Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Постинг
15.01.2012 14:07 - ЗАЛЕЗЪТ НА ИЗКУСТВОТО - втора част
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 2230 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 16.01.2012 21:45


     Но тази тенденция по-късно постепенно затихва и почти напълно изчезва в днешно време, превръщайки съвременното изкуство в жалка гротеска, в изродена форма на истинското изкуство – класическото. Това, разбира се, има своите причини и те трябва да се търсят в появата на нови икономически и политически взаимоотношения и порядки в късното средновековие, които довеждат и до размествания в културния дискурс. Зараждането на капитализма създава и изтиква на преден план една нова прослойка, която оттук нататък ще играе основна роля в определянето на обществените вкусове и интереси. Буржоазията е цяла нова класа, търсеща всячески място сред елита, който дотогава се е състоял изцяло от аристократи и висши свещенослужители. Опитвайки се да им подражават, буржоата копират дословно техните навици, маниери, облекло, начин на изразяване и т. н. С това посъбралият богатство, но не притежаващ все още признание и политическа власт, капиталист се стреми да се впише във висшата класа. Но въпреки имотността си, той не разполага с някои основни белези на аристокрацията – образование, възпитание, културни традиции, естетически вкус и взискателност. Това го прави само имитатор на външните черти на елита, без да носи в себе си и без да е способен да разбере неговите изконни вътрешни характеристики. В притежанието на предмети на изкуството снобът вижда възможност да се припознае като аристократ и да компенсира неблагородния си произход. Но бедните му духовни познания и интереси го правят лесна плячка за самозвани творци, които успяват да му пробутат евтините си фабрикати. И тъй като буржоазната класа постоянно се разраства, пропорционално с нея нараства и армията на мнимите труженици на изкуството, които се прехранват от нейното невежество. Започват да се появяват и нови спекуланти, които бързат да приберат част от плячката в ролята на посредници. Така се създават и художествените галерии и музеи, които са предназначени за публично излагане и продажба на произведения на изкуството. Тъй като в епохата на феодалния строй аристократите сами са били притежатели на такива произведения, тези културни институти не са били необходими. А и останалото население, състоящо се предимно от неграмотни селяни, не е имало средствата и духовната необходимост да посещава такива места, дори и да съществуваха.

    Упадъкът на изкуството започва от момента, в който то престава да се ръководи от дълго изгражданите и шлифовани вкусове на аристократичния елит, и започва да се подчинява на грубия вкус на масовия потребител. А отношението на буржоата към изкуството в никакъв случай не е породено от вътрешна необходимост, а представлява само поза, с която те се опитват да подражават на превъзхождащата я в културно отношение аристокрация. Допирът на буржазията с изкуството е само външен, повърхностен и параден, проява на снобизъм от страна на хора, които от скоро се подвизават по високите етажи от йерархията на европейското общество, без да разполагат все още с културната основа и критерийният инструментариум да оценяват изкуството.

    Ето че от естетическата ограниченост и духовна нищета на перманентно появяващите се богаташи започва да се прехранва цяла каста от фалшиви художници и алчни гешефтари. Формира се нова индустрия за производство и пласмент на фиктивни художествени произведения, едно от най-силните оръжия на която е тоталната реклама. Постепенно от продукт, предназначен за потребители с изискан вкус, изкуството се превръща в масова стока, която трябва да задоволи желанията и комплексите на съвсем прясно изпечените сноби с твърде ограничени културни разбирания и интереси. Резултатът е това, което наблюдаваме днес – драстичен качествен спад в почти всички сфери на изкуството.

    Ниският критериен праг на новите консуматори на изкуство – финансовият елит – позволява в тази сфера да се промъкнат всякакви авантюристи без понятие и талант за такова. Продавачите на тази стока пък имат изгода от този наплив на бездарието, защото това дава взможност да се увеличи предлагането, което повишава продажбите, а от там се покачват и печалбите. Така се оформя „златният триъгълник”, отговорен за декадентството в изкуството – некадърен творец, алчен търгаш и некомпетентен купувач, всеки от които има интерес от това статукво на регреса. Тази деградация се отразява в изявите на съвременните творци, които са осакатени откъм красота, изящество и естетизъм в полза на наивността и примитивността.

