Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
07.02.2010 20:56 - ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНИТЕ ПРОМЕНИ 30 ГОДИНИ СЛЕД 9 СЕПТЕМВРИ-ГЕОРГИ МАРКОВ
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 3451 Коментари: 6 Гласове:
4



  За действителните промени 30 години след 9 септември   Георги Марков
Има един категоричен факт, който никой не може да отрече, а именно, че България отпреди тридесет години е коренно различна,от съвременна България. Или, с други думи,през тези тридесет години наистина е извършена промяна в живота на българския народ. И тази промяна е много по-значителна, отколкото изисква процесът на нормалната промяна в живота на една страна в съответствие с развитието на цивилизацията. Нито тази промяна се изчерпва със смяната на един обществен, строй с друг, нито със замяната на едни господари с други. Ние виждаме подобни промени навред из света, но в повечетimageо случаи те не засягат корените на живота, или пък му влияят съвсем повърхностно. Дотук, изглежда, че аз съм в пълно съгласие с лозунгите, които скандира огромната българска агитка на вестници, радио, кино, литература. Но аз не ще потърся доказателст вата за промяната в нарастването на производствените про­центи,нито в абсурдните съотношения с 1939 година като: компютри — нула процента, днес — сто милиона процента. Аз не ще потърся промяната в това, че през 1939 година в България не е имало нито един телевизор, а сега има пове че от милион, нито в тонажа на българския търговски флот или: гражданското въздухоплаване.

Не ще й дума, че потъ налите в прахоляци несъществуващи български шосета през 1944 година сега са заменени с модерни асфалтови пътища. Не ще и дума, че родният пейзаж се е променил значител но. Но когато говорим за огромните блокове, погълнали ня когашните малки нивички, не трябва да забравяме за изчез налите чудни български гори, безогледно опустошени днес и превърнали красиви кътове в грозни картини. Безспорно най-модерна земеделска техника изхвърли ралото и плуга, безс порно огромна част от населението от селата се прехвърли в градовете и заживя с индустриалния въздух на века. Безс порно жизненият стандарт на значителна част от народа е повишен и държавата хвърля огромни средства за образова ние и културни мероприятия, които, разбира се, са част от пропагандната машина на режима. Няма съмнение също, че партията е демократизирала живота до такава степен, че е спестила на гражданите всяко право на избор, което също е голяма промяна в сравнение с буржоазното време, когато всеки трябваше сам да се напъва да избира.
Но аз не искам да говоря за „материалните и духовни промени в бита на българския народ", както се изразяват високоговорителите у нас, а за онази наистина огромна коренна и може би фа тална промяна в българския национален характер. Искам да говоря за ония черти от този характер, които стъписват все ки по-наблюдателен чужденец, които сякаш създават обли ка на нашия народ и са повод да ни се казва: „Вие сте то ва и това!" Нарасналият брой на училищата е твърде поло жителен факт, ако не съществуваше въпросът какво се учи в тях. Нарасналият брой на телевизорите е също положителен факт, ако не съществуваше въпросът какво се предава по тях. Увеличената производителност е също положителен факт, ако не съществуваше въпросът как се използува тя. Увели ченото заплащане е неоспорим плюс, ако нямаше въпроса какво можеш да си купиш и можеш ли да идеш, където ис каш. Трудовият ентусиазъм на народа би бил най-хубаво не що, ако не съществуваше въпросът — щастливи ли са хора та.

