Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Януари, 2023  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Постинг
06.01.2010 21:59 - АВТОМАТЪТ "КАЛАШНИКОВ" Е СЪЗДАДЕН ОТ ... ХУГО ШМАЙЗЕР
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 13433 Коментари: 7 Гласове:
4

Последна промяна: 06.01.2010 22:01


  Как Хуго Шмайзер създаде АК-47(Калашников) за Сталин

 

 Автор: Йордан Николов за ExtremeCentrePoint  по немски и руски източници

 

image

„Калашников не можеше да работи дори като чертожник. Техниката на проектирането и изчисленията бяха за Михаил Тимофеевич напълно непознати … би ли могъл никому неизвестният сержант със седмокласно образование да удържи победа в съревнованието с опитни конструктори-оръжейници, ако зад него не стоеше група от знаещи, талантливи и имащи власт хора? Аз мисля че едва ли, особено ако се отчете, че първият образец на автомат Калашников беше директно бракуван без право на доработка …”

Александар Зайцев, военен инженер-конструктор

Вижте горната снимка. Сержантът в позьорска поза пред чертожната дъска е Михаил Калашников набеден за баща на прочутия автомат Калашников. Миша е учил много малко. Няма дори средно образование и никога не е посещавал каквото и да било специализирано техническо училище, а да не говорим за университет. Сега, обърнете внимание на другите военни на снимката. Погледнете лицата им, забележете леките усмивки. Тези хора са водещи съветски специалисти и професионални конструктори на оръжие. Забелязахте ли иронията в очите им? Унижени в ролята на асистенти на неграмотния сержант, който трудно смятал и не можел да работи с логаритмична линийка, на полковниците с университетско образование не им оставало нищо друго освен мълчаливата подигравка, защото те знаели истината – Калашников е просто пропаганден клоун и никога не е изобретявал АК-47.

Как се е случило всичко?

 

image

В началото на войната Германия разработва нов патрон 7,92 мм. В последствие Хуго Шмайзер създава за него опитен образец на ново оръжие Mkb-42 (Maschinenkarabiner). Следват изпитания на Източния фронт през 1942 година, модификации и в началото на 1943 година оръжието в малка серия като МР-43 (Maschinenpistole) е пуснато в серийно производство с около 1200 бройки на месец. Обяснението за това малко количество е, че германското ръководство и лично Хитлер са били против масовото превъоръжаване на армията по време на интензивните бойни действия. По тази причина, първоначално новото оръжие е доставено на танковите части и елитните подразделения от Waffen SS. Едва през 1944 година усъвършенстваният вариант на системата Шмайзер е пуснат в масово производство под име StG-44 Sturmgewehr(щурмова винтовка). По този начин немският конструктор създава нов клас стрелково оръжие с блестящо бъдеще – щурмовата винтовка. Днес то доминира в цял свят и едва ли има човек да не е чувал за американската M-16 или разбира се за автомат Калашников, който представлява „истинската” немска щурмова винтовка.

imageВъпреки, че късната поява на това революционно оръжие не успява да промени хода на войната, използването му от немските войски срещу руснаците в Източна Прусия е една от причините за огромните съветски загуби в това настъпление. Нещо повече, това просто и надеждно оръжие охотно се ползва и от съветските солдати, които при щурма на Кьонигсберг захвърлят проблемните ППШ и ППС и действат изключително с трофейни StG.

Съветските специални служби се добират до първите образци на Mkb-42 още в края на 1942 година, но интензивните опити за клониране немското изобретение започват на 15 юли 1943 година. На тази дата пред техническия съвет на Народния комисариат по въоръженията , в който участват и специалисти конструктори, е бил демонстриран трофеен МР-43 и патрона за него. Заседанието завършва с решение за създаването в най-кратки срокове на подобно съветско оръжие. Решението е взето, но се оказва, че задачата не е никак лесна и две години след това напредъкът е меко казано незначителен. За тези две години, обаче, се случва нещо много важно – СССР придобива статут на победител във войната. Както всички знаем, победителите не ги съдят и съветските комунисти започват масово да копират немски трофейни технологии от ракетостроенето и самолетостроенето до стрелковото оръжие и лекарствата.

