Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728
Постинг
22.11.2011 09:34 - БИТКАТА ПРИ СТАЛИНГРАД – ПОБЕДА ИЛИ ПРОВАЛ НА СЪВЕТСКОТО КОМАНДВАНЕ втора част
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 2641 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 25.11.2011 10:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 От приведените в първата част на това изследване данни също се вижда, че на два участъка от фронта – от Ладожкото езеро до Холм и от Холм до Болхов, представляващи 36% от дължината на фронта, се намира повече от половината от личния състав на действащата армия, артилерията и авиацията и 60% от танковете. В същото време на участъка от Нова Калитва до Астрахан, където уж се готви главния удар в кампанията, количеството на силите и средствата съставлява само 18-20% и само в авиация – ок. 30%. Да се смята, че района на Сталинград е трябвало да бъде главния театър на военните действия е в противоречие с един от най-важните принципи на военното изкуство – масирано съсредоточаване на сили и средства в направлението на главния удар. При това в приведената таблица са отразени войските само на действащите армии, но ако към тях се прибавят и стратегическите резерви съгласно оперативното им предназначение, то картината ще бъде още повече в полза на Западния театър на бойни действия, т. е. на централната зона на фронта. Данните за стратегическите резерви, подготвяни през есента на 1942 г., показват, че те далеч не са предназначени за развитие на евентуален успех на юго-западния участък от фронта (което се потвърждава и от хода на събитията при Сталинград). В дванадесет томната „История Второй мировой воны”, издадена по съветско време, недвусмислено се казва, че значителната част от стратегическите резерви на Ставката през третата четвърт на 1942 г. се формират и разполагат източно и югоизточно от Москва – в районите на Тамбов, Балашов и Саратов. Германското разузнаване установява повечето от тях и на базата на тази информация съвсем правилно преценява, че основните събития на зимната кампания ще се разгърнат в Западното стратегическо направление. Германците подготвят много внимателно своята отбрана в тази зона, очаквайки мощни атаки от страна на превъзхождащия противник. С оглед сериозността на положението и хроничния недостиг на човешки и материални ресурси те не пренасочват сили от центъра към Сталинград, разбирайки отлично, че съветската офанзива там е само съпътстваща на главното мероприятие – срещу група армии „Център”. Всяко отклоняване на войски от тази групировка би имало фатални за нея последици.

 

    Когато на 23 ноември, четири дни след началото на сталинградската офанзива (19 ноември), съветските войски обкръжават града, пред тях се открива възможност за изпълнение на оперативните планове на заданието – затваряне единствения възможен изход за двете немски армии в северокавказието (1-а танкова на Евалд фон Клайст и 17-а армия) – над седемстотин и шейсет хиляди войници и огромно количество бойна техника и снаряжение – и излизане във фланга на група армии „Център”, което би я направило особено уязвима. Но тази уникална възможност не е осъществена поради две основни причини. Първата е изключителната съпротива на 6-а немска армия, намираща се в самия Сталинград, която не позволява на съветските войски да се насочат на запад към Ростов на Дон – „вратата към Кавказ”. Неслучайно Адолф Хитлер настоява Паулус да се отбранява до последно, тъй като ако градът падне и съветските части запушат гърлото на бутилката – теснината, образуваща се между Волга и Ростов на Дон – немските съединения в Кавказ ще бъдат обречени, а десният фланг на група армии „Център” – оголен зловещо. Така че на 6-а армия е поставена задачата да се жертва в името на по-високи цели, подобно на тристата спартанци при Термопилите. Втората причина, поради която замислите на операция „Уран” (и подоперация „Сатурн”) не се сбъдват, е липсата на крупни стратегически резерви, които да развият успеха в посока на Ростов, до който има ок. 300 км. А дефицитът на такива резерви е следствие от това, че за главното командване основната операция не е Сталинградската, а „Марс”. Именно поради това за последната са предназначени и основните налични запасни сили. Като поддържаща, на операция „Уран” не се полагат подобни опции.

