Паметта на човечеството пази спомена за няколко знаменити сражения, смятани за повратни точки, променили хода на дадена война, а от там и курса на историята. Правото да бъде причислена към тази плеяда от славни победи е предоставено и на битката при Сталинград, която се счита за преломен момент, обърнал развитието на Втората световна война.

    Ние си поставяме за цел да изясним доколко основателна е такава трактовка на събитията, случили се в края на 1942 и началото на 1943 г. по долното течение на река Волга. За тази цел е редно първо да дефинираме какво следва да се смята за победа. Най-общо казано, във военно отношение за такава се счита въоръжена операция, планирана и пусната в ход с конкретна цел, която бива изпълнена в хода на бойните действия. Ако предварителните замисли на командването не бъдат осъществени, това означава, че операцията се е провалила.

    Нека сега видим дали сталинградската офанзива на съветските въоръжени сили наистина изпълнява целите, поставени пред нейните реализатори. За това, обаче, е необходимо да разгледаме събитието в контекста на цялата обстановка на съветско-германския фронт, а не само като изолиран частен случай, каквато е обичайната практика.

    След като опитът на германците да вземат Москва през октомври 1941 г. се оказва неудачен, притиснати от необичайния дори за Русия студ от ок. -40° С и от превъзхождащия ги числено противник, немските дивизии пристъпват към оттегляне. Контранастъплението на русите, подсилено от 80 свежи дивизии, отблъсква противника на 150-200 км на запад, но не успява да осъществи изцяло оперативните си цели. Във временно установената фронтовата линия се очертава една изпъкналост, насочена към столицата, която е заета от девета армия, командвана от ген. Мтдел (Otto Moritz Walter Model), позиционирала се на волжската дъга в района на град Ржев. Тя представлява основата на група армии „Център” в района на Ржев, Сичовка, Оленино, Белий.  Въпреки че са обхванати като в клещи, германците упорито задържат вклинилите се в съветските линии  пред Москва свои позиции около Ржев и Сичовка. Върховното командване на Вермахта (Oberkommando der Wehrmacht, съкратено OKW) оценява тази позиция като стратегически много важна поради три причини: първо, представлява постоянна заплаха в тила на съветските сили, които не могат да си позволят настъпление в западна посока, докато там все още има немско присъствие; второ, е особено необходима за снабдяването железопътна станция; и трето, би послужила като преден пост при потенциално повторно настъпление срещу Москва.

    Виждайки в тази гърбица, наречена Ржевска издатина, и в немските войски от група армии „Център”, разположени зад нея, юмрук, насочен в сърцето на съветската държава, командването на Червената армия (РККА – Рабоче-Крестьянская Красная Армия) решава, че нейното отстраняване е първостепенна, жизнено важна задача, която трябва да бъде изпълнена на всяка цена. За тази цел е планирана грандиозна офанзива в голям мащаб, която трябва да протече в две направления – централно, срещу Ржевската издатина, а след нейното отстраняване срещу основните сили на група армии „ Център” и южно – в посока Сталинград - Ростов на Дон. Въпреки официалните твърдения главният удар не е срещу Сталинград, а против централната групировка на Вермахта, тъй като тя представлява непосредствена заплаха за Москва и в нея се намират най-значителните сили на германците. Главна цел на операцията срещу група армии „ Център”, наречена с кодовото название „Марс”, е премахване на Ржевската издутина, а след това унищожаване на самата групировка. Тъй като последната се намира в центъра на фронта и в нея са съсредоточени най-крупните германски съединения, нейното заличаване би довело до сриване на целия немски фронт и фактически до скорошен край на войната. Но понеже тази задача сама по себе си е колосална, съветското командване се опитва да я облекчи чрез една амбициозна помощна операция в южния край на фронтовата линия. Тя е наречена „Уран” и има няколко цели: първо, пресичайки Волга, съветските войски да се насочат към Ростов на Дон, затваряйки по този начин в смъртоносен капан германските части, намиращи се в Кавказ; второ, да заблудят германците относно посоката на главния удар и да ги подлъжат чрез активната си дейност да изтеглят части от центъра и да ги изпратят на южния фланг, така централната групировка ще бъде отслабена и задачата по нейното премахване би била улеснена; и трето, от тази позиция да нанесат удар по десния фланг на група армии „Център”, съдействайки на основните съветски сили в централно направление за нейното унищожение, което би довело до разпадане на германския фронт и близък завършек на войната. Но необходима предпоставка за осъществяване на тези планове е отстраняването на заплахата от страна на 6-а немска армия, намираща се в Сталинград. Докато тя не бъде премахната, придвижването на съветските части от тази фронтова зона в западно направление би било равносилно на самоубийство. Ето защо превземането на този град е задължително условие за пълното реализиране на истинските намерения, а не главна цел.

     Официалната интерпретация на събитията, предлагана за публично ползване, пропагандира, че основната операция на Червената армия в края на 1942 г. има за цел възвръщането на Сталинград, а офанзивата срещу Ржевско-Вяземската издатина е само помощна. Но дори беглия поглед върху съотношението на силите, определени от съветското командване за изпълнение на двете мероприятия, показват недвусмислено, къде е планиран главният удар. Към 19 ноември 1942 г. (датата на която започва настъплението срещу 6-а армия на Фридрих фон Паулус, окупирала 90% от Сталинград) против немските войски, разположени на централния плацдарм, са изправени силите на Калининградския и Западния фронт, както и тези на Московската зона за отбрана – общо ок. 1 милион 890 хиляди души. Срещу Сталинград са изпратени Югозападния, Донския и Сталинградския фронтове – 1 милион 103 хиляди души.