imageИ така, въпросът не е за промяната на декора, а за про мяната на пиесата, на действуващите лица, на конфликтите, на атмосферата, на проблемите. И ако се върнем в епохата преди тридесет години било по памет, било документално, ние не можем да избегнем първия белег на промяна в характера на българския народ и живота му. Пред нас днес се изправя огромният, исполински призрак на страха. Страхове винаги е имало в нашата ис тория, малко или повече хората са били платени, но нико га страхът не е бил превръщан в основно чувство на живо та на всеки гражданин — от председателя на Държавния съ вет до последния работник. Страхът е онова, което всеки от пръв поглед открива върху лицето на всеки български гражданин. Дори зад безогледността на някои граждани, об лечени със специална привилегия на властта, човек открива изкривеното лице на страха. Страх, който действува от всич ки посоки. Страх от всичко и за всичко. Може ли някой от по-възрастните да си спомни отпреди тридесет години израз като този: „Внимавай, че нещо може да ти се случи!" Може ли някой да си спомни компютерското съобразяване и пресъобразяване на всяка дума, на всяко действие? Може ли ня кои да си спомни подобно безчестно бягство от всякаква от говорност? Може ли някой да си спомни такава ужасна страхопъзльовщина, да не смеещ да кажеш собственото си мнение, да не смееш да извисиш глас, за да изразиш онова, ко ето наистина вярваш? Страх за работата, страх за жилище то, страх за бъдещето на децата, страх за собствената си си гурност, страх от това, не всеки около тебе е таен агент, страх да не сбъркаш, страх да не разсърдиш някого...

И ако Първата голяма промяна идва от страха, Втора та голяма и логична промяна идва от лъжата. Никога в ця лата тази истории от 13 века в България не се е лъгало по вече. Ако мнозина българи от предвоенна България все пак смятаха лъженето за сериозен грях, то днес практически не се прави разлика между лъжа и истина. Партията е узаконила льжата като свой официален метод. Лъжливи са отно шенията между общество и индивид у нас, лъжливи са отношенията между индивид и индивид. Тъй като лъжата е мощно средство за отбрана и нападение, за кариера, за успех. Лъжата се поощрява по всички линии, цяло едно псевдоизкуство съществува, за да лъже по отношение на минало, настояще и бъдеще. Правдивостта, истинността са изхвърлени в задния двор на днешния български живот. Част от лъжата са лицемерните отношения между отделните хора, които са пуснали дълбоки корени в българската земи, та ка че образите на Вазовите „Чичовци" или на Йовковите българи днес ми изглеждат като образи на светци. И което е още по-тъжно — съвсем малко са донкихотовците, които дръзват да се изправят срещу вятърните медници на огром ната лъжа.

Положително в тържествените доклада на тридесетгодишнината на комунистическата власт у нас не ще намерят отражение данните на прокуратурата за нарастването на престъпността и в частност на кражбата. Ето още една значителна промяна. Ако човек вземе предвид делата срещу кражбите у нас, почти изключително за сметка на държава та, ще се види, че никога, в цялата наша история, не се е крадяло повече. И това е само законно признатата кражба. Един народ, който винаги е бил пословичен с честността си, след тридесет години успешен социализъм е създал огромен процент крадци. Разбира се, краде се на дребно, краде се, за да се преживее, краде се, защото всички крадат и защото от всекиго е откраднато нещо. Така че краде се и за възмездие. Четвъртата промяна, която също няма да бъде упоме ната при тържествата, е отрицателният прираст на българс кото население. Един селски народ, който векове е имал дълбоки корени в земята, който е преживял жестоки исторически времена, но неотстъпно, упорито, непреклонно е размножавал корените си, сега внезапно се е отказал от бъдещето си. Никаква статистика, стъкмена с помощта на турското и циганското малцинство, не може да скрие жестокия факт за съхнещата жизненост на нашия народ. Народ, който не желае да има деца въпреки безспорните опити на партия и държава да го насърчи. Обясненията на този тъжен факт не са материалните несгоди, нито е липсата на чувство за отговорност, а огромното преобладаващо чувство за безсмислено бъдеще, това смазващо чувство,което е изпепелило вся какви народни, обществени и лични идеали. И според това е най-голямата промяна в характера на народа ни. -

Оттук не сме далече до още една явна промяна — националното самочувствие. Трябва да кажа, че няма нищо по- тъжно от среща с български туристи в чужбина. Виждали ли сте как ходят от витрина на витрина, виждали ли сте потис натите им лица, виждали ли сте боязливите погледи, когато говорят помежду си или с чужденци, виждали ли сте как се озъртат по пет пъти, преди да кажат нещо, което може би не е точно по каноните? Нямам предвид пътуващата бай-ганьовщйна на стояндаскаловци, която е сквернословие с името на България, нямам предвид криминалната наглост на разни търговски или дипломатически тарикати, а онези обикновени чисти български граждани, които угнетено съз нават, че са вън от света.