    Днешният глобализиран свят, в който печалбата на всяка цена е основен мотив, а парите са единствена ценност, създава условия за бързо забогатяване на много хора, голяма част от които са културно неграмотни. Това ги прави потенциални жертви на ловки спекуланти, възползващи се от тяхната естетическа индиферентност и неутолимо желание да демонстрират принадлежност към елита. Баснословните цени на придобиваните от тях продукти привличат върху техните особи фокуса на медиите и обществеността – нещо, за което всяко парвеню бленува. Така започва една надпревара за покоряване на поредния ценови връх, което осигурява привличането на всеобщото внимание. А от това извличат финансова изгода лукавите търгаши, които изкуствено раздухват тази меркантилна истерия. По неестествен начин и напълно незаслужено се лансират имената на определни актьори от този комедиен фарс, повишавайки до изумителни висоти финансовата стойност на техните фалшификати. Рекламата превръща имената им в икони, в новите богове на съвременния консуматор. И както в миналото всеобщата пропаганда на църквата е създавала светци, така днес тоталната реклама ражда идолите на новото поколение, заради които някои съвременни пилигрими посещават новите свещени места за поклонение – художествените галерии за модерно изкуство. А това пълни джобовете на търговци и бездарни фигуранти.

    Но докато има изгода в този бизнес, докато има лековерни и неуки в естетическо отношение потребители и поклонници, тази откровена измама и подмяна на ценности, понятия и критерии ще продължава. Единствено от нас зависи самозванците и шарлатаните да бъдат изобличени, а талантливите творци и обичащите искрено изкуството и разбиращи неговата същност хора да отхвърлят тиранията на това чудовище.




Гласувай:
5



1. анонимен - gal.eon
17.01.2012 09:47
Кратко (доколкото позволява всеобхватността на темата) и разбираемо представяне на този важен въпрос.
Към причините за наблюдавания спад в качеството на изкуството бих искал да добавя още:
- информационните технологии и електронните медии, които премахват разстоянията и събират в една точка творци, потребители, любители и критици. Днес всеки с компютър и Photoshop е художник, всеки блогър/форумен драскач е писател...
- неправилно разбиране на демокрацията и свобода на словото и изразяването
- невъзможността на масовото образование да създаде елементарен усет в подрастващите към красивото (но това въпрос, подходящ за отделна обширна тема). Тук включвам училищното образование, възпитанието в семейството и моделиращите обществото медии.

Смятам, че ключа към реабилитиране на изкуството и завръщането му към класическия му дух се съдържа в по-добрата и лишена от идеологическа/икономическа окраска информираност на обществото и категорично по-доброто образование.
цитирай
2. kordon - от kordon до gal.eon
17.01.2012 12:27
Абсолютно съм съгласен с Вас. Образователната система трябва да изгражда у подрастващите някакви основни естетически разбирания и понятия. В противен случай те остават естетически индиферентни и необразовани и лесно попадат в капана на посредствеността. Разбира се, ще се намерят опоненти, които биха казали, че красотата е твърде субективно понятие, опитвайки се да разводнят темата, създавайки впечатление, че всичко е относително. Но аз, а предполагам и Вие, зная, че базовите понятия в естетиката - красиво и грозно - не са чак толкова релативни, че да не могат да бъдат дефинирани и обяснени. Но на някои особи им се иска да бъде така, и правят всички останали заложници на бездарието и некомпетентността. Това обаче, не бива да се търпи.
цитирай
3. анонимен - gal.eon
18.01.2012 09:04
Невежеството е насърчавано от всички диктатури - политическа, икономическа, духовна - и затова всеки трябва да даде своя принос в развенчаването на стари митове и в предотвратяването на създаването на нови (да оставим сътворяването на митове на истинското изкуството). Незнаещата и нехаеща маса е по-лесно управляема.
За съжаление за повечето хора образованието свърша с училището, в добрия случай - с университета. Голяма грешка! Аз виждам в тясната специализация още един инструмент за изкривяване на действителността. Хубаво е човек да е експерт в дадена област, но не е лошо да има сериозни познания за света като цяло. Енциклопедичните идеали на Ренесанса и Просвещението са недостижими, но те затова са идеали, защото не могат да бъдат постигнати, а същевременно вдъхновяват и мотивират.
цитирай
4. kordon - от kordon до gal.eon
18.01.2012 10:28
Напълно споделям становището Ви, за умишлено отглежданото невежество. Политическият елит, обслужващ всъщност интересите на икономически сили, е облагодетелстван от безпросветността на населението и затова внимателно се грижи за нея. Специализацията наистина е полезна, но когато представлява единствен интерес, отвъд който нищо не ни вълнува, тя играе ролята на капаците, поставяни на конете, за да не се разсейват от странични фактори. Така и на нас ни се поставят някакви цели и задачи, представяни като много важни, които в действителност ни ограничават в тесните рамки, осигуряващи безгрижен комфорт на онези, които извличат изгоди от нехайството ни относно наистина съществените проблеми.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 4049510
Постинги: 463
Коментари: 2683
Гласове: 2258