Една основна грешка се утвърждава в адвентните среди – да се върви не по следите на Библията, а по следите на Е.Вайт. От следването на тази практика много адвентисти, в които има искрено желание към Бога, използват цитати от „Духа на пророчеството” на Вайт, с което заместват Библейското Слово. Така, оставят върху пясъка на историята нови следи, които водят до ново, още по-силно разединение  с останалите християни.

      Адвентистите не развиха Библейска теология, а теология изцяло базирана върху цитати от „Духа на пророчеството” на Вайт.

     Все още има адвентисти, които считат Елена Вайт за най- великия авторитет в адвентизма. Това си е чисто сектантство. Не Вайт, а Исус и Библията са най- висшия авторитет за тези, които искат да се наричат чада на Бога – християни.

    Много е написано за обширното плагиатство на г-жа Елена Вайт(Уайт) – „пророка” на адвентизма. Преди публикуването на книгата „Лъжата на Уайт”,  от Уолтър Рий, адвентистите твърдяха, че 8 – 10% от книгите на г-жа Уайт са копирани от други автори. Самата Адвентна църква възлага на един от адвентните учени - д-р Фред Велтман, да изследва книгата „Животът на Исус”. След осем години на проучване, Велтман потвърди това, което други изследвания казваха, че в зависимост от материала, който е изследван, заимстваното от други автори стига до 90%.

1 „Патриарси и пророци” е копирана от „Библейска история: Стар Завет” на Едершайм.

2         „Животът на Исус” е копирана от 23 различни източника, включително фантастика.

3.     „Великата борба” е копирана от други автори.

4.     "Пътят към Христос" е написана от Фани Болтън.

     5.  „Ранни видения” е копирана от Уилям Фой. 

Заключението на Фред Велтман,

списание Ministry,

Декември, 1990

 

   

      В 1982 год. д-р Фред Велтман, изпълняващ по това време длъжността на ръководител на религиозния отдел на „Pacific Union College”, беше помолен от „Църквата на адвентистите от седмия ден”, да анализира обвиненията в плагиатство, които бяха представени от Уолтър Рий и други срещу Елън Уайт. Д-р Велтман прекара осем години на църковни разноски, през които изследва „Живота на Исус” (от тук нататък ЖИ). Неговото изследване беше отпечатано в списанието на адвентната църква Ministry, което е предназначено за проповедници. Това, което следва са пет от заключенията на Велтман взети от броя на горе споменатото списание от Декември 1990 год. стр. 11-14

 

1. Елън Уайт е използвала литературни източници, когато е писала „ЖИ”.

 

 

     Целта на това основно твърдение, а за много хора то е явна истина, е да представи ясно следващите факти. От първоначална важност е до отбележим, че самата Елън Уайт, а не нейните литературни асистенти, състави основното съдържание на текста на ЖИ. Правейки това, тя беше тази, която взе литературни изрази от трудовете на други автори, без да им отдава признание за тяхното авторство.¹ Второ, трябва да признаем, че Елън Уайт използва (плагиатства) писанията на други съзнателно и умишлено. Буквалните паралелни цитати не са резултат на грешка или зрителна памет.

 

    Очевидния факт, че тя беше наела редактори за асистенти, ясно доказателство за нас, че Елън Уайт е преписвала буквално, идва от нейните лични дневници и ръкописи.

 

     Първото и основно заключение винаги успява да достигне до по-дълбоко проучване на своите приложения. Мълчаливо или ясно формулирано, Елън Уайт и други, които говореха от нейно име, не признаха нито отрекоха нейната литературна зависимост (преписване от други автори).² 

 

2. Съдържанието на ЖИ в по-голямата си част е заето, а не оригинално.

 

 

      В светлината на фактите, които източниците от ЖИ, които изследвахме представиха, това заключение, за някои читатели, може да изглежда неоснователно.³ За тези, на които е било казано, че литературните източници са играли минимална роля в писанията на Елън Уайт, това заключение може би е неправдоподобно.

 

      Зависимостта от други източници включва повече, отколкото само дословно паралелни цитати. Трябва да вземем предвид не само текста на ЖИ, както е написан днес, но също така и ранните писания на Елън Уайт, тематичната структура на нейните писания и съдържанието на материала дори и там, където няма буквално литературно сходство. Когато направим това, ние откриваме, че тя е зависела от източниците си в по-голяма степен, отколкото показват словесните сходства на текста в ЖИ с тези източници.

  

     След неотдавнашното подновяване на въпроса за литературното заимстване на Елън Уайт от други автори (публикуването на книгата на Уолтър Рий „Лъжата на Уайт” през 1981 год.) въпроса: Колко е заето от други автори? – зае централно място. Адвентистите притежават тенденцията да наблягат върху уникалността, оригиналността на съдържанието на книгите на Елън Уайт.

 

     Но, в основен, духовен смисъл, Елън Уайт винаги е настоявала, че нейните писания не са оригинални. Тя е получила информацията, от която тя е представила своите идеи чрез видения, през някакъв вид умствено впечатление и от Писанията. Тя виждаше себе си като Божий вестител. Аз вярвам, че въпроса, който я занимаваше беше относно авторитета и истината на нейните вести – а не техния оригинален произход. За Елън Уайт всяка истина водеше началото си от Бог.

 

3. Специалният характер на коментарите на Елън Уайт, трябва да бъде намерен в нейното практично използване на Писанията и в ударението му върху духовните реалности и лично посвещение.

  

  

     Може би не е възможно да се установи намесата на Елън Уайт в материалите, който Мериан Дейвис е редактирала, но със сигурност могат да се видят отличителните белези на нейната работа. Тя не разглежда Библейския текст като научно тълкуване. Вместо това, тя го разглежда от практичната му страна, приемайки очевидното, почти буквално значение.   Тя натовари Мериан Дейвис с отговорността да реши къде по-раните публикации се нуждаеха от подобряване. В някои случаи преработката се състоеше в промяна на реда на събитията, за да приведе писанията й в хармония с текста на Библията.