Къде е и какво прави в това време Хуго Шмайзер?

imageНа 3 април 1945 година американските войски завземат неголемия град Зул в Тюрингия. Тук се намира и фирмата на Хуго Шмайзер където е съсредоточено основното производство на щурмгеверите. Колкото и странно да изглежда, американските военни експерти не проявяват голям интерес към новото оръжие. За разлика от тях руснаците, които имат вече зад гърба си две години неуспешни опити за копиране на автомата, през август 1945 година „молят” американските си съюзници да им доставят 50 бройки Stg-44 от последните модификации налични в складовете на фабриката. Молбата им е удовлетворена и оръжията заминават за СССР с допълнителен бонус – заедно с тях за Москва пътуват и 10 785 страници чертежи и техническа документация.

По-късно през есента на 1945 година, американските окупационни власти арестуват Хуго Шмайзер и брат му Ханс Шмайзер по съмнения за участие във военни престъпления, но поради липса на доказателства те са освободени, а фирмата се преориентира към 100%  невоенно производство на резервни части за велосипеди. В края на същата година, Тюрингия влиза в съветската окупационна зона, американските войски се изтеглят и на тяхно място пристигат руснаците.

В средата 1946 година с надзора над новото оръжие се ангажира лично Сталин. В конструкторските бюра заели се с проектирането му настъпва паника. Новият стопанин иска бърз резултат и това налага нов подход към проблема.

През октомври 1946 година в къщата на Хуго Шмайзер в Зул нахлуват офицери от НКВД и заповядват на 62 годишния инженер да се подготви за заминаване заедно с болшинството от сътрудниците си във фирмата. Разрешава им се да вземат със себе си семействата и каквото пожелаят от имуществото си. Съпругата на Шмайзер отказва да го последва и остава в Германия. Докато техническият персонал се готви за заминаване към СССР, в завода се демонтират и прилежно опаковат оръжейните производствените линии. Оборудването и строго охраняваните немски специалисти пристигат в Ижевск на 24 октомври 1946 година. Към тях се присъединяват и други известни немски конструктори  – Карл Барнитцке, Оскар Шинк, Оскар Бетцолд, Отто Дич и Ханс-Йоахим Дич. Някъде пак в този период, на Урал е заточен и Вернер Грюнер(Werner Gruner) ведущ немски оръжеен специалист в щампите и заварките, съавтор на известната картечница MG-42. Вернер променя технологията за изработване на ствола на АК, като заменя фрезовата технология от парче метал с щампова.

След установяването на германците в СССР, работата потръгва  бързо. През 1948 година се извършват първите изпитания на АК и те са много успешни. Тук е мястото да уточним, че в този период съкращението АК няма нищо общо със сержант Калашников и не означава “автомат Калашников”, а “автоматический карабин”.  Точно в този момент, след първите успешни изпитания, се появява за първи път и Михаил Калашников. От този момент започва и пропагандното изграждане на легендата за простия неграмотен работник изобретил супер оръжието АК-47. Калашников, който тогава е само на 27 години, пристига на работа в конструкторското бюро на „Ижмаш” през месец декември 1948 година, където в същото бюро от вече две години се труди и екипът на Хуго Шмайзер. Интересно е, че този факт е напълно премълчан в автобиографията на Калашников.

В същото време докато пропагандната машина на комунистите се занимава с изграждането на мита за Калашников, нещата с новия модел на щурмовата винтовка напредват. Основен проблем е, че Шмайзер не е доволен то затвора, въпреки че той осигурява минимална ширина на оръжието. Това налага да се приспособи схемата на затворите на немските авиационни картечници и да се преработи за АК47. Още в началото един от най-тежките проблеми на автомата е разсейването при стрелба(особено в неустойчиво положение или в движение). За решаването на този проблем отново е ангажиран Хуго Шмайзер, а не „гениалния” самоук Калашников работещ в същото бюро.

След първите опити, се появяват още два тестови образеца на новото оръжие през 1950 и 1951 година. Нанасят се нови корекции и подобрения. В началото на 1952 година работата по автомат Калашников е приключена и на всички немски специалисти им се позволява да се завърнат у дома. На всички, но не и на Хуго Шмайзер. Той остава в СССР още половин година като съветник по организацията на промишленото производство. В Източна Германия Шмайзер се завръща на 9 юни 1952 година. Той умира на 12 септември 1953 година в градската болница в Ерфурт от белодробно заболяване. В същата година изобретението му АК-47 е утвърдено за масово производство и започва приемането му на въоръжение в съветската армия.

image

 