 

    Паузата в действията на съветските армии, суетящи се около Сталинград, позволява на немците да проведат необходимото прегупирване в района и да организират деблокиращ удар в помощ на обкръжената шеста армия, която все още оказва неимоверна съпротива. Първите по-сериозни резерви (2-а гвардейска армия) Ставката изпраща в югозападното стратегическо направление едва в средата на декември. Но те не са задействани за развитие на постигнатия до момента успех или за окончателния разгром на 6-а армия, а за контраудар по пробиващите си път към войските на Палус немски дивизии от група армии „Дон”. В същото време германците трескаво извеждат своите съединения и части от огромния северокавказки капан. Поради недостатъчните сили и средства, отделени за операция „Уран”, ликвидацията на обкръжената под Сталинград групировка се забавя с два и половина месеца. Това дава възможност на немските войски в Северен Кавказ да се измъкнат от котела, който им е подготвян от Главното командване на РККА, а след известно прегрупирване (коствало на германците отстъпление от някои позици) флангът на група армии”Център” е стабилизиран и катастрофата е избягната. Така краят на войната, който при удачно изпълнение на поставените цели би могъл да настъпи скоро, се отлага с цели две години. Неправилната оценка на обстановката през лятото и есента на 1942 г. от Ставката на Върховното главно командване при съставяне плана за зимната кампания води не само до провал на стратегическите замисли, но и до поражението на съветските войски под Харков през февруари-март 1943 г.

 

    В заключение трябва да се отбележи, че неизпълнявайки основните цели на операция”Уран” (затваряне на немската групировка в Северен Кавказ, подмамване и увличане на части от група армии „Център” и застрашаване на нейния десен фланг), сталинградската настъпателна кампания не може да се приеме за успешна. Да, Сталинград е превзет след няколкомесечни напъни и мъчения и огромни загуби, но неговото възвръщане не се явява цел, а задължително условие за реализиране на основните задачи пред съветските войски в този участък на фронта. Но след тяхното нереализиране не може да се говори за победа, а още по-малко за промяна хода на войната. По-скоро става въпрос за пропадане целите на тази кампания на Червената армия в югозападния участък на съветско-германския фронт. Също така грандиозно се провалят и замислите на Ставката, пуснати в ход чрез операция „Марс” за премахване на Ржевско-Вяземската издатина и унищожаването на централната групировка немски войски, което би довело до разгром на Германия още в началото на 1943 г. Крахът на тези планове принуждава съветската пропаганда десетилетия наред да мълчи гузно за колосалните загуби на жива сила, техника и въоръжение, които така и не допринасят за осъществяване на планираните цели. Нищожния на фона на неизчислимите жертви, грешки и неуспехи резултат от превземането на Сталинград, е превърнат чрез неимоверна хиперболизация и митологизиране в баснословен успех, който трябва да прикрие гигантските провали. Тези събития показват, че въпреки изключителното числено превъзходство над противника си съветските въоръжени сили не разполагат с необходимото военно майсторство, за да се поздравят със заслужаващи уважение победи. Ще мине още време докато успеят да постигнат съществен превес над своите съперници. Но постигнатите успехи в следващите военни кампании отново ще се дължат не на военно изкуство, а на количествено преимущество. Разликата този път ще бъде само в още по-голямото числено надмощие, при което немските войски просто ще бъдат удавени в океана от червеноармейци.

 

Литература:

 

1. Самсонов А.М. Сталинградская битва. Третье издание. М.,1982. С.282. 

2. Данные по количеству дивизий и бригад в Ржевской битве даны по Общевойсковые армии и их боевой состав за 1942г. в Великой Отечественной войне

 

3. Общевойсковые армии и их боевой состав за 1943 г. в Великой Отечественной войне

 

5. Гриф секретности снят. М.1993.

 

6. Великая Отечественная война 1941-1945.Энциклопедия.

 

7. Райн Э.-М. - Ржевская битва с точки зрения немцев.

 

9. Типпельскирх К. - История второй мировой войны. Т.1. СПб. 1994

 

10. История второй мировой войны. Т.4. М.1975.

 

11. Жуков Г.К. - Воспоминания... Изд.9-е. М.1988.

 

12. Мерцалов А. - Цена Победы.

