава смърт, защото е писано: и като се огледа и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка. Р. Ханина каза също: Този който удари израелтянин по челюстта, все едно е нападнал Божието Присъствие, тъй като е писано: Да удариш човек (израелтянин) е все едно да удариш Бога”.

 (Sanhedrin 58b, осми абзац [6]);

„Разрешено е на евреин да не плаща на неевреин за неговия труд”.

 (Sanhedrin 57a, последния текст на зелен фон [7]);

„Ако вол на израелтянин намушка вол на неевреин, евреинът не дължи нищо. Но ако вол на неевреин намушка вол на израелтянин...., неевреинът трябва да заплати всички щети”.

(Baba Kamma 37b, MISHNAH [8]);

„Бог няма да пощади този, който омъжва дъщеря си за старец, взема жена за невръстния си син и връща изгубена вещ на неевреин”.

(Sanhedrin 76b, трети абзац. Този със зелените полета [9]);

„Ако неевреин убие израелтянин или друг неевреин, се осъжда на смърт. Но ако израелтянин убие неевреин, няма да получи смъртно наказание”.

(Sanhedrin 57a, втори текст на зелен фон [10]);

„Каквото и да открадне неевреин от израелтянин или друг неевреин, е задлъжен да го върне. Но ако израелтянин открадне от неевреин, може да задържи откраднатото”. (Sanhedrin 57a, първи текст на зелен фон[11]).

Според критиците на Талмуда, трактат Baba Kamma 113b [12] е доказателство, че юдейската религия позволява на евреите да мамят неевреи. [13]

Как постъпват евреите и Израел с критиците и инакомислещите? Ами, както постъпват всички, които се страхуват от разобличаване: злепоставят и опетняват личността на опонентите, компрометират техните аргументи, набеждавайки ги за недействителни или извадени от контекста, а при първа възможност заглушават техните гласове и отнемат правото им на свободно изразяване – това направо им спестява необходимостта да се оправдават. Тази кампания се извършва като разобличителите биват наклеветявани като антисемити, расисти и ксенофоби – дежурните обвинения в такива случаи, осуетявайки по този начин всяка критика срещу себе си. По същия начин Църквата през Средновековието отстранява опонентите си, като ги обявява за еретици, като ги анатемосва, преследва, вкарва в затвори, измъчва и убива. Както тогава, така и днес целта е една и съща – да се премахне всяка опозиция, тъй като свободното дискутиране на проблемите ще доведе до сриване на господстващата догма, която може да съществува само чрез обскурантизма върху умишлено отглежданото незнание на обществото. Затова е толкова важно да се поддържа „сух режим” върху новините, един вид карантина над гласността, недопускаща прямо излагане на неудобните факти. Защото истината, която може да се постигне единствено чрез пряк дебат, е смъртоносна за всяка доктрина, наложена чрез манипулация и цензурен контрол над информацията.

Ето защо е въпрос от първостепенна важност всички проблеми и спорни въпроси да се решават в открита полемика, тъй като само така може да се изясни правдата. Там, където има избягване на такива дискусии, където чрез всякакви методи, впрягайки дори и съдебната система, се подтиска чуждото мнение, където чрез репресивни мерки се ограничава или напълно забранява обществения дебат по някаква тема, където определени въпроси се табуизират, значи там се прикриват притеснителните и неблагоприятни истини в ущърб на цялото общество. Удачен пример за такъв вид манипулация на общественото съзнание чрез целенасочено пресяване на информацията са тоталитарните комунистически режими, в които гражданите бяха в неведение относно фаталните проблеми и болести на собствените си общества. Това незнание доведе и до скръбния им край, което е и цената за премълчаването и прикриването на фактите.

Тъй като представителният рекламен образ на еврейството е изграден именно по такъв манипулативен начин, чрез щателно пресяване на черните краски и тонове, той се нуждае от постоянно функционираща цензура, която да го предпазва и поддържа в привлекателен вид, като неуморно трупа тонове боя и лак върху издайническата ръжда. В Израел това се подразбира от самосебе си – там на неевреите се забранява да протестират дори срещу незаконното отнемане на земята им и откритото посегателство над религиозните им чувства, достойнството, здравето, живота. Но тази въздесъща цензура се прилага и в много други страни, които имат претенцията да бъдат демократични.


към първа част
към втора част
към трета част


 

 




Гласувай:
9
0



1. dimenzed - Още за интернационалната еврейска клика:
11.10.2012 18:26
http://www.youtube.com/watch?v=IGFUJEhdi80

http://www.youtube.com/watch?v=ADzyebBGtBw

http://www.youtube.com/watch?v=zALzF6rEipc
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 3841292
Постинги: 450
Коментари: 2480
Гласове: 2142