Гласувай:
4



1. firebrand - Това вече сме го видяли
06.01.2010 22:00
Това вече сме го видяли
цитирай
2. rat - Недейте така да крадете авторски ...
07.01.2010 09:48
Недейте така да крадете авторски материали на Борис Тодоров.................:))))))))))))))))))))хахахахахаохахаха голям смях.
цитирай
3. monarchism - Хубаво е да се знаят тия неща и да б...
07.01.2010 10:24
Хубаво е да се знаят тия неща и да бъдат разпространявани колкото се може повече.
цитирай
4. анонимен - АЛЛАХУ ЕКБЕР.
01.02.2010 22:39
АЛЛАХУ ЕКБЕР.
цитирай
5. shtirlic - еха
25.03.2010 10:29
Много интересна статия, а възможно ли е да коментирате, това пък кой е направил на руснаците и е пропуснал да направи за своята страна ?

http://www.youtube.com/watch?v=qHwrF0-2flg
а, това:
http://www.youtube.com/watch?v=JX45oM01tjs&feature=related
ако е възможно коментирайте от къде са го купили и това :
http://www.youtube.com/watch?v=IbuRfNcK6cI&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=sdMssxpsDN4&feature=related

да поясня само на тези които няма да отворят тези адреси, това са оръжия без световен аналог, явно, който го е показал на руснаците е изчезнал

а, на коментатора над мен ще кажа, че щом като е решил да го пише на руски, да го пише така: Аллах Акбар

цитирай
6. анонимен - АК 47
25.06.2010 11:12
В тази статия има неща, който са доста съмнителни.От други източници, на които имам по-голяма склонност да вярвам АК е приет на въоръжение 1949г не 53.Като изпитанията са започнали 47г и именно затова е решено АК да е 47 не друго число.
Друго, което е написано е една глупост в тази статия.Била заменена технологията за изработване на ствола :
Вернер променя технологията за изработване на ствола на АК, като заменя фрезовата технология от парче метал с щампова.
Това няма как да стане.От руски ствол - значи цев.Цеви с щамповане, никога никой не е произвеждал и няма да произвежда, защото е невъзможно.
За изработване на цеви се ползват операции като протегляне, райбероване и т.н.Как една щампа ще ги направи това е загатка за мен въпреки техническото ми образование.Цевната кутия се прави с щамповане, ама това е компромис за опростяване и ускоряване на производството не за повишаване на качеството.
Едно от нещата, които прави българския АК известен като най-качествения(доскоро обаче) Калашников е фрезованата цевна кутия.
Или има неточности при превода или още първоизточника на тази статия е писана от човек, на когото не е ясно точно какво пише и си смуче инфо от пръстите си.
Че руснаците на са цвете е ясно на всеки нормално разсъждаващ човек, но и западната пропаганда набира висока скорост последно време.
цитирай
7. анонимен - Не е сигурно
30.11.2010 01:35
До колкото познавам това оръжие просто се учудвам,че е възможно да е правено изобщо от германец.Самата философия на АК-47 не го допуска.Стрелял съм с доста видове оръжия произведени в различни държави и в различни исторически периоди.Немците правят нещата точни до безобразие.Всичко е прогонено до стотна.Най малкото замърсяване на детайлите води до засечки.Веднаж ми попадна един Люгер.Всъчност не беше и люгер а това което се е произвеждало след окупацията на Белгия за немската армия.Безобразно прецизен.След 25-30 изстрела се натрупваше нагар на зъба на изхвъргача и бе можеше да извади гилзите от цевта.След почистване с тампонче памук напоено с ацетон си стеляше нормално.АК-47 е оръжие с "огромни" хлабини.В него всичко е хлабаво.Само цевта е точна.Стреля дори и с пясък в механизма.Човек би помислил,че оръжие с подобни хлабини е просто абсурдно,но не е.Абсурдно е да го направи германец.Виж руснак -да.определено АК има прилика с StG 44 iи до някъде с Sa vz. 58,но единия и другия картечни пистолети са прецизни в изработката и доста трудни за разглобяване.SA-58 общо -взето има прилика с АК особено в принципа на затвора и по външен вид устройството му е доста сложно в сравнвние с това на АК.Що се отнася до германския образец,той е ужасяващо сложен за полево оръжие и за разглобка при полеви условия направо не може да се говори.Явн в историята на АК има бели петна,но тук едва ли се разкрива истината,а и источическите неточности будят съмнения.Все едно АК е превъзходно оръжие което буди възхищение от простотата и непретенциозността си
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 4116308
Постинги: 463
Коментари: 2683
Гласове: 2260