 

13. Адам В. Катастрофа на Волге. — Смоленск: Русич, 2001

 

14. Бивор Э.- Сталинград. – Смоленск: Русич, 1999

 

15. Советская военная энциклопедия / под ред. Н. В. Огаркова – М.:Воениздат, 1979. — Т. 4. 

 

16. Герасимова С. А. - Военные действия в районе Ржевско-Вяземского выступа в январе 1942-марте 1943 гг. Ржевская битва.

 

17. Дэвид Гланц - Крупнейшее поражение Жукова. Катастрофа Красной армии в операции "Марс" 1942 г.

 




Гласувай:
2



1. анонимен - hay
01.02.2012 21:24
Окончателният срив на източния фронт е година и половина след събитията, които Вие описвате - т.е. всичко свършва през лятото на 1944 година, когато фактически е унищожена група армии "Център" при операция "Багратион". Там големия провал е за OKW, които са очаквали основния удар на Съветите да бъде на южната част на фронта - срещу Румъния и петролните рафинерии в Плоещ.Това не се случва, а руснаците удрят групи "Център". Да, Сталинград не е повратна точка във войната. Но след като немците са претърпели крах във ВСВ значи тяхното главно командване е извършило повечето важни стратегически грешки. Фелдмаршал Манщайн в "Проиграни победи" пише, че загубата на една армия не означава загуба на цялата война. По-скоро последното е резултат от поредица от погрешни стратегически решения на Хитлер, Гьоринг, Кайтел, Йодл, Халдер, Цайцлер и изобщо всички военни и политически ръководители на Райха.Те правят грешки още в Западната кампания 1939 - 1940 година като например позволяват на английския експедиционен корпус да се измъкне при Дюнкерк. Друга грешка на Хитлер е при въздушните атаки над Великобритания, като не унищожава летищата и радарите на англичаните, а бомбандира Лондон. С това дава глъдка въздух на КВВС - разрушените летища и радари са поправени, английските самолети пак могат да излитат. Стратегическа грешка е също незавземането на о. Малта в Средиземно море. Наред с това много е било важно през 1942 - 43 да удържат северна Африка, за да не позволят десант в Италия. А и тези италианци... бързо са сменили отбора. Чакали са само да стъпи американски войник в Италия, за да "събуят гащите". Преди това, през 41-ва най-голямата грешка е войната със североизточния гигант СССР.... Не може толкова да се самозабравиш, че да се сбиеш с такава огромна държава. Както е казал Мусолини пред Хитлер "Територията на Русия я пази". Но да предположим, че войната с болшевишката държава не би могла да бъде избегната /както пишете Вие в предишни публикации/. Може би Хитлер е трябвало да
цитирай
2. анонимен - hay
01.02.2012 21:55
послуша Гудериан и да атакува Москва още през лятото на 41 -ва. / Не се знае обаче тогава как са щели да повлияят на войната онези 650 000 червеноармейци при Киев, които ръководителя на втора танкова армия пленява през есента на 1941 г. след заповед на Хитлер да насочи танковете си на юг/. Грешка на политиците на Германия е било, че не са се възползвали от антируските настроенията на "освободените" от болшевизма народи на Украйна, Литва, Латвия и т.н., а са ги третирали като втора ръка хора. Специално за украинците съм чел /или гледал не мога точно да си спомня/, че немците са искали /не съм сигурен дали е точен израза/, но да ги превърнат в роби - карали са ги единствено да работят за изхранването на Вермахта. По-разумно би било да ги спечелят на своя страна с по-хуманно отношение. Друга всеизвестна стратегическа грешка, за която и аз се сещам, е отлагането на офанзивата при Курск. Като че ли Хитлер е чакал десанта на съюзниците в Сицилия и тогава да започне операция "Цитадела" . Не знам защо е искал да му е по-трудно като воюва на два фронта, но ... така е решил. Със сигурност има и още грешки. Така че когато говорим за провал да бъдем коректни като кажем, че по-големите провали и стратегически грешки са на германците. В резултат на техните грешки не само, че губят войната и голяма част от територията си, ами и половин Европа е под съветска окупация 50 години. На което тук в България още му сърбаме попарата.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 4122719
Постинги: 463
Коментари: 2683
Гласове: 2260