Бог е всемогъщ. Той може, знае и вижда всичко. Той е създател на Всемира, на живата и нежива материя, на законите по които те функционират, т.е. на абсолютно всичко. Освен това Бог е сътворил и Човека. А щом Той е създател на всичко, включително и на хората, значи е създал също така и Злото и Греха, които са част от това всичко , и в частност от човешката природа. Но пък ако те не са Негов продукт, каквото е официалното становище на библейските тълкуватели, и Той не може да ги контролира, излиза, че са дело на друг и се намират в неговите правомощия и потенция. Ако това е вярно, тогава този, който е припознат като Бог, не е всемогъщ. Но ако той не е всемогъщ и не е сътворил всичко, значи не е Бог. 

    Но ние знаем, че Бог обезателно трябва да е основоположник на всичко, което включва Злото и Греха, поради което отговорността за тях е Негова, по същия начин, както и заслугата за Доброто се приписва Нему. Тогава, щом като Той е ответствен за целия веществен мир, за явленията и процесите в него, защо за всяко добро славим Неговото име, а за всяко зло търсим вината у другиго? Ако Негов е приносът за всички добрини, то Негова е и вината за всички злини и грехове. Опитвайки се да Му отнемем отговорността за Злото и Греха, ние неволно дискредитираме божествената му същност, в основата на която стоят всемогъществото и сътворяването на всичко. Оневиняването на Бог е несъвместимо с идеята за всеможенето, основен атрибут на божествеността в библейската и християнската концепция. 

    Това противоречие е причинено от онези вярващи, които в желанието си да припишат на Бог само любов и доброта, т. е. изключително положителни качества, го лишават от върховния му прерогатив – да е създател на всичко . Това, обаче, ги принуждава да извършват сложни схоластични еквилибристики, опитвайки се да замажат парадокса, който сами са създали. Според тяхната версия Злото и Грехът са се появили на света по неведоми пътища, били са натрапени по необясним начин. Това веднага повдига няколко въпроса: защо, ако Бог не ги е желал, е допуснал те да се появят; кой е този, който му ги е натрапил; ако не може да ги премахне, не означава ли това, че не е всесилен и че този, който Му ги е наложил, е по-могъщ от Него; защо се твърди, че Бог е творец на всички неща, след като Злото и Греха не са Негово дело; може ли да бъде Бог този, за който се твърди, че е създал всичко, а всъщност не е създател на толкова важни неща като Злото и Греха? 

    Стремейки се да се избавят от сътворената от тях главоблъсканица, вярващите поставят условието да не търсим обяснение на божиите дела с аргументите на разума (те обаче удобно забравят, че така наречените „божии дела” всъщност са резултат от човешко творчество, а именно продукт на въображение на авторите на Библията). Те отричат правото ни да разсъждаваме, да бъдем критични и да търсим истината, отхвърлят правото ни да бъдем разумни същества. Ала проблемът не е в тези, които се съмняват и се опитват със силата на своето съзнание да открият правдата, а в онези, обременени от средновековна догматика адепти на един книжен бог, които са потиснали разума си, жертвайки го в името на една дискредитирана кауза. 

Мога да цитирам почти всеки ред от постинга ти. Няма "празен ред" в него! Мисля че категорично (нищо, че с категоричността все пак трябва да внимаваме), та категорично и много пъти "ковеш".
Да, правиш го не грубо, но наистина логично!

Аз, както може би и милиони (вероятно и ти в себе си), допускам Злото и Греха да ссъществуват за "игра". В игра не влагам гротеска, нездраво Божие забавление или подобна жлъчна ирония - не!

Злото и Греха знаем са изпитание (може би), право на избор или "контрапункт". Ако въобще има Бог (в което аз имам мои съмнения в посока > този който ни предлагат религиите ли е) мисля, че те трябва да са негово творение. И в това не виждам "проблем", освен този, който биха имали всички описващи Го, както ти пишеш в постинга като Бог, който е само Любов и Добро, би трябвало да е всичко, не само това!

Радвам се, че моята логика има твоята подкрепа и ти благодаря!

Имате много противоречия в написаното горе и коментара под него.
Ако бог е всичко,трябва да изключим думи като ,начало от нищото,създаде, творец и т.н. Тъй като съм убеден в истината че всичко е бог,то нещата са съвсем различни.Бог е вечна,безкрайна съзнателна, материална сила. Човеците,камъните,отпадъците,Хитлер,войните и обществата,министъра на финансите, дявола, доброто и злото,вселените в най различен вид всичко е винаги част от неговото тяло, проявяващо се в различни неповторими, динамични форми. Всяка форма има свой собствен език,за размяна на информация.
Езикът е съзнателен и информацията се предава в условията на едно вселенско поле.Скоростта на предаване на тази информация е безкрайна защото е в съзнанието на бог.Това което вие написахте е написано от бога ,това което аз ви казвам също е езика на бога.Истина ви казвам.

Ако разгледате добре тезата, изразена в горния материал, ще забележите, че аз не отричам, че има Бог и че Той е всичко. Моите критики са насочени само към идеята за Бога, представена в Библията. Именно от там възникват противоречията. А иначе в света около нас, който всъщност представлява самия Бог, аз не намирам никакви противоречия.
А това, че Вие сте убеден, че всичко е Бог, не е доказателство, а само вътрешно убеждение. Има хора, които са убедени не по-малко от Вас, че няма Бог. Как ще докажете, че Вашето твърдение има по-голяма сила от тяхното?
Аз не знам дали има или няма Бог и не мога да заема категорична позиция, тъй като не разполагам с убедителни доказателства. Това, което знам обаче е, че ако Той съществува, едва ли има нещо общо с образа, който са му придали авторите на Свещеното писание.

Само представата(идеята) за съществуване на бог се нуждае от доказателства.
Всяка представа е свързана с предварителни знания, заблуди, убеждения и вярвания, които нямат еднаква съшност у различните хора и трябва да се постигне уееднаквяване на използваните в изложението представи. Затова съществува доказването. Но при чистите хора то не е нужно! При тях има резонанс!

Само представата(идеята) за съществуване на бог се нуждае от доказателства.
Всяка представа е свързана с предварителни знания, заблуди, убеждения и вярвания, които нямат еднаква съшност у различните хора и трябва да се постигне уееднаквяване на използваните в изложението представи. Затова съществува доказването. Но при чистите хора то не е нужно! При тях има резонанс!