 

Съотношение на силите и средствата в участъците на стратегическите направления към 19 ноември 1942 г.
	Дължина на фронтовата линия (в кимометри и проценти от общия фронт)	Численост (в хиляди души)	Оръдия и минохвъргачки	танкове	самолети
Калининградски фронт, Западен фронт, Московска зона за отбрана	1050	1890	24682	3375	1170
17 %	31,4 %	32,0 %	45.9 %	38.6 %
Юго-Западен     фронт, Донски фронт, Сталинградски. фронт	850	1103	15501	1463	928
14 %	18,4 %	20.1 %	19,9 %	30.6 %

По С. А. Герасимова. „Военные действия в районе Ржевско-Вяземского выступа в январе 1942 - марте 1943 гг.: Ржевская битва.” 

     От приведените данни се вижда, че на 17% от дължината на фронта в неговата централна част е  разположена най-мощната съветска групировка, предназначена да осъществи операция „Марс”, представляваща 1/3 от всички части на Червената армия. Тя притежава 32% от оръдията и минохвъргачките, ок. 46% от танковете и близо 40% от самолетите. На трите фронта, дислоцирани на сталинградския плацдарм, пък са придадени за изпълнение на операция „Уран” 18,4% от войските, 20,1% от оръдията и минохвъргачките, ок. 20% от танковете и 30,6% от самолетите. Дори простото съпоставяне на цифрите показва, че основният удар е бил замислен в централната зона, поради което там са насочени и най-много войски и въоръжение, докато сталинградската операция е имала второстепенно значение. Премахването на Ржевско-Вяземската издатина и унищожаването на група армии „Център”е било неотложно, тъй като към ноември 1942 г. последната е имала в състава си 72 дивизии. Всички нейни съединения са били немски (за разлика, например, от 6-а армия при Сталинград, към която са принадлежали италиански, унгарски и румънски части), което представлява 41% от всички дивизии на Вермахта на съветско-германския фронт. Не на последно място за важността на операция „Марс” говори фактът, че с нейното планиране и ръководство е зает самият заместник на Върховния главнокомандващ (главнокомандващ е Й. В. Сталин) Г. К. Жуков, а операция „Уран” е поверена на началника на генералния щаб Александър Василевски.

     Това, че Върховният главнокомандващ, Ставката (извънреден орган на висшето военно управление, изпълняващ през Втората световна война стратегическото ръководство на съветските въоръжени сили) и Генералния щаб на РККА не придават решаващо значение на Сталинградската настъпателна операция е видно от общото разпределение на силите и средствата на съветско-германския фронт към 19 ноември 1942 г., посочено в следващата таблица.

 

   

                          Количество сили и средства в действащите армии по участъци от

                                         стратегическия фронт към 19 ноември 1942 г.

Участъци от стратегическия фронт	Фронтове	Дължина на  участъците в км/%	Количество сил и средства*
Хора хиляди души/%	оръдия и миномети бр./%	танкове бр./%	самолети бр./%
От Баренцово море до Ладожското езеро	Карелски, 7-а отделна армия	1550/25	340/5,6	3931/5,1	220/3,0	177/5,8
От Ладожското езеро до Холм	Ленинградски, Волховски, Северо-Западен	1160/19	1232/20,4	16435/21,3	1089/14,8	277/9,1
От Холм до Болхов	Калинински, Западен, Московска зона за отбрана	1050/17	1890/31,4	24682/32,0	3375/45,9	1170/38,6
От Болхов до Нова Калитва	Брянски, Воронежски	550/9	644/10,7	7834/10,1	884/12,0	225/7,4
От Нова Калитва до Астрахан	Юго-Западен, Донски, Сталинградски	850/14	1103/18,4.	15501/20,1	1463/19,9	928/30,6
В Северен Кавказ	Закавказски	1000/16	816/13,5	8797/11,4	319/4,4	255/8,5
Всичко:	12 фронтове, една зона, една отделна армия.	6160/100	6030/100	77180/100	7350/100	3032/100

 

  






   














   








    * Без войските на ПВО на страната и ВМФ, а също и без зенитните          оръдия и 50-мм миномети

    * Таблицата е от 12-томната "История Второй мировой войны"

     От тези данни също се вижда, че на два участъка от фронта – от Ладожкото езеро до Холм и от Холм до Болхов, представляващи 36% от дължината на фронта, се намира повече от половината от личния състав на действащата армия, артилерията и авиацията и 60% от танковете. В същото време на участъка от Нова Калитва до Астрахан, където уж се готви главния удар в кампанията, количеството на силите и средствата съставлява само 18-20% и само в авиация – ок. 30%. Да се смята, че района на Сталинград е трябвало да бъде главния театър на военните действия е в противоречие с един от най-важните принципи на военното изкуство – масирано съсредоточаване на сили и средства в направлението на главния удар. 
 продължение

Чудесно е, че си ползвал фалшивия "източник" 12-томната зелена на български от руски преведена "История на ВСВ", има и червена 4-томна пак от червено време.

Защо е диобре, че си позлвал таблица от "там", защото дори "там" руснаците се изтърваха още в онова време и човек можеше да забележи потресаващите разлики, несъответствия и противоречия в смисъл:

Примерно съветското стопанство произвежда героично много, надминава планове и разчети, дава свръх и съответно се пише едно голямо браво на съветската промишленоето, после обаче трябва да се лъже за германското превъзходство (което почти никога в сили и средства оперативно не е било факт). Още в онова време те посочваха с тези "таблици", че са очаквали основния удар повторно срещу Москва, дори си го пишеха с "половин уста" в някои книги.

Силно и убедително е да "биеш" съветска историография с нейно инфо!

Русите загубиха войната