Липсата на национално самочувствие особено се под чертава от липсата на личности, на народни водачи. Когато турците са завладели България,първата им работа е била изтребването на водачите на народа. И въпреки поголовното изтребление петте века са ни оставили галерия от велики българи, от незабравими образи на големи личности. И след Освобождението България имаше своите личности, големи и по-малки, класическият български учител бе личност. Лич ностите имаха своето обаяние, имаха своите последователи, създаваха се течения, имаше движение в духа на българския народ. Политици, писатели, учени, общественици. Спомнете си фигурата на един Пенчо Славейков или на професор Златаров. Днес България няма или почти няма никакви личнос ти. Бихте ли ми казали кой от ръководителите в партията е личност? В най-добрия случай срещаме безличното лице на чиновника. Езерото от личностите е заменено с блатото на чиновниците. Какви духовни искри идват от хората на върха у нас или от академиците, или от разните чиновници-председатели на чиновническите съюзи — писатели, худож ници или артисти? Нищо! Липсва жестът на личността, лип сва красотата на позицията, липсва драмата на стълкнове нието. При най-добро желание човек не може да види ма щабите на мъничките личности у нас днес по-големи от един кафеджийски салон. Защото личностите нямат трибуна, за щото им е отречено правото на съществуване, защото те трябва да вървят в крак като представителна рота. Днес раз казите за личностите преди тридесет години звучат като ле генди.

И логично стигаме до още една значителна промяна. Посредствеността. България наистина е царството на посредствеността, както я нарече един южноамерикански член, на Политбюро на комунистическа партия. Това е един мъ ничък дребнобуржоазен свят, изграден върху посредствени отношения. Принципът на правене на нещата „пет за чети ри" е особено валиден за човешките връзки. Би могло да се каже: „Живее се пет за четири". Принцип, който ражда мижитурщината, преклонението, угодничеството, защото наистина няма нравствени критерии. Един от елементите на посредствеността е свеждането на нещата до два цвята. Спектърът плаши посредствениците, както ги плашат противоречията. Когато говорим непрекъснато за сива литература и сиво изкуство, трябва да кажем, че сивият цвят, това е цветът на посредствеността. Прави всичко еднакво, униформе но, да ти е мирна главата! Посредственост, която се изразя ва в липса на инициативи, в липса на поемане на отговор ност, в липса на рискове, в липса на движение. Истинският цвят на партията не е червеният, защото това е най—жизненият цвят в природата, а сивият — цветът на празното, яло во небе — без слънце и без черни облаци.

И за да бъде завършена картината на един истински тридесетгодишен отчет, нека се спрем на още една жестока истина — края на идеалите. Може ли някой днес да каже, в името на какво съществува съвременна България? Може ли някой да каже, къде са идеалистите, мечтателите за по-кра сив, по-достоен, по-смислен бъдещ живот? Само преди три десет години България повече от всичко друго бе страна на идеалистите. Немалко от тях платиха за идеалите си. Във всяко село имаше будни глави: комунисти, социалисти, анар хисти или просто мечтатели за друг свят. Какво има днес? Кьдe са те?

Днес няма идеалисти, защото няма идеали. Защото другият свят се оказа жестока измама. Най-непоносимата и смазваща гавра, която времето изигра на идеалистите. Като че върху всеки по-чувствителен дух у нас днес тегне съз нанието на обреченост, което сковава или направо убива въз можен идеал. Вместо борците идеалисти отпреди тридесет години ние имаме непоносимото стадо от борците кариерис ти. Вместо чистата ненавист и борба за свобода, справедли вост и прогрес ние имаме равнодушното примирение с фео дални порядки, дълбоки неправди, корупция и лъжа. Преди тридесет години същите обществени недъзи биха предизви кали идеалистична експлозия, може би спонтанна револю ция. Днес те предизвикват било унили, било цинични усмивки.

Това са големите, бих казал, наистина историческите, промени в живота на българския народ, които няма да вля зат в тържествения доклад по случай тридесетгодишнината на 9 септември.                                                                      статията е от сайта:  image http://publicistika.blogspot.com/search/label/Георги%20Марков


Тагове:   Марков,   социализъм,


Гласувай:
4



1. анонимен - Поздравления
08.02.2010 18:44
че ни поднесе този текст на Георги Марков.Георги Марков трябва да се чете от младото поколение, за да разбере какво означава това, да си под комунистическо робство.Георги Марков трябва да се изучава в училищата.Наскоро с ужас разбрах,че още се изучават комунистическите поети Гео Милев и Вапцаров.Това означава, че продължава да се промиват главите на подрастващите и да им се внушава някаква носталгия към тези робски времена.
За съжаление така ще бъде, докато продължават да ни управляват наследниците на комунистическата върхушка.
Петър
цитирай
2. kordon - Здравей,Петре!
08.02.2010 21:23
Бях чел Г. Марков доста отдавна,тогава,когато все още не можех да осмисля неговите послания.Наскоро обаче го преоткрих и разбрах какво богатство от идеи,виждания и критицизъм събират прахта на нашето невежество, бездуховност и равнодушие. Всъщност той се явява може би най-ярката фигура на българското дисидентсво в годините на тоталитарния режим.Аз лично не се сещам за други такива,което е жалко,защото показва опортюнистичния ни характер и склонността да се навеждаме при всеки повей на вятъра.Зная,че Георги Марков е бил неудобна личност в онези времена,но съм уверен,че той и хората като него,които не пестят истината,винаги са били и ще бъдат неудобни.Неговият нестандартен,но откровен и прям характер се разкрива много добре,според мен,в едно негово така наречено "Писмо до Христо Ботев".Това е адресът,на който можеш да го откриеш,ако ти е интересно и ако не ти е познато: http://liternet.bg/publish10/gmarkov/pismo_h_botev.htm Бъди здав! kordon
цитирай
3. анонимен - Аз пък съм слушал Георги Марков
09.02.2010 18:59
по радио "Свободна Европа" през 70 години на ХХ век до убийството му.Специално "Задочни репортажи" ги четяха по радиото два пъти на седмица в продължение на повече от година.Тогава дори не си представях,че ще дойдат такива времена, щото "репортажите" да бъдат събрани и издадени у нас.Тази книга е една от редките, която препрочитам.Има и други "репортажи" с есета прочитани по радиото от самия него в по-ранните му години на емиграция.
Захари Стоянов, Симеон Радев и Георги Марков трябва да се изучават в училище не само култовите им произведения, но цялостното им публицистично творчество.
Поздравления!
Петър
цитирай
4. monarchism - Интересни неща е писал Георги Ма...
11.02.2010 10:28
Интересни неща е писал Георги Марков, наистина трябва да се прочетат от повече хора. Трябва да се знае едно обаче - той винаги ще си остане дисидент, но не и антикомунист.
цитирай
5. анонимен - не съм съгласен
11.02.2010 19:10
"Трябва да се знае едно обаче - той винаги ще си остане дисидент, но не и антикомунист. "

Защо мислиш така?В българската публицистика , а може би и в цялата източноевропейска, няма по силно изразено разобличаване на комунизма от "Задочни репортажи".Това,че за известно време е бил близък с властта не го прави комунист, напротив, прави го още по-убедителен, защото е всред малцината антикомунисти, които познават добре комунистическите водачи и практикуването на неограничената им власт.
Петър
цитирай
6. kordon - Петре, съгласен съм с теб, че когато ...
11.02.2010 20:19
Петре,съгласен съм с теб,че когато разобличаването на комунистическата система идва от човек,който я познава отвътре,това има по-голяма стойност. Критиките на Г.Марков са много по-конкретни,точни и достъпни за сетивата на обикновените хора,отколкото много други академично-абстрактни трудове на мастити изследователи.Поне аз приемам нещата по този начин. kordon
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 4842722
Постинги: 467
Коментари: 2759
Гласове: 2285