     

     Моите изследвания на писанията й относно живота на Христос оставиха впечатлението, че някои от нейните идеи са се променили с течение на времето. Самият факт, че текста на ЖИ е преработено издание на нейни ранни творби загатва, че нейните писания оформят текстуална традиция.⁵

 

4. Елън Уайт използва минимум 23 източника, включително фантастика6

 

      Всъщност ние не можем да знаем колко източника са представени в творбата на Елън Уайт върху живота на Христос. В допълнение към оставащите 72 глави от ЖИ има още две книги, които трябва да бъдат изследвани Thoughts From the Mount of 
Blessing и Christ"s Object Lessons. Но тези 23 автора са достатъчни, за да отговорим на въпросите, които толкова много хора задават. От кои автори Елън Уайт е преписвала? Какъв вид книги, са писали те?

 

 Една явно фантастична книга е The Prince of the 
House of David, от Ingraham, творба, която Albert 
Schweitzer окачествява като: „поучителен романс върху живота на Исус, предназначен за семейно четене.⁷ Ingraham подрежда своята творба като колекция от писма писани от очевидец в Палестина, до своя баща в Египет.

 

     Творбата на William Hannah беше предназначена да бъде „практична и молитвена”⁸. Не е за учудване, че ние открихме паралели от тази книга в 13 от петнадесетте глави, които изследвахме.

 

 

5. Литературните асистенти на Елън Уайт и специално Мериан Дейвис са отговорни за публикуваната форма на ЖИ

 

     Ролята на литературните асистенти на Елън Уайт не беше главна грижа на нашето изследване. Но темата не може да бъде напълно пренебрегната при който и да е сериозен опит за разглеждане на използването на източници от нея. Нейният метод на заплетено писане изискваше работата на нейните секретари и по специално тази на нейния „съставител на книгата”. Значима част от въведението на доклада за изследването покрива тази интересна страна на литературното дело на Елън Уайт.

   

      Нашето сравнение на ръкописи със завършения текст и нашето изследване на писмата, които Елън Уайт и Мериан Дейвис са писали откриват стъпките, които са били взети за приготвяне на текста за публикуване, и ясно показват, че Мериан Дейвис е имала свободата да преработва структурата на изреченията, да преработи параграфите, и да установи дължината на главите. Елън Уайт е била повече загрижена за общото съдържание на книгата, цената за отпечатване, и пускането и в продажба, колкото се може по-скоро. Също така тя е проявила силен интерес относно художественото оформление, което е било използвано, за да илюстрира нейните творби.

 

      Аз не намерих доказателство, което да показва, че Мериан Дейвис е била замесена в оригиналната композиция на който и да е личен текст на Елън Уайт. Но, без оригиналните ръкописи е трудно да докажем, че това не се е случило с никоя част от текста на ЖИ. Може би ще бъде от помощ, ако се направи стилистично изследване на писмата на Мериан Дейвис и ръкописните материали на Елън Уайт. Ако техните „отпечатъци от пръсти” се видят, ние ще имаме някаква основа, за установяване по-прецизно на нивото на участие, което Мериан Дейвис изпълняваше в своята роля на „съставител на книгите”. Може би тя наистина заслужава някаква публична признателност, за своята служба в това отношение.

 

Послепис

 

    Въпрос: Как съгласуваш използването от Елън Уайт на източници за написване на нейните книги, с нейното твърдение за противното?

 

    Велтман: "Трябва да призная още в началото, че според моята преценка, това е най-сериозния проблем, пред който трябва да се изправим във връзка със зависимостта от литературни източници (преписване) на Елън Уайт. То нанася удар в сърцето на нейната честност и следователно по този начин на доверието в нея. За сега аз нямам, нито доколкото знам някой има задоволителен отговор на този важен въпрос".

    Не забравяйте, че коментара на д-р Велтман е на приятел, а не опонент на Църквата на адвентистите от седмия ден. 

http://www.ellenwhiteexposed.com/bulgaria/Test%20of%20a%20Prophet/egw1.htm

Можете да видите целия доклад на Велтман на официалната страница на Генералната конференция на Църквата на адвентистите от седмия ден: General Conference Archives.

 

 

каква трябва да е сексуалната ориентация на адвентния ти брат д-р Велтман за да не бъде прието за вярно изследването му относно плагиатурната творба на Елена Уайт "Животът на Исус" ?!

Много интересно, Елън Уайт плагиятствала, пък пророкуваното се сбъдва......Виж тук: http://www.youtube.com/watch?v=aH9jL1ZT3RU&feature=player_embedded

Пробутваш клипче за профани, в което някой срича на английски - с диалект на руски или български. Уайт НЯМА НИТО ЕДНО СБЪДНАЛО СЕ ПРОРОЧЕСТВО ! Но за сметка на това се е провалила в десетки и стотици гадания и донагаждания. .

истината един ден ще бъде открита от Бог тежко на онези от другата страна (лъжата)
странно как някой може да пише неща които нямат нищо общо с истината никога адвентитите не поставят Елена Вайт на първо место нито тя самата се е поставяла и за нея навсякъде в нета са писани само добри неща но така като Исус вършеше само добро и накрая бе разпънат така и всеки верен н аБог ще бъде фалшиво оплют от сатанинските служители

Плагиатурни? Нови думички ли ще си измисляме, за да изглеждаме по-знаещи и начетени?

пък ти не позволяваш да си измисля думичка дори...Но това е положение братко, за да бъдат осмислени измислени докрини, нужно е да се въведат